№ 120
гр. Шумен, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500105 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260004 от 28.01.2022г. /грешно посочена 2021г. в решението/ по гр.д.
№1402/2019г., Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявения от Д.Ю. М. срещу О. М.
О., иск по чл.108 от ЗС, за признаване за установено правото на собственост на ищеца и
осъждане на ответника да предаде владението на следните имоти: 721, 32 кв.м.
/седемстотин двадесет и едно цяло и тридесет и два квадратни метра/ от поземлен имот с
идентификатор 18188.501.211, с площ от 1721 кв.м., с адрес с. Г., ул. №, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване, при съседи: 18188.21.5 , 18188.501.212, 18188.501.213, 18188.501.214,
18188.501.169, 18188.501.210, 18188.501.208, 18188.501.209, 18188.21.53 и 18188.21.54,
ведно с построените сграда 18188.501.211.1, 18188.501.211.2, 18188.501.211.3,
18188.501.211.4, 18188.501.211.5 и 18188.501.211.6, находящи се в югоизточната част на
имота, очертани на приложената към делото скица като фигура 1 /стр.172 от
първоинстанционното дело/; както и 20,4 кв.м. /двадесет цяло и четири квадратни метра/ от
поземлен имот с идентификатор 18188.21.5 в местността „Къшлалък”, четвърта категория, с
площ от 3579 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, при граници: 18188.21.65, 18188.21.6, 18188.501.212, 18188.501.211
и18188.21.4, находящи се в югозападната част на имота, очертани на същата приложената
скица като фигура 2. На ответника са присъдени 600 лева деловодни разноски.
1
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови
друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от
Д.Ю. М. срещу О. М. О.. Първоначално исковата претенция е била предявена от Ю. М. Б. и
Д.Ю. М. срещу О. М. О., като в хода на делото Ю. Б. починал и на негово място били
конституирани неговите наследници Д.Ю. М. и М. Ю. М.. В съдебно заседание на 01.07.2021
г. по първоинстанционното дело, ответникът М. Ю. М. заявил, че не поддържа исковата
претенция и не желае да участва в производството, поради което спрямо него и спрямо
неговите претенции делото било прекратено. След няколкократно коригиране на исковата
претенция, ищеца е сезирал съда с ревандикационен иск при следната фактическа
обстановка. Излага, че Б. М.ев М., който е починал през 1973 г., е негов прадядо, който
приживе притежавал дворно място с площ 2800 кв. м., находящо се в с. Г. представляващо,
парцел IV-150 в кв. 23 по действащия план на селото от 1934 г., ведно с построените в него
къща и сайвант при граници: улица, Я. Е., наследници на О. Е. и блок на ТКЗС. За
собствеността съществувал нотариален №128, том I, дело №172/1963 г. на Коларовградски
районен съдия, издаден по обстоятелствена проверка. Наследодателят оставил следните
свои наследници: съпруга Ф.А. Ю.ова, дъщеря Х. Б. С. и син М. Б. М. (дядо на Д.М.). М. М.
оставил следните наследници: А. М. Б., Ю. М. Б. и М. М. Б.. Наследодателят Ю. М. Б.
починал и за свои наследници оставил: Д.Ю. М. и М. Ю. М.. М. Б. М. останал да живее в
горепосочения имот до смъртта си през 2014 г. През 1963 г., по силата на новата регулация,
парцелът бил разделен на две, съответно XI-150 и IV-150. Ищецът твърди, че през 2007 г.
била одобрена КК и КР на с. Г. и парцел IV-150 по плана от 1934 г., който с регулацията от
1963 г. представлявал два парцела XI-150 и IV-150, били включени в 4 бр. различни имоти с
идентификатори 18188.501.214, 18188.501.213, 18188.501.212 и 18188.501.211. Като
собственик на последния имот бил признат с констативен нотариален акт именно
ответникът. Той твърди, че част от собствения на Ю. Б. имот е попаднала в имота на
ответника по грешка при заснемането на кадастралния план, която част била от 721,32 кв.м.
Тази част се владеела от ответника без основание. Освен това ищецът твърди, че М. Б. бил
признат за собственик на нива, възстановена по ЗСПЗЗ, в местността „Къшлалък“ в
землището на с. Г., общ. К., площ 3,608 дка, имот №21005. За правото на собственост върху
2
този имот бил съставен нотариален акт №6, том 4, дело № 910/1995 г. по регистъра на РС-
Нови пазар. През 2003 г. М. Б. прехвърлил ½ ид.ч. от собствеността на тази нива на ищеца
Д.М.. Ответникът закупил съседен земеделски имот, който по кадастралната карта на с. Г.
представлявал ПИ с идентификатор 18188.21.5 в местността „Къшлълък“, с площ 3579 кв.м.,
начин на трайно ползване – нива и трайно предназначение на територията – земеделска.
Твърди, че част от имота на Д.Ю. М. е очертан в КК като част от имота на ответника.
Предвид тези обстоятелства ищецът моли съда да признае спрямо ответника О. М. О., че той
- Д.Ю. М. е собственик на 721,32 кв.м. от ПИ с идентификатор 18188.501.211, очертани на
приложената скица като фигура 1 /стр.172/, както и за собственик на 20,4 кв.м. от ПИ с
идентификатор 18188.21.5, очертани на същата приложената скица като фигура 2. Моли
съда да осъди ответника да му предаде владението върху имотите.
Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като
неоснователни. Сочи, че е собственик на поземлен имот с площ 1721 кв.м. с идентификатор
18188.501.211 по КК и КР на с. Г., обл. Ш. и за собствеността си се е снабдил с нотариален
акт №163, том 3, рег. №1852, дело №374/2012 г. по регистъра на нотариус * с район на
действие НПРС. В имота имало шест сгради, а след покупката, през 2013 г. построил и
седма сграда - гараж-млекопункт. С нотариален акт за дарение №17, том.1, рег. №210, дело
№14 от 2019 г. по регистъра на същия нотариус ответникът се сдобил с ½ ид.ч. от
земеделска територия, цялата от 3579 кв.м., начин на трайно ползване – нива, четвърта
категория в землището на село Г., общ. К., в местността „Къшлалък“, за който имот бил
отреден ПИ с идентификатор 18188.21.5. Със заповед № РД-66 от 18.03.2013 г. на Кмета на
Община К. за допускане на частично изменение на ПР на УПИ IX-148 и Х-149 в кв. 23 на с.
Г. започнала процедура по изработване на подробен устройствен план, за което ищците били
уведомени и дали своето съгласие (първоначалните двама ищци по делото). Сега те
претендирали част от парцел XI-150 по стария план, като се легитимирали с НА. В
обяснителната записка било записана площта на парцелите след корекцията и за УПИ X-213
тази площ ставала 636 кв.м. Със заповед № РД-103 от 27.03.2013 г. бил одобрен ПУП по
регулация и този УПИ бил записан с площ 437 кв.м., което ответникът си обяснява с
наличие на фактическа грешка. Ищците претендирали част от южната част от имот, който
според ответника не е негова собственост, а част от имота на ищеца. Освен това,
претенцията за 721,32 кв.м. била погасена, защото като добросъвестен владелец ответникът
я е придобил с кратка 5-годишна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, на която се
позовава. Втората претенция за собственост на 22 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор
18188.501.211 - нива, ответникът също я намира за неоснователна и недоказана, защото
такъв имот няма.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото удостоверения за наследници №ГР-30-17/54/18.03.2019 г.;
№РЗ-30-131/21.06.2018 г. и АР-2016-18-47/12.03.2021 г., ищецът Д.Ю. М. е наследник на Б.
М.ев М., починал на 30.01.1973 г. След смъртта си Б. М. е оставил за свои наследници
съпругата си Ф.А. Ю.ова /починала на 04.10.1976 г./, дъщеря си Х. Б. С. /починала на
3
06.07.1991 г./ и сина си М. Б. М. /починал на 09.02.2014 г./. Х. С. е оставила за свои
наследници дъщеря си Н.А.Ш. и сина си Ю. А. Ю., който е починал на 08.03.2011 г. и е
оставил за наследници сина си Н. Ю. А. и дъщеря си М.Ю.А.. М. Б. М. е оставил за свои
наследници сина си А. М. Б.; сина си М. М. Б. и сина си Ю. М. Б.. М. М. Б. е починал на
30.01.2018 г. и е оставил за наследници съпругата си Н.Х. Б., сина си В. М. М., сина си
С.М.М. и дъщеря си Н. М. М.. Ю. М. Б. е починал на 26.01.2021 г. и е оставил за свои
наследници сина си М. Ю. М. и Д.Ю. М. – ищец по делото. Б. М.ев М. е бил собственик на
следния недвижим имот: къща и сайвант с дворно място от 2800 кв.м., находящи се в с. Г.,
обл. Ш., за който имот е бил отреден парцел IV-150 от кв.23 по плана на селото от 1934 г.,
при граници: от две страни улици, Я. Е., наследници на О. Е. и блок на ТКЗС. Б. М.ев М. е
придобил този имот по давностно владение, за което е бил съставен нотариален акт за
недвижим имот по обстоятелствена проверка №128, том I, дело №172/1963 г. на
Коларовградски районен съд. На 08.12.1978 г. с нотариален акт №154, том II, дело
№955/1978 г. на НПРС М. Б. М. /един от синовете на общия наследодател и дядо на ищеца/
е бил признат за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот, находящ
се в с. Г.: дворно място от 770 кв.м., представляващо парцел ХI-150 в кв. 23, при граници: от
две страни улица, наследници на Я. Р. и А. М. Б.ов. На 23.04.1980 г. М. Б. М. прехвърлил на
сина си Ю. М. Б. /баща на ищеца/ същия този имот, описан както следва: къща и сайвант със
застроено и незастроено собствено дворно място от 770 кв.м., находящ се в с. Г.,
представляващ по плана на селото урегулиран парцел ХI-150 в кв. 23, цялото от 900 кв.м.,
при граници: от две страни улица, наследници на Я. Р. и А. М. Б.ов, срещу задължение за
издръжка и гледане на продавача и съпругата му. За този сключен договор е бил съставен
нотариален акт №72, том I, дело №152/1980 г. С договор за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №116, том I, рег. №460, дело №71/2018 г. на нотариус * Ю. М. Б. прехвърлил
собствените си 4/6 идеални части от този имот на ищеца Д.Ю. М., като към този момент е
била одобрена кадастралната карта и кадастрален регистър за населеното място и имотът се
идентифицира като поземлен имот с идентификатор №18188.501.213, с площ от 637 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползавне – ниско
застрояване, с адрес с. Г., ул. №, при граници: 18188.501.212, 18188.501.205, 18188.501.214 и
18188.501.211, ведно с построените в него сграда 18188.501.213.1, сграда 18188.501.213.2,
сграда 18188.501.213.3 и сграда 18188.501.213.4. С решение №0005/13.02.1995 г. на
Поземлена комисия – К. на М. Б. М. /дядото на ищеца/ е било възстановено правото на
собственост върху нива, находяща с м землището на с. Г., местността „Къшлалък”, четвърта
категория, представляваща имот №21005 по картата на землището, при съответните
граници. След това М. Б. е бил признат за собственик на този имот и с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ №6, том IV, дело №910/1995
г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №113, том ХII, рег. №7581,
дело №1325/2003 г. на нотариус * М. Б. М. е прехвърлил на ищеца 1/2 идеална част от този
имот. Съгласно действащата към настоящия момент кадастрална карта и кадастрален
регистър за с. Г. имотът представлява поземлен имот с идентификатор 18188.21.5 в
местността „Къшлалък”, четвърта категория, с площ от 3579 кв.м., трайно предназначение
4
на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: 18188.21.65,
18188.21.6, 18188.501.212, 18188.501.211 и18188.21.4. С нотариален акт №131, том 1, рег.
№541, дело №86/2015 г. на нотариус *, Б. А. М. е бил признат за собственик по давностно
владение на поземлен имот, находящ се в с. Г. с идентификатор 18188.501.212, с площ от
469 кв.м., ведно с построените в него сграда 18188.501.212.1, сграда 18188.501.212.2 и
сграда 18188.501.212.3, а с нотариален акт №189, том IХ, рег. №5652/1299/2014 г. на
нотариус *, М. М. Б. /третият син на общия наследодател/ е признат за собственик на
поземлен имот в същото населено място с идентификатор 18188.501.214, с площ от 437
кв.м., ведно с построените в него сграда 18188.501.214.1, 18188.501.214.2, 18188.501.214.3,
18188.501.214.4, 18188.501.214.5 и 18188.501.214.6. Ответникът О. М. О. е бил признат за
собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 18188.501.211, с
площ от 1721 кв.м., с адрес с. Г., ул. №, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 18188.21.5 ,
18188.501.212, 18188.501.213, 18188.501.214, 18188.501.169, 18188.501.210, 18188.501.208,
18188.501.209, 18188.21.53 и 18188.21.54, ведно с построените сграда 18188.501.211.1,
18188.501.211.2, 18188.501.211.3, 18188.501.211.4, 18188.501.211.5 и 18188.501.211.6. С
нотариален акт №17, том I, рег. №210, дело №14/2019 г. на нотариус *, ответникът О. М. О.
е придобил чрез договор за дарение 1/2 идеална част от поземления имот с идентификатор
18188.21.5 в местността „Къшлалък”, с площ от 3579 кв.м., чийто собственик на останалата
част е ищецът.
От горните нотариални актове, административна преписка по заповед №РД-
66/18.02.2013 г. на Кмета на Община К., административна преписка по заповед РД-15-
232/21.09.2018 г. на Кмета на Община К., събраните по делото свидетелски показания, и от
назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че всички
горепосочени имоти са били част от имота, притежаван от общия наследодател Б. М.ев М. от
2800 кв.м., находящ се в с. Г., обл. Ш., за който е бил отреден парцел IV-150 от кв.23, с
изключение на имота на ответника с идентификатор 18188.501.211. Към момента, в който
общият наследодател Б. М. се е снабдил с нотариален акт №128, том I, дело №172/1963 г., за
с. Г. е действал кадастрален и регулационен план от 1934 г. Съгласно този план частта от
имот с пл.№150, която е била в регулационните граници на селото, е била с площ от 4376
кв.м., като от тях 3942 кв.м. са попадали в квартал 23, а 434 кв.м. – под проекти улици.
Площта на парцел IV-150 е била 2969 кв.м. През 1963 г. е била извършена промяна в
регулационния план на селото, съгласно която част от кв.23 е била изключена от
регулационната част на населеното място. За имот 150 са били образувани парцел ХI-150 с
площ по регулация 953 кв.м., а собствено място 861 кв.м., и парцел ХII-150 с площ по
регулация от 602 кв.м. и собствено място от 533 кв.м. За имот с планоснимачен номер 149,
част от който е бил имота на ответника, е бил образуван парцел Х-149 с площ от 820 кв.м. С
това изменение на плана от имот пл. №150 към парцел Х-149 са били придадени 206 кв.м. В
тази част, обаче нямало данни за прилагане на дворищната регулация – липсвали документи,
а и собствениците на имотите продължили да владеят имотите си по старите граници от
1934г. През 2007 г. за с. Г. била одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри.
5
Съгласно кадастралната карта имотите, които представляват част от бившия парцел IV-150
от кв.23 с площ от 2800 кв.м. са: имот с идентификатор 18188.501.214 на М. М. Б.; имот с
идентификатор 18188.501.212 на Б. А. М.; имот с идентификатор 18188.501.213 на ищеца и
имот с идентификатор 18188.21.5 – земеделският имот съсобствен на ищеца и ответника. В
никой от тези имоти не била включена част от бившия парцел Х-149, нито част от имот с
планоснимачен номер 149. През 2013 г. по заявление, подадено от ответника е било
извършено изменение на регулационния план. Със заповед №103/27.03.2013 г. на Кмета на
Община К. е извършена промяна на номерата и границите на УПИ ІХ-148 и УПИ Х-149 от
кв. 23. В заповедта е отбелязана площта на засегнатите УПИ, както следва: УПИ VІІІ-147 –
870 кв.м.; УПИ ІХ-147 – 835 кв.м. и УПИ Х-149 – 845 кв.м. В резултат на промяната
номерацията и площта на имотите била: УПИ VІІІ-210 – 776 кв.м.; УПИ ІХ-211 – 1721 кв.м.
и УПИ Х-213 – 437 кв.м. В хода на административната процедура били уведомени
собствениците на горепосочените имоти –Ю. М. Б. /бащата на ищеца, който към онзи
момент бил собственик на УПИ Х-213; М. М. Б. – собственик на УПИ ХІ-214 и Ю. А. Ю. –
собственик на УПИ VІІІ-147. Никой от тях не възразил на промяната, поради което и
изменението на плана влязло в сила. С тази промяна границите на УПИ ІХ-211 били
поставени в съответствие със съществуващите имотни граници на имот с идентификатор
18188.501.211; границите на УПИ Х-213 – в съответствие с тези на имот с идентификатор
18188.501.213; границите на УПИ ХІ-214 – в съответствие с тези на имот 18188.501.214 и
границите на УПИ ХІІ-212 – с тези на имот 18188.501.212. Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза площите на посочените имоти, установени след
съпоставка на актуалната кадастрална карта с регулационния план на селото са:
18188.501.211 – 1721 кв.м., а УПИ ІХ-211 – 1703 кв.м.; 18188.501.212 – 469 кв.м., а УПИ ХІІ-
212 - 694; 18188.501.213 – 637 кв.м., а УПИ Х-213 – 605 к.в. и 18188.501.214 – 437 кв.м.,
УПИ ХІ-214 – 317 кв.м. За земеделския имот, представляващ нива - имот с идентификатор
18188.21.5 се установява, че всички граници на този имот по кадастралната карта и по
картата на възстановената собственост съвпадат. В имота си в регулация - №18188.501.211
ответникът е имал изградена стопанска постройка на границата му с имот 18188.21.5. По
инициирана от страна на ищеца проверка е била издадена заповед РД-15-232/21.09.2018 г. на
Кмета на Община К. е заповядано на ответника да премахне строежа, което е и сторено. На
издадената скица по кадастралната карта за земеделския имот въпросната сграда била
отразена като част от имот 18188.501.211, поради наличие на техническо изискване
границата на урбанизираната територия да не пресича сгради, а не поради това, че част от
нивата е принадлежаща и заснета като част от имот 18188.501.211.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За
уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в
кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на
иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето -
да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи
6
наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.
В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния
процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно
Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост
върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест
при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт,
въз основа на който се легитимира