ПРОТОКОЛ
№ 134
гр. Бургас , 13.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600174 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Заседанието започва в 11.40 ч., поради разглеждане на НВОХД №
153/2021 г. в същата зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Козарова.
Осъденият жалбоподател Н.П., редовно призован се явява лично,
конвоиран от органите на ОЗ „Охрана“- Бургас.
Явява се упълномощеният защитник адв. С.Д. от АК-Ямбол.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се разгледа делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. Д.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
АДВ. Д.: Поддържам изцяло жалбата срещу определението на
Окръжен съд по ЧНД № 150/2021 г. Всички наши аргументи, с които искаме
изменение на определението, с което е определено общо наказание на П. са
описани във въззивната жалба, затова няма да ги изброявам.
Моля Апелативен съд-Бургас да измени определението по ЧНД №
150/2021 г.на ОС-Ямбол, като постанови на Н.П. да се определи общо
наказание в размер на една година лишаване от свобода, а именно
наказанието наложено с определението по НОХД № 396/2020 г. на ОС-
Ямбол.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата е процесуално
допустима, но по съществото си е неоснователна и моля да я оставите без
уважение.
На първо място следва да се посочи, че предходното групиране на
наказанията по НОХД № 282/2020 г. по описа на РС-Велико Търново, НОХД
№ 986/2020 г. и НОХД № 1009/2020 г. - двете по описа на РС-Ямбол,
извършено с невлязло в законова сила Определение № 22/11.01.2021 г. по
ЧНД № 1183/2020 г. по описа на РС-Ямбол, понастоящем е безпредметно и
това производство следва да бъде прекратено. След постановяване на този
съдебен акт с влязло в сила на 08.06.2021 г. протоколно определение по
НОХД № 396/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, Н.П. е осъден за извършени
престъпления по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 249, ал. 1 от НК, за които на
2
основание чл. 23 от НК му е наложено общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година, което следва да изтърпи ефективно при
първоначален режим „общ“. Посоченото осъждане е основание за ново
групиране на наказанията, защото съгласно т. 3 от ТР № 3/2009 г. на ОСНК
въпросът за общото наказание при множество престъпления е наложително
винаги да бъде пререшен след ново осъждане, включително и когато то е в
рецидив с всички останали и съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от НПК
следва да се извърши от съда, постановил последната присъда. Поради това
компетентен да се произнесе по приложението на чл. 25 от НК в случая е ОС-
Ямбол, който е изпълнил задължението си да извърши преценка на всички
обстоятелства, свързани с цялостната установена престъпна дейност на
осъденото лице П., да се запознае с всички данни за осъжданията му към
момента на постановяването на съдебния акт, съответно да прецени налице ли
са предпоставките на чл. 25, вр. чл. 23 от НК за определяне на общо
наказание в една съвкупност.
На следващо място следва да се посочи, че неправилно и
противоречащо на съдебната практика е становището на процесуалния
представител на осъденото лице, че наказание „лишаване от свобода“ в
размер на една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно е по-тежко
от наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца,
чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК. Съгласно трайно
установената съдебна практика, при групиране (кумулиране) на наказанията
за тежестта на наложеното наказание е от значение неговият срок определен
от съда, а не дали то е условно или ефективно постановено.
И не на последно място - неправилно е и становището, че условната
присъда по НОХД № 282/2020 г. на РС-Велико Търново не може да бъде
променена в ефективна, защото в изпитателния срок на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ от една година и шест месеца не е извършено ново
престъпление. Трайна и постоянна е съдебната практика, съгласно която, ако
по отношение на една или повече от отделните присъди включени в
съвкупността по чл. 25, ал. 1 от НК е бил приложен чл. 66 от НК, условните
осъждания губят самостоятелното си правно значение при определяне на
общо наказание за престъпленията. В дейността си по чл. 25, ал. 4 от НК
съдът извършва нова, самостоятелна преценка за наличие на предпоставките
3
на чл. 66 от НК.
Другото принципно положение е, че когато е извършено престъпление
в изпитателния срок дори само на едно от деянията в съвкупността, начинът
на изтърпяване на наказанието може да бъде само ефективен поради
императивната правна норма на чл. 68 от НК, която е правна пречка за
прилагане на чл. 66 от НК. Съгласно трайно установената съдебна практика
едновременното прилагане на разпоредбите на чл. 66 от НК и чл. 68 от НК в
един съдебен акт е незаконосъобразно и е недопустима правна фигура при
множество престъпления, защото наличието на ново осъждане в изпитателния
срок изключва приложението на чл. 66 от НК. В тази хипотеза съдът изобщо
не трябва да поставя на преценка по чл. 25, ал. 4 от НК начинът на
изтърпяване на общото наказание, което категорично може да бъде само
ефективно.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, понастоящем
Н. ПЛ. П. е осъден с 9 бр. отделни влезли в сила на съдебни актове, деянията
по които се намират в отношение на съвкупност и на рецидив помежду си,
поради което са групирани в различни съвкупности, като предмет на преценка
от страна на решаващия съд са били последните пет осъждания.
Безспорно деянията по НОХД № 369/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, по
НОХД № 986/2020 г. и НОХД № 1009/2020 г. –двете по описа на РС-Ямбол се
намират в отношение на рецидив с деянието по НОХД № 905/2019 г. по описа
на РС-Ямбол, защото деянията по тях са извършени след влизане в сила на
този съдебен акт, поради което наказанията по тези дела не могат да се
групират в една съвкупност. Налице са основания за задължително прилагане
на правната норма на чл. 68 от НК и привеждане в изпълнение на това
наказание, съответно е налице правна пречка за прилагане на условното
осъждане.
Деянието по НОХД № 282/2020 г. по описа на РС-Велико Търново се
намира в отношение на съвкупност с това по НОХД № 905/2019 г. по описа на
РС-Ямбол, както и с деянията по трите горепосочени дела, поради което в
случая следва да се приложи принципът за благоприятност при групиране на
отделните деяния.
4
Правилно в Определението си ОС-Ямбол е приел, че най-
благоприятно за дееца е определяне на общо наказание между наказанията по
НОХД № 369/2020 г. по описа на ОС-Ямбол, НОХД № 282/2020 г. по описа на
РС-Велико Търново, НОХД № 986/2020 г. и НОХД № 1009/2020 г. –двете по
описа на РС-Ямбол, престъпленията по които са извършени преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно е определено общо
наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно една година и шест
месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно, като
законосъобразен е и изводът, че наказанието по НОХД № 905/2019 г. по описа
на РС-Ямбол в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ следва да се
изтърпи отделно, т.е за последователно изтърпяване е определено наказание
„лишаване от свобода“ от една година и девет месеца.
При втория вариант на групиране на наказанията в две съвкупности,
по първата от тях по НОХД № 282/2020 г. по описа на РС-Велико Търново и
по НОХД № 905/2019 г. по описа на РС-Ямбол следва да се определи общо
наказание в размер на по-тежкото от тях - една година и шест месеца
„лишаване от свобода“, а по втората съвкупност, формирана от останалите
три дела, да се определи едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях -
една година „лишаване от свобода“, като определените наказания и по двете
съвкупности следва да бъдат изтърпени последователно и ефективно. Този
начин на групиране на деянията в две съвкупности и определяне за
изтърпяване последователно на две общи наказания в размер на две години и
шест месеца, е по неблагоприятно за дееца.
Правилно е определен първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието „общ“.
Поради това, моля да оставите жалбата на осъденото лице без
уважение, като потвърдите атакуваното определение като правилно и
законосъобразно.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ П..
ОСЪДЕНИЯТ П.: Поддържам пледоарията на моя адвокат. Съжалявам
за това, което съм направил.
5
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Моля да уважите жалбата.
АДВ. Д.: Моля да ми бъде изпратен препис от определението на
електронен адрес: **********@abv.bg
Председателят на съдебния състав разпореди, съгласно искането на
защитника, определението да се изпрати на посочения от него електронен
адрес след изготвянето му.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6