РЕШЕНИЕ
Номер 85 20.03.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и
втори февруари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина Кунчева и с участието на прокурор Георги Манолов като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 463 по описа за 2022 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба на Н.С.С., ЕГН **********; с адрес *** и с адрес за призоваване
гр. Русе, ул. „В.“ № 34 против Община Русе, с искане ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендира
се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева, причинени от
отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № П371/30.09.2016 г.,
издадено от заместник-кмета на Община Русе; законна лихва от датата на издаване
на незаконосъобразното наказателно постановление - 30.09.2016 г. до окончателното
плащане на присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, ищецът лично и с
процесуалния си представител – адв. М. А., АК-Русе, поддържа исковата
претенция, ангажира гласни доказателства и претендира присъждане на разноски по
представен списък. Представя писмена защита.
Ответникът по иска – Община Русе, представляван
в процеса от старши юрисконсулт П.П., счита заявените от С. искови претенции за
неоснователни и недоказани, поради което иска тяхното отхвърляне. Представя
писмен отговор на исковата молба и писмена защита. В съдебно заседание поддържа
вече изложената защитна теза и претендира разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
изразява становище за недоказаност на причинно-следствената връзка между
настъпилите вреди и отмененото наказателно постановление тъй като са водени няколко съдебни дела едновременно, поради
което счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен. При условията на
евентуалност, ако съдът прецени, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, претенцията
е обезщетението да бъде определено по справедливост на основание чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите.
С оглед предпоставките за процесуална
допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира,
че исковата молба е процесуално допустима – тя е подадена от лице, което твърди
настъпили неимуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически
акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в
съответствие с чл. 205 от АПК, поради което исковата молба е процесуално
допустима. Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна.
От фактическа страна по делото се установява следното:
С Наказателно
постановление № П371/30.09.2016 г.,
издадено от заместник- кмета на Община Русе е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Н.С. за това, че при извършена проверка на 25.08.2016 г., 15,00 часа,
в гр. Русе, кръгов път от ул. „Алея Възраждане“, се установява, че С. е
паркирал моторно превозно средство „Ф.“, рег. № ******* в нарушение на пътен
знак В-27, забраняващ престоя и паркирането. С. е оспорил Фиш № 0024274/ 25.08.2016 г., вследствие на което е съставен
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 120794/20.09.2016 г.
Недоволен от така наложеното му
административно наказание, С. е оспорил посоченото наказателно постановление
пред Районен съд - Русе, като е било образувано АНД № 2068/2016 г. по описа на съда. С Решение № 4/05.01.2017
г., постановено по посоченото дело, състав на Районен съд - Русе е отменил
оспореното наказателно постановление. Посоченото
решение е обжалвано пред Административен съд – Русе по КАНД № 46/2017 г. С Решение
от 02.05.2017 г., касационен състав на Административен съд – Русе е отменил Решение № 4/05.01.2017, постановено оп АНД № 2068/2016 г. на
Районен съд – Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е АНД № 1003/2017 г., по което с Решение № 566/19.10.2017 г.
процесното наказателно постановление е отменено, като решението не е обжалвано.
С.
е сезирал съда с Искова молба вх. № 4156/17.10.2022 г., с която претендира
присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди от отмененото като
незаконосъобразно Наказателно
постановление № П371/30.09.2016 г., издадено от заместник – кмета на Община
Русе. Сочи се в предявения иск, че ищецът е претьрпял неимуществени вреди
вследствие на издаденото наказателно постановление, като още от момента на
съставяне на АУАН той е изпаднал в стресово състояние - притеснил се, че е
обвинен в деяние, което не е извършил и което не възприема за нарушение.
Чувството му за несправедливост се засилило след като не били съобразени
възраженията, които изрично посочил преди това на административнонаказващия
орган. Твърди се, че така издаденото наказателно постановление се отразило
върху цялостното му поведение - от спокоен и умерен след инцидента се затварял
в себе си и не комуникирал, а когато комуникирал, ставал избухлив, конфликтен и
при най-малкия повод вдигал скандали. Станал разконцентриран и с променливи
настроения, въпреки че определя себе си като концентриран и организиран. Издаденото
наказателно постановление се отразило и на семейните отношения на ищеца, които
се влошили. Състоянието му на тревожност продължило месеци, докато минат двете
съдебни инстанции и наказателното постановление бъде отменено с влязло в сила
съдебно решение. Като основания ца предявяване на иска и неговото уважаване са
посочени разпоредбите на чл. 203 от АПК; чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Изложени са разсъждения
относно характера на наказателното постановление, както и относно факта, че
издаването на същото се приравнява на административна дейност. Релевира се
възражение, че както издаването на наказателното постановление, така и
свързаните с обжалването на същото съдебни дела причинява на ищеца негативни
преживявания, като са изложени съображения относно характера и правната природа
на неимуществените вреди. Ищецът счита, че трябва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за да се определи
размера на обезщетението по справедливост. С процесната искова молба е формулирано
искане за присъждане на 300,00 лева обезщетение, която сума ищецът счита, че би
го „репарирала напълно за понесените неимуществени вреди.“ Претендира се законна лихва „Допълнително, съобразно предвиденото в т. 4 от TP № 3 от
22.04.2004г. на ВКС по ТД № 3/2004г. на ОСГК. претендираме на ищеца да се
присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществените вреди, считано от
датата на издаване на незаконосъобразното НП - 30.09.2016 г. до окончателното
изплащане па сумата. Претендираме направените в това съдебно производство
разноски.“
Ответникът
е представил Отговор на исковата молба вх. № 4391/02.11.2022 г., в който
твърди, че предявения иск от С. е неоснователен и недоказан по основание и
размер. Посочва, че търсеното обезщетение е прекомерно по размер поради
минималния размер на наложената глоба – 20 лева и краткия период на цялото
производство – около 8 месеца. Предоставя информация, че в периода август –
септември 2016 г., на С. са съставени три други АУАН и издадени съответно
наказателни постановления, които са потвърдени и влезли в сила. Твърди, че
личен избор на С. е да се представлява сам в съдебното производство, тъй като
той е имал възможност да поиска предоставяне на правна помощ или да бъде
представляван по реда на чл. 91 от НПК. Сочи още, че въпреки описаните
негативни преживявания, ищецът в качеството си на ЕТ „Ниси-Н.С.“, ЕИК
*********, е осъществявал регулярно своята дейност в Младежки парк Русе в
процесния период. Оспорва съществуването на причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба евентуално претърпени неимуществени вреди и
механизма на тяхното настъпване. Претендира отхвърлянето на предявения иск, а в
условията на евентуалност иска от съда да приеме, че предявената претенция е
прекомерна и неотговаряща на реално причинените вреди; както и присъждане на
разноски. С отговора са направени искания по доказателствата.
В хода
на делото ответникът представя копия на:
1. АУАН № 121035/28.07.2016 г. и
Наказателно постановление № К 352/ 09.08.2016 г., с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и Решение № 705/25.11.2016
г., постановено по АНД № 1757/2016 г. на Районен съд – Русе, с което
наказателното постановление е потвърдено. Решенето на първата инстанция е оставено
в сила с Решение от 07.03.2017 г. по КАНД № 9/2017 г. на Административен съд –
Русе.
2. АУАН № 121008/06.09.2016 г. и
Наказателно постановление № К 373/ 30.09.2016 г. (т.е. издадено на същата дата,
на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно постановление, за
което се претендира обезщетение), с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева и Решение № 69/09.02.2017 г.,
постановено по АНД № 2120/2016 г. на Районен съд – Русе, с което наказателното
постановление е потвърдено. Решенето на първата инстанция е оставено в сила с
Решение от 09.05.2017 г. по КАНД № 86/2017 г. на Административен съд – Русе.
3. АУАН № 120840/22.08.2016 г. и
Наказателно постановление № К 374/ 30.09.2016 г. (т.е. издадено на същата дата,
на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно постановление, за
което се претендира обезщетение), с което на ЕТ „Ниси – Н.С.“ е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лева и Решение № 719/02.12.2016 г., постановено
по АНД № 2083/2016 г. на Районен съд – Русе, с което наказателното
постановление е отменено. Решенето на първата инстанция е отменено с Решение от
15.02.2017 г. по КАНД № 23/2017 г. на Административен съд – Русе, като е
потвърдено наказателното постановление.
