Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 20.11.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5215 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.04.2018г., гр.д.22941/15г., СРС, 37 с-в
признава за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Е.А.И. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1 663,29 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г., доставена в имот с аб. № 269012, ведно със
законната лихва от 07.09.2017г. до окончателното изплащане, сумата 339,56 лева
– законна лихва за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна
енергия за периода от 15.08.2014г. до 25.08.2017г., сумата 70,13 лева - цена на
извършена услуга дялово разпределение през периода 01.05.2013г. до 30.04.2016г.,
ведно със законната лихва от 07.09.2017г. до окончателното изплащане и сумата
16,47 лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода 15.08.2014г. до 25.08.2017г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, гр.д.62241/2017
г., СРС, 66 състав и осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 591,79 лева
– разноски за исково производство и сумата 91,79 лева – разноски за заповедно
производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответницата по исковете Е.А.И.. Счита за неправилно начислена дължимата
стойност на топлинна енергия, защото имотът не е топлоснабден поради изключени радиатори.
Това не е съобразено от вещото лице и не трябва да се възприема заключението. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД не изразява
становище.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение в
оспорената част. В настоящото производство не са представени нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
Съобразно
съдебно-техническата експертиза, сумите за отопление на топлоснабдения обект са
изчислени според отопляемия обем, но само на база сградна инсталация. Няма
начислена топлинна енергия за имота според брой отоплителни тела през процесния
период, т.к. същите, общо четири на брой, са демонтирани. Затова неоснователни
са оплакванията в жалбата, че тези обстоятелства не са съобразени от вещото
лице, респ. няма пречка да се кредитира заключението.
С оглед липсата на други конкретни оплаквания в
жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи
служебна проверка за правилност на решението в останалата част, доколкото в
произнасянето е ограничен от доводите в жалбата. Поради това, решението следва
да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и
не установява направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2018г., гр.д.22941/15г., СРС, 37 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице
помагач на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.