№ 912
гр. Варна, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:К. Т. Василев
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501365 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по въззивна жалба на Т. И. И., чрез адв.
И., против Решение № 1650/12.05.2024., постановено по гр.д. № 13635/2023г.
на 9-ти състав на ВРС, с което са наложени мерки за защита спрямо С. А. И. и
малолетните деца М. С. И. и Й. Т. И., като ответникът-въззивник е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. А. И. и
малолетните деца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; забранено му е за срок от 6
месеца да приближава С. А. И. и малолетните деца на по-малко от 100 метра,
както и местоработата на молителката С. А. И. в ***, партер, ДЦПЛУ /Дневен
център за пълнолетни лица с увреждания/ „Слънчевата къща“ и учебното
заведение, което децата М. С. И. и Й. Т. И. посещават в ***, на осн. чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН; определено е местоживеенето на децата М. С. И. и Й. Т. И. за срок
от 6 месеца при тяхната майка С. А. И., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН и е
задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията
и справяне с гнева към Фондация „SOS-семейства в риск“, с адрес ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН; осъден е да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, глоба в размер на 400лв., на осн. чл. 5, ал. 4
ЗЗДН и държавна такса в размер на 25лв., на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Счита решението за неправилно, поради допуснати нарушения на
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Възразява срещу крайния извод на съда, че е
1
осъществил декларираните от молителката актове на домашно насилие. Моли
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита.
Претендира разноски.
В писмени възражения по реда на чл. 17, ал. 4 ЗЗДН ответниците по
жалбата С. А. И., действаща лично за себе си и като майка и законен
представител на малолетните си деца М. С. И. и Й. Т. И., чрез адв. Кр. А. я
обжалват, като неоснователна. Излагат, че съдът е постановил решението си с
оглед представената на осн. чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларация и събраните по
делото други доказателства, като ги е обсъдил подробно.
ДСП-Варна не взема становище по постъпилата жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на С. А. И., действаща
лично за себе си и като майка и законен представител на малолетните си деца
М. С. И. и Й. Т. И., с която е поискано налагане на мерки за защита срещу
ответника-баща на децата за осъществено домашно насилие.
В молбата е изложено, че на 15.10.2023г. около 12ч. в съвместно
обитаваното към него момент жилище, молителките и ответникът били в
кухнята на жилището. Децата били седнали около трапезната маса и правели
сапуни. Т. започнал да крещи на децата: „По това време не трябва да си
играете! Трябва да четете!". Т. бил агресивен. Децата станали по най-бързия
начин и излезли от стаята. Отишли в спалнята на жилището да четат. След
около 2 минути Т. се отправил към спалнята на жилището, за да провери какво
правят децата. Извикал и майка им да отиде с него при децата и започнал да
крещи и на нея. Т. се насочил към детето М., като й нанесъл удари с шамари
по лицето и по дупето. Повтарял й: „Каквото кажа - това ще правите! Ще те
накажа!". След което със заповеднически тон изкрещял на детето М.: „Дай си
телефона!". Т. излязъл от стаята, където били всички и се запътил към
кухнята. С. го последвала. След малко в кухнята дошло детето М. с телефон в
ръка, за да го даде на Т.. Той видял, че дисплеят на мобилния телефон е спукан
и побеснял. Развикал се на майка й, взел една точилка и започнал да нанася
удари с нея върху детето М.. Удрял я по цялото тяло и я наричал „мърша".
Детето стенело и плачело. Не смеело да му каже нищо, защото той ставал по-
агресивен. С. умолявала Т. да спре да бие детето, като била застанала между Т.
и детето. Хванала го за дясната ръка и се опитала да спре ударите, но той я
блъснал. Успяла да се задържи и да остане между тях, но Т. я изблъскал и тя
отстъпила назад. Т. оставил точилката и започнал да нанася удари върху
детето М. с шамари по лицето, след което изгонил детето в стаята при сестра й
Й.. Детето бързо излязло от кухнята и се отправило към спалнята. Т. се
обърнал към С. и започнал да й крещи: „Не ставаш за родител! Само ги
глезиш! Не спазвате правилата ми! За нищо не ставаш!". С. не смеела да
реагира. Т. отишъл при децата в спалнята и им казал, че ще стоят там до 24
часа и ще четат. Крещял им, след което излязъл от стаята и оставил децата.
На 15.10.2023г. около 17 часа С. И. била в кухнята. Т. чул, че децата се
смеят от спалнята, където били оставени да четат от обяд до 24 часа. Развикал
2
им се. Смъкнал ги от леглото и започнал да ги бие. Т. отново започнал да удря
детето М.. Ударил я по устата около 5 пъти. Нанасял й удари с двете си ръце,
вследствие на което детето паднало на земята. С. чула Т. да крещи на М., че ще
я убие, след което започнал да нанася удари с шамари по дупето на другото
дете Й.. От страх С. не смеела да влезе в спалнята и да се намеси, тъй като Т.
бил много агресивен затова останала в кухнята. Чувала как децата плачат
тихо, а Т. как им крещи. По-късно, когато Т. оставил децата, С. отишла, за да
ги види. Те й разказали всичко. Около 21ч. децата си легнали в спалнята и
след като изгасили лампата, Т. влезнал и започнал да вика на майка им, както
и на децата, че е по-добре да вземат книжките и отново да четат.
На 19.10.2023г. молителката взела решение да напусне семейното
жилище заедно с децата. На 20.10.2023г. по обяд, докато изнасяла с помощта
на приятели и колеги багажа им си дошъл Т. И.. Като видял, че се изнасят с
децата от семейното жилище, сменил патрона на входната врата на
апартамента, а част от вещите им били все още там. Нейна колежка, която й
помагала се обадила на тел. 112. Отзовалите се на повикването полицаи й
помогнали да изнесе и останалия приготвен багаж. Сега те нямат достъп до
апартамента. Част от вещите им все още останали там. След като се изнесли,
ответникът продължил да звъни на молителката С. И. и да я притеснява по
телефона.
Отправено е искане да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН.
Ответникът изразява становище за неоснователност на молбата. Твърди,
че на посочените дати не е осъществил актове на насилие спрямо тях.
Посоченото в молбата относно дата 15.10.2023г. не отговаря на фактическото
положение между страните. Моли да бъде прекратено производството по
делото, а в условията на евентуалност да бъде постановено решение, с което
молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
С обжалваното решение, молбата е уважена и са взети мерки по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3-5 ЗЗНД.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото
доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната
инстанция приема за установено от фактическа страна следното:
Между родителите не се спори, че са съжителствали на съпружески
начала, както и че са родители на детето Й. Т. И., за което не се спори и се
установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за
раждане на това дете. За детето М. С. И. молителката обяснява, че е негова
майка и също е дете на Т. И., но не е припознато от баща си. Това, че е родител
на детето се установява от представеното по първоинстанционното дело
удостоверение за раждане на това дете и извършената справка в НБД. Т. И. не
оспорва произхода на детето М...
Приобщена към доказателствения материал по делото е декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подписана от молителката лично и в качеството й на майка и
законен представител на децата М. и Й.. Декларира, че по отношение на нея и
децата са осъществени актове на домашно насилие на 15.10.2023г. около 12ч.
3
В съвместно обитаваното към него момент жилище, децата били седнали
около трапезната маса и правели сапуни. Т. започнал да им крещи, че трябва
да четат. Те отишли в спалнята. Т. И. решил да провери какво правят, като
извикал със себе си и майка им, като крещял и на нея. Видял, че не четат и се
насочил към детето М. и започнал да й нанася удари с шамари по лицето и по
дупето. Повтарял й: „Каквото кажа - това ще правите! Ще те накажа!".
Поискал детето да му даде телефона си. Видял, че телефонът е с пукнат екран.
Изкрещял на майката, питайки я дали знае, че телефонът е с пукнат екран.
Взел една точилка и започнал да нанася удари с нея върху детето М.. Удрял я
по цялото тяло, предимно по дупето, кръста и гърба и я наричал „мърша".
Детето стенело и плачело. Не смеело да му каже нищо, защото той ставал по-
агресивен. С. умолявала Т. да спре да бие детето, като била застанала между Т.
и детето. Хванала го за дясната ръка и се опитала да спре ударите, но той я
блъснал. Успяла да се задържи и да остане между тях, но Т. я изблъскал и тя
отстъпила назад. Т. оставил точилката и започнал да нанася удари върху
детето М. с шамари по лицето, след което изгонил детето в стаята при сестра й
Й.. Детето бързо излязло от кухнята и се отправило към спалнята. Т. се
обърнал към С. и започнал да й крещи: „Не ставаш за родител! Само ги
глезиш! Не спазвате правилата ми! За нищо не ставаш!". С. не смеела да
реагира. Т. отишъл при децата в спалнята и им казал, че ще стоят там до 24
часа и ще четат. Крещял им, след което излязъл от стаята. Към 15 часа, Т. И.
отишъл към хола. Тя чула, че я вика. Изкрещял й защо не са прибрани
играчките на децата. Хванал я за врата отзад и я стиснал силно, като я бутал
към детската стая. Крещял защо не е продала още колелото на децата и още
стои в стаята. Заплашил я: „Ще ти направя главата квадратна, ще станеш
храна за рибите!“. Около 17 часа Т. чул, че децата се смеят от спалнята, където
били оставени да четат от обяд до 24 часа. Развикал им се. Смъкнал ги от
леглото и започнал да ги бие. Т. отново започнал да удря детето М. по устата
около 5 пъти. Нанасял й удари с двете си ръце, вследствие на което детето
паднало на земята. С. чула Т. да крещи на М., че ще я убие, след което
започнал да нанася удари с шамари по дупето на другото дете Й.. От страх С.
не смеела да влезе в спалнята и да се намеси, тъй като Т. бил много агресивен
затова останала в кухнята. Чувала как децата плачат тихо, а Т. как им крещял,
заканвайки се, че ще им счупи главите, наричайки ги с грозни имена.
Шамарите кънтели в целия апартамент. По-късно, когато Т. оставил децата, С.
отишла, за да ги види. Те й разказали всичко. Около 21ч. децата си легнали в
спалнята и след като изгасили лампата, Т. влязъл отново и започнал да вика на
майка им как си позволява да отменя наложените от него наказания. Тя казала
на децата, че е по-добре да вземат книжките и отново да четат. Децата се
оплаквали от болки по телата. Било невъзможно да отидат до Спешен кабинет
от страх Т. И. да не се ядоса още повече и да не ги пребие.
Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели- М. Р. СТ.-
А.-без родство и дела със страните и С. А. И.-сестра на молителката С. А. И.,
водени от нея и К. С. К. и Н. Е. Д.-двамата без родство и дела със страните,
4
водени от ответника по молбата за защита. Преки впечатления от случилото се
между страните по молбата на 20.10.2023г. има само св. М. С.-А., но
молителката не е навела твърдения за извършен от Т. И. И. акт на домашно
насилие на тази дата, нито е декларирала такъв в декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, а приложимата редакция на правната норма до изм. ДВ бр. 66 от
2023 г., в сила от 1.01.2024 г. изисква това. След като лицето търсещо защита
по реда на ЗЗДН-С. А. И. не е навело твърдение за извършен акт на домашно
насилие на 20.10.2023г. и не е декларирало такова обстоятелство в
декларацията си по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, акт на насилие на тази дата не ще бъде
обсъждан и не ще бъдат коментирани свидетелските показания относно
инцидент от същата.
Свидетелката С. А. И. споделя, че знае за процесния инцидент от
15.10.2023г. от думите на сестра си, която й споделила за случилото се на
другия ден. Казала й, че не може животът им да продължава по този начин и
обещала на децата, че ще живеят спокойно трите. Т. е груб със сестра й, М. и
Й.. На 15-ти той бил децата, блъскал С., карал се с нея, били в пререкания
целия ден. Подробности за случилото се научила по-късно от децата. Т. бил
децата с шамари по дупето, по гърба , с точилката, наказвал ги. Ответникът и
друг път си е позволявал да упражнява насилие над молителката и децата.
Възпроизвежда противните изрази, с които той се обръщал към децата.
Отправял заплахи към сестра й. Свидетелката споделя още, че се е случвало да
оставя своето дете А. Е. в дома на ответника, за да си играе с братовчедките си
М. и Й., но в един момент то й споделило, че не иска повече да ходи и остава
там, защото Т. е лош. При напускането на семейното жилище на 20.10.2023г.
свидетелката знае, че също е имало напрежение. Докато молителката събирала
багажа си, ответникът се прибрал и заявил, че ще се разправя с нея, но в
апартамента била и нейна приятелка, която се обадила на полицията.
Свидетелят М. Р. СТ.-А. споделя, че с молителката са колежки от три
години. Не познава ответника, но го е виждала няколко пъти. През годините
С. й споделяла, че има проблеми в семейството, изразяващи се в психическо и
физическо насилие от страна на Т. към нея и към децата. Сочи, че не е
виждала следи от нанесен побой по нея и по децата, но я е виждала да идва
много притеснена, разстроена. Говорила е и с децата, които също са й
споделяли, че се страхуват и че не посрещат гости вкъщи, защото баща им не
позволява. След побоя над децата на 15.10.2023г. С. й споделила, че ще се
изнесе от апартамента, заедно с децата, за което свидетелката предложила
своята помощ. Докато молителката се изнасяла на 20.10.2023г. ответникът се
прибрал. В началото не знаел, че и свидетелката А. е в апартамента, тъй като
тя била в друга стая, където прибирала дрехи в чувал. Чула как Т. заповядва на
С. веднага да върне всичко обратно, след което свид. А. излязла в коридора и
видяла как ответникът е запретнал ръкави и се е надвесил над С.. Свид. А. се
уплашила и се обадила на тел. 122.
Свидетелят К. С. К. споделя, че познава страните, защото са комшии,
живеят в един вход от 2017г., свидетелят на втория етаж, а семейството на Т. и
5
С.-на третия етаж в апартамента, разположен срещуположно на неговото
жилище. Познава Т. и С. като тихи, скромни хора, гледат си децата, както тя,
така и той ги водят на училище, прибират ги. Не е ставал свидетел Т. да е бил
груб към майката на децата, към самите деца. Не е чувал скандали, и от
съседите не е научавал, че се случват. От съпругата си разбрал, че един ден
през октомври пред входа имало полицейски коли. Попитал Т. дали не знае
нещо. Той му казал, че с жената, която живее имали инцидент. Тя си товарела
дрехите и си заминала. Съпругата му не е споделяла за случай от миналата
година, ранна есен, при който С. и децата да са били заключени на стълбището
и тя да им е предлагала помощ, като дойдат у тях.
Свидетелят Н. Е. Д. споделя, че познава страните от около девет години.
Той е зъболекар, а ответникът и децата-негови пациенти. Не е забелязвал
някога по децата да е имало следи от насилие. Посещавал е дома им по
приятелски и не е усещал напрежение в семейството. В средата на м.
октомври 2023г., една неделя към 17-17.30ч. се видял с ответника, който му
споделил, че наказал децата, защото много си играли на телефоните. Посмяли
се и се разделили. Не е усетил да е бил под напрежение, да е бил емоционално
приповдигнат.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Молбата за защита изхожда от лица с право на защита по реда на ЗЗДН
по смисъла на чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН относно С. И., на чл. 3, т. 10 от ЗЗДН
относно детето М. и чл. 3, т. 4 от ЗЗДН относно детето Й., подадена от С. И.,
на осн. чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН и касае обстоятелства, твърдени да са
настъпили на 15.10.2023г., т.е. в срок до един месец преди сезирането на съда,
като относно тях е представена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съобразно чл. 2 ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт на
физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване
на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица, които се
намират или са (били) в семейна или родствена връзка или фактическо
съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
При разрешаване на въпросите относно извършване на твърдяното по
делото деяние на ответника и съставомерността му по смисъла на чл. 2 ЗЗДН
първоинстанционният съд е изложил подробни и обосновани правни изводи,
които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, като законосъобразни,
правилни и формирани въз основа на правилно установена фактическа
обстановка по делото, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към тях. В тази връзка следва да се има предвид, че процесуалната
дейност на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното
производство, а е негово продължение, поради което втората инстанция не
дължи повтаряне на коректно извършените процесуални действия на първата,
а само надгражда върху тях.
Заявените в случая твърдения за насилствени действия на ответника са
6
декларирани по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Когато тази декларация изхожда от
самото пострадало лице или от законния му представител, същата
представлява доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на
противното. Целта е да се облекчи доказването на такива насилствени деяния,
които са извършени при условия и по начин, изключващи присъствието на
трети лица. Когато по делото има преки доказателства за осъщественото
домашно насилие, те следва да имат приоритетно доказателствено значение, а
когато са ангажирани само косвени доказателства за събитията, те следва да се
отчитат като коректив на декларираното.
Представената в случая декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е подписана
лично от С. И. и в качеството й на майка и законен представител на децата М.
И. и Й. И.. Същата възпроизвежда оплакванията на молителката за
преживяното от нея и от децата й насилие и съдържа всички посочени в
молбата за защита твърдения за действията на ответника по делото.
Декларираното в представената от молителката декларация не е
опровергано от доказателствата по делото, противно на въззивните
оплаквания за обратното.
Действително нито един от разпитаните свидетели не е бил очевидец на
поведението на ответника на 15.10.2023г., но не следва да бъде прието от съда,
че с това са опровергани твърденията на молителката за упражнен физически
и психически тормоз над нея и децата й. Същевременно не са ангажирани
никакви доказателства, които да опровергаят агресивното поведение на
ответника на 15.10.2023г. в гр. Варна. Това, че свидетелят К. К. не е чувал
скандали, не знае от другите съседи за такива, не означава, че е нямало, още
по-малко на 15.10.2023г. Не отрича, че знае за раздялата на С. И. и Т. И. през
м.октомври 2023г. и това, че е била извикана полиция. Дори и да се приеме,
че свидетелят Н. Д. се е срещнал с Т. И. на 15.10.2023г., това, че последният е
бил в добро настроение и са се посмели, че е наказал децата, не е бил под
напрежение или емоционално приповдигнат, отново не опровергава
декларираните от молителката С. И. обстоятелства. От друга страна
представеното удостоверение от Фондация „SOS семейства в риск“ е годно
доказателствено средство и същото кореспондира на декларираното от
молителката. Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за
защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на
осн. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
Изясненото, въз основа на доказателствата по делото, деяние на Т. И. на
15.10.2023г. разкрива белезите на противоправно поведение по смисъла на чл.
2 ЗЗДН и в този смисъл обуславя предприемането на мерки за закрила по чл. 5
ЗЗДН.
При определяне на подходящите по вид и продължителност мерки съдът
следва да съобрази забраната за влошаване положението на въззивника, както
и водещата цел на закона – предотвратяването на бъдещи актове на домашно
насилие и запазване здравето и неприкосновеността на пострадалия. Ето защо
въззивният съд намира, че приложените от първоинстанционния съд мерки по
7
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3-5 ЗЗДН, съчетани и със задължителната глоба по чл. 5,
ал. 4 ЗЗДН, са подходящи за случая. Срокът за налагане на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН от 6 месеца е също подходящ. В това време
извършителят ще има възможност да прецени ситуацията и преосмисли
поведението си към близките си. Съдът взема предвид, че децата са големички
и такъв период от време без лични контакти на бащата с тях, не би довел до
разстройство в отношенията им и до отчуждение. Въззивният състав вярва, че
децата са важни за Т. И., както заяви на съда в о.с.з. на 24.07.2024г., но
интересът на тези деца изисква да растат и живеят в спокойствие, без някой да
ги обижда и ги бие. Баща им следва да положи усилия и коригира поведението
си. Едва след това, той ще може отново да е с тях, но без опасност от прояви
на насилие.
С оглед изхода на спора, дължимата държавна такса от 12.50лв. за
въззивното производство следва да бъде възложена в тежест на Т. И. И., на
осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
С оглед изхода на делото пред ВОС и заявеното искане по чл. 38, ал. 1, т
2 ЗАдв на процесуалния представител на въззиваемите следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от
600лв. съобразно чл. 22 Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1650/12.05.2024г., постановено
по гр. д. № 13635/2023г. по описа на ВРС, 9 с-в.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка
на ВОС дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на
12.50лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адв. К.
А. разноски за адвокатско възнаграждение за въззивно производство в размер
на 600.00 лева, на осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 17, ал.
6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8