№ 241
гр. Дупница, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100131 по описа за 2024 година
В. Е. Б., ЕГН **********, Р. Р. Б. - С., ЕГН **********, и К. Р. Б., ЕГН **********,
чрез адвокат М. Ч., със съдебен адрес за призоваване: гр. ***, са предявили срещу „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от
ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не
дължат сумите, претендирани по изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А.
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2011 г. по ч.гр.д. № 1230/2011 г. по описа
на PC – Дупница, както следва: К. Р. Б., ЕГН ********** не дължи сумата 3 773 лв. /три
хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ - главница и 808, 81 лв. /осемстотин и осем лева
и осемдесет и една стотинки/ - неизплатена част от договорна лихва за периода от 15.09.2009
г. до 12.04.2011 г., а В. Е. Б., ЕГН ********** и Р. Р. Б. - С., ЕГН ********** не дължат
всяка от тях по 1/3 от сумата 3 773 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ -
главница и 808, 81 лв. /осемстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/ - неизплатена
част от договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.05.2011 г. от PC -
Дупница по ч.гр.д. № 1230/2011 г. в полза на „Райфайзенбанк България" ЕАД, срещу тях е
образувано на 12.12.2022 г. изпълнително дело № 1002/2022 г. по описа на ЧСИ В. А. с
район на действие ОС – Кюстендил. Съгласно изпълнителния лист техният общ
наследодател Р. К.ов Б. и К. Р. Б. са осъдени да заплатят на кредитора „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/България/" ЕАД с ЕИК ********* сумите: 3773 лева - главница, 982, 43 лева - договорна
лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г., наказателна лихва за забава - 57, 42 лв. за
периода от 15.09.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.05.2011 година до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата 100, 26 лева - държавна такса.
1
Въз основа на същия изпълнителен лист на 31.05.2011 г. е образувано друго
изпълнително дело - № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д., което е прекратено на
10.08.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното изпълнително действие за
събиране на вземанията по изпълнителния лист е извършено плащане на 19.06.2013 г. От
тази дата тече нов петгодишен срок, изтекъл през 2018 г., с което вземанията са погасени по
давност. Изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. е образувано след тази
дата, т.е. след изтичане на давностния срок. Ищците считат, че не дължат описаните суми
поради изтекла погасителна давност.
В постъпилия писмен отговор се сочи, че по изпълнителния лист остават неизплатени
и са дължими: 3 773 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й
изплащане; 808, 81 лева — неизплатената част от договорна лихва, за периода от 15.09.2009
г. до 12.04.2011 г. За тези суми петгодишната погасителна давност не е изтекла, тъй като
многократно е прекъсвана от действия на кредитора за принудително изпълнение:
По изп. д. № 158/2011 г. по описа на ЧСИ М.Д.:
31.05.2011 г. — молба за образуване на изпълнително производство с конкретно
посочени изпълнителни способи;
15.08.2012 г. — наложен запор върху трудово възнаграждение;
11.10.2012 г. - 19.06.2013г. - постъпващи суми по делото;
18.08.2015 г. - наложен запор върху трудово възнаграждение; 22.12.2017 г. - запор на
банкова сметка;
11.01.2018 г. - запор върху МПС;
28.10.2019 г. — молба за извършване на изпълнителни действия; 20.01.2020 г. —
молба за извършване на изпълнителни действия;
По изп. д. № 1002/2022г. по описа на ЧСИ В.А.:
12.12.2022 г. - молба за образуване на изпълнително производство с конкретно
посочени изпълнителни способи;
06.07.2023 г. — наложен запор върху МПС;
08.08.2023 г. - наложен запор върху дружествени дялове;
22.02.2024 г. - молба за извършване на изпълнителни действия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че с изпълнителен лист,
издаден на 19.05.2011 г. от PC - Дупница по ч.гр.д. № 1230/2011 г. в полза на
„Райфайзенбанк България" ЕАД, Р. К.ов Б. и К. Р. Б. са осъдени да заплатят на кредитора
„Райфайзенбанк /България/" ЕАД, ЕИК *********, сумите: 3 773 лева - главница, 982, 43
лева - договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г., наказателна лихва за
забава - 257, 42 лв. за периода от 15.09.2009 г. до 09.05.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.05.2011 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 100, 26 лева - държавна такса; въз
основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20117440400158/2011 г.
на ЧСИ М.Д., прекратено на 10.08.2022 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и
изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А..
Не е спорно и се установява от представената по изпълнително дело №
20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, че
посоченият изпълнителен лист е издаден за вземания, произтичащи от отпуснат на Р. К.ов Б.
кредит по договор от 21.03.2006 г., по който солидарен длъжник е К. Р. Б.; с представения
2
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. и сключен въз
основа на него договор от 26.02.2019 г. тези вземания са придобити от „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД.
С приложената молба, по която е образувано изпълнително дело №
20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. /л.36/ „Райфайзенбанк /България/" ЕАД е възложило
на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. включително и да определя
начина на изпълнението. Видно от връчените на 08.06.2011 г. на Р. К.ов Б. и К. Р. Б. покани
за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д.
/л.65-66/, К. Р. Б. е уведомен за наложен запор върху трудовото му възнаграждение
/запорното съобщение е връчено на 15.08.2012 г./. На 28.06.2011 г. страните по
изпълнителното дело постигнали споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми.
Представени са преводни нареждания за извършени плащания в периода 10.10.2012 г. -
18.06.2013 г. На 18.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. К.ов Б.
/л.113/. На 11.01.2018 г. /л.146/ е наложен запор върху МПС, собственост на Р. К.ов Б.. С
молба от 28.10.2019 г. /л.165/ взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и върху банковите сметки на длъжниците, както и опис на движими вещи,
собственост на длъжниците. С молба от 20.01.2020 г. /л.166/ взискателят е възложил на
съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 10.08.2022 г. делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК
Видно от молбата, по която на 12.12.2022 г. е образувано изпълнително дело №
20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. /л.197/, с нея ответното дружество е възложило на
съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, т.е. включително и да определя
начина на изпълнението. На 30.06.2023 г. на длъжниците са връчени съобщения за насрочен
опис на техните движими вещи и за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. Б.
и на В. Б.; на 06.07.2023 г. е наложен запор върху МПС, собственост на К. Б.; на 08.08.2023
г. е изпратено съобщение за наложен запор върху дружествени дялове от търговско
дружество, притежавани от К. Б..
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с
чл.439, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
какъвто факт е погасителната давност. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства
- насоченото принудително изпълнение към имущество на ищците, за тях е налице правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
От представените писмени доказателства се установи, че ответното дружество е
придобило с договор за цесия от 26.02.2019 г. вземането на „Райфайзенбанк България" ЕАД
срещу Р. К.ов Б. и К. Р. Б. по договор за кредит от 21.03.2006 г., включващо понастоящем: 3
773 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й изплащане;
808, 81 лева — неизплатената част от договорна лихва, за периода от 15.09.2009 г. до
12.04.2011 г.
При договора за заем /кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на
заема /кредита/ на погасителни вноски /включително анюитетни/ на определени дати
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части.
Това обаче не превръща договора в такъв за периодични платежи по смисъла на чл.111, б.
«в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната давност съгласно чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Не са изложени обстоятелства относно срока на договора за кредит, като с оглед
на посоченото в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 1230/2011 г. изпадане в забава за
заплащане на погасителна вноска на 15.09.2009 г. /от тази дата е начислена наказателна
лихва/ до датата на издаване на изпълнителния лист – 19.05.2011 г. петгодишната
погасителна давност не е изтекла.
С издаването на 19.05.2011 г. на изпълнителен лист за вземането давността е
прекъсната и е започнала да тече нова давност.
С образуването на 31.05.2011 г. на изп. дело 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д.
давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство,
съгласно ППВС №3/1980 г. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК /с
т.10 от което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила/. Следователно от 31.05.2011 г.
до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116,
б. «в» ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира,
а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е
посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане; ако молбата за
изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
4
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Поради това съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
В конкретния случай по изп. дело 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. на 18.08.2015
г. /наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. К.ов Б./, на 11.01.2018 г. /наложен
запор върху МПС, собственост на Р. К.ов Б./, с молба от 28.10.2019 г. /поискано налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки на длъжниците, както и
опис на движими вещи, собственост на длъжниците/ и с молба от 20.01.2020 г. /извършено
възлагане на съдебния изпълнител на действията по чл.18 от ЗЧСИ/ петгодишната
погасителна давност е прекъсвана и от всяка от тези дати е започвала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла до подаването на 12.12.2022 г. на молбата от
„Фронтекс интернешънъл" ЕАД, по която е образувано изпълнително дело №
20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. и в която също е налице възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
По изп. д. № 20227420401002/2022 давността е прекъсната и посредством наложения запор
върху трудовото възнаграждение на Р. Б. и на В. Б. на 30.06.2023 г., запор върху МПС,
собственост на К. Б. на 06.07.2023 г.; запор върху дружествени дялове от търговско
дружество, притежавани от К. Б. на 08.08.2023 г.
От значение за прекъсване на давността е действието на взискателя /отправеното
искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие - Решение № 68
от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК.
Без правно значение е прекратяването на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20117440400158/2011 г. на ЧСИ М.Д. на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК; прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК/, т.е. от 20.01.2020 г. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя
дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение, е погасено поради давност - Решение № 325 от 13.01.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК.
Поради това предявеният отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че вземането не се дължи като погасено по давност, е неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 /предвид направеното частично оттегляне на иска и
прекратяването на производството в тази част/ вр. с ал.8 от ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Е. Б., ЕГН **********, Р. Р. Б. - С.,
ЕГН **********, и К. Р. Б., ЕГН **********, срещу „Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумите, претендирани по
изпълнително дело № 20227420401002/2022 г. на ЧСИ В.А. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 19.05.2011 г. по ч.гр.д. № 1230/2011 г. по описа на PC – Дупница, както
следва: К. Р. Б., ЕГН ********** не дължи сумата 3 773 лв. /три хиляди седемстотин
седемдесет и три лева/ - главница и 808, 81 лв. /осемстотин и осем лева и осемдесет и една
стотинки/ - неизплатена част от договорна лихва за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г.,
а В. Е. Б., ЕГН ********** и Р. Р. Б. - С., ЕГН ********** не дължат всяка от тях по 1/3 от
сумата 3 773 лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три лева/ - главница и 808, 81 лв.
/осемстотин и осем лева и осемдесет и една стотинки/ - неизплатена част от договорна лихва
за периода от 15.09.2009 г. до 12.04.2011 г.
ОСЪЖДА В. Е. Б., ЕГН **********, Р. Р. Б. - С., ЕГН **********, и К. Р. Б., ЕГН
**********, да заплатят на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, сумата 200 лв.
- разноски по водене на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6