По
искане на ответника от ОД МВР Русе (трета неучастваща страна) е представена
Справка вх. № 4502/10.11.2022 г. за нарушител/водач Н.С., от която се
установява, че за 2016 г. С. не е санкциониран за нарушения по Закона за
движение по пътищата, макар да са налични данни за многократни нарушения на С.
за неправилно паркиране в други периоди.
Също по
искане на ответника от „Център за психично здраве“ ЕООД, гр. Русе (трета
неучастваща страна) е представена Справка вх. № 4521/11.11.2022 г., че С. не се
води на учет и не са установени данни за проведени хоспитализации в отделенията
към центъра.
По
искане на ищеца, в последното по делото съдебно заседание, до разпит е допуснат
свидетеля З.Г.П., който посочва, че познава ищеца С., виждали са се в парка. Знае, че
ищецът има една глоба за неправилно паркиране пред „механото“ защото към онзи
момент е бил ученик в 12-ти клас и знае, че той е спрял с автомобила си там
поради някаква повреда, но са го глобили за неправилно паркиране. П. твърди, че
към момента, когато автомобилът (голям бус, бял на цвят) е бил паркиран не е
имало знаци за забранено спиране – посочва, че знаците са сложени след това, но
не помни точния момент. Не знае какъв е бил размерът на глобата, но посочва, че
С. бил изнервен, защото автомобила бил аварирал, а там не е имало знаци за
забрана за спиране; не бил съгласен, че е извършил нарушение. Свидетелят мисли,
че тази глоба е оспорвана, но не помни подробности. Знае, че е водено дело, но
не помни как е приключило. Посочва, че знае, че С. е санкциониран само за това
нарушение, но не помни датата на санкционирането. С. не е споделял с него информация относно
размера на наложената глоба.
По делото, по искане на
ищеца, показания е дал и неговия пълнолетен син С.Н.С., като същият е
предупреден за възможността да откаже да стори това. Посочва,
че има спомен, че неговия баща е санкциониран за неправилно паркиране в района
на „вазата“, пред механотехникума, тъй като бусът е имал проблем, който е
налагал започване на ремонт. На мястото на спиране не е имало знак, който до
забранява паркирането, а такъв знак е поставен впоследствие. Твърди, че това се
е случило през октомври 2016 г. „Те“
са му написали глоба и са издали наказателно постановление, но не дава сведение
кои са „те“. Твърди, че от този факт баща
му много се е ядосал, бил сложил наказателното постановление на масата и
постоянно го гледал; бил раздразнен, все за това е мислил и говорил у дома.
Свидетелят помнел номера на наказателното постановление - № 371, защото и баща
му С. е „71-ви набор“.
Посочва още, че към онзи момент автомобилът бил аварирал, скоростната му кутия
била аварирала и не било възможно да се придвижи на собствен ход. Свидетелят
твърди, че С. обжалвал това наказателно постановление, като постоянно пишел
жалби за това, писал ги без адвокат и знае, че една година по-късно е спечелил
делото. Според свидетеля след връчване на глобата С. бил нервен, постоянно
споделял пред негови познати, като самият свидетел е присъствал на подобни
разговори и е чувал баща си как говори за това. Баща му е споделял, че са го
глобили неправилно, бил раздразнителен и се карал за най-малкото нещо с него и
с майка му, правел скандали у дома. Свидетелят е чувал как ищецът е ставал през
нощта, ставал и ходел в кухнята, защото там били документите, четял, пишел.
Свидетелят знаел, че баща му е имал и други глоби от общината, защото пак е
имал разправии с „корсаджии“. Прави изявление, че знае, че за този автомобил
има само това нарушение. Не си спомня точно глобата, но мисли, че била 20 лева.
За другите нарушения, за които е бил санкциониран, не може да каже размера на
глобите.
Показанията на свидетеля С. са
оспорени от процесуалния представител на ответника, който представя по делото протокол по адм. дело № 209/2021 г. на
Административен съд - Русе, заедно с Наказателно постановление № П-372/ 30.09.2016
и решение по АНД № 88/2017 г., с оглед установяване на обстоятелството, че
реално се опровергават дадените показания по отношение на свидетеля С.Н.С..
Това е така поради факта, че свидетелят С. е заявил, че знае за едно нарушение,
което е било извършено на посоченото място, с посочения автомобил. За
изясняване на това противоречие, ищецът е задал въпрос на свидетеля С. „Какво сте имали предвид, като
казвате, че знаете, че има и други нарушения.“, като отговорът е „Аз казах, че има и други нарушения,
но аз говоря за това нарушение.“
Ответникът е представил писмена защита
вх. № 822/24.02.2023 г., в която посочва, че твърденията относно психичното
състояние на ищеца са останали недоказани и са необосновани. С. не е доказал
настъпването на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между
отмененото наказателно постановление и неговото състояние. Свидетелските
показания са установили само емоционалното му състояние. Излагат се конкретни
възражения във връзка с показанията на всеки от свидетелите. Сочи се, че не са
налице съпоставими данни относно психическото състояние на ищеца преди и след
издаване на наказателното постановление. Обосновава се твърдение, че
самостоятелната защита пред съда по осъществилите се три съдебни производства
във връзка с процесното наказателно постановление е въпрос на личен избор.
Посочва като факт, че С. многократно е санкциониран за извършени от него административни
нарушения с административни наказания, многократно надхвърлящи размера на
наложената в конкретния случай санкция от 20 лева. Иска от съда да съобрази
нормата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ поради виновното поведение на ищеца, който не
може да черпи права от този факт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът С. е ангажирал писмена защита
вх. № 840/27.02.2023 г., в която отново както в исковата молба е описана фактическата
обстановка, свързана с издаването на наказателно постановление №
П371/30.09.2016 г. и обжалването на същото по съдебен ред. Счита, че от
свидетелските показания става ясно, че за него са настъпили неимуществени
вреди. Пресъздава показанията на свидетеля С., негов син, като иска от съда да
цени същите, без да се съобрази с факта на родствената им връзка. Излага
възражения, че при наличие на няколко едновременно издадени наказателни
постановления се натрупват неимуществени вреди и не бива да се приема, че той
не се е ядосвал за всяко поотделно. Счита, че
по този начин се размива отговорността на административнонаказващият
орган. Посочва вяска вреда, която е настъпила за него във връзка с процесното
наказателно постановление. Твърди, че увреждането е продължително поради
продължителността във времето на съдебните процеси относно незаконосъобразното
наказателно постановление, като това увреждане е с висока интензивност. Счита
предявената от него претенция за доказана по основание размер.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207
от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
(общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от
действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по административно наказване
е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или
санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на
административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи
административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови
нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки,
споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт.
Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а
основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от
изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че
санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание
вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
единствено поради правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването,
дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г.
Според последното, едно от условията за образуване на производство по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен
и/или съдебен ред. Независимо че наказателното постановление не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Не се спори между страните, че Наказателно постановление
№ П371/ 30.09.2016 г., издадено от заместник – кмета на Община Русе е
незаконосъобразен акт, което е установено с Решение № 566/19.10.2017 г. по АНД № 1003/2017 г. по описа на Районен
съд – Русе.
Спори се между страните дали от този незаконосъобразен
акт са настъпили вреди за ищеца и дали е налице причинно-следствена връзка
между незаконосъобразният акт и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Ищецът
твърди, че именно от действието на отмененото наказателно постановление в
неговия патримониум са настъпили неимуществени вреди, които той оценява на
300,00 лева. Ответникът твърди, че неимуществените вреди не са в резултат на
посоченото наказателно постановление и няма причинно-следствена връзка между
тях.
Липсва легална дефиниция на понятието неимуществени
(морални) вреди, но в доктрината се приема, че те представляват засягане на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото; болките и
страданията, които то е изживяло; всички
други негативни преживявания в резултат на увреждането и са част от
психическите преживявания на увреденото лице. Ищецът следва да докаже
настъпването им в условията на пълно и главно доказване, като съдът счита, че С.
не се е справил с доказването по следните причини:
Ищецът претендира, че от отмененото Наказателно
постановление № П371/ 30.09.2016 г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени негативни преживявания и влияние върху психическото и
физическото му състояние за продължителен период от време, от момента на
издаване на наказателното постановление – 30.09.2016 г. до приключване на съдебното
дело за обжалване на първоинстанционното решение на Районен съд – Русе с влязло
в сила Решение на 09.06.2017 г. на Административен съд – Русе, т.е. за период
от около 9 календарни месеца.
Изрично следва да се съобразят ангажираните от ответника доказателства
по делото, че в този период срещу С. са издадени няколко различни наказателни
постановления, като първоинстанционните съдебни дела са протичали почти
успоредно във времето, които съдът вече посочи в това решение. Тези наказателни
постановления са потвърдени по съдебен ред и същите са влезли в сила. Отделно
от това, с Определение от 08.12.2022 г. съдът постанови по делото да се
приложат следните искови молби:
Ø
Искова молба вх. №
1425/04.04.2022 г., предявена от Н.С. *** за присъждане на обезщетение от
отменено Наказателно постановление № П 368/30.09.2016 г. (т.е. издадено на
същата дата, на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно
постановление, за което се претендира обезщетение), с което на С. в лично
качество е наложена глоба в размер на 20 лева. Искът е отхвърлен с Решение №
25/14.09.2022 г. по адм. д .№ 142/2022 г. на Административен съд – Русе, което
решение се обжалва по касационен ред. Исковата молба е почти идентична по
съдържание относно психическото и физическото състояние на ищеца като
предявената в настоящото производство.
Ø
Искова молба вх. №
1510/08.04.2022 г., предявена от Н.С. *** за присъждане на обезщетение от
отменено Наказателно постановление № П 369/30.09.2016 г. (т.е. издадено на
същата дата, на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно
постановление, за което се претендира обезщетение), с което на С. в лично
качество е наложена глоба в размер на 20 лева. Искът е отхвърлен с Решение №
33/01.11.2022 г. по адм. д. № 152/2022 г. на Административен съд – Русе, което
решение се обжалва по касационен ред. Исковата молба е почти идентична по
съдържание относно психическото и физическото състояние на ищеца като
предявената в настоящото производство.
Ø
Искова молба вх. №
2159/20.05.2022 г., предявена от Н.С. *** за присъждане на обезщетение от
отменено Наказателно постановление № П 372/30.09.2016 г. (т.е. издадено на
същата дата, на която е издадено процесното по настоящото дело наказателно
постановление, за което се претендира обезщетение), с което на С. в лично
качество е наложена глоба в размер на 20 лева. Искът е отхвърлен с Решение №
42/21.12.2022 г. по адм. д. № 209/2022 г. на Административен съд – Русе, което
решение се обжалва по касационен ред. Исковата молба е почти идентична по
съдържание относно психическото и физическото състояние на ищеца като
предявената в настоящото производство.
Или обобщено, на 30.09.2022 г. срещу С. общо (в лично
качество и в качеството на едноличен търговец) са издадени множество
наказателни постановления.
Относно психическото си състояние ищецът твърди, че е
изпаднал в стрес от издаването на наказателното постановление и впоследствие
неприемане на неговите възражения от административнонаказващия орган. Този
стрес се изразявал в затваряне в себе си, липса на комуникация, избухливост,
конфликтност, разконцентрираност. Бил ядосан, раздразнен и водел битки за
отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита, че тези състояния на ищеца остават
недоказани. На първо място, при този тази голяма продължителност (повече от 1
година) и при този силен интензитет на тревожност, който С. сочи в писмената си
защита, най-обикновеното действие е да се потърси медицинска или психологична
помощ, нещо което по делото нито се твърди, нито се доказа. Напротив, видно от отговора
на „Център за психично здраве“ ООД , гр. Русе изрично се сочи, че същият не се
води на учет при тях.
Относно психическото си състояние, С. счита, че то е
доказано от показанията на свидетелите,, разпитани по делото. Съдът не е
съгласен с този извод на ищеца.
Така от показанията на свидетеля П., към настоящия момент
на 26 години, а към момента на санкциониране на С. – ученик в 12-ти клас, се
установява единствено, че ищецът му е казал за наложената санкция, поради което
бил ядосан. Психологическото състоянието „ядосан“ се определя като емоционално
състояние, означаващо раздразнение, противоположно по значение на щастие и
покой - https://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%8F%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B0%D0%BD
. Не се събраха показания колко продължително е бил в това
състояние С.. Видно е, че С. и П. се познават „от парка“, т.е. инцидентно и не се сочи да са се срещали на друго
място, нито каква е честотата на тези срещи. В писмената защита се въвежда
следното твърдение: „По делото се доказа от гласните свидетелски показания на
св. П., че съм бил ядосан и съм считал за несправедливо ангажирана
административно-наказателната ми отговорност по процесното НП. Това съм
коментирал със свидетеля П., както в негово присъствие и с работещи колеги в
района на Вазата в Парка на младежта, гр. Русе. Доказаха се преживени от мен
негативни последици.“ При разбор на
твърдението се установява, че П. не е посочил, че разговора му със С. е бил в
присъствие на „работещи колеги“. Отделно от това, за паркирането на буса на посоченото
място на С. са съставени две наказателни постановления - № П371 (за нарушение
на 25.08.2016 г.) и № П372 (за нарушение на 26.08.2019 г.), и двете издадени на
30.09.2016 г. Свидетелят не разграничи за кое от тях или за двете заедно е
разговарял със С., тъй като установените административни нарушения са едни
същи, но на различни дати, като и за двете наказателни постановления ищецът е
водил съдебни дела. Свидетелят само „мисли“, че наложената глоба (неясно от което постановление) е
оспорена и не помни как е приключило оспорването. Така информацията, която С. е
предал на П., може да се отнася за всяко от обжалваните от него по съдебен ред множество
наказателни постановления. Следователно, съдът приема, че от показанията на
свидетеля З.П. се установя състояние на „ядосаност“ (не на продължителна тревожност,
раздразнени е и др.) на С., но липсва причинно – следствената връзка, защото не
може да се установи вследствие на кое наказателно постановление и/или кое съдебно
дело е настъпило това състояние на ищеца.
В писмената защита и в съдебно заседание, ищецът посочва,
че „от показанията на сина ми С.С., се установяват обстоятелства, които само от
него могат да се установят, като лице, което е от семейството и не следва да се
възприемат с факта и твърденията, които най-често използват, че той е член на
семейството и е заинтересовано лице. Това са само твърдения, че е
заинтересовано лице. Той изложи обстоятелствата, които са вкъщи и няма кой друг
свидетел да ги установи и считам да бъдат приети като достоверни.“ Съгласно чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Показанията на роднините, на настойника или на
попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези,
които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или
наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните,
се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Безспорно е, че синът е заинтересована от изхода
на делото страна, поради което неговите показания не могат да бъдат ценени като
безпристрастни и непредубедени. Не бива да бъде пренебрегнат и факта, че за
периода, за който дава показания (септември 2016 г. – октомври 2017 г.)
свидетелят е бил на възраст 12 години, поради което като малолетен не е имал
психическата зрялост да възприеме и да прецени поведението на баща си, в
период, в който срещу последния са издадени няколко наказателни постановления
само на 30.09.2016 г. Синът С. като свидетел твърди, че изрично е запомнил
номера на наказателното постановление 371 по причина, че баща му е „71-ви набор“.
Съдът намира, че
следва да възприеме като основателно възражението на ответника относно
противоречията в показанията на свидетеля С.Н.С. по настоящото дело и по адм.д.
№ 209/2022 г. Задължително следва да се посочи, че съдията докладчик по
настоящото дело е бил съдия-докладчик и по посоченото адм. д. № 209/2022 г.,
като по последното лично е възприел свидетелските показания на сина С.. Видно
от представения от ответника като доказателство по делото протокол от съдебно
заседание на 01.12.2021 г. по адм.д. № 209/2022 г., синът С. изрично се е
позовал на възрастта си и на факта, че знае само за едно нарушение във връзка с
буса, за което дава показания. От така представените факти, се достига до
извод, че свидетелят не може да разграничи за кое от двете нарушения (на
25.08.2016 г. или на 26.08.2016 г.) дава показания.
Настоящият съдебен
състав приема, че действително синът може да даде описание на психологическото
състояние на баща си, но само в случай, че кумулативно същият е бил на възраст,
която позволява такова диференциране в поведението на родителя и само в случай,
че в този момент спрямо С. е имало издадено едно наказателно постановление.
Видно е, че при съвкупността от всички издадени наказателни постановления в
даден момент от време самия ищец, няма възможност да разграничи собственото си
психологическо състояние, което всяко от тези постановления е предизвикало, а какво
остава за дете на 12 години.
В този смисъл, съдът
не кредитира показанията на С.Н.С..
Ищецът сочи, че са се влошили семейните му отношения, без
да изразява конкретика в тази връзка. Свидетелят С.С., негов син, който по това
време е на възраст 12 години, твърди, че в този период баща му е вдигал
скандали, но не сочи причината за тях. Твърдението в исковата молба остава
недоказано.
И в исковата молба, и в съдебно заседание изрично се
подчертава, че ищецът е претърпял вреди от факта, че се е защитавал сам в
съдебното производство пред Районен съд – Русе, което му причинило страдание
поради липса на сън, защото е чел съдебна практика и е будувал в различни дни
за всяко едно от издадените постановления. Допълнително тези страдания се
усилили от факта, че ответникът е обжалвал решението пред касационната
инстанция. Няма ангажирани доказателства в тази насока. Съдът вече изложи
мотиви защо не приема свидетелските показания на сина С. в тази връзка.
Твърдението на свидетеля (син) С., че наказателно постановление № (П)371 е
стояло непрекъснато на масата в кухнята, не означава, че ищецът С. се е
занимавал единстевно и сам с него. Доказано е, че същият е водил няколко съдени
дела едновременно, още повече, че на възраст 12 г. свидетеля С. не е в
състояние да прецени дали родителят му се е подготвял за съдебно дело именно
във връзка с процесното наказателно постановление. Съдът възприема за правилно
становището на ответника, че и през 2016 г., и към настоящия момент ищецът е
имал възможност да поиска правна помощ – Законът за правната помощ е действащ
нормативен акт от 01.01.2006 г. Отделно от това, приложимото законодателство не
изисква задължително явяване на страните по делото.
В писмената си
защита С. се противопоставя на твърдението на ответника, че след като за този
период има издадени няколко наказателни постановления,
не е видно от което от тях каква вреда е настъпила за него. Сочи още, че всяко
незаконосъобразно постановление влече след себе си собствени неимуществени
вреди и той се е ядосвал за всяко отделно. Посочва, че „Конкретно от
това HIП имам вреди още при неговото получаване. Безспорно се установи: Че е
получено от мен; Че не съм бил съгласен с него; Че съм се ядосвал от това
конкретно НП. Установи че, че съм се подготвял за съдебните дело по това
конкретно НП, като съм имал безсънни нощи и съм си губел времето да ходя по
съдебни инстанции, които също води до негативни последици.“ Ищецът
твърди настъпване на неимуществени вреди само от незаконосъобразните
постановления, но има наказателни постановления, за които е приел, че е виновен
и не е обжалвал наложените глоби. Ищецът С. някак си пропуска да посочи факта,
че в този период е обжалвал наказателни постановления, при това на две
инстанции, които са потвърдени от съда. Обжалването на същите (при това за
значително по-високи по размер санкции), аналогично и на незаконосъобразните
такива също е свързано с факта, че С. „си губел времето да ходя по съдебни инстанции, които също
води до негативни последици.“ и което обжалване вероятно също е свързано с четене на съдебна практика и подготовка на делата. Съдът
намира, че подаването на жалба и воденето на съдебни дела е единственият
нормативно установен начин за защита, следователно от действията, които са
предвидени от законодателя, не може да настъпват вреди.
С. въвежда оплакване, че административният орган е
допуснал грешка като е издал незаконосъобразно постановление, при това няколко
такива. В този смисъл, като се иска от него да докаже конкретни неимуществени
вреди, настъпили от всяко постановление, на практика се оневинява административния
орган като се залага на количествен критерий. Счита, че ако е било издадено
само едно незаконосъобразно постановление, то неговите вреди щели да бъдат
по-малки. Посочва още, че „Всяко НП ми причинява неимуществени вреди - стрес,
безпокойство, негативни емоции за период от издаването му до спечелване на
съдебните битки, което е около една година. Всички НП са били обжалвани и
разглеждани в различни дела. Това означава, че в различни дни аз съм имал
негативни преживявания по различните НП. Това се подкрепя и от показанията на
св. С., който сочи, че в конкретни дни съм се ядосвал и съм имал конфликти в
семейството си точно заради това процесно НП № П 371 от 30.09.2016 г. на Зам.
Кмета на Община Русе.“ Изрично следва да се
посочи, че свидетелят (син) С. не твърди в показанията си наличието на конфликти
точно във връзка с процесното наказателно постановление. За пълнота на
изложението съдът отбелязва, че подобно твърдение е изразено от свидетеля С. по
адм.д. № 209/2022 г., но във връзка с наказателно постановление №
П372/26.08.2016 г. С така релевираните възражения С. се опитва да прехвърли
доказателствената тежест върху ответника, нещо, което съдът не допуска. С
Определение от 25.10.2022 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като им е указал, че всяка от тях трябва да докаже фактите,
на които основава своите искания или възражения.
При така изложените мотиви, съдът намира, че твърденията
на С. за претърпени неимуществени вреди от отмененото Наказателно постановление
№ П371/30.09.2016 г. под формата на стрес, изнервеност, тревожност, напрежение
и др. за недоказани. Ищецът не успя да разграничи настъпилите вреди от № П371/30.09.2016
г. от останалите издадени на същата дата (30.09.2016 г.) и от същия
административнонаказващ орган (заместник – кмета на Община Русе) наказателни
постановления, както следва: срещу Н.С. в качеството му на физическо лице (№ П371/30.09.2016
г.) и в качеството му на ЕТ „Ниси – Н.С.“, ЕИК ********* (№ К373/30.09.2016 г.;
№ К374/30.09.2016 г.; № П368/30.09.2016 г. и П369/30.09.2016 г.) Имуществените
санкции са в многократно по-висок размер от наложените глоби в размер на 20,00
лева. В житейски план санкционираното лице реагира по различен начин при налагане
на глоба в размер на 20,00 лева и при налагане на имуществени санкции в размер
на 1 000 лева, различни по вид и интензитет са негативните преживявания, при
това в съвкупност.
В този смисъл, твърдението на С. за настъпили
неимуществени вреди конкретно от отмененото наказателно постановление №
П371/30.09.2016 г. остана недоказано в хода на съдебното производство. По тази
причина не може да се установи наличието на третата предпоставка за реализиране
на отговорността на държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно-следствена
връзка между отменения незаконосъобразен акт и настъпилите вредоносни последици.
При липса дори на една от трите кумулативно необходими
предпоставки отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира,
като в настоящия случай липсват две от общо трите предпоставки - не се доказа
настъпването на неимуществени вреди и не се доказа наличие на причинно – следствена
връзка.
Съдът установи, че при условията на пълно главно
доказване ищецът С. не обосновава съществуването на неимуществени вреди, причинени
му от отмененото Наказателно постановление № П371/30.09.2016 г., издадено от заместник-кмета
на Община Русе, поради което претенцията на Н.С.С. за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 300,00 лева,
законна лихва от датата на издаване на наказателното постановление – 30.09.2016
г. до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски следва да бъде отхвърлена изцяло.
По делото искане за присъждане на разноски е направено както
от ищеца, така и от ответника. Съобразно чл. 10, ал. 4, от ЗОДОВ Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ Заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ По административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни
дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Следователно, в полза на ответника следва да се присъди поисканото
с представения в последното по делото съдено заседание списък на разноските юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лева, срещу което не е направено възражение от
ищеца.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен
съд - Русе, четвърти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Н.С.С., ЕГН **********; с адрес *** и с адрес за
призоваване гр. Русе, ул. „В.“ № 34 против Община Русе, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300,00 лева, причинени
от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № П371/30.09.2016
г., издадено от заместник-кмета на Община Русе; законна лихва от датата на
издаване на незаконосъобразното наказателно постановление - 30.09.2016 г. до
окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,*** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева.
Решението може да се обжалва по
касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: