Присъда по дело №950/2020 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №950 по описа на Варненския
окръжен съд за 2020г.
Окръжна прокуратура Варна е внесла в Окръжен съд Варна
обвинителен акт срещу:
-Б. В. А. - роден на 07.10.1982г. в гр.Провадия,Област Варненска ЕГН
********** затова , че на 14.12.2019г. в с.Г.,област В., в съучастие като
извършител с А. В. А. , в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи-парична сума в размер на 1200 лева, мобилен телефон марка „Айфон 6"
със СИМ-карта на стойност 369.50 лева и ключ на лек автомобил
„Фолксваген Туарег" с рег.№В3966РС на стойност 92.66 лева, всички вещи на
обща стойност 1662.16 лева, от владението на Р. Ю. Ч. , с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и
деянието е придружено със средна телесна повреда-счупване на костите на
дясната подбедрица-престъпление по чл.199 ал.1 т.З и т.4 във вр.с чл. 198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
-А. В. А. - роден на 22.09.1990г. в гр.Провадия,Област Варненска ЕГН
********** затова, че на 14.12.2019г. в с.Г.,област В., в съучастие като
извършител с Б. В. А. , отнел чужди движими вещи-парична сума в размер
на 1200 лева, мобилен телефон марка „Айфон 6" със СИМ-карта на стойност
369.50 лева и ключ на лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег.№В3966РС
на стойност 92.66 лева, всички вещи на обща стойност 1662.16 лева, от
владението на Р. Ю. Ч. , с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено със средна
телесна повреда-счупване на костите на дясната подбедрица - престъпление
по чл.199 ал.1 т.З във вр.с чл. 198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
По делото пострадалия от престъплението Р. Ю. Ч. чрез своя
повереник адв. Васил Ставрев е направел искане и е конституиран като
частен обвинител в производството.
По отношение на подсъдимия А. В. А. Варненската окръжна
прокуратура, този подсъдим и защитника му /със съгласието на подсъдимия
Бл.А. и частния обвинител Ч./ е постигнато споразумение от 26.01.2021г. с
което подс.А. е приел да му бъде наложено наказание за извършеното от него
престъпление за което е предаден на съд, като определеното му наказание е в
размер на три години лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от пет години, като възпитателната работа по
отношение на подс.А. е възложена на районния инспектор при РУ
Провадия.
По делото по отношение на подс.А. е проведено съкратено съдебно
1

следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения представителят на Варненската
окръжна прокуратура поддържа обвинението спрямо подс.А.
Акцентира върху високата степен на обществена опасност на дееца
и предлага на съда да наложи наказание към максимума предвиден в закона, а
именно “лишаване от свобода” за срок от 12 години , което да се редуцира
по реда на чл.58а от НК.
Частния обвинител чрез адв.С. поддържа обвинението и моли
съдът да осъди подсъдимия А. за извършеното от него престъпление, като
също предлага наказание в размер към максимума предвиден в закона,
предвид високата степен на обществената опасност на дееца, както и на
извършеното от него престъпление. .
Защитникът на подсъдимия А. – адв. Петър Димитров също
пледира при липса на спор по фактите. Прави искане за индивидуализация на
наказанието около средния размер предвиден в закона или малко над него.
Излага, че на подсъдимия А. въпреки обремененото съдебно минало би
следвало да се даде шанс след определен период от време да води нормален
живот и да се грижи за детето си.
В последната си дума подс.А. изразява съжаление за постъпката си.
Моли за по малък размер накзание за да може да се грижи за малкото си дете.
От фактическа страна съдът прие за установени следните
обстоятелства:
През първата половина на месец декември 2019г. подсъдимите Бл.А.
и А. А. се срещнали и пили кафе в бар „Ориндж", находящ се в гр.Провадия.
Там сервитьорка била свид.С.Т. която била в близки отношения с подс.А..
Последният бил научил,че свид. Р. Ч. търсел млада жена с цел интимни
контакти и решил да се възползва от това и да го ограби. Подс. А.,който
преди това бил научил телефонния номер на свид.Р.Ч., дал една СИМ-карта
на свид.Т., за да я постави тя в свой стар мобилен апарат. След това подс.А.
обяснил на свидетелката Т., че следва да се обади на личния мобилен номер
на свид.Ч. Свид.Т. се съгласила и позвънила на свид.Ч. Първият разговор
между двамата бил прекъснат след кратко време, но по-късно следобед
свид.Ч. позвънил обратно на свид.Т. Двамата разменили няколко реплики, а
после и съобщения, като била направена уговорката между тях да се срещнат
на 14.12.19г. вечерта в с.Гроздьово,Варненска област. Свид.Т. се представила
с името „Джейлян".
В 16:36 минути на 14.12.19г. свид.Ч. изтеглил сумата от 1000 лева от
банковата си карта от банкомат в гр.Д.Ч.
2

На 14.12.19г. около 19:00 свид.Р. Ч. пристигнал с управлявания от
него л.а."Фолксваген Туарег" с ДК№ В3966РС и взел свид.С. Т.
Съгласно предварителната уговорка с подс.Бл.А., свид.Т. казала на
свид.Ч. да кара колата си към гориста местност отвъд с.Г., в посока на
местност „Ш." в О. В. След тях на известно разстояние ги следвал автомобила
„Опел Астра" на подс. А., управляван от подс. А.
В л.а."Фолксваген Туарег" с ДК№ В3966РС свид.Ч. предложил на
свид.Т. да прави секс с него срещу заплащане. За да мотивира свидетелката,
свид.Ч. и показал сумата от 1200 лева, която носел в себе си. Последната
привидно се съгласила, предвид предварителната уговорка и указания на
подс.А.
Влизайки в гората свидетелят Р. Ч. спрял управлявания от него
л.а."Фолксваген Туарег" с ДК№ В3966РС и изключил двигателя. Той седнал
на задната седалка, където седяла свид.Т. започнал да я гали по лицето и да я
уговаря на момента да прави секс с него.
През това време подс.А. и подс.А. се приближили до автомобила на
св.Ч., като били спрели л.а. „Опел Астра" в една близка отбивка на пътя.
След като изчакали десетина минути, двамата слезли от техния автомобил и
тръгнали към автомобила на свид.Р. Ч. Подс. Бл.А. бил взел в себе си една
метална водопроводна тръба.
Приближили отзад на л.а. на св.Ч. и отворили едновременно двете
задни врати. Подс.А. казал на свид.Т. да излезе от колата и тя веднага го
направила. Тогава двамата подсъдими бързо влезли в автомобила от двете
страни на свид.Р. Ч. и започнали едновременно да го удрят с юмруци по
лицето и ребрата.
Подс.А. крещял на свид.Ч. докато го биел, че последният „посягал на
малки момичета". Подс.А. го удрял по лицето. След няколко минути удари,
свид.Ч. бил изваден от автомобила. Извън колата му били нанесени удари от
подс.Бл.А., но вече с металната водопроводна тръба, като в един момент
свидетелят паднал на земята. Подс.А. го ударил с тръбата по дясната
подбедрица, като това довело до счупване на кост на крака му. После подс.А.
издърпал от свид.Ч. ключовете за колата му и ползвания от него мобилен
телефон марка „Айфон 6" , както и наличните у него 1200 лева. Подс.А. се
уплашил да не се случи нещо фатално със свид.Ч. и издърпал подс.А.,като му
казал да си тръгват.
Двамата отишли до л.а."Фолксваген Туарег" и подс.А. срязал едната
задна гума с нож, за да не може да потегли колата.
Междувременно свид.С. Т. била влязла в колата на подс.А. и стояла
там.
3

Малко след това двамата подсъдими отишли до колата с която биби
дошли , като подс..А. седнал на шофьорското място и потеглили към гр.П.
По пътя подс.А. изхвърлил ключа за колата и мобилния телефон на
свид.Р.Ч. По-късно подс.А. дал част от взетите 1200 лева на подс. А.
След тръгването на подсъдимите свид.Ч. успял да отиде до
л.а."Фолксваген Туарег" и да превърже ранения си крак.Нямал в себе си нито
ключове, нито мобилен телефон, поради което останал в колата с пуснати
фарове.
Междувременно двамата подсъдими отишли при свид.Ю.Г. и му
казали,че имало ранен човек в гората в местността „Шерба" до с.Гродьово,
както и да отиде да му помогне.
Свид.Гавазов със своя автомобил отишъл до описаното място и
намерил там свид.Р.Ч., който викал за помощ. Свид.Г. взел пострадалия в своя
автомобил и го закарал в дома му в с.Д., В. област.
След това свид.Г., свид.Ю. Ч. и свид.С. С. отишли до гората, за да
докарат обратно л.а."Фолксваген Туарег" до с.Д.. Уведомена била полицията
за извършеното престъпление.
Свид.Р.Ч. бил закаран в МБАЛ „Св.Анна"-Варна за болнично лечение.
По време на ДП св. С. Т. е била разпитана пред съдия от ВОС , като
същата е разказала подробно за извършеното престъпление.
От протокол за разпознаване на лица от 21.01.2020г. свид.Р. Ч. е
разпознал свид.С. Т. като лицето, с което си направил среща на 14.12.2019г.
При извършено разпознаване на 22.01.2019г. свид.Ч. с категоричност е
разпознал подс.Бл.А. като един от извършителите на грабежа, а на
извършеното разпознаване на 06.02.2020г. свид.Ч. категорично е разпознал
подс.А. А. като второто лице извършило грабежа спрямо него.
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителната
експертиза (лист 140 по ДП) се установява, че стойността на отнетите вещи
от свЧ. възлиза общо на 1662.16 лева.
Видно от заключението на назначената и приложена по делото съдебно-
медицинска експертиза (листи 143-146 по ДП) в резултат на
инкриминираното деяние свид.Р. Ч. е получил счупване с разместване на
фрагменти на костите на дясната подбедрица (тибия и фибула) и други по-
леки наранявания. Счупването на костите на дясната подбедрица е
обусловило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за
период не по-малък от 4 месеца, тоест е налице средна телесна повреда.
4

По ДП е проведен следствен експеримент /листи 93-94 по ДП/, по време
на който подс.Ангелов е завел органите по разследването на мястото, където е
бил паркиран л.а."Фолксваген Туарег" с ДК№ В3966РС, по времето, когато е
бил извършен грабежа.
Видно от приложеният по делото протокол за доброволно
предаване от 12.06.2020г. подс. Ангелов е възстановил изцяло сумата от
1662.16 лева, която сума в последствие е предадена на свидЧ..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена чрез
приобщените по реда на чл.283 от НПК обяснения на подсъдимия А. и
подс.Аелов показания на свидетелите Р. Ч., С. Т., Ю. Г., Ю. Ч., С. С., Х. Д., М.
Н., протоколи за огледи, фотоалбуми, протоколи за разпознавания, съдебно-
оценителна експертиза, съдебно-медицинска експертиза, протокол от
следствен експеримент, свидетелства за съдимост, документи за мобилен
телефон и др.
При анализ на доказателствата по делото се налагат следните
изводи:
Безспорно за предмета на доказване по настоящето дело е, че на
14.12.2019год. св. Р. Ч. е разполагал със сумата от 1200лева, мобилен
телефон марка “Айфан 6`` със сим карта и ключ за лек автомобил
„Фолксваген Туарег" с рег.№В3966РС които носил със себе си.
Безспорно също е, че до инкриминираната дата подсъдимите не са
имали лични отношения с пострадалия.
В показанията си св.Т. и св.Р. Ч. много последователно описват
поведението на подсъдимия А. съответно от първия момент на замисления
грабеж, уговорките на св.Т. и св.Р.Ч. направени по телефона, след което
срещата на свидетелите Т. и Р.Ч., до упражнената физическа сила и
извършените телесни увреждания над св.Р.Ч. от страна на подсъдимите и
съответно отнемането на паричната сума от него в размер на 1200лева,
мобилния телефон и ключовете на автомобила му.
Св.Р. Ч. описва и действията си по уведомяване на полицията,
отиването след извършеното престъпление до мястото на извършването му,
проведеното разпознаване на лица, които категорично подкрепят изложените
от него факти в тяхната последователност. В този контекст самопризнанията
на подсъдимите за способа на извършване на престъплението не са
изолирани, а кореспондират с останалите доказателствени средства по
делото.
Варненският окръжен съд кредитира изцяло показнията на св.Р. Ч., тъй
като същите са пълни, точни, последователни и безпристрастни. Показанията
на този свидетел относно начина на проникване в автомобила му от страна на
5

подс.А. и подс.А., упражнената сила и заплашване, отнемането на вещите,
действията на подс.А. по отношение на св.Р. Ч.- нанесени удари с метална
тръба, включително и по дясна подбедрица в резултат на което същият е
получил средна телесна повреда, напълно съответстват на останалите събрани
по делото доказателства.
В унисон с фактите признати от подсъдимите А. и А. са и
показанията на свидетелката Т.. Последната подробно обяснява как
подсъдимия А. и е обяснил и разпоредил подробно какво трябва да направи за
да отиде св.Ч. на мястото на извършване на престъплението, което е извън
населено място, в гората в тъмната част на денонощието за да могат
подсъдимите да осъществят своите намерения, а именно извършване на
грабеж спрямо св.Р. Ч.
Така анализираните доказателства са еднопосочни и налагат извода,
че именно подс. А. в съучастие с А. е автор на процесното деяние.
След като прецени всички доказателства релевантни по делото,
съгласно чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за
виновен подсъдимия А в извършване на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.199 ал.1 т.З и т.4 във вр.с чл. 198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК
защото на 14.12.2019г. в с.Г.,област В., в съучастие като извършител с А. В.
А. ,в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи-парична сума
в размер на 1200 лева, мобилен телефон марка „Айфон 6" със СИМ-карта на
стойност 369.50 лева и ключ на лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег.
№В3966РС на стойност 92.66 лева, всички вещи на обща стойност 1662.16
лева, от владението на Р. Ю. Ч. , с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплашване и деянието е придружено със
средна телесна повреда-счупване на костите на дясната подбедрица.
Правните съображения за взетото решение са следните:
Подсъдимият А. е извършил система от действия под контрола на
съзнанието си, насочени към установяване на собствена фактическа власт
върху чужди движими вещи – парична сума в размер на 1200 лева, мобилен
телефон марка „Айфон 6" със СИМ-карта на стойност 369.50 лева и ключ на
лек автомобил „Фолксваген Туарег" с рег.№В3966РС на стойност 92.66 лева,
всички вещи на обща стойност 1662.16 лева
За реализиране на престъпното си намерение подс.А. е използвал
физическа сила, като сломявайки съпротивата на св.Р. Ч. използвайки
физическа сила и метална траба е отнел от владението на Р. Ч. парична сума
в размер на 1200 лева, мобилен телефон марка „Айфон 6" със СИМ-карта и
ключ на лек автомобил „Фолксваген Туарег". Стореното от А. е обективно
съставомерно по смисъла на чл.199 от НК.
6

За отнемането на чуждите вещи той е използвал сила, което отличава
престъпната му деятелност от състава на престъплението “кражба”.
Престъплението е било довършено с отнемането на парична сума в
размер на 1200 лева, мобилен телефон марка „Айфон 6" със СИМ-карта и
ключ на лек автомобил „Фолксваген Туарег" и установяването на престъпно
трайно владение върху тях след причиняването и на средна телесна повреда
на св.Р. Ч.
Подс. А. е действал при наличието на пряк умисъл – съзнавал е, че
инкриминираните вещи са чужди и се намират във владение на трето лице,
което не е съгласно те да му бъдат отнемани и това несъгласие може да бъде
преодоляно единствено чрез упражняване на сила, а в случая и причиняване
на средна телесна повреда.
Пряката цел на подсъдимия е била престъпното своене на
инкриминираните вещи.
Подсъдимият е извършил грабеж в условията на опасен рецидив.
Видно от приложената справка за съдимост на подсъдимия същия до момента
е осъждан общо 15 пъти, като в 10 от случаите е постановено да търпи
наложените му наказания лишаване от свобода ефективно в местата за
лишаване от свобода. Последното му наказание е било наложено по НОХД
№346/2013г. , вл. в сила на 21.08.2013г. с наложено наказание две години
лишаване от свобода, което е било постановено да изтърпи ефективно при
строг режим /изтърпяно на 23.03.2015г./. Настоящето деяние е извършено на
14.12.2019година, като срокът по чл.30 от НК не е изтекъл. Налице е
хипотезата на чл.29 ал.1 б.”б” от НК, което прави процесното деяние
съставомерно по чл.199 ал.1 т.3 и 4 от НК.
При индивидуализация на наказанието за стореното от подс.А. ,
съдът отчете следните обстоятелства:
Престъплението по чл.199 от НК разкрива висока степен на
обществена опасност. Касае се за посегателство срещу частна собственост,
съпроводено със сила и причиняване на средна телесна повреда. Със
съзнателно планираните действия на подсъдимия А. са засегнати широк кръг
от правно защитени блага и в частност собствеността на гражданите.
Упражняването на сила е довела до нанасяне на определен съставомерен
резултат с крайна цел - отнемане владението на инкриминираните вещи.
Личността на подсъдимия от своя страна би могла да се анализира в
две посоки.
Първата от тях е свързана с обремененото му съдебно минало. Той е
осъждан 15 /петнадесет пъти/, като по дванадесет от тях за престъпления
против собствеността на гражданите, като е престоял многократно в местата
7

за лишаване от свобода за изтърпяване на наказания лишаване от свобода.
Поведението му не е било коригирано в степен на успешна адаптация в
обществения живот след напускане на затвора. Очевидно за това способства
лошия му социален статус.
В подкрепа на този извод е и факта, че само около четири години
след като е излязъл от затвора подсъдимият е извършил настоящото тежко
умишлено престъпление в което същият има изключително водеща роля –
предварително е планирал всички действия по извършване на
престъплението, уговаряйки св.Т. както и подс.А., а при извършването на
престъплението отново е имал водеща роля и в частност нанасянето на удари
с металната тръба по св.Р. Ч. с което на практика му е причинил средната
телесна повреда и окончателно е сломил съпротивата му.
Подс. А. е предпочел да активизира престъпните си навици пред
трудността да се адаптира в обществено установените рамки на поведение.
Към това негово поведение може да се причисли и факта, че същият е бил
привлечен към наказателна отговорност и с оглед извършено от него
престъпление през месец януари 2019г., наказуемо отново по чл.199 от НК
за което същият е бил осъден с присъда от Окръжен съд Варна, изменена с
решение на Апелативен съд Варна /обжалвана пред ВКС/ с наложено
наказание от осем години лишаване от свобода.
Отделно от това видно от приложената справка, общо 15 страници с
описани изключително лоши характеристични данни за личността на подс.А.
/ л.213 т.2 от ДП/, същият след като е бил освободен от затвора през 2015г. е
продължил с престъпната си дейност, като е бил регистриран като
извършител на още три нови престъпления , а именно наказуеми по чл.343в
ал.2 от НК; по чл.195 ал.1 т.3 от НК и по чл.199 ал.1 от НК.
Към позитивните елементи в личностната характеристика на
подсъдимия А. съдът единствено приема лошото му материално и семейно
положение и факта, че има малко дете.
От друга страна съдът взе предвид липсата на критичност към
извършеното от него /едва в стадия на съдебното производство същия
признава фактите изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт с
оглед редуциране на размера на наказанието/ , бруталните му действия, както
и водещата му ролята спрямо другия подсъдим при извършване на
престъплението. Прецени също така, че предприетите от подсъдимия
действия се отличават с хладнокръвие, наглост и предприемане на физическа
агресия.
Изложеното даде основание на съда да индивидуализира наказанието
на подсъдимия А. при относителен превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства.
8

В този смисъл съдът прие, че съответно на обществената опасност
на деянието и дееца ще е наказание от 12 /дванадесет години/ лишаване от
свобода.
При императива на чл.373 ал.2 от НПК, съдът редуцира така
определеното наказание с 1/3 по реда на чл.58а от НК и наложи за
изтърпяване от подс. Б. А. наказание от ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от
свобода при първоначален строг режим.
Съдът не наложи наказанието конфискация по отношение на
подсъдимия - предвид неговото имуществено състояние, както и предвид
липсата на събрани доказателства по ДП за това.
Определяйки вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще
бъдат постигнати целите на генералната превенция визирана в НК, като
наказание в такъв вид и размер в конкретния случай ще изиграе най добре
необходимия поправителен ефект по отношение на подсъдимия А., като ще
въздейства върху него и върху други неустойчиви членове на обществото
възпиращо и предупредително възпитателно.
Така определения период на изолация на подсъдимия А. според
съда ще гарантира настъпването на положителни промени в мисленето и
ценностната му система, като спрямо него в този период могат да бъдат
предприети мерки за индивидуално въздействие с цел постигане на социално
правилен модел на поведение.
Според защитата наказанието, което подсъдимият следва да понесе не
следва да е за значителен период от време предвид на обстоятелството, че
същия следва да се грижи за малкото си дете. Подобни аргументи нямат
опора в правилата за определяне на наказанието и трайната съдебна практика.
Фактът, че подсъдимият многократно е изтърпявал ефективни наказания
лишаване от свобода не може да бъде разглеждан отделно от факта, че
въпреки това – излизайки от затвора отново е извършил най-малко две тежки
умишлени престъпления със завишаващ се интензитет на негативно
проявление на личността му. Акцентът при индивидуализация на наказанието
следва да е насочен върху търсенето на адекватно на потребностите на
личността поправително и превъзпитателно въздействие. В този смисъл – с
оглед тежестта на конкретното деяние и с оглед спецификите на личността на
подсъдимия А., съдът намери, че налагането на по-ниско от определеното му
наказание би се явило явно несправедливо и неподходящо за постигане
целите на превенцията.
С присъдата си съдът възложи в тежест на подс.А. направени
деловодни разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
9

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД

10

Номер на акта:	7
Дата:	29 януари 2021 г. (в сила от 5 август 2021 г.)
Съдия:	Станчо Радев Савов

Дело:	20203100200950
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 август 2020 г.

Присъда по дело №950/2020 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите