РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Попово, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. К. с ЕГН: с настоящ адрес гр.
О., ул. „И.“ , общ. О. обл. Търговище, чрез адвокат Р. Д. Р. от АК Търговище СРЕЩУ: Р. М.
М. с ЕГН ********** от гр. О., ул. „С.П.“ общ. Опака, обл. Търговище, с която е предявен
иск с правно основание чл. 124 ,ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че страните по делото са собственици по наследство от дядо им М.А.ъ. и
баща им М.М. К. /починал на г. в гр. Опака/ на недвижим имот, находящ се в гр. О., ул.
„С.П.“ и представляващ УПИ VIII с кад. № с площ от 570 кв.м. в кв. 62 по плана на гр.
О.заедно с построените в него Жилищна сграда на два етажа, Гараж и Стопанска постройка.
От 1988 г. ищцата живеела в Република Турция, гр. М.а, област Т.к. Всяка година си идвала
и отсядала в къщата на родителите си, в която живеел и ответникът. За последно ищцата
била в Р. България през 2019 г. и заради забраните за пътувания, поради коронавирусната
пандемия, не си била идвала до 27.06.2022 г., когато ответникът казал, че вече няма
нищо от наследствения имот, защото в България имало закон, че който живее в имота и
плати последния данък, той ставал собственик. Бил си извадил нотариален акт с трима
свидетели, че живее в наследствения имот.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик
но наследство на 1/2 /една втора/ идеални части от УПИ VIII с кад. №с площ от 570 кв.м. в
кв. 62 по плана на гр. О. заедно с построените в него Жилищна сграда на два етажа, Гараж и
Стопанска постройка, при граници и съседи: улица,УПИ VII-904,905 на М.е М.а Р.ва, УПИ
VII-XX на С. С. М., УПИ XIX- на Р.А.А. и УПИ IX- на М.А.Х., Я. М. А. и М. Я. М..
Претендират се разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен
1
отговор, в който изразява становище за недопустиност на предявения иск. Ищцата била
турски гражданин и била напуснала Република България на основание изселническа
спогодба между Турция и Република България, действаща към 1978год. Всички изселници
към този период, включително и ищцата били загубили българско гражданство, както и
правата си на български граждани. Твърди се още, че за период от изселването си от
Република България, до днес момента, ищцата влиза на територията на Република България
като чужденец само с покана и виза за определен период.
В условията на евентуалност се възразява, че искът е неоснователен и недоказан.
Ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата
на нотариален акт №92/том I нот.акт год., издаден от Нотариус-Е.Д.а - №495 с район на
действие PC-Попово, област Търговище. Ответникът бил собственик, владеел и държал с
основание имота по давностно владение. Твърди се още, че М. А. К. преди смъртта си бил
прехвърлил недвижимия имот на ответника който за периода 1987 год. -1992год. построил
самостоятелни жилищни сгради и гараж, и от тогава до днес упражнявал самостоятелно
правото си на собственост върху целия имот, включително и незастроената част на УПИ.
След смъртта на бащата на страните - М.М. К. - настъпила на од. ответникът продължил да
упражнява правото си на собственост безпрепятствено и самостоятелно. Придобил бил по
давност и правото на собственост върху недвижимия имот с непрекъснато владение в
продължение на повече от 10 години.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв. Р. Р. - ТАК.
Процесуалният представител на страната моли за решение, с което исковата претенция да
бъде уважена.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Р. Д.. Моли се за решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 124 от ГПК, ищцата следва да докаже твърдените от нея
обстоятелства, че е собственик на претендираните ид.ч. от процесния имот. Ответникът
следва да докаже възраженията си, изключващи претендираните от ищцата права.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за наследници № 134/06.06.2022г. се
установява, че след смъртта си на 27.06.1978г., общият наследодател на страните М.М. К. е
оставил за свои наследници . М.а Г. /дъщеря/, А.М. К.в /Син/ и М.М. К. /син/.
След смъртта си на г., Е.М.а Г. е оставила за свои наследници Х.М.Г. /съпруг, починал
на г./ и Ю.Ю. Г./син/, който след смъртта си на г. е оставил за свои наследници Р.О.Г.
/съпруга/, М.Ю.а.в /син/ и И.Ю. И. /дъщеря/.
След смъртта си на 4г., А. М. К.в е оставила за свой наследници Х. А.М. /син/, Ф.А.
М. /син/ и Н. А. М. /син/, който след смъртта си на . е оставил за свои наследници Е. М.а А.
/съпруга/, С. Н. А. /син/ и М. Н.а А. /син/, починал преди наследодателя си /г./ и оставил за
свой наследник майка си Е. М.а А..
