Р Е Ш Е Н И Е
Номер 146 13.01.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
осми януари Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка А.
като
разгледа докладваното гр.д. № 8191 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от К.А.Т. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден ответника
да заплати на ищцата сумата от 1 361,69 лв. - главница, представляваща
допълнително възнаграждение за 195,62 часа извънреден труд, положен от нея през
периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски по делото. Твърди се, че през процесния период ищцата е полагала
труд на длъжността „*****“ в ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас, като е работила на 12-
и 24-часови смени, предварително определени с график за всеки месец. Твърди също
така, че след преизчисляване на положения от ищцата през процесния период нощен
труд към дневен с коефициент 1,143 се получава разлика от 195,62 часа (след
направеното изменение на иска в съдебно заседание), за която й се следва
възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 361,69
лв.
(след направените изменение в размер на иска и частично оттегляне за разликата
до първоначално предявения размер от 1 440 лв.), което не й е заплатено от
ответника. Процесуалният представител на ищцата поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочената в исковата
молба длъжност, както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран резултат,
който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден
труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за периода до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове
за отчетния период, а през останалата част от исковия период са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., поради
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилага
единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли се исковете
да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, не са
ангажирани доказателства. Претендира присъждане на разноски съобразно
оттеглената част от иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала и е полагала труд на
посочената в исковата молба длъжност.
Не
се спори също така, че ищцата е работила на смени, включително и през нощта –
за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
предоставените му от ответника протоколи за отчитане на работното време между
22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на
официални празници за процесния период и с фишовете за заплати на ищцата, през
периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. тя е отработила 171 нощни смени, като
през този период е положила общо 1 368 часа нощен труд. Според вещото лице,
положеният от ищцата през процесния период нощен труд след преизчислението му с
коефициент 1,143 се равнява на 1 563,62 часа дневен труд, като е налице
разлика между преизчисления и положения труд в размер на 195,62 часа, за които
възнаграждението, изчислено като за извънреден труд, възлиза на 1 361,69
лв. Съдът намира, че заключението на вещото лице е обективно и безпристрастно,
като страните не са го оспорили, поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187,
ал. 9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период са действали
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през
нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че
при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва
да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на
съответните норми на общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищцата е положила общо 1 368
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 563,62
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 195,62 часа, за които на ищцата се
полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 361,69
лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищцата такова допълнително възнаграждение, което води до извода за
основателност на предявената искова претенция.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищцата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за
периода от предявяването на иска – 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на иска в
изменения му размер и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищцата и направените от нея разноски по делото, които са в размер на 420 лв.
– платено адвокатско възнаграждение.
Предвид частичното оттегляне на иска и
прекратяването на производството в тази му част, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответника сумата от 5,44 лв., представляваща
съответна част от дължимото, с оглед цената на предявения иск, юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Предвид обстоятелството, че ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявения иск, която е в размер на 54,47 лв., както и
платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 180 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.А.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 1 361,69 лв. (хиляда триста шестдесет и един лв.
и шестдесет и девет ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 195,62 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от нея нощен труд през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лв.), представляваща
направените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА К.А.Т., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, сумата от 5,44 лв. (пет лв. и четиридесет и четири
ст.)
представляваща част от направените от ответника разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 54,47 лв.
(петдесет и четири лв. и четиридесет и седем ст.), както и разноски в размер на
180,00 лв. (сто и осемдесет лв.) - платен хонорар на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 13.01.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА