Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д.
№ 10457 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 62140 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 564/2018 г. по описа
на СРС, 166 състав, е признато по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Б.Д.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2124,03 лева – доставена от дружеството топлинна
енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж. к. „*********, апартамент
№ 29, абонатен № 268181, за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно
със законна лихва от 04.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
17.07.2017 г. по ч. гр. д. № 44257/2017 г. по описа на СРС, 50 състав, като исковете
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ са отхвърлени за
разликата над уважения размер от 2124,03 лв. до пълния предявен размер от
4280,19 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 30.06.2014 г., както и исковете с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1006,66 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 15.09.2014 г. до 26.06.2017 г.
С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
от 62,57 лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 327,62 лв.
- разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като
трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 1006,66 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до
26.06.2017 г., за сумата 2,04 лв., представляваща главница за
дялово разпределение, както и за сумата от 2,64 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпредление, е подадена въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение материалния закон. Поддържа,
че в процесния периода са действали Общите условия за продажба на топлинна
енергия, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
13.02.2008 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г. Сочи, че съгласно чл. 33 от Общите условия, в сила от
13.02.2008 г. купувачите са длъжни да
плащат месечни дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, след което същите изпадат в забава. Съгласно
Общите условия, в сила от 14.03.2014 г. задължението следвало да бъдат платени
в 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечно получавани фактури в
интернет страницата на продавача, като е регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т. е. с изтичане на 30-дневен
срока от датата на публикуване на общата фактура. Счита, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава. Моли въззивния да
отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, като уважи исковете
за мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение,
както и претенцията за разноски във въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от насрещната страна.
В хода на делото пред въззивния съд с определение от 23.06.2022
г. на основание чл. 227 ГПК на мястото
на починалия ответник И.Б.Д. е конституирана като негов наследник по закон М.М.Р..
Решението в частта, с
която са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
сумата от
2124,03 лева – доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж. к. „*********, апартамент №
29 за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от
04.07.2017 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2017 г. по ч. гр. д. №
44257/2017 г. по описа на СРС, 50 състав, както
и в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 2124,03 лв. до пълния предявен размер от
4280,19 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 30.06.2014 г., като необжалвано е
влязло в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и процесуално допустимо.
СРС е сезиран
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4280,19 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., ведно със законна лихва от 04.07.2017 г. до
изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 1006,66 лева за периода от
15.09.2014 г. до 26.06.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.07.2017 г. по ч. гр. д. № 44257/2017 г. по описа на СРС, 50 състав.
Въз
основа на заявление, подадено от „Т.С.“ ЕАД на 04.07.2017 г. е образувано ч.
гр. д. № 44257/2017 г. по описа на СРС, 50 състав, за сумата от 4280,19 лв.,
включваща 4266,11 лв. - стойността на топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
до 30.04.2015 г. и сумата от 14,08 лв. за дялово разпределение, както и за
сумата от 1006,66 лв., включваща 1003,17 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 26.06.2017 г., както и сумата от 3,49 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.
На 17.07.2017
г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Б.Д.,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника
В срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на
вземанията си по исков ред.
В предмета на делото е
включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл.
415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че частта, в която не е
обжалвано първоинстанционното решение от ответника съществуването на
материалното субективно право, индивидуализирано по основание (правопораждащите
го юридически факти), съдържание и страни е установено със сила на пресъдено
нещо.
Предвид изложеното, правният спор между страните по
делото, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция с въззивната жалба, обхваща
въпросите за дължимостта на претендираното обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и стойността на
услугата за дялово разпределение.
Следва да се
посочи, че с решението първоинстанционният съд е приел за основателна
претенцията за главница за дялово разпределение до размера на сумата от 10,00
лв. Предмет на обжалване е съдебния акт в частта, с която претенцията за дялово
разпределение е отхвърлена за разликата над 10,00 лв. до пълния претендиран
размер от 12,04 лв.
Въз основа на заключението
на съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като обоснована,
обективна и компетентна, се установява, че главницата за дялово разпределение
възлиза в размер на 10,00 лв. за отчетния периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г.
Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото
доказателства, като не са представени такива, които да разколебават
доказателствената му стойност. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
исковата претенция за дялово разпределение е основателна до размера на сумата
от 10,00 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 12,04 лв. е
неоснователна, в каквато насока са и изводите на СРС.
По отношение дължимостта на лихва за забава
върху главните вземания за топлинна енергия за периода от м.05.2014 г.
до м.04.2015 г. съдът приема следното:
Вземането за лихва има
акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването
на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.
СРС е формирал правни
изводи за наличие на главен дълг като е уважил този иск в установения по делото
размер.
В процесния период са били приложими Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г. Следователно за задълженията от този период са приложими ОУ
от 2014 г., съдържанието и публичното оповестяване на които е
служебно известно на съда. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия
от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа
на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г.
следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от
датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ
от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период. В хода на
съдебния процес ищецът не е ангажирал доказателства относно публикуването на процесните
фактури на интернет страницата му, респ. относно датата, на която е сторил това.
Такъв извод не следва и от представените хода на първоинстанционното дело
констативни протоколи.
Предвид изложеното педявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен и като
такъв правилно е бил отхвърлен от районния съд.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху стойността на услугата за дялово
разпределение, съдът намира, че в общите условия към договора не е предвиден
срок за заплащането ѝ, поради което длъжникът изпада в забава след покана
- чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото
липсват данни да е изпращана покана до насрещната страна, от което следва, че и
този иск е неоснователен и първоинстанционното решение е правилно и в тази му
част.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът
по жалбата, който не претендира такива. Сторените от жалбоподателя разноски
следва да останат в негова тежест.
Така, мотивиран съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62140 от 11.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 564/2018 г. по
описа на СРС, 166 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** срещу И.Б.Д.,
ЕГН: ********** /заместен в хода на производството на основание чл. 227 ГПК от М.М.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „*******искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за горницата над 10,00 лв. до размера от 12,04 лв., представляваща
стойността на услуга дялово разпределение, както и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 1006,66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2014 г. до
26.06.2017 г.
Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД като
трето лице - помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.