След смъртта си на . М. М. К. е оставил за свои наследници А. А. К. /съпруга,
починала на г./ и страните по делото - Р. М. М. /син/ и А. К. /дъщеря/.
Видно от представените по делото копие от Разписен лист от 1968г. и Скица №
90/8.05.2013г. се установява, че като собственик на процения имот е посочен М.А.К.а.
Видно от приложения по делото Нотариален акт № том , вх. рег., нот. дело год.,
2
издаден от Нотариус Елка Д.а №495 с район на действие PC-Попово, се установява, че Р.им
М. М., е признат за собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в
урбанизирана територия на гр. О., обл. Т. а именно УПИ - VIII с кадастрален № с обща
площ от 570 кв.м. ведно със застроени в него ЖИЛИЩЕ с площ от 50 кв.м, ЖИЛИЩЕ с
площ от 72 кв.м., ГАРАЖ с площ от 22 кв.м., в квартал № по плана на гр. О., област
Търговище, при граници и съседи на УПИ: улица, УПИ- I М.А. Р., Я. М. А., М. Я. М.,УПИ-
-Р. А. А. , УПИ--С. С. М. , УПИ- е.М.а Р..
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция бяха събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. А.Н. и Р. Р.а А., водени от ищцата и
Ф. Х.А., В. И.В. и Н. Х. Х., ангажирани от ответника.
От показанията на св. К.Н. се установява, че познава страните и знае, че те
притежавали наследствен имот в гр. О., на ул. „С. п.“ № Къщата била построена от
родителите им през 1984-85г. Ищцата през 1978 г. напусна Р. България и заминала с детето
си в Р. Турция. След 1980 г. почти всяка година посещавала Р. България, но след 2019 г.,
поради коронавирусната пандемия, не е идвала в страната. По време на престоя си в
България, ищцата отсядала в при майка си и баща си, докато били живи. Майката на
страните обитавала стая на долния етаж и ищцата спяла при нея. След смъртта на майката
на страните, стаята останала и ищцата имала ключ за нея. Последният път, когато си дошла
в България /2019г./ стаята била разбита, а вътре нямало нищо. Това наложило при престоя си
в страната, ищцата да нощува в дома на свидетелката.
Показанията на св. А.потвърждават казаното от св. Н., досежно факта, че до 2019г. по
време на престоя си в Р. България ищцата е отсядала в бащината си къща. Свидетелката
излага, още че ищцата е споделила с нея, че ответникът е отнел ключовете и не я пускал да
влезе в стаята си.
От показанията на св. А. също се установява, че през няколко години ищцата е
гостувала на родителите си, като е отсядала в процесния имот. Свидетелката твърди, че спор
между страните за имота не е имало.
От показанията на св. В.в и св. Х.се установява, че процесната жилищна сграда е
построена през 1987г., като в строежа са участвали ответникът и неговите родители, а спор
между наследниците на М.К. за имота не е имало.
Съдът намира свидетелските показания за обективни, логични и непротиворечиви,
поради което изцяло ги кредитира.
За да се приеме, че ответникът Р. М. М. е придобил по давност процесния имот, респ.
да е станал собственик на същия, следва да се докаже не само, че той е ползвал имота, но и
че е променил намерението си и е завзел частите на другите съсобственици, намерило
външна изява в конкретни действия, които да са доведени до знанието на всички наследници
вкл. на ищцата. От последното следва, че владението не трябва да е установено по скрит
начин, а чрез външно проявени действия, които по несъмнен начин отхвърлят правата на
другите наследници. Ако такива действия не са осъществени, промяната в намерението има
характера на скрито, а владението бива опорочено, което препятства настъпването на
последиците по чл. 79, ал.1 от ЗС /в този смисъл Решение №381 от 25.10.2010г.на ВКС по
гр.д.№37/2010г.,ІІ г.о./.
В съответствие с трайно установената практика на ВКС, следва да се приеме, че
сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху имота, владее своята част и се
явява само държател на частите на останалите сънаследници. Неприложима в настоящия
казус е презумцията на чл. 69 от ЗС, доколкото основанието за упражняване на фактическа
власт от праводателя на ответника е наследствено правоприемство, каквото е и
задължителното тълкуване, дадено в ТР №1/06.08.2012г.по т.д.№1/2012г.на ОСГК на ВКС.
За да се приеме, че наследникът е владял целия имот само за себе си е необходимо по
3
несъмнен начин да бъде установено, че той е променил намерението си по отношение на
идеалните части на другите сънаследници. Като елемент от придобивната давност,
владението трябва да е явно и несъмнено, т.е. владелецът да манифестира поведение, което
да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си, като покаже
открито владението на чуждите части така, че неговата воля да не остане скрита от
сънаследниците.
В процесния случай липсват убедителни доказателства, които да налагат извод, че
ищцата е разбрала за настъпилата промяна в основанието на владение и, че Р. М. М., като
владеещ сънаследник, е упражнявала фактическата власт само за себе си. ВКС в
постановеното Решение №45 от 15.04.2014г. по гр.д. №6619/2013г.,ІІ г.о. приема, че
съсобственикът следва да е осъществил едностранни действия, които да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане на владението на
останалите съсобственици, като при спор именно той носи доказателствената тежест да
установи т.нар. преобръщане на владението, свеждащо се до превръщане на съсобственикът
съвладелец в съсобственик владелец. Подобно становище е застъпено и в Решение №223 от
31.10.2011г.на ВКС по гр.д.№1317/2010.,ІІ г.о., според което промененото намерение да се
свои имота следва да е възприето от другия съсобственик и последният да не му се е
противопоставил.
Фактът на снабдяването на Р. М. М. с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка не обуславя извод за изключителни собственически права. В този
смисъл Решение №596 от 30.06.2010г. на ВКС по гр.д. №1534/2009г., І г.о., Решение №705
от 29.10.2010г. по гр.д. №1744/2009г. на ВКС, І г.о. и Решение №161 от 19.07.2013г. по гр.д.
№1163/ 2013г,ІІ г.о., както и Решение №140/17.03.2006г. по гр.д. №797/2005г., І г.о.,
Решение №169/17.03.2006г. по гр.д. №754/2005г. на І г.о, Решение № 872/13.02.2006г. по
гр.д. №259/2005г., І г.о.,Решение №239/29.05.1996г. по гр.д.№91/1996г. и др./. Снабдяването
на сънаследника с констативен нотариален акт съставлява действие, което единствено
обективира неговото намерение за своене на целия имот. Това го прави единствено
държател на идеални части на останалите наследници, като в случая не е настъпило т.нар.
обръщане на владението.
В решение № 239/96 г. на І г.о. - Бюлетина бр.10/96 г. стр.13 е застъпено
становището, че обработването на земята и плащането на данъците за имота са обикновени
действия, които в никакъв случай не сочат, че претендиращият наследник за пълен
собственик на имота е отблъснал владението на останалите наследници. В подобен смисъл
ВКС е имал повод да се произнесе с редица решения – решение № 34 от 04.02.2013 г. на
ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на
І г.о., решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и др..
От събраните по делото доказателства се установява, че едва през 2019г. с конкретни
свои действия ответникът е демонстрирал пред ищцата, че се счита за единствен собственик
и че се противопоставя и отрича нейното наследствено право на собственост. От тогава, до
предявяване на исковата молба /28.06.2022г./ обаче в полза на ответника не е изтекла 10-
годишната придобивна давност и той не е придобил собствеността върху идеалните части,
нито на ответницата, нито на останалите наследници на М. М. К..
Съдът намира за необходимо да отбележи, че собствеността не се губи, ако
собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го поддържа и не се
грижи за него, или не заплаща дължимите за имота данъци. С оглед настъпилото
наследственото правоприемство ищцата по право е съсобственик на процесния имот, като
не е необходимо да доказва това си качество непрекъснато с определени действия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая няма данни ищцата да се е
отказала от правото си на собственост.
4
Неоснователно е възражението на ответната страна, че ищцата не би могла да наследи
ид.ч. от процесния имот, тъй като няма българско гражданство, тъй като съгласно чл. 29, ал.
1 от ЗС, чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на
собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на
чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а
чужденците - и при наследяване по закон.
Въз основа на всичко изложено по-горе, съдът счита, че ищцата е собственик на
идеални части от процесния имот, но не в претендирания размер от ½.
По делото се установи, че процесният имот бил собственост на М. М. К. - дядо на
страните, който след смъртта си наг., е оставил за свои наследници Е. М.а Г. /дъщеря/, А.М.
К. /Син/ и М.М. К. /син/, при което всеки от тях е наследил по 1/3 от процесния имот. По
делото не се установи приживе прекият наследодател на страните - М.М. К. да е отблъснал
владението на останалите наследници, респ. в негова полза да е текла придобивна давност.
От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства се
установи, че процесната жилищна сграда е построена през 1987г., като в строежа са
участвали ответникът и неговите родители. По делото не се доказа съсобствеността върху
УПИ с останалите наследници на М.а М. К. - Е.М.а Г. и А.М. К., да е прекратена чрез
някой от законовите способи, при което на осн. чл. 92 от ЗС /собственикът на земята е
собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго/,
между наследниците на М.М. К. са възникнали отношения на съсобственост и по
отношение на постройките в имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че страните по делото са придобили по
наследство от своите родители общо 1/3 ид.ч. от процесния имот, ведно с построените в
него жилищни сгради и гараж, като всеки е придобил по 1/6 ид.ч. от тях.
Останалите 4/6 ид.ч. са придобити по наследство от другите наследници на М. М. К.в
- Е..а Г.и А.М. К., респ. техните наследниц - по 2/6 ид.ч. за всяко от двете колена.
Ето защо исковата претенция се явява основателна до размера от 1/6 ид.ч. и следва да
бъде уважена до тази част, като за разликата до претендираните ½ ид.ч. искът подлежи на
отхвърляне.
На основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт год., издаден от
Нотариус Елка Д.а №495 с район на действие PC-Попово, следва да бъде отменен за
размера над 5/6 ид. части от процесния имот.
По разноските:
По делото ищцата е направила разноски в размер на 800.00 лв. за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на делото, в нейна полза следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 266.67 лв., пропорционално на уважената част от исковата
претенция.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски, пропорционално на
отхвърлената част от иска. В случая ответната страна е направила разноски в размер на
400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, при което пропорционално на отхвърлената част
от иска му следват разноски в размер на 266.67 лв.
Тъй като съдът е пропуснал да събере д.т. за образуваното производство, следва да
стори това със съдебното решение.
Видно от приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка с изх. №
*********/07.07.2022г., данъчната оценка на процесния имот е 8459.20 лв., при което за
предявения иск, за ½ ид. ч. от имота, дължимата държавна такса е в размер на 50.00 лв. От
нея ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Попово сумата от 33.33
лв., а ответникът 16.67 лв.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. М. с ЕГН: ********** от гр.
О. ул. „С.П.“ , общ. Опака, обл. Търговище, че А. К. с ЕГН: с настоящ адрес гр. О. ул. „И. ,
общ. О., обл. Търговище, Е СОБСТВЕНИК на 1/6 ид.ч. от УПИ - VIII с кадастрален № с
обща площ от 570 кв.м., находящ се в урбанизирана територия на гр. О., обл. Търговище,
ведно със застроени в него ЖИЛИЩЕ с площ от 50 кв.м, ЖИЛИЩЕ с площ от 72 кв.м.,
ГАРАЖ с площ от 22 кв.м., в квартал № по плана на гр. О., област Търговище , при граници
и съседи на УПИ: улица, УПИ- М.А.Р., Я. М. А., М.Я. М.,УПИ- -Р. А. А., УПИ--С.С. М. ,
УПИ--П. М.а Р., като за разликата до пълния претендиран размер от ½ ид.ч., ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. второ от ГПК, Нотариален акт № том , вх.
рег., нот. дело №/2022год., издаден от Нотариус Елка Д.а №495 с район на действие PC-
Попово, в частта, в която Р. М. М. с ЕГН ********** от гр. О. ул. „С.П. , общ. О. обл.
Търговище, е признат за собственик по давностно владение на УПИ - I с кадастрален № с
обща площ от 570 кв.м., находящ се в урбанизирана територия на гр. О., обл. Търговище
ведно със застроени в него ЖИЛИЩЕ с площ от 50 кв.м, ЖИЛИЩЕ с площ от 72 кв.м.,
ГАРАЖ с площ от 22 кв.м., в квартал № по плана на гр. О., област Търговище , при граници
и съседи на УПИ: улица, УПИ- - М.А.Р.а, Я.М. А.М.Я. М.,УПИ- -Р.А.А. , УПИ--С. С. М. ,
УПИ- -П. М.а Р., ЗА РАЗМЕРА над 5/6 ид. ч..
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН ********** от гр. О., ул. „С.П.“ общ. Опака, обл.
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. с ЕГН с настоящ адрес гр. О., ул. „И.“ , общ. Опака,
обл. Търговище, СУМАТА от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/ - разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА А. К. с ЕГН с настоящ адрес гр. О. ул. „И.“ , общ. Опака, обл. Търговище,
ДА ЗАПЛАТИ Р. М. М. с ЕГН ********** от гр. О., ул. „С. П.“ , общ. Опака, обл.
Търговище, СУМАТА от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки/ - разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН ********** от гр. О. ул. „С.П.“ , общ. Опака, обл.
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Попово, СУМАТА от 16.67 лв. /шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ -
държавна такса, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. К. с ЕГН с настоящ адрес гр. О., ул. „И.“ , общ. Опака, обл.
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-
Попово, сумата от 33.33 лв. /тридесет и три лева и тридесет и три стотинки лева/ -
държавна такса, пропорционално на отвхърлената част от иска.
УКАЗВА на ищцата да извърши отбелязване на решението в шестмесечен срок от
влизането му в сила, на основание чл. 115 ал. 2 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
6