Решение по дело №218/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 128

гр. Видин, 23.12.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

седми декември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

218

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.64,ал.7 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на Я.П.К. *** против Разпореждане полицейски орган – Тодор П. от 22.10.2021г. на длъжност Началник група „ООЗ“ при РУ Видин,ОДМВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че разпореждането е незаконо -съобразно и необосновано, както и че при издаването му е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът по жалбата – Началник група „ООЗ“ при РУ Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на разноски.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От жалбоподателя Я.К. и заинтересованото лице В.С. е подадено уведомление вх.№РД-02-06-4345/21.10.2021г. до Кмета на Община Видин за „мирен граждански протест срещу противоконституционния медицински сертификат и отмяна на дискриминационните здравни мерки“. В уведомлението е посочено, че протестът ще се проведе на 23.10.2021г. от 11,00ч. до 13,00ч. на площад „Бдинци“.

По така подаденото уведомление е постановена Заповед № РД – 02 - 11-2831/21.10.2021г. на Кмета на Община Видин, с която е постановена забрана за провеждане на митинг – протест в гр.Видин, площад „Бдинци“ на основание чл.12,ал.2,т.3 от ЗСММ. Посочено е в заповедта, че искането за провеждане на масово мероприятие в предварително обявена епидемична обстановка и заповед № РД-01-856/19.10.2021г. на министъра на здравеопазването е несъставомерно.

Със същата заповед е постановено копие от нея да се връчи на Директора на ОДМВР Видин и организаторите на проявата, между които и жалбоподателя Я.К..

В изпълнение на заповедта на Кмета на община Видин е издадено е обжалваното разпореждане от 22.10.2021г.

При така изложената фактическа обстановка с разпореждане от 22.10.2021г. и на основание чл.64 от ЗМВР Началник група „ООЗ“ при РУ Видин при РУ Видин, към ОДМВР Видин и в изпълнение на възложени функции по ЗМВР, ЗСММ, НК и Наредба № 1 на Общински съвет Видин, на жалбоподателя Я.К. е разпоредено в качеството си на организатор на митинг – протест съгласно Уведомление рег. № РД – 02 – 06 – 4345/ 21.10.2021г. да спазва издадената Заповед № РД – 02 – 11 – 2831/ 21.10.2021г. на Кмета на община Видин, с която се забранява провеждането на митинг – протест в гр.Видин, на пл.“Бдинци“ на 23.10.2021г. за времето от 11,00 до 13,00 часа; да спазва изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите и Наредба № 1 на Общ.С Видин и да не предприема действия по нарушаването на обществения ред, преграждане на пътища в гр.Видин, отворени за обществено ползване, както и по път Е 79. Да не предприема действия за преустановяване на движението на МПС по тях, с което нарушава законовите разпоредби на ЗДвП.

Разпореждането е връчено лично на адресата на датата на издаването 22.10.2021г., а жалбата е подадена на 25.10.2021г., т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК.

Междувременно заповедта на кмета на община Видин е обжалвана и е образувано адм.д. № 215/ 2021г. по описа на АС Видин. Производството по делото е приключило, като с решение № 88 / 25.10.2021г. по посоченото дело Съдът е отменил Заповед № РД – 02 - 11-2831/21.10.2021г. на Кмета на Община Видин, в изпълнение на която е издадено и обжалваното разпореждане. Съдебното решение е влязло в сила.

От друга страна с писмо от 29.10.2021г. преписка рег.№ 178600 – 11020 / 26.10.2021г., съдържаща докладни записки и материалите за протеста са изпратени на РП Видин.

Впоследствие с писмо от 29.10.2021г. от РУ Видин до РП Видин е изпратено ново становище, с приложено към него решение № 88 / 25.10.2021г. по адм.д. № 215/ 2021г. по описа на АС Видин, в което се сочи, че предвид отменената заповед на кмета на община Видин отпада възможността за търсене както на административна, така и на наказателна отговорност спрямо организаторите на протеста.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

След преценката на доказателствата по делото, Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана и по същество, жалбата е основателна.

Проверено изцяло на основание чл.168 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма.

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – Началник група „ООЗ“ при Районно управление – Видин на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Страните не спорят по компетентността.

При издаването на обжалваното разпореждане на полицейски орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на разпорежданията на полицейския орган, дадени в т.2 и т.3 от разпореждането, а именно : 2. да спазва изискванията на Закона за събранията, митингите и манифестациите и Наредба № 1 на Общ.С Видин и 3. да не предприема действия по нарушаването на обществения ред, преграждане на пътища в гр.Видин, отворени за обществено ползване, както и по път Е 79. Да не предприема действия за преустановяване на движението на МПС по тях, с което нарушава законовите разпоредби на ЗДвП би следвало да е обективирано в протокол за предупреждение, предвид на съдържанието му. Последното от своя страна предполага, че основание за неговото издаване е чл.65 от ЗМВР, визиращ условията, при които полицейските органи отправят предупреждение към лице, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Въпреки това е посочен чл.64 от ЗМВР, като основание за издаването на разпореждането. От друга страна не са посочени основания, а и липсват каквито и да било доказателства, за да бъде издадено такова разпореждане по чл.65 от ЗМВР.

Съгласно чл.64,ал.1 от ЗМВР полицейските органи издават разпореждания, когато е необходимо за изпълнение на възложените им функции, а съгласно чл.65,ал.1 от същия закон те предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред.

Главна дирекция „Национална Полиция” е специализирана оперативно - издирвателна и охранителна служба на МВР, на която е възложено опазването на обществения ред /както и предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления/. Както предвижда чл.61 от ЗМВР в изпълнение на тези задачи полицейските органи организират и осъществяват опазването на обществения ред /и предотвратяват, разкриват и разследват престъпления/. С издаването на горепосоченото разпореждане обаче, макар и да е било упражнено правомощието на полицейските органи, няма доказателства да е насочено към предотвратяване извършването на нарушение или престъпление.

В посочените по – горе т.2 и 3 от разпореждането е налице съществено противоречие между съдържанието на административния акт и посочената като основание за издаването му, правна норма, което е основание да се приеме, че този акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази си част.

Видно от съдържанието на обжалваното разпореждане на полицейския орган в т.2 и т.3 същото има белезите на предупреждение, издадено на основание чл.65 от ЗМВР, независимо, че е посочен текста на чл.64 от ЗМВР.

Издадените от овластените органи по чл.64,ал.1 от ЗМВР разпореждания са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21,ал.1 от АПК. При обжалването им съдът следва да преценява тяхната законосъобразност съобразно критериите, посочени в чл.146 от АПК. Като индивидуални административни актове разпорежданията трябва да отговарят на изискванията на чл.59 от АПК. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на акта, а в конкретния случай, са налице съществени нарушения на тези изисквания. В оспорваното разпореждане липсва посочване, както на правните, така и на фактическите основания за издаването му. Съдът намира, че посоченото основание - чл.64 от ЗМВР, не съставлява правно основание по смисъла на чл.59,ал.2,т.4,пр.2 от АПК. В чл.64 от ЗМВР са уредени компетентността на полицейските органи, задължителността за изпълнение на издадените разпореждания и реда на обжалване. Липсва материалноправно основание за издаване на разпореждането, което се състои в посочването правните разпоредби, които са нарушени, и това е станало причина за издаване на съответното разпореждане. Освен липса на правно основание, липсват и мотиви за издаване на оспорвания акт. В разпореждането не са посочени фактическите основания, от които, както страната, така и съдът, следва да почерпи информация защо е наложено постановяване на разпореждането. Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт. Разпоредбата на чл.59,ал.1 от АПК за съдържанието на задължителните реквизити на административния акт, два от които са посочване на правни и фактически основания за издаването му, е императивна. Неспазването й, както вече бе посочено води до незаконосъобразност на акта, тъй като нарушава правото на защита на адресата му. Ето защо, съдът намира, че оспорваното разпореждане следва да бъде отменено на това основание.

На следващо място по отношение и на т.1 от разпореждането, според която на жалбоподателя е разпоредено в качеството си на организатор на митинг – протест съгласно Уведомление рег. № РД – 02 – 06 – 4345/ 21.10.2021г. да спазва издадената Заповед № РД – 02 – 11 – 2831/ 21.10.2021г. на Кмета на община Видин, с която се забранява провеждането на митинг – протест в гр.Видин, на пл.“Бдинци“ на 23.10.2021г. за времето от 11,00 до 13,00 часа е също незаконосъобразна.

Видно от доказателствата по делото е, че заповедта на кмета на община Видин, в изпълнение на която е издадено обжалваното полицейско разпореждане е отменена, като незаконосъобразна. Съдебното решение с № 88 / 25.10.2021г. по адм.д. № 215/ 2021г. по описа на АС Видин е влязло в законна сила. Оказва се, че основанието въз основа на което е издадена заповедта е отменено. В този смисъл спазването заповед, която вече е отменена е незаконосъобразно.

Извън формалната страна /посоченото правно основание на чл.64 от ЗМВР/, и по съдържанието си разпореждането е акт по чл.64,ал.1 от ЗМВР, доколкото разпорежда изпълнение на конкретни задължения, макар да няма предупреждение за последиците при тяхното неизпълнение по чл.257 от ЗМВР. Самото позоваване на чл.64 от ЗМВР предполага задължение за адресата - за изпълнение по чл.64,ал.4 от ЗМВР, и от друга страна е издадено във връзка с „нарушение на обществения ред“ от жалбоподателя, според заповедта на кмета на община Видин от 21.10.2021г. и последвалите я докладните записки, а не като предупреждение по чл.65 от ЗМВР поради предположение, че ще извърши нарушение на обществения ред /чл.65,ал.1 от ЗМВР/.

Извън изложеното, разпореждането, издадено за изпълнение на заповедта на кмета на община Видин, с която се забранява извършването на протест според самата заповед и докладните записки на полицейските служители засяга основно конституционно право / забранява „провеждането на митинг - протест....“/ – правото на мирни събрания и манифестации по чл.43 от Конституцията, защитено и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) - чл.11, lex specialis по отношение на чл.10 от ЕКПЧ, а всяко засягане на основни права поражда правен интерес и необходимост от съдебна защита – чл.147,ал.1 от АПК. В тази връзка не е необходимо намесата в правото по чл.11 от ЕКПЧ да е под формата на явна забрана, / каквато в случая е налице, изразена в отменената заповед/, законова или de facto, но може да се състои в различни други мерки, предприети преди или по време на събиране, както и в мерки, като например наказателни, предприети след това (вж. решение на ЕСПЧ по делото Ezelin v. France № 11800/85, А. 202, § 39), включително в мерки, наложени за участие в събиране (вж. решение по делото Ezelin v. France № 11800/85, А. 202, § 41; Osmani and Others v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia, № 50841/99, ЕСПЧ 2001-X; Mkrtchyan v. Armenia, № 6562/03, § 37; също Решение от 18.10.2011 г. на ЕСПЧ по делото Сингартийски и други срещу България, № 48284/07). Затова и разпореждането, като предприета спрямо жалбоподателя мярка за участие в протест, не би могло да се разглежда като предупреждение по чл.65 от ЗМВР, поради което и не са налице основания по чл.159 от АПК за недопустимост на подадената жалба. Разгледана и на основанията по чл.146 от АПК, жалбата е и основателна, както бе вече посочено.

Разпореждането е издадено от полицейски орган с правомощия, съгласно чл.64,ал.1 от ЗМВР. Издадено е в писмена форма, като формално съдържа позоваване на чл.64 от ЗМВР, но не съответства на изискванията на чл.64,ал.5 от ЗМВР. От една страна в разпореждането не са изложени фактически основания, които да позволят на съда да прецени дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнение на възложените на полицейския служител функции по опазване на обществения ред – в нарушение на чл.64,ал.5,т.3 от ЗМВР, което е основание за отмяна по чл.146,т.2 от АПК/. От друга страна, данните по преписката към момента на издаване на разпореждането не разкриват поведение на жалбоподателя, освен евентуалното му участието в протест, което да е в нарушение на обществения ред и основание за разпоредените задължения да не нарушава обществения ред и да спазва ЗСММ и др. нормативни актове, изброени в разпореждането, да не прегражда пътища за обществено ползване на територията на гр.Видин и от републиканската пътна мрежа. Разпореждането на началник група „ООР“ срещу жалбоподателя, както и изложеното в докладните записки, издадени впоследствие, също не свидетелстват за поведение на К. като основание за издаване на обжалваното разпореждане. Няма никакви доказателства по делото, че К. е участник и/или организатор на протест, който е проведен без спазване на уведомителния режим по чл.8 от Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Отделно, за свикване на събрание или митинг на открито не е нужно разрешение на кмета на общината – чл.8 от ЗСММ. Поради липсата на изложени фактически съображения, разпореждането е издадено и без да са доказани предпоставките на материалния закон по чл.64,ал.1 от ЗМВР. Липсата на посочени фактически обстоятелства в самото разпореждане и отсъствието на данни за нарушения на обществения ред от жалбоподателя на 21 и 22.10.2021г., както и след издаването на разпореждането, отсъства законово основание на разпоредените задължения, нито се установява основанието за възлагането им именно на жалбоподателя К., което пък е основание за отмяна по чл.146,т.4 от АПК.

От друга страна, разпореждането към жалбоподателя да спазва отменената заповед и за забрана за провеждането на митинг – протест съставлява намеса в правото му на „мирни събрания“, за която обстоятелството, че протестът не е разрешен от общинските власти по реда на чл.8 от ЗСММ, не може да е само по себе си основание. Съгласно чл.4 от ЗСММ гражданите не могат да бъдат преследвани и наказвани за организиране и участие в събрания, митинги и манифестации и за изразените от тях мнения, възгледи и становища, освен ако това съставлява престъпление или друго правонарушение – по чл.10,ал.3 от ЗСММ. Правото на „мирни събрания“ не подлежи на никакви други ограничения освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите – чл. 11, т. 2 ЕКПЧ. В случая няма данни за извършено от жалбоподателя нарушение на обществения ред, още по-малко участието му в протест, за който общинските власти не са били уведомени, може да се квалифицира като основание за издаване на разпореждане от полицейски орган по чл.64 от ЗМВР, след като не е установено протестът да е съпътстван от противообществени прояви на организатори или участници, нито в частност жалбоподателят да не е изпълнил указания за запазване на реда по чл.10,ал.2 от ЗСММ или задължението си по чл.13,ал.2 ЗСММ, при евентуално прекратяване на протеста от кмета по чл.13,ал.1 от ЗСММ. Данни за „грубо нарушение на обществения ред“ по смисъла на чл. 10, ал.3 от ЗСММ не се съдържат в доказателствата по делото. Затова и полицейската намеса в правата на жалбоподателя по чл.2 и чл.3 на ЗСММ /чл. 11 от ЕКПЧ, чл.43 от Конституцията/ чрез издаване на разпореждането е лишена от нормативно основание - основание за отмяната му по чл.146,т.4 от АПК.

Дори да се приеме, че неспазването на режима по чл.8 от ЗСММ /който в случая е спазен, тъй като е налице уведомление за готвения протест/ при провеждането на протеста е заплаха за обществения ред и основание за намеса в правото на свобода на мирните събрания, намесата в правото на жалбоподателя чрез издаване на разпореждането по чл.64 от ЗМВР не е била необходима, респ. е непропорционална на преследваната законна цел – опазване на обществения ред - основание за отмяна по чл.146,т.5 вр. чл.6 от АПК). Разпореждането засяга основно право на жалбоподателя, с оглед разпоредителната му част, в по-голяма степен от необходимото за постигане на законната цел, при липсата на доказателства за нарушаване на обществения ред от жалбоподателя във връзка с участието му в протеста. „Една от основните характеристики на демократичното общество е, че то предлага възможността проблемите в дадена страна... да бъдат разрешени чрез диалог.. От тази гледна точка, не може да има никакво оправдание за създаването на пречки пред определена група, само защото тя иска да предизвика обществен дебат и да постигне, в съответствие с изискванията на демокрацията, разрешение на проблема, което да е благоприятно за всички засегнати“ - решение по делото United Communist Party of Turkey and Others v. Turkey, App. no. 133/1996/752/951, 30 January 1998, § 57).

Оказва се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и издадено при неспазване на процесуалните правила и на материалния закон, поради което и подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена.

В хода на делото липсва искане на жалбоподателя за присъждането на разноски, поради което и съдът намира, че не следва да се произнася за такива.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                 Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 1786р – 18412 от 22.10.2021г. на полицейски орган – Т.К.П., на длъжност Началник група „ООЗ“ при РУ Видин,ОДМВР Видин, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :