О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Габрово, 05.08.2020 година
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд в закрито заседание на пети август през
две хиляди и двадесета година ,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ :.П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : И.Димова
С.Миланези
разгледа
докладваното от съдията П.Пенкова
в.ч.гр..д. №280 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.396 ГПК..
Образувано е
по подадена жалба от „ЧИКО”ООД, чрез
пълномощника адв. Ц. срещу постановеното от Габровски районен съд определение
№3490 от 23.07.2020г. по гр.д.№1053/2020г.,с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя по чл.390 ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу ответника „ДАИНА”ЕООД за заплащане на сумата от 6274,90лв. ,чрез налагане на запор
върху банкови сметки на ответното дружество,посочени в молбата.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение
.Твърди се
,че в молбата за допускане на обезпечение е посочено ,че фактурите ,на които се
позовава молителят, отразяват
извършен превоз на стоки – фракция от
страна на „ЧИКО”ООД в полза на „ДАИНА”ЕООД. В тези фактури са посочени сумите,
които се дължат и които представляват
стойността на извършения превоз. Сочи се ,че фактурата е частен диспозитивен документ и представлява първичен счетоводен документ,
въз основа на който следва да се извърши плащането. В случая всяка една от
фактурите е придружена с Товарителница за обществен автомобилен превоз в
страната,от което е видно ,че съответната доставка е извършена. Налице е подпис
на приемащия, което удостоверява факта на извършване на транспорта. Не е
необходима специална покана до длъжника
за изпадане в забава щом дължи на
определен в закона срок. От деня на получаване на стоката /услугата същият дължи съответната цена заедно с
лихвите. Представените документи
доказват реално извършване на услугата , реално извършени транспортни
превози за съответен месец и съответна
фактур ,която отразява тяхната стойност. Фактурите са издадени на база устен
договор за извършване на превоз. Не са налице отделни продажбени отношения
,поради това, че молителят не продава, а извършва услуга – транспорт .От изложеното в молбата е
видно ,че ЮФ на който молителят основава
претенцията си е съответната
фактура, подкрепяна с доказателства за реално извършване на услугата –
транспорт. Твърдите се ,че първоинстанционният съд извън обхвата на
производството по чл.390 ГПК търси
обоснованост на молбата за допускане на обезпечение чрез уточнение дали фактурите са въз основа на сключен договор за
превоз или на сключен договор за
продажба с периодично изпълнение или се
основават на отделни продажбени правоотношения ,от които са възникнали вземания
, съответно не са посочени за какъв
период от време доставките са извършени, съответно към кой момент е настъпила
изискуемостта на всяка от престациите, какъв е конкретният им размер.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви, за да се обоснове отказа за
допускане на обезпечението ,представлява разрешаване на въпроси, на които
следва да се даде отговор в исковото производство. Валидността и
доказателствената сила на писмените доказателства следва да се обсъжда в
исковия процес, а не в производството по чл.390 ГПК. Убедителността по смисъла
на чл.391,ал.1,т.1 ГПК на писмените доказателства предпоставя представяне на
такива, от които могат да се правят изводи ,че правото ,предмет на защита
с иска, вероятно съществува в правната
сфера на ищеца .Следва да се обсъдят и останалите предпоставки за допускане на
обезпечението – обезпечителна нужда и съответствие на исканата обезпечителна
мярка с нея. Жалбоподателят твърди, че в случая са налице всички кумулативни
предпоставки за допускане на исканото обезпечение .Исковете са допустими,
налице е облигационна връзка между страните
,като с оглед многобройните
доказателства по делото ,същите са вероятно основателни. Обезпечителната нужда
се обуславя от високия размер на
претендираната сума .Исканата обезпечителна мярка е подходяща.
Претендира
се за отмяна на обжалваното определение и
уважаване на молбата по чл.390 ГПК.
Въззивният
съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените в жалбата
доводи ,прие за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок ,от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт ,предвид на което е процесуално допустима . Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение на Габровски
районен съд по гр.д.№1053/2020г. е
отхвърлена молбата по чл.390 ГПК на „ЧИКО”ООД за допускане на обезпечение на
бъдещ осъдителен иск срещу ответника
„ДАИНА”ЕООД за сумата от 6274,90лв. чрез налагане на запор върху банкови
сметки на ответното дружество,посочени в молбата.
Изложените в мотивите на обжалваното
определение основания за отхвърляне на молбата по чл.390 ГПК са, че предявеното
за обезпечаване вземане не е индивидуализирано, като не са посочени фактите,
при които бъдещият ищец твърди те да са породени. Твърди се единствено извършен
превоз на стоки , без да се
установява дали същите са въз основава
на сключен договор за превоз или на
сключен договор за продажба с периодично изпълнение или на отделни продажбени
правоотношения ,от които са възникнали вземания. Не се посочва за какъв период
от време доставките са извършени,
съответно към кой момент е настъпила изискуемостта на всяка от престациите и
какъв е конкретният им размер. От изложените в молбата факти не става ясно на
кой ЮФ молителят основава претенцията си
–договор за покупко-продажба ,въз основа на който претендира заплащане на
продажна цена или договор за превоз, въз
основа на който претендира заплащане на възнаграждение.
Постановеното
от първоинстанционния съд определение , с което е отхвърлена молбата на
„ЧИКО”ООД по чл.390 ГПК, е законосъобразно и обосновано.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя,че при извършване преценка на основателността
на молбата по чл.390 ГПК, първоинстанционният съд е излязъл извън дължимата за
това производство проверка ,правейки съждения, които представляват
навлизане в същината на спора , включително и да се произнася по
допустимостта и относимостта на доказателствата, с които страните ще доказват
същността на поддържаните в спора тези.
В случая с обжалваното определение първоинстанционният съд се е позовал на нередовност по смисъла на чл.127 ГПК поради липсата на изложени в молбата фактически твърдения ,индивидуализиращи претендираното вземане, при която нередовност не може да се провери от съда вероятната основателност на иска, както и да се извърши преценка на наличието на обезпечителна нужда.
Тези констатации на първоинстанционния съд не са извън
предмета на производството по чл.390 ГПК . Нередовността на иска, чието обезпечаване се търси, е пречка за
допускане на исканото обезпечение, тъй като нередовната искова молба представлява
процесуална пречка по надлежното упражняване на правото на иск- недопустимо е
разглеждането на иск по нередовна искова молба, а следователно липсва и
основание да се допуска обезпечение по тази искова молба, поради нейната
недопустимост / в този смисъл и опр. № 826 от
2.12.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3887/2013 г., II т. о., ТК./ Също така обезпечението на бъдещ иск е процедура, която
касае конкретен иск, очертан от молителя със страни, искане, правопораждащи
факти, който иск в молбата по чл.390 от ГПК следва да бъде конкретизиран и
индивидуализиран. При липса на достатъчно и ясни твърдения, съдът не може да
провери дали са налице основанията за допускане на обезпечение на иска. В ГПК не е предвидено да се оставя без движение
молба за обезпечение на иск , поради което съдът дължи произнасяне по същество
дори и да констатира недостатъци на исковата претенция по бъдещия иск.
От изложените
обстоятелства в депозираната по
гр.д.№1053/2020г. по описа на ГРС молба
по чл.390 ГПК се установява ,че искането на молителя „ЧИКО”ООД
за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск срещу „ДАИНА”ЕООД се
основава на твърдения, че ищецът по бъдещия иск е извършил превози на
стоки - фракции, за ответното дружество
, на обща стойност 6274,90лв. с ДДС ,за
което са издадени две фактури, неоспорени
, приети и осчетоводени от длъжника :
1. Фактура № ********** ог 31.01.20201. на стойност от 3 149.74 лв. с ДДС.
Фактурата е придружена с Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. А № 1 от 27.01.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. А №> 2 от 27.01,2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В № 1 от 27.01.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В № 1 от 27.01.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В № 1179 от 27.01.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В № 1180 от 27.01.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В № 1 181 от 28.01.2020г.;
2.Фактура № ********** от 28.02.2020» ,, на стойност от 3 125.16 лв. с ДДС.
Фактурата е придружена е Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. А № 1 от 18.02.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. А № !65 ог 18.02.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. В Хе 1191 от 18.02.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен транспорт в страната (ОАТС) сер. А № 166 от 24.02.2020г.; Товарителница за обществен автомобилен тп-анспсрт в страната (ОАТС) сер. А № 166 от 24.02.2020г.
По тези фактури не са извършени
плащания ,предвид на което молителят възнамерява да предяви иск срещу „
ДАИНА" ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в Република България, област ****, община ********, с. **********, п.к. ****, ул. *********, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ, управлявано и
представлявано от М. З. К., която да заплати на "ЧИКО"
ООД, ЕИК ********* със седалище в град ************** и адрес на
управление ул.**********, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ, управлявано и представлявано от Х.М.П.,
за СУМАТА от 6 274.90 лв. с ДДС, представляваща сбор от
сумите, главници по следните фактури:
Фактура № ********** ог 31.01.2020г. за сумата от 3 149.74 лв. с ДДС.
Фактура № ********** от 28.02.2020г. за
сумата от 3 125.16 лв. с ДДС, ведно със
законните последици.
В молбата по
чл.390 ГПК няма конкретно изложени факти относно съдържанието на твърдяното
договорно правоотношение между страните
по бъдещия иск – договор за превоз.
Към молбата
са приложени процесните две фактури и 12 бр. товарителници за обществен автомобилен транспорт в страната
, издадени м.януари и м.февруари 2020г.
От
съдържанието на двете фактури ,с доставчик „ЧИКО”ООД и получател „ДАИНА”ЕООД,
се установява,че сумите ,за които са
издадени ,са за доставка на фракция до С******
и до с.М******* / с посочено количество, единична цена и
сума с ДДС/.Товарителниците съдържат данни за датата на издаването им , изпращача
– фирма „Пътстрой”; превозвача –
„ЧИКО”ООД ; получателя - фирма „ДАИНА”, мястото и датата на натоварване и на разтоварване, пробега /в някои от
товарителниците/, теглото на товара ,маркировка ,наименование; автомобила, с
който е извършен превоза ; подпис на получател.
В молбата по чл.390 ГПК няма изложени твърдения и от представените към нея доказателства не се установява какво е
било договореното възнаграждение за извършения превоз на стоки, което е елемент на фактическия
състав на облигационното правоотношение по чл.367 ТЗ. Молителят сочи
дължимост на сумите по двете фактури
като възнаграждение за извършен превоз ,каквито данни не могат да се
изведат от същите ,доколкото в тях е посочено количество на
доставена стока и уговорена за нея единична цена, при което с оглед общото
количество ,е формирана и всяка от сумите в двете фактури, а от останалите
доказателства към молбата по чл.390 ГПК не
се установява, че сочената цена на бъдещия иск е договорено между страните по
него възнаграждение за осъществени превози по приложените фактури. Няма
твърдения в молбата по чл.390 ГПК каква
цена е била договорена за съответния
превоз, от кого е била дължима /чл.372 ТЗ/, при какви условия - на база изминат пробег или количество превозен товар .Липсата
на заявяване на тези обстоятелства прави
бъдещата искова претенция нередовна и води до невъзможност да се направи преценка за
нейната вероятна основателност. Предвид на това не е налице една от
кумулативните предпоставките за
допускане на исканото обезпечение – установяване на вероятна основателност на
бъдещия осъдителен иск по чл.372 във вр.
с чл.367 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД за сумата общо от 6274,90лв. с ДДС , което обуславя и
неоснователността на молбата по чл.390 ГПК.
На основание изложеното частната жалба е неоснователна .Обжалваното
определение ,като правилно и законосъобразно ,следва да бъде потвърдено,
предвид на което ,въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №3490 от 23.07.2020г. по гр.д.№1053/2020г. на Габровски районен
съд.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :