Р Е
Ш Е Н
И Е №31
гр.Поморие, 26.02.2019год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 384 по описа за две хиляди и осемнадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба подадена от Е.Р.Н., Ш.Н.Н., К.Н.А. и С.Н. ***. В исковата молба ищците, твърдят че са собственици по давност и наследство от Н.А.Н. ***, неурегулиран поземлен имот с площ 2320кв.м., представляващ имот с пл. № 109, кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие, за който имот по сега действащия план на с.Дъбник е отреден парцел I-32, кв.8 с площ 820кв.м., но с неприложена регулация по смисъла на параграф 8 от ПР на ЗУТ, ведно с построените в него масивна едноетажна сграда на площ 70кв.м. и второстепенна сграда – салма на площ 50кв.м. като част от имота им попадащ извън регулация бил отразен в КВС като поземлен имот № 000023 – общинска публична собственост и бил съставен акт за общинска собственост. Моли съдът да приеме за установено по отношение на Община Поморие, че ищците са собственици на дворно място в с.Дъбник, неурегулиран поземлен имот с площ 2320кв.м., представляващ имот с пл. № 109, кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие, за който имот по сега действащия план на с.Дъбник е отреден парцел I-32, кв.8 с площ 820кв.м., но с неприложена регулация по смисъла на параграф 8 от ПР на ЗУТ ведно с построените в него масивна едноетажна сграда на площ 70кв.м. и второстепенна сграда – салма на площ 50кв.м. В съдебно заседание чрез процесуалня си представител подържа иска. Претенидра напровените разноски в производството.
В срок е постъпил отговор на исковата молба с който ответника не оспорва правото на собственост на ищците върху дворно място с площ 820кв.м., представляващо УПИ I -32, кв.8, заедно с построените в него жилище и салма. Оспорва иска по отношение останалата част от имот с пл. № 109 с площ 1500кв.м., която попада и е част от имот с пл. № 000023 – пасище с площ 58.868дка който е общинска собственост. В съдебно заседание подържа отговора и моли иска извън признатия за 820кв.м. представляващ УПИ I – 32 да бъде отхвърлен. Сочи, че имота извън регулацията е земеделски, възстановен на ответника с решение на ПК и не може да се придобие по давност, а ищците ако са имали претенции е следвало да заявят имота за възстановяване от ПК в предвидените срокове.
Според ПРС исковата молба е редовна и предявения иск е допустим. Производството следва да се разгледа по общия ред.
Предявения иск е с правно основание
чл. 124 ал.І от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС.
Производството е допустимо, като ищеца има правен интерес от предявяването на установителен иск, след като между страните е налице спор за собственост, във връзка с твърдението на ищецът, че е собственик на имота, а ответника претендирайки да е собственик на част от същия, попадащ в поземлен имот № 000023 по КВ и в тази връзка е съставен акт за общинска собственост.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното
Удостоверение за наследници с изх. №
122/04.1.22017г., че Н.А.Н. е починал на 01.01.2003г.
и е оставил за наследници ищците по делото: Е.Р.Н. – съпруга, Ш.Н.Н. – син, К.Н.А. – дъщеря, С.Н.С. – дъщеря.
По делото е представен н.акт № 115, том І, дело № 270/1977г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация се установява, че Н. А.Н.е придобил по силата на дворищна регулация собствеността на 245кв.м. върху празно дворно място при граници: улица, А.Н.А., Н. А.А.и върху пазно дворно място от 130кв.м. от имот пл. № 33, кв. 8 собственост на А.А.и двете места придадени към собствеия му парцел I, имот 32 , кв.8 по плана на с.Дъбник. В н.акт е посочено, че стойността на придаваемите места е 375лв. и 345лв. са внесени на ГОНС гр.Каблешково, а сумата от 130лв. е изплатена на собственика А.Н. А..
Установява се от представеното удостоверение за търпимост №78/11.12.2017г. издадено по заявление на Ш.Н.Н., че масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 70кв.м. и второстепенна постройка – салма със ЗП 50кв.м. посторени в парцел парцел I - 32 , кв.8 по плана на с.Дъбник са посторени преди 1980г. и са търпими.
Представена е по делото Скица № 98/05.1.22017г. изд. от отдел УТООС при Община Поморие в която парцел I-32, кв.8 по регулационния план на с.Дъбник е записан на наследниците на Н.А.Н. , урегулиран от 820кв.м. Посочено е че имот № 109 е целия на площ 2320кв.м.
По делото е представена
Молба-декларация от ищците по делото за
признаване правото на собственост върху процесния имот, като в удостоверение
към същата е отразено от служба
„Държавна собственост” при Областна управа – гр.Бургас на 16.02.2018г., че за
УПИ I-32,
кв.8 по регулационния план на с.Дъбник, заедно с построените в нега сграда не
са открити данни за съставен АДС, съгласно писмо на ОД „Земеделие” останалата
част от имот пл. №109, попадащ извън регулацията, попада в ПИ № 000023 по КВС на
землището на с.Дъбник, който съгласно скица № К 00385/3.02.2018г. е публична
общинска собственост.
Представено е и писмото от ОС
„Земеделие” Поморие до областния управител в който е посочено, че част от имот
пл. № 109 който попада извън регулацията е отразен в КВС на с.Дъбник, общ.
Поморие под номер ПИ № 000023.
Представена е Скица № К00385/13.02.2018г., за имот № 000023 в землището на с.Дъбник, общ.Поморие, в която е посочено, че е с площ 58.068дка, с начин на трайно ползване – пасище, мера, местността „Мерата”, десета категория и собственост на
Община Поморие.
Ответника е представил Акт № 2563/17.11.2003г. за частна общинска собственост за имот №000023 с площ 58.868дка , пасище, мера, като правно основание за съставянето му е посочено чл.2, ал.2 т.4 от ЗОС, Решение № 319/30.07.2003г. на ОСЗГ Поморие и Акт № 6356/19.10.2018г. за публична общинска собственост за пасище с площ 283.41дка поземлен имот с идентификатор 24253.1.29 по КК и КР на Дъбник.
Представено е и Решение № 319/30.07.2003г. от ОСЗГ гр.Поморие, видно от което предоставено е на Община Поморие право на собственост върху земи, между които и пасища, мера от 58.868дка, десета категория, местността „Мерата”, имот № 000023 по плана за земеразделяне на с.Дъбник.
Представено е писмо от Община Поморие с изх. № 18.04.2018г. до да Ш.Н., в което е посочено, че е констатирано, че изградената от него ограда навлиза в общински имот № 000023.
Представено е писмо до ищците с изх. № 94Е-818-2/26.07.2018г. от кмета на общината, с което същите са уведомени, че след извършено геодезическо заснемане е установено, че е ограден част от имот № 000023, м. „Мерата” по КВС, който граничи с УПИ I-32, кв.8 по регулационния план на с.Дъбник на адрес ул. Пирин № 1 собственост на наследниците на Н.А. Н. и е започнала процедура по премахването й.
По делото са допуснати до разпит двама свидетели. Свидетеля Ю. свидетелства, че познава ищците и знае имота им от 1960г., тъй като като дете е минавал от там, знае кой живее в него, като сочи, че имота се намира в края на селото, от северната страна, ограден е с телена мрежа от както го помни, с площ около декар и триста кв.м., няма два декара и половина, посочва границите му и че там е живял Н., а преди това там е живял бащата на Н. дядо А. и не знае някой да е имал претенции към този имот. Сочи, че в имота има жилищна сграда в която сега живее Ш. сина му и майка му и зад къщата има салма и в имота сеят картофи, боб, зеленчуци. Свидетеля Ч. също свидетелства, че познава имота на ищците в който живея от 1960г. и се намира до гробищата, посочва границите и твърди, че винаги имота е бил с тези граници, ограден с телена мрежа и не знае някой да е имал претенции за имота. Сочи, че помни имота от 10 годишен и сега също минава от там тъй като има добитък и в момента там живее Ш. и мястото се обработва, а преди е живял баща му който починал, а преди него бащата на Н..
По делото е допусната съдебно техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице за с.Дъбник, общ. Поморие има само един регулационен план, одобрен със заповед № 1617 от 25.06.1962г. и в кадастралната му основа е заснет и обозначен имот с пл. №32, кв.8 / обозначен с зелен цвят на скица 1/. Част от имот №32 попада в регулацията и за него е отреден УПИ I-32, като част от имота е останал извън регулация. Към УПИ I-32 са придадени по регулация площи означени с жълт и син цвят на скица 1. В разписния списък към плана имот с пл. № 32 е записан като двор на Н. В.Ч. и допълнено с молив – Н.А.Н.. Със заповед № РД-17-3/03-02-2005г. е одобрен актуален кадастрален план на с.Дъбник, без регулация и бивш имот пл.№ 32 по плана от 1962г. е заснет и обозначен с нов пл.№109 и различна конфигурация и в разписния списък към плана имот с пл.№109 е записан като двор на Ш.Н.Н.. При съпоставяне на двата плана, се установява, че имот с пл. № 109 с площ 2320кв.м. включва и УПИ I-32, кв.8 с урегулирана площ 820кв.м. Вещото лице е посочило че имота с пл. № 109 е ограден и при направена справка в ОС „Земеделие“ не са открити данни за включване част от имот пл. № 109, попадащ в поземлен имот № 000023 по плана за земеразделяне в ТКЗС или други земеделски кооперации.
При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че така предявения иск е основателен.
Безспорно се установи от разпитаните по делото свидетели, че от преди 1960год. наследодателя на ищците, а след неговата смърт ищците владеят процесния имот, като преди да се установи владението на наследодателя на ищците – Н.Н., имота е бил владян от дядото на ищците. Според свидетелите владението е било спокойно, никой не е имал претенции за имота, ищците са живели в жилищната сграда изградена в имота, мястото е било оградено, като и към момента съпругата на наследодателя и един от синовете му живеят в имота. Винаги наследодателя на ищците и ищците са обработвали цялото дворното място, като се сеели различни зеленчуци, но никога не са прекъсвали владението. Не се доказа имота да е бил включен в ТКЗС или наследодателя на ищците да е губил владението. По регулационния план от 1962г. процесния имот е заснет с пл. № 32, като в разписната книга към плана е записан като двор на Н.Ч. и допълнено името на Н.Н.. Част от имот №32 попада в регулацията и за него е отреден УПИ I-32 с урегулирана площ 820кв.м. като към мястото наследодателя на ищците са предадени 245 кв.м. и 130кв.м. от А.А.и същия е придобил по регулация тези места. Една част от имот № 32 е останала извън регулацията, като тази част също се е владеела от наследодателя на ищците. В одобрения кадастрален план, без регулация от 2005г. имот пл.№32 е заснет с пл. № 109. Имот с пл. №109 е с площ 2320кв.м. и е с различна конфигурация и според съда това е така, тъй като в него е включен УПИ I-32 / към които са придадени места от съседни имоти/. Това според съда обяснява и различната конфигурация на имота. В плана от 2005г. имот с пл. № 109 е записан като двор на Ш.Н.Н. – един от ищците.
Ответника не оспорва правото на собственост на ищците върху УПИ I-32 и построените жилищна сграда и салма, но оспорва собствеността върху частта от имота която е извън регулация т.е. 1500кв.м. попадащи в имот 00023 по КВС на с.Дъбник, като според съда установи се от заключението на вещото лице, че в разписния списък към кадастралния план от 2005г. имот пл. № 109 е записан на името на Ш.Н. и имот пл. № 109 включва УПИ I-32.
Според ответника, ищците не са собственици на процесния имот, който попада извън регулацията на населеното място, тъй като е земеделска земя и не е възстановена на ищците по ЗСПЗЗ. Доказателства, че процесния имот е бил включен в ТКЗС или ДПФ, не се представиха, както и не се доказа наследодателя на ищците да е бил член на ТКЗС. Тъй като ответника заявява, свои собствени права, носи, тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобил спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. В тежест на ответника беше да докажи, че имота попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ./В този смисъл решение № 798/16.11.2010 г. по гр. д. № 3303/2008 г. на I ГО на ВКС/.
Представения акт за публична общинска собственост е съставен след образуване на настоящото производство, оспорен от процесуалния представител на ищците.
Не се спори, че частта от процесния имот попадаща извън регулацията не е заявена за възстановяване от ПК. Според съда въпреки, че процесния имот се намира извън регулацията на населеното място - село Дъбник, то доколкото не се доказа имота да е бил включен в ТКЗС или причислен към държавния поземлен фонд, то имота не е бил отнет от наследодателя на ищците, не бил държавна или общинска собственост и доколкото не се доказа наследодателя Н.Н. и наследниците му да са били членове на ТКЗС, то не е имало пречка да запазят собствеността върху имота изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. В този смисъл е и практиката на ВКС /Решение № 197/10.05.2011г. по гр.д. №430/2010г., Р-е №21/04.02.011г. по гр. д. № 1327/2009 г., II г. о./. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.
Няма пречка имота да се придобие по давност от наследодателя на ищците, като за тези земи не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Извод за това може да се направи от записванията в разписната книга.
В случай наследодателя на ищците е владял имота след образуването на ТКЗС, имота не е бил включен в ТКЗС, не е бил отнет от собствениците и те са могли да запазят владението и и да придобият собствеността върху имота изцяло. След като имота не им е бил отнет, нито при създаването на ТКЗС, нито по късно е бил одържавен или отнет по друг начин,, то те не са загубвали собствеността си и не е имало необходимост от възстановяване от ЗСПЗЗ. В един много по ранен момент, още преди започване възстановяването на земеделските земи наследодателя на ищците е бил собственик по давност на имота. Само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място не може да се прави извод, че е имота е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и след като не е заявен за възстановяване попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ и Община Поморие е придобила собствеността. Община Поморие не установи в производството правоизключващото си възражение, като например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Общината не е могла да придобие имота и по давност, тъй същия е бил придобит от наследодателя на ищците, който го е владял до смъртта си, а след неговата смърт се владее от ищците, имота е ограден и ищците не са загубили владението.
Доколкото Община Поморие не е придобила собствеността, а ищците не са изгубили правото си на собственост, следва да се приеме, че ищците са собственици на процесния имот:
Във връзка с изложеното съдът счита, че предявеният установителен иск за собственост се явява основателен и следва да бъде уважен.
На ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1060лв. по представения списък, като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като съдът счита че така уговореното възнаграждение за един адвокат е в съответствие със сложността на делото.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Поморие, представлявана от кмета И. А. А. и на ищците Е.Р.Н.,ЕГН **********, Ш.Н.Н., ЕГН **********, К.Н.А., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********, че ищците Е.Р.Н.,ЕГН **********, Ш.Н.Н., ЕГН **********, К.Н.А., ЕГН ********** и С.Н.С., ЕГН **********,*** адв. Т.Я. са собственици по наследство и давност на дворно място в с.Дъбник, общ.Поморие с площ 2320кв.м., представляващ имот с пл. № 109, кв.8 по кадастралния план на с.Дъбник, общ.Поморие от 2005г. при граници: улица, имот с пл. № 110, пасище- мера на Община Поморие, ведно с построените в него масивна едноетажна сграда на площ 70кв.м. и второстепенна сграда – салма на площ 50кв.м.
Осъжда ответника Община Поморие да плати на ищците сумата от 1060 / хиляди и шестдесет/ лева разноски по делото.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението на страната за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: