ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. Перник, 14.02.2020 г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. ч. гр. д. № 24 / 2020 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК
Образувано по подадена частна жалба
ОТ: “АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, етаж 3, п.к. 1527,
представлявано от И.Ц.К.– Управител
СРЕЩУ: РАЗПОРЕЖДАНЕ
от 12.08.2019г. постановено по гр.д.№04649 / 2019г. на Пернишки районен съд, с
което е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в частта за вземането в размер на сумата от 39,30 лв.,
представляваща неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение
за предоставяне на обезпечение и за вземането в размер на сумата от 200,00 лв.,
представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Жалбоподателят счита обжалваното
разпореждане за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде
разпоредено издаване на заповед за изпълнение против С.М.И. за сумите, посочени
по-горе. Сочи се, че целта на производство по чл. 410 ГПК е да се установи
спорно ли е твърдяното вземане и преценката на съда се ограничава единствено до
изложените от заявителя факти за установяване на едно индивидуализирано спорно
вземане, основателността, на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален процес – исковият. Твърди, че е нарушено диапозитивното начало, без
да се даде възможност на заявителя да обоснове и докаже индивидуално
договаряне, като е предрешен евентуален спор между страните. Значението на чл.
143 от ЗЗП е генерална клауза за неравноправност на уговорките на
потребителските договори, относно която заповедният съд не би могъл да направи
изводи единствено от заявлението по чл. 410 от ГПК. Като е обсъдил по същество обстоятелство,
което според процесуалния представител на жалбоподателя е извън предмета на
проверка в настоящото производство, съдът е превишил правомощията си. Не е
отчетено приложението на Директива 2008/48 и Директива 2009/22, т. е. в
производствата, в които не се сочат доказателства проверката по чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК следва да се направи само в хипотезите, в които незаконността
следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото искане, а
нищожността на договорните клаузи, поради неравноправния потребителски характер
е особен вид недействителност, който е извън общите хипотези на противоречие
със закона и добрите нрави. При преценка на добрите нрави следва да се отчетат
и други фактори-свободата на договаряне, равнопоставеност на страните, функции
на неустойката, възможност да длъжника сам да ограничи размера на
неизпълнението. Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и да се
издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със заявлението суми.
Съдът констатира, че срещу разпореждане от 12.08.2019г. постановено по
гр.д.№04649/2019г. на Пернишки районен съд е постъпила и частна въззивна жалба
рег. № 25342/12.09.2019 на Районен съд Перник, по която е образувано в.ч.г.д.
740/2019 по описа на Окръжен съд Перник. Посоченото дело е приложено по
настоящето производство, като по него е постановено Определение №
954/04.11.2019г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено разпореждане от
12. 08. 2019г. по ч. гр. д. № 04649/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд,
в обжалваната му част, а именно в частта в частта за отхвърляне заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.М.И. за сумата от
39,30 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на поето от длъжника
задължение да осигури обезпечение на задълженията си по договора и за сумата
200,00 лева –такси (разходи) за събиране на вземането.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че от
една страна жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, но от друга
след наличие на постановен вече влязъл в сила съдебен въззивен акт по същия
въпрос, счита същата недопустима, поради което и следва да бъде оставена без
разглеждане. Извода си съдът базира на следните основания:
Както вече се посочи Окръжен съд Перник
вече се е произнесъл с Определение № 954/04.11.2019г. по в.ч.г.д. 740/2019 по
описа на Окръжен съд Перник /влязло в сила на 04.11.2019г./ по напълно
идентична жалба на въззивника срещу Разпореждане от 12.08.2019г. постановено по
гр.д.№ 04649 / 2019г. на Пернишки районен съд, с което го е потвърдил в обжалваната част. В настоящето
производство отново разпореждането на първоинстанционния съд се обжалва в
потвърдената, вече с предходното въззивно определение част и се касае за
напълно идентична жалба, която е входирана втори път.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания
казус е налице хипотезата на чл. 299, вр. с чл. 297 ГПК, а именно забрана за
пререшаване на правния спор, разрешен със силата на присъдено нещо.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото
в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и
то за разрешеното с него основание. Освен това, по чл. 299, ал. 1 ГПК спор
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът
разпорежда друго, като по‑късно заведеното дело се прекратява служебно от
съда. Непререшимостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Тя
обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на СПН
срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни,
предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече
висящия или разрешен спор. Забраната за пререшимост по чл.299 ГПК е приложима
за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между
едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ
правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение,
следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е произнесъл
окончателно. /В този смисъл Решение № 49 от 14.04. 2011 г. по т.д.№ 561 по
описа за 2010 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК /.
Предвид препращащата норма на чл.406, ал.4 ГПК, която
се прилага изобщо за изпълнителното производство, част от което е заповедното,
посочените по-горе норми са приложими и на това основание производството следва
да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че в
разглеждания казус е налице липса на правен интерес от повторно обжалване на първоинстанционното
разпореждане.
С оглед пълнота на изложението следва да
се отбележи, че е безспорно се установи по делото, че подадената жалба въз
основа на която е образувано настоящото производство е напълно идентична жалба
с регистрирана в Районен съд Перник с рег. № 25342/10.09.2019г. с напълно идентични
наведени възражения срещу същото разпореждане, по която е образувано в.гр.д.
00740/2019 по описа на Окръжен съд Перник, по което вече е постановено
определение на въззивния съд.
Не са възникнали нови обстоятелства, няма
изменение във фактите, касае се за повторно депозирана частна жалба с рег. №
33380/20.11.2019г. на Районен съд Перник, по която е образувано настоящето
производство, и която е с напълно идентично съдържание на тази с рег. 25342/10.09.2019г. на Районен съд Перник.
Видно от приложените по гр.д. 4649/2019 по
описа на Районен съд Перник списъци на лица с изготвени съобщения по делото и
проведена кореспонденция със служба „Връчване на призовки, съобщения и книжа“
при Софийски градски съд при връчването е допусната неточност, като видно от
писмо рег. № 29590/21.10.2019 г. на Районен съд Перник, което е изхожда от
завеждащия посечената служба съдебен служител съобщение за връчване на“Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, изпратено на 20.08.2019г. не е било
получено. Предвид на което и от съдията докладчик на 24.10.2019г. е разпоредено
повторно връчване на разпореждането, съобщението за което е получено от
заявителя на 13.11.2019г., тоест след като вече е било образувано и приключило
производството по в.гр.д. 00740/2019 по описа на
Окръжен съд Перник с Определение № 954 / 04.11.2019 г., с което изцяло е
потвърдено първоинстанционното разпореждане. От посоченото следва, че на
04.11.2019г. Разпореждане от 12.08.2019г. постановено по гр.д.№04649 /
2019г. на Пернишки районен съд е влязло в сила.
Настоящата частна въззивна жалба е депозирана в
Районен съд Перник на 20.11.2019 г., тоест след влизане на разпореждането в
сила.
Предвид и на което се явява и недопустима и на това
основание.
Предвид всичко посочено настоящия съдебен състав намира, че в случая не са
налице основания, пък и правна възможност за пререшаване на правния спор,
предвид и на което и липсва правен интерес у жалбоподателя за повторно
обжалване на потвърденото вече с влязло в сила разпореждане на
първоинстанционния съд, поради което и жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима.
Водим от изложеното настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
недопустима частна жалба с рег. № 33380 / 20.11.2019 на
Районен съд Перник срещу Разпореждане от 12.08.2019г.
постановено по гр.д.№ 04649 / 2019г. на Пернишки районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 24 /
2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от определението
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.