№ 109
гр. Севлиево, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Ст. Станева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20224230200148 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни
постановления. Образувано е по жалба на П. Д. П. от гр. Севлиево против наказателно
постановление /НП/ № ********** от 07.05.2021 година на Зам. директора на РДГ –
Велико Търново, с което за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на
основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание глоба в
размер на 150,00 лева по чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, и на основание чл. 273, ал. 1
от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението –
2 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид цер, нарязани на късо
– 0,30 см., за които, поради липсата им и на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите
е определено да се заплати тяхната парична равностойност в размер на 74,80 лева. В
жалбата се твърди, че НП е необосновано и незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат подробни съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
За ответника по жалбата – Зам. директора на РДГ гр. В. Търново, редовно
призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище
за неоснователност на жалбата. Същият намира, че в хода на административно-
наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че
нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно,
поради което моли да се потвърди изцяло.
1
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка
на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 10.11.2020 година свидетелите Й. Ч. и Б. Г. – служители в РДГ – Велико
Търново, пътували със служебния си автомобил от с. Буря към гр. Велико Търново,
когато видели от второстепенен път в близост до Главен път Варна – София да излиза
лек автомобил „УАЗ“ с рег. № ***. В момента, в който водачът на автомобила видял
служебния автомобил, с който се придвижвали двамата свидетели, спрял управлявания
от него автомобил. До него отишли двамата проверяващи и констатирали, че в
автомобила имало натоварени 2 пространствени кубични метра дърва за огрев,
нарязани на късо – 0,30 см. и маркирани с КГМ, но непридружени с превозен билет.
При разговор с проверяващите жалбоподателят обяснил, че бил натоварил дървата от
частна гора, намираща се в непосредствена близост до мястото, където бил спрял, но не
посочил причината, поради която дървата не били придружени с превозен билет. За
така констатираното нарушение свидетелят Ч. съставил Констативен протокол Серия
В, № 007615 от 10.11.2020 година, а след това и АУАН № ********** от 10.11.2020
година за това, че на 10.11.2020 година на територията на РДГ – Велико Търново, ТП –
ДЛС Росица гр. Севлиево, в лек автомобил УАЗ с рег. № ***, спрян на второстепенен
път в близост до Главен път Варна – София, жалбоподателят П. съхранявал дървени
материали – дърва за горене, нарязани на късо 0,30 см. /същите измерени с ролетка,
отговарящи на 2 пространствени кубични метра от дървесен вид цер/, като същите не
са придружени с превозен билет. Актосъставителят квалифицирал описаното по – горе
деяние като нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. След съставянето на акта, същият
бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да впише своите
възражения, ако има такива. Видно от приложения по делото АУАН жалбоподателят
записал в графата за възражения, че „изчаквал в близост до гората да му се напише
превозен билет.“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения срещу съставения АУАН.
След съставянето на акта било изготвено Сигнално писмо от директора на РДГ
– Велико Търново до Районна прокуратура – Габрово, ТО - Севлиево, където с
Постановление от 24.11.2020 година било отказано образуването на наказателно
производство по Преписка № 997/2020 година по описа на РП – Севлиево и
материалите по делото били изпратени до наказващия орган за санкциониране на
жалбоподателя по административен ред за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2
от ЗГ.
Въз основа на това било издадено и обжалваното наказателно постановление №
********** от 07.05.2021 година. В него наказващият орган се е съгласил изцяло с
констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално. Счел е, че описаното
деяние съставлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, поради което и на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложил глоба по чл. 266, ал. 1 от Закона за
2
горите в размер на 150,00 лева и е постановил жалбоподателят да заплати паричната
равностойност на предмета на нарушението в размер на 74,80 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените
доказателства – обжалваното наказателно постановление; Констативен протокол №
007615 от 10.11.2020 година; Разписка за отговорно пазене на вещи от 10.11.2020
година; Сигнално писмо; Постановление за отказ от образуване на наказателно
производство от 24.11.2020 година; Известие за доставяне; Протокол за посещение;
Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 година на министъра на земеделието и храните;
Заповед № 1 от 02.01.2018 година; Свидетелство за професионална квалификация;
Трудов договор; Допълнително споразумение към трудов договор; Длъжностна
характеристика; Свидетелство за регистрация на МПС; Ценоразпис; Справка за
позволителни за сеч; Позволително за сеч № 0573116; Протокол за освидетелстване на
сечището; Технологичен план и Удостоверение № 9340 от 06.03.2019 година за
изработка и регистрация на контролни горски марки.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на П. П. на
04.04.2022 година. Жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в
деловодството на РДГ – Велико Търново на 11.04.2022 година, тоест в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено
заверено копие от Заповед № РД 49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието
и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество и изискващото се
за длъжността образование, каквото актосъставителят притежава.
Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/
са приели, че жалб. П. е нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите, съгласно която се забранява покупко – продажбата и други разпоредителни
сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗГ с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, се наказва физическо лице, което в нарушение на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира,
разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и
недървесни горски продукти. На основание тази разпоредба на закона на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 150,00 лева.
В хода на производството бяха разпитани свидетелите Й. Ч. и Б. Г., които
потвърдиха описаната по – горе фактическа обстановка и поясниха, че автомобилът е
бил в движение когато са го видели да излиза, движещ се по черен път, на асфалтовия
път и че е преустановил движението си веднага, след като водачът ги е забелязал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
В издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на
П. П. за това, че на инкриминираната дата съхранявал в лек автомобил процесните
дърва за оглед, които не били придружени с превозен билет. Съдът намира, че
събраните по делото гласни доказателства касателно момента, в който е установен
автомобила, натоварен с процесните дърва, непридружени с превозен билет, и по –
точно факта, че той е бил в движение, когато е забелязан от проверяващите, не е и не
може да послужи като правен аргумент, от който да се приема заключението, че е
3
налице нарушение по текста на чл. 213, ал. 1,т. 2 от ЗГ, изразяващо се конкретно в
„съхраняване” на дървесина.
„Съхранението“, като вид деяние, с което се осъществява административното
нарушение, се изразява в упражняване на фактическа власт върху дървесината –
предмет на нарушението по начин, че достъпът на трети лица до тази дървесина е
ограничен, като се вземат и мерки за запазване или за подобряване на нейните
качества. Значението на думата съхранявам означава “държа на сигурно място, пазя от
разхищение или повреда”. Съхраняването на дървен материал предполага деецът да
постави и складира дървесината по начин, че тя да бъде защитена не само от
въздействието на атмосферните условия, но и от възможност да бъде предмет на чужди
посегателства.
В случая е очевидно, че описаните признаци на състава на административно
нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, изразяващо се конкретно в „съхраняване” на
дървесина, непридружена с превозен билет, не са налице. По делото безспорно се
установи от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, че автомобилът, в
който е била натоварена процесната дървесина, е бил в движение когато те са го
видели да излиза от черен път, и е спрял когато водачът му е видял служебния им
автомобил. Тези обстоятелства навеждат на извода, че процесната дървесина е била
транспортирана от жалбоподателя, а не съхранявана, както са приели актосъставителя
и в последствие наказващият орган.
При това положение съдът намира, че последният е издал необоснован
санкционен акт, като в него е вменил на жалбоподателя нарушение, което той към онзи
момент все още не е бил извършил, тъй като съхраняването на дървесината, описана в
АУАН и НП, не е било започнало, а и съгласно чл. 9, ал. 1 ЗАНН приготовлението към
административно нарушение не се наказва.
Предвид констатирането на това нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че не следва да
обсъжда възраженията на жалбоподателя, посочени в жалбата му.
Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото ответникът по жалбата следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата
от 300,00 лева
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № ********** от 07.05.2021
година на Зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което
на П. Д. П., ЕГН: **********, от гр. ***, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона
за горите на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите му е наложено наказание
глоба в размер на 150,00лв. /сто и петдесет/ лева по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и на основание
чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети вещите, предмет на нарушението: 2
пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид цер, нарязани на късо –
0,30 см., за които, поради липсата им и на основание чл. 275, ал. 2 от Закона за горите е
определено да се заплати тяхната парична равностойност в размер на 74,80 лева, като
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
представлявана от Директора инж. Николай Йорданов Николов, да заплати на П. Д. П.,
ЕГН: **********, от гр. ***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5