Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр.Дряново, 12.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Е. Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр.дело № 202 по описа за
2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
В
исковата молба и уточняващата такава от И.Х.Х. ***, чрез
пълномощник адвокат В.Д.Д. от ГАК, съдебен адрес ***, против “***" ООД, ЕИК ***,
гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя В.С.К., се твърди, че в полза на ищцата са издадени няколко изпълнителни листи срещу Р.Г.П..
По гр. дело № 1268/2013 г. на Районен съд Севлиево на 16.12.2013 г. бил издаден
изпълнителен лист, с който ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от
1509,50 лв. - главница, ведно със законната лихва от 03.10.2013 г. до
окончателното изплащане, обезщетение за вреди от забава за периода от 22.02.13
г. до 03.10.13 г.
в размер на 106,77 лв, както и сумата от 334,67 лв. - разноски, като за
събирането на присъдените суми на 06.11.2015 г. било
образувано изп. дело № 20154220400050 при ДСИ при PC
Дряново. С изпълнителен лист от 17.04.2014 г., издаден от Районен
съд Севлиево, ответникът бил осъден да заплати на ищцата сумата от 5604,50 лв.
- главница, ведно със законната лихва от 20.08.2013 г. до окончателното
изплащане и сумата от 689,18 лв. - разноски, като за събирането на присъдените
суми на 06.11.2015 г. било образувано изп. дело № 20154220400051 при ДСИ при PC
Дряново. С изпълнителен лист № 670/02.09.2015 г., издаден по гр. дело
№ 456/2015 г. на Районен съд Севлиево, ответникът бил
осъден да заплати на ищцата сумата от 5849,96
лв., ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 834,00 лв. – разноски. С изпълнителен лист от 23.12.2014 г., издаден по гр. дело №
709/2014 г. на Районен съд Севлиево, ответникът бил
осъден да заплати на ищцата сумата от 1382,52
лв., ведно със законната лихва от 26.06.2014 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 415,30 лв. - разноски, като за събирането на присъдените суми на 13.02.2018 г.
било образувано изп. дело № 20187340400300 при ЧСИ З.В. с рег. № 734.
По изпълнителните дела били
наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, като месечно се
правели удръжки, но същите се определяли от работодателя неправилно и
незаконосъобразно. От направените справки в НАП за размера на трудовото
възнаграждение на длъжника се установявало, че месечните удръжки следвало да са
в пъти по-големи от тези, които правел работодателят – ответникът “***" ООД. Въпреки молбите до
съдебните изпълнители и до работодателя, така и не последвали удръжки от трудовото
възнаграждение, съответстващи на законовите разпоредби. Работодателят,
като
трето задължено лице, не изпълнил задължението си да преведе удръжките от
месечното трудово възнаграждение на длъжника в пълен обем, поради което
отговарял лично към взискателя за ненаправените удръжки, солидарно с длъжника.
Твърди се, че ненаправените от работодателя удръжки от трудовото
възнаграждение на длъжника по всеки един от запорите са,
както следва: 250 лв. за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. по изп. дело
№ 20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново, образувано на 06.11.2015 г. въз основа на
изпълнителен лист от 16.12.2013 г., издаден по гр. дело № 1268/2013 г. на
Районен съд Севлиево; 250 лв. за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. по
изп. дело № 20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново, образувано на 06.11.2015 г. въз основа на
изпълнителен лист от 17.04.2014 г., издаден от Районен съд Севлиево и 200 лв.
за периода от 13.02.2018 г. до 29.05.2019 г. по изп. дело №
20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, образувано на 13.02.2018 г.
въз основа на изпълнителен лист № 670/02.09.2015 г., издаден по гр. дело №
456/2015 г. на Районен съд Севлиево и изпълнителен лист от 23.12.2014 г.,
издаден по гр. дело № 709/2014 г. на Районен съд Севлиево.
Направено е искане ответникът “***"
ООД да бъде осъден да заплати на ищцата посочените суми.
В срока по чл. 131
от ГПК ответното дружество чрез пълномощник
адв. Е.П. от ГАК, съдебен адрес ***; пл. ***, е депозирало писмен отговор, с
който оспорва
изцяло исковата молба. Излага се, че удръжките от трудовото възнаграждение
могат да се правят само до определени размери в зависимост от сумата, която длъжникът получава месечно
и според това дали той има деца, които издържа. Твърди се, че длъжникът има две
деца, за които още се грижи - В.Р.П., родена на *** г. и А.Р.П., родена на ***
г. Месечното трудово възнаграждение, като база за удръжки, се определяло след
като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски, като удръжки могат да се правят само ако месечното възнаграждение е в
размер над минималната работна заплата, съгласно т. 3 от TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в размери,
регламентирани в чл. 446 от ГПК, според това дали длъжникът има деца и каква е
стойността на получаваните месечни доходи. Претендираните
суми въз основа на образуваните изп. дела не били за издръжка и направените от
работодателя удръжки били съобразени с изискванията на закона и в съответствие
с трайната практика на съдилищата в тази насока. Искането е предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
С протоколно определение от 16.01.2020 г. е допуснато
изменение на предявените искове, както следва: размерът на иска за сумата от 250
лв., представляваща неудържана за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. в
пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника, върху което е наложен
запор по изп. дело № 20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново, е увеличен от 250 лв. на 482 лв.; размерът на иска за сумата от 250 лв., представляваща
неудържана за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от
трудовото възнаграждение на длъжника, върху което е наложен запор по изп. дело
№ 20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново, е увеличен от 250 лв. на 1464,28 лв. и размерът на иска за сумата от 200 лв., представляваща
неудържана за периода от 13.02.2018 г. до 29.05.2019
г. в пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника, върху което е
наложен запор по изп. дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, е
намален от 200 лв. на 174,55 лв.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, а това се установява и от приложените по делото заверени копия от:
трудов договор № 14/03.12.2010 г., допълнително споразумение № 4/18.02.2013 г.,
допълнително споразумение № 12/01.10.2018 г. и допълнително споразумение №
55/17.12.2018 г., че
за процесния период Р.Г.П. е работил на различни
длъжности в ответното дружество “***" ООД.
В чл. 14, ал. 8 от приложените по делото Вътрешни правила
за работната заплата на “***" ООД е посочено, че
работниците/ служителите, които живеят в други населени места могат да
получават допълнително възнаграждение за транспортни разходи, съгласно Заповед
№ 22/06.02.2015 г. Заповедта е приложена по делото и с нея е постановено, че
считано от 01.01.2015 г. на работници/служители, живеещи в други населени
места, се изплащат пътни пари до 100 лв. месечно за присъствен работен ден,
съгласно поименен списък на правоимащите лица.
Не е спорно по
делото, а това се установява и от приложените копия от удостоверения
за раждане, че Р.Г.П. има две деца - В.Р.П.,
родена на *** г. и А.Р.П., родена на *** г.
Не е спорно по делото,
а това се установява и от приложените копия от изпълнително дело № 50/2015 г. по
описа на ДСИ при PC Дряново; изпълнително дело № 51/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново и изпълнително
дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, с район на действие
ГОС, че въз основа на издаден
по гр. д. № 1268/2013 г. на Районен съд – Севлиево изпълнителен лист от
16.12.2013 г., с който Р.Г.П. от гр. Дряново е осъден
да заплати на ищцата И.Х.Х. сумата от 1 509,50 лв. - обезщетение за причинени вреди,
ведно с лихвата, считано от 03.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 106,77 лв. - обезщетение за вреди от забава за времето от 22.02.2013
г. до 03.10.2013 г.; разноски в размер на 64,67 лв. и адвокатско възнаграждение
от 270 лв., е образувано изпълнително дело № 20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново. С молбата за
образуване на изпълнителното производство вх. № 2217/06.11.2015г.
взискателят И.Х.Х. е поискала налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Р.Г.П.. Съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. № 2550/09.11.2015 г. до “***" ООД, получено на 10.11.2015 г.
Въз основа
на издаден по гр. д. № 1062/2013 г. на Районен съд-Севлиево изпълнителен лист
от 17.04.2014 г., с който Р.Г.П. от гр. Дряново е осъден
да заплати на ищцата И.Х.Х. сумата от 5604,50 лв.,
ведно със законната лихва от 20.08.13 г. до окончателното изплащане, както и разноски от 689,18 лв., е образувано изпълнително дело №
20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново. С молбата за образуване на изпълнителното
производство вх. № 2218/06.11.2015 г. взискателят И.Х.Х. е поискала налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р.Г.П.. Съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение изх. № 2553/09.11.2015 г. до “***" ООД, получено на 10.11.2015 г.
Въз основа
на издаден по гр. д. № 709/2014 г. на Районен съд-Севлиево изпълнителен лист от
23.12.2014 г., с който Р.Г.П. от гр. Дряново е осъден
да заплати на ищцата И.Х.Х. сумата от 1382,52 лв.,
ведно със законната лихва от 26.06.14 г. до окончателното изплащане и разноски от 415,30 лв., както
и издаден по гр. д. № 456/2015 г. на Районен съд-Севлиево изпълнителен лист от
02.09.2015 г., с който Р.Г.П. от гр. Дряново е осъден
да заплати на ищцата И.Х.Х. сумата от 5 849,96 лв.,
ведно със законната лихва от 21.04.2015 г. до окончателното изплащане и разноски от 834,00 лв.,
е образувано изпълнително дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В.с рег. №
734, с район на действие ГОС. С молбата за образуване на изпълнителното
производство вх. № 1793/13.02.2018 г. взискателят И.Х.Х. е поискала налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Р.Г.П.. Частният съдебен
изпълнител е изпратил запорно съобщение изх. № 2652/13.02.2018 г. до “***" ООД, получено на 19.02.2018 г.
Не е спорно по
делото, а това се установява от писмените доказателства и от заключението на
вещото лице, че за част от процесния период срещу длъжника Р.Г.П. е имало
образувани още три изпълнителни дела: изпълнително дело №
20077340400438 по описа на ЧСИ З.В., изпълнително дело № 20107320400097 по
описа на ЧСИ В.Ц. и изпълнително дело № 20114230400079 по описа на ДСИ при PC Севлиево, по които
ищцата не е взискател и по които също е бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Не е спорно
между страните, а това се установява и от заключението на вещото лице, че ежемесечно
удържаната от трудовото възнаграждение на длъжника сума е била разпределяна от
работодателя приблизително по-равно по всички висящи изпълнителни дела, като не
е спазвана последователността на налагане на запорите. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и направеното в съдебно заседание уточнение
от ищцата, претенцията ѝ се основава не на неспазване на поредността на
запорите и начина на разпределяне на удръжките, а на това, че удържаните от
работодателя суми от трудовото възнаграждение на длъжника били по-малки
по размер от законоустановените, поради което при равното им разпределяне по
всички изпълнителни дела, ищцата е получила по-малка сума, от тази, която би
получила, ако удръжките от месечното трудово възнаграждение на длъжника са били
в пълен обем.
В таблици №
1 - № 5 от първоначалното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е посочило размера на брутното трудовото възнаграждение
на Р.Г.П., получавано от “***" ООД в
периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г., направените върху него удръжки за данъци
и задължителни осигурителни вноски и размера на нетното трудовото
възнаграждение за същия период.
В таблици №
12 - № 16 от първоначалното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е посочило размера на месечните удръжки, които
работодателят е направил върху трудово възнаграждение на длъжника в периода от
06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. във връзка с наложените запори по изпълнителните
дела, а в таблица № 17 е посочен начинът, по-който тези удръжки са били
разпределяни, а именно по равно по общо петте изпълнителни дела, описани
по-горе.
В таблици №
6 - № 11 от първоначалното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице е посочило какъв е следвало да бъде размерът на всяка
дължима месечна удръжка върху трудово възнаграждение на длъжника за периода от
06.11.2015 г. до 29.05.2019 г., изчислен по реда на чл. 446 ГПК.
При определяне на
подлежащата на запориране сума, вещото лице е отчело, че за
периода 06.11.2015 г. - 27.10.2017 г., с изключение на месеците април 2016 г.,
юли 2016 г. и февруари 2017 г., възнаграждението на Р.Г.П. попада в хипотезата
на чл. 446, ал. 1 т. 3 от ГПК, според която, ако осъденото лице получава от 600
лв. до 1200 лв. и има деца, които издържа то следва да му се прави удръжка в
размер на 1/3 от нетното трудово възнаграждение определено по реда на чл. 446
ал. 2 от ГПК, като след удръжката лицето трябва да разполага със сума не
по-малка от една минимална работна заплата определена за страната. През
месеците април 2016 г., юли 2016 г. и февруари 2017 г., възнаграждението на
длъжника Р.Г.П. попада в хипотезата на чл. 446 ал. 1 т. 4 от ГПК, според която
ако длъжникът получава възнаграждение над 1200 лв. и има деца, които издържа,
то подлежащата на запориране сума следва да е горницата над 800 лв.
Вещото лице е посочило че с оглед новата редакция на чл. 446
от ГПК /обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г./ в случая са приложими нормите на чл.
446 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК,
като отново е отчетен фактът, че лицето има деца, които издържа и
обстоятелството, че след удръжката трябва да разполага със сума не по-малка от
една минимална работна заплата определена за страната. В случаите, при които
длъжникът получава месечно възнаграждение между минималната работна заплата и
двукратния размер на минималната работна заплата, удръжката е в размер на 1/4
от нетното трудово възнаграждение, определено по реда на чл. 446 ал. 2 от ГПК.
През периодите, в които длъжникът е получавал месечно възнаграждение между
двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на
минималната работна заплата, удръжката е в размер на 1/3 от нетното трудово
възнаграждение.
От изслушването на
вещото лице в съдебно заседание става ясно, че при определяне на базата, върху
която следва да бъдат изчислявани удръжките, е приспаднало дължимите върху месечното
трудово възнаграждение данъци и задължителни осигурителни вноски, съгласно чл. 446 ал. 2
от ГПК, като не са приспаднати изплатените от работодателя обезщетения за
временна нетрудоспособност, размерът на минималната работна
заплата, както и ежемесечно получаваните от работника суми за
транспорт. При изчисляването на базата не са включени изплатените от НОИ на работника
обезщетения за временна нетрудоспособност.
Съгласно
заключението на вещото лице /таблица № 21/ при така направените от работодателя
удръжки върху трудово възнаграждение на длъжника за периода от 06.11.2015 г. до
29.05.2019 г. /таблици № 12 - № 16/, при равното им разпределяне по
изпълнителните дела, ищцата е получила за процесния период следните суми: по
изпълнително дело № 50/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2028 лв.; по изпълнително
дело № 51/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 1353 лв. и по изпълнително
дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. общо сумата от 558 лв. Ако удръжките
са били в изчисления от вещото лице размер /таблици № 6 - № 11/ при равното им
разпределяне по изпълнителните дела, ищцата, като взискател, е следвало да
получи за процесния период следните суми: по изпълнително дело № 50/2015 г. по
описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2510 лв. или 482 лв. повече от
реално получените 2028 лв.; по изпълнително дело № 51/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от
2930,14 лв. или 1577,14 лв. повече от реално получените 1353 лв. и по
изпълнително дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В.общо сумата от 781,46
лв. или 223,46 лв. повече от реално получените
558 лв.
С оглед
оспорването от страна на ответното дружество на начина на формиране на
месечното възнаграждение, върху което се изчислява размера на дължимите удръжки,
в частност какви суми следва да се приспаднат, бе допуснато изслушване на
допълнително заключение, което да изчисли месечното възнаграждение по чл. 446,
ал. 1 от ГПК в два варианта. В първия вариант от брутното възнаграждение освен
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, се приспаднат и
изплатените на работника от работодателя суми за временна нетрудоспособност.
Във втория вариант от брутното възнаграждение освен дължимите данъци и
задължителни осигурителни вноски, се приспаднат и размерът на минималната
работна заплата за съответния месец, изплатените
на работника от работодателя суми за временна нетрудоспособност и изплатените
на работника суми за транспорт. При двата варианта да се определи какъв е
следвало да бъде размерът на всяка една месечна удръжка от трудовото
възнаграждение на Р.Г.П. за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г., след
което да се изчисли и в двата варианта има ли разлика и каква е тя между
сумата, която ищцата реално е получила по всяко едно изпълнително дело и
сумата, която би била получила, ако удръжките са били изчислявани съгласно
установения от вещото лице размер, при равно разпределяне по изпълнителните
дела на постъпилите от удръжките суми.
От
допълнителното заключение на вещото лице става ясно, че на длъжника по изпълнителните дела
Р.Г.П. за процесния период е начислено и изплатено от работодателя обезщетение
за временна нетрудоспособност за месеците: март 2016 г., октомври 2016 г.,
януари 2017 г., април 2017 г., октомври 2017 г. и
февруари 2018 г. В последните колони от таблици № 1 - № 5 от
допълнителното заключение е посочен размерът на месечното възнаграждение, върху
което се изчислява размерът на дължимите удръжки, след приспадане на изплатените
на работника от работодателя суми за обезщетения за временна нетрудоспособност. В таблици
№ 11 - № 16 от допълнителното заключение, вещото лице е посочило какъв е следвало
да бъде размерът на всяка месечна удръжка върху трудово възнаграждение на
длъжника за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. При този вариант, съгласно
таблица № 24, ако удръжките са били в изчисления от вещото лице размер, при
равното им разпределяне по изпълнителните дела, ищцата, като взискател, е
следвало да получи за процесния период следните суми: по изпълнително дело №
50/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2510 лв. или 482 лв. повече от
реално получените 2028 лв.; по изпълнително дело № 51/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2817,28
лв. или 1464,28 лв. повече от реално получените 1353 лв. и по изпълнително дело
№ 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В.общо сумата от 732,55 лв. или 174,55 лв.
повече от реално получените 558 лв.
От
допълнителното заключение на вещото лице става ясно, че на длъжника по изпълнителните дела
Р.Г.П. за процесния период ежемесечно са изплащани суми за транспорт, с
изключение на м. ноември 2017 г., когато работникът е бил в неплатен отпуск. При
този вариант, в последните колони от таблици № 6 - № 10 от
допълнителното заключение, е посочен размерът на месечното възнаграждение,
върху което се изчислява размерът на дължимите удръжки, след приспадане на: изплатените
на работника от работодателя суми за обезщетения за временна нетрудоспособност, суми за транспорт и размера на
минималната работна заплата за съответния месец.
При този
вариант в таблици № 17 - № 21 от допълнителното заключение, вещото лице е
посочило какъв е следвало да бъде размерът на всяка месечна удръжка върху
трудово възнаграждение на длъжника за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г.
При този вариант, съгласно таблица № 26, ако удръжките са били в изчисления от
вещото лице размер, при равното им разпределяне по изпълнителните дела, ищцата,
като взискател, е следвало да получи за процесния период следните суми: по
изпълнително дело № 50/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 1219,25 лв. или с 808,75
лв. по-малко от реално получените 2028 лв.; по изпълнително дело № 51/2015 г.
по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 1219,26 лв. или с 133,74 лв.
по-малко от реално получените 1353 лв. и по изпълнително дело № 20187340400300
по описа на ЧСИ З.В. общо сумата от 244,36 лв. или с 313,64 лв. по-малко от
реално получените 558 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Против “***"
ООД са
предявени искове с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК за заплащане на
следните суми: 482 лв., представляваща неудържана за периода от 06.11.2015 г.
до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника,
върху което е наложен запор по изп. дело № 20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново; 1464,28 лв., представляваща неудържана
за периода от 06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от трудовото
възнаграждение на длъжника, върху което е наложен запор по изп. дело №
20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново и 174,55 лв.,
представляваща неудържана за периода от 13.02.2018 г. до 29.05.2019 г. в пълен
обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника, върху което е наложен запор
по изп. дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734.
Отговорността на третото задължено лице
по отношение на взискателя при наложен запор е уредена в чл. 452, ал. 3 ГПК.
Когато се касае за наложен запор върху трудово възнаграждение, какъвто е
настоящият казус, отговорността е уредена в чл. 512, ал. 4 ГПК, съгласно който лицето,
което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки
наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя
за тази сума солидарно с третото задължено лице.
В конкретния
случай претенциите се основават, не на това, че не са удържани сумите по
запорите, а на това, че удържаните от работодателя суми от трудовото възнаграждение на длъжника са били в по-малък
размер от законоустановения, поради което ищцата, като взискател, е получила
по-малка сума, от тази, която би получила, ако удръжките от месечното трудово
възнаграждение на длъжника са били в пълен обем.
За да бъдат уважени
така предявените искове следва да са на лице кумулативно следните предпоставки:
ищцата да е взискател по посочените
изпълнителни дела; ответникът да е работодател на длъжника по изпълнителни
дела; по посочените изпълнителни дела да е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и ответникът, в качеството си на трето задължено
лице, да не е правил удръжки по запорите в пълен обем за посочените периоди.
В конкретния случай
е на лице първите три предпоставки, тъй като по делото се установи, че ищцата И.Х.Х. има качеството на взискател по изп. дело №
20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново, изп. дело № 20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново и изп. дело №
20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, с район на действие ГОС.
Длъжник по посочените изпълнителни дела е Р.Г.П., който за процесния период е бил в трудово
правоотношение с ответника “***" ООД, като по изпълнителните дела е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника с изпратени до “***" ООД запорни
съобщения. От заключението на вещото лице се установява, че работодателят, в
качеството си на трето задължено лице, е правил удръжки по наложените запори,
като спорният въпрос е дали тези удръжки са били в установения от закона
размер.
В тази
връзка основният спор е за това как следва да бъде формирана базата, т. е.
размерът на месечното трудово възнаграждение на длъжника, върху което се
начисляват удръжките и в частност дали освен дължимите данъци и задължителни
осигурителни вноски следва да се приспадне и размерът на минималната работна
заплата, като несеквестируемата част, както и изплатените на работника от
работодателя суми за обезщетения за временна нетрудоспособност и суми за транспорт.
Съгласно чл. 446,
ал. 2 от ГПК, месечното трудово
възнаграждение, като база за изчисляване на удръжките, се определя, след като
се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 446, ал. 1 ГПК трудовото възнаграждение е частично
секвестируемо, т. е. наложеният върху него запор обхваща само секвестируемата
част. Несеквестируемият минимум е определен абсолютно - в размер на минималната
работна заплата. Секвестируемата част се определя по различен начин според това
дали длъжникът е с деца, които издържа, както и от величината на дохода
определен съгласно чл.
446, ал. 2 от ГПК, където изрично е посочено, че това става след приспадане на дължимите
върху трудовото възнаграждение данъци и задължителни осигурителни вноски,
поради което няма основание да се приеме, че при определяне на базата за
изчисляване на удръжките, следва да се приспадне и размерът на минималната
работна заплата. В чл. 446, ал. 1 ГПК изрично е посочено, че може да се
удържа само от трудово възнаграждение, чиито размери са над минималната работна заплата,
като това възнаграждение е определено по
реда чл. 446, ал. 2
от ГПК, т. е. след приспадане на дължимите
данъци и задължителни осигурителни вноски. На практика това означава, че ако
размерът на месечното възнаграждение, след приспадане на дължимите данъци и
задължителни осигурителни вноски, надхвърля несеквестируемия минимум, т. е. размера на минималната работна заплата, едва тогава
от него може да се правят удръжки и то по начина, описан в чл. 446, ал. 1 ГПК, където размерът на удръжките е
съобразен с размера на дохода, за да се гарантира несеквестируемият минимум в размер на минималната работна заплата.
Неоснователно е възражението
на ответника, че при определяне на базата за изчисляване на удръжките от
размера на трудовото възнаграждение следва да се приспаднат и изплатените на работника
от работодателя суми за транспорт, тъй като същите не се облагат с данък и
представляват социален разход за сметка на работодателя. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не
се включва стойността на социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по
реда на ЗКПО, както и разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата
за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно
облагане. Съгласно чл. 205 от ЗКПО, социалните разходи, които не са предоставени
в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по
реда на Закона за
данъците върху доходите на физическите лица. От заключението на
вещото лице се установява, че на Р.Г.П. за процесния период ежемесечно са изплащани
суми за транспорт, с изключение на м. ноември 2017 г., когато работникът е бил
в неплатен отпуск.
Тези суми са включени в брутната работна заплата, като не съществува изрична
забрана с нормативен акт върху тези суми да бъде налаган запор, поради това
неоснователно се явява възражението, че тези суми следва да се приспаднат от размера на трудовото
възнаграждение при определяне на базата за изчисляване на удръжките върху него.
Основателно
се явява възражението, че при определяне на размера на трудовото
възнаграждение, върху което се изчисляват удръжките, следва да бъдат
приспаднати изплатените на работника от работодателя суми за обезщетения за временна
нетрудоспособност. Съгласно изричната забрана въведена с чл. 114а от КСО, върху паричните обезщетения и помощите,
изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното
обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на
суми по реда на чл. 114, ал. 5. Паричните обезщетения
при временна неработоспособност са уредени в чл. 40, ал. 1 от КСО, като вземането на ищцата като взискател
не произтича от задължения за издръжка, поради което изплатените на Р.Г.П. суми за обезщетения за временна
нетрудоспособност следва да бъдат приспаднати от размера на трудовото
възнаграждение при определяне на базата за изчисляване на удръжките върху
него.
В обобщение
на всичко изложено до тук, следва да се приеме, че размерът на удръжките, които
е следвало да прави работодателят на длъжника, като трето задължено лице, е
този, изчислен съобразно първия вариант от допълнителното заключение на вещото
лице, при който месечното възнаграждение по чл. 446, ал. 1 от ГПК, т. е. базата
върху която се изчисляват удръжките, се получава като от брутното
възнаграждение освен дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни
вноски, се приспаднат и изплатените на работника от работодателя суми за
временна нетрудоспособност. В този случай, ако удръжките са били в изчисления
от вещото лице размер, посочен в таблици № 11 - № 16 от допълнителното
заключение, при равното им разпределяне по изпълнителните дела, ищцата, като
взискател, е следвало да получи за процесния период следните суми: по
изпълнително дело № 50/2015 г. по описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2510 лв. или 482 лв.
повече от реално получените 2028 лв.; по изпълнително дело № 51/2015 г. по
описа на ДСИ при PC Дряново общо сумата от 2817,28 лв. или 1464,28 лв.
повече от реално получените 1353 лв. и по изпълнително дело № 20187340400300 по
описа на ЧСИ З.В. общо сумата от 732,55 лв. или 174,55 лв. повече от реално
получените 558 лв.
Следователно
след като ответникът, като работодател, не е изпълнил задължението си да прави
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника в изискуемия от закона размер и
да внася същите в пълен обем по сметката на съдебния изпълнител, това е
основание за възникване на солидарната му
отговорност спрямо взискателя за непреведените в пълен обем удръжки
съгласно чл. 512, ал. 4 ГПК. Предявените искове са доказани по основание и
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в качеството му на трето
задължено лице, за неудържаните в пълен размер суми по наложените запори. С
оглед първи вариант от допълнителното заключение на вещото лице, че тези суми
са в размер, както следва: 482 лв. по наложен запор по изп. дело №
20154220400050 по описа на ДСИ при PC Дряново; 1464,28 лв. по наложен запор по изп. дело №
20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново и 174,55 лв. по наложен запор по изп. дело №
20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, за каквито размери са
предявените искове след направеното изменение, то същите следва да бъдат
уважени изцяло.
С
определение от 31.05.2019 г. съдът е признал по отношение на ищцата, че няма
достатъчно средства да плати държавна такса и разноски по делото, поради което
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободена от внасянето им. С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ДРС сумата от 400 лв., представляваща изплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице и сумата от 84,83 лв. - държавна
такса. Сторените от ответника разноски остават за негова сметка.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “***"
ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя В.С.К., съдебен адрес ***,
***, чрез пълномощник адв. Е.П., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 512, ал. 4 ГПК, на И.Х.Х.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв. В.Д.Д.,
следните суми: СУМАТА от 482,00 лв. (четиристотин осемдесет и два лева), представляваща неудържана за периода от
06.11.2015 г. до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от трудовото възнаграждение на
длъжника Р.Г.П.
по запорно съобщение № 2550/09.11.2015 г. по изп. дело № 20154220400050 по
описа на ДСИ при PC Дряново; СУМАТА от 1464,28 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща неудържана за периода от 06.11.2015 г.
до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника Р.Г.П. по запорно съобщение № 2553/09.11.2015 г. по
изп. дело № 20154220400051 по описа на ДСИ при PC Дряново и СУМАТА от 174,55
лв. (сто седемдесет и
четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща неудържана за периода от 13.02.2018
г. до 29.05.2019 г. в пълен обем сума от трудовото възнаграждение на длъжника Р.Г.П. по запорно съобщение № 2652/13.02.2018 г. по
изп. дело № 20187340400300 по описа на ЧСИ З.В. с рег. № 734, район на действие
ГОС.
ОСЪЖДА “***"
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. ***, представлявано от управителя В.С.К., съдебен адрес ***,
***, чрез пълномощник адв. Е.П., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Дряново, следните суми: сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, сумата от 84,83 лв. (осемдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки), представляваща държавна такса върху уважените
искове, както и сумата от 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да
се обжалва пред ГОС в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: