РЕШЕНИЕ
№ 10448
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110169004 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 24.12.2018г. в гр. Варна, на
автомагистрала „Хемус“, на 200 метра преди бензиностанция „Петрол“ е
реализирано ПТП, в резултат на което били причинени щети на л.а. марка
„Фиат“, модел „Чинкуеченто“, с рег. № ..... В качеството си на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП
водач – ответникът Я. М. М., е заплатил на собственика на увредения
автомобил сума в размер 450 лв. Поддържа, че Я. М. М. след реализирането
на ПТП е отказал проверка за алкохол, поради което във връзка с чл.500, ал.1,
т.1 КЗ за ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е
възникнало регресно право за заплатеното застрахователно обезщетение.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 475 лв. /с включени
25 лв. ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва от депозирането
на ИМ в съда – 23.07.2021г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
Ответникът Я. М. Мезман в срока по чл.131 ГПК не е депозирал писмен
отговор на исковата молба. С молба от 07.09.2022г. признава предявения иск
1
и представя доказателства за плащане на процесната сума.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството
си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” е платил
обезщетение в претендирания размер за причинените от пътнотранспортно
произшествие вреди на увреденото лице, като ответникът е причинил
произшествието, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества.
Безспорно е между страните по делото, а и от събраните писмени
доказателства се установява, че към датата на ПТП – 24.12.2018г. между
ищеца и собственика на л.а. марка „Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № ... е
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автоомобилистите“.
Страните не спорят, а и от представеното по делото неоспорено писмено
доказателство – протокол за ПТП №..., съставен на 24.12.2018г. се установява,
че виновен за настъпването на процесното ПТП, респ. причиняването на щети
на л.а. марка „Фиат“, модел „Чинкуеченто“, с рег. № ..., е водачът на л.а.
„Пежо“, модел „206 ЦЦ“, с рег. № ... – ответникът Я. М. М., който е
управлявал авотомобила с несъобразена скорост и е отказал да се подложи на
проверка за алкохол. Видно от приетите по делото писмени доказателства е,
че за щетите застрахователят – ищец е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 450 лв.
Видно от представената по делото вносна бележка от 29.08.2022г., след
завеждане на исковата молба в съда на 23.07.2021г., ответникът е заплатил по
сметка на ищеца сумата от 580 лв. При съобразяване на нормата на чл.235, ал.
3 ГПК, съдът приема, че вземането на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 475 лв., законна лихва за периода от датата на
депозиране на ИМ – 23.07.2021г. до плащането на 29.08.2022г. в размер на
53,18 лв., както и заплатената държавна такса в размер на 50 лв., към датата
на устните състезания са погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане, поради което искът по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
2
По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, макар и ответникът да не е оспорвал
иска и да е погасил претендираното с исковата молба вземане, същият е
станал причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе
разноските по този иск, макар и същият да бъде отхвърлен поради
погасяването му в хода на процеса. Съдът отчита също факта, че заплатената
от ответника сума в хода на процеса покрива сторените от ищеца разходи за
държавна такса, като с действията си ответникът е признал дължимостта на
разноските в настоящото производство. Дължими остават разноските за
действително заплатеното (видно от представените по делото доказателства)
адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е възразил по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
на насрещната страна. Предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото и разглеждането му в едно съдебно заседание, основателно е
възражението за прекомерност, като адвокатското възнаграждение на ищеца
следва да бъде намалено до минималния размер от 300 лв., от които съдът
приема, че чрез извършеното на 29.08.2022г. плащане е погасена сумата от
1,82 лв., или на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 298,18
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ..., срещу Я. М. М...,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 475 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за нанесени на 24.12.2018г. щети на л.а. марка
„Фиат“, модел „Чинкуеченто“, с рег. № ..., както и искането за присъждане на
законна лихва върху сумата от 475 лв. в размер на 53,18 лв. за периода от
23.07.2021г. до 29.08.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. М. М., ЕГН **********, да
заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ...., сумата от 298,18 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4