Решение по КНАХД №399/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Т. В. Б. от [населено място], област Шумен, депозирана чрез адвокат М. П., против Решение №64/03.07.2025г., постановено по АНД № 20253620200139 по описа за 2025г. на Районен съд – Нови пазар. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-0307-000166/25г. на началник РУ - Нови пазар, с което на Т. В. Б. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 3 (три) месеца.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че правото му на защита е било нарушено, тъй като постановеното решение на районния съд е било връчено на санкционираното лице – жалбоподател, а не на неговия процесуален представител. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В депозираното писмено становище поддържа изложените отменителни основания, като сочи допълнителен аргумент за отмяна на съдебното решение, изразяващ се в допуснато противоречие между мотивите и диспозитива на атакуваното решение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, началник на РУ – Нови пазар при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.. С., която оспорва предявената жалба, излагайки доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП и за законосъобразността му по същество. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е субект на административно наказателната отговорност по повод на административно нарушение, установено с АУАН серия GA Акт № 3381595 от 04.03.2025г. от мл. автоконтрольор М. Е., при РУ - Нови пазар. В АУАН е посочено, че на 31.07.2024г., в [населено място], по [улица](в населено място) управлява товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Интерлогистика Куриер“ ЕООД, със скорост 102 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.

Посочено било, че наказуемото превишение е 52 км/ч, след отчетен толеранс 3% в полза на нарушителя. В акта било отразено, че нарушението е установено с „АТСС ARH CAM S1“ номер 11743с3, нарушение номер 31294 от АИС „ЕЦОН“. Вписано е и обстоятелството, че същият е съставен след попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Поведението на водача било възприето като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.03.2025г., който го подписал, като е посочил, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал оспореното пред районния съд наказателно постановление.

При тази фактическа обстановка предходната инстанция счела, че са налице законовите основания за ангажиране на отговорността на водача, при което не са били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционната процедура. Съдебната инстанция достигнала и до извод относно безспорната установеност на приписаното на водача правонарушение, поради което потвърдила процесния правораздавателен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1, изр.2 от АПК.

Следва да се постави акцент върху двата аргумента, чрез които касаторът обосновава твърдение за порочност на атакуваното съдебно решение. Не се споделя твърдението, че съдебният акт и НП подлежат на отмяна, тъй като решението на РС – Нови пазар не било връчено на процесуалния представител на жалбоподателя, а на самия водач - нарушител. Това по никакъв начин не рефлектира върху правната му сфера и същият своевременно е организирал защитното си поведение спрямо неблагоприятния за него акт на въззивния съд, депозирайки в срок касационната жалба и то чрез ангажирания вече адвокат.

Не се споделят и доводите за допуснато съществено противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение. Задълбоченият му прочит с категоричност установява, че районният съд е формирал своите правни съображения единствено и спрямо конкретното Наказателно постановление № 25-0307-000166/25г. на началник РУ - Нови пазар. Спрямо неговата законосъобразност се е произнесъл и с диспозитива на решението си. Единственото място, където районният съд неправилно е упоменал вида санкционен акт, назовавайки го „електронен фиш“ е в изречението, с което предходната инстанция е отклонила претенцията за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя. Тази неточност според настоящата инстанция има изцяло технически характер и не е в състояние да повлияе върху законосъобразността на постановения съдебен акт, съответно не е ограничила правото на защита на субекта.

Жалбоподателят не релевира други доводи за порочност на съдебното решение и на наказателното постановление. Касационната инстанция се солидаризира със съображенията на въззивния съд, в които напълно аргументирано и последователно съставът на РС – Нови пазар е обсъдил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, извеждайки правен извод, че Т. Б. на посочените в акта и в НП дата и място виновно е нарушил изискванията на чл.21, ал.1 от ЗДвП и закономерно предвид засечената от него скорост е понесъл отговорност по реда на чл.182, ал.1, т.6 от закона.

Поради това обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Шумен се присъдят разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №64/03.07.2025г., постановено по АНД № 20253620200139 по описа за 2025г. на Районен съд – Нови пазар.

ОСЪЖДА Т. В. Б. от [населено място], област Шумен, [ЕГН], да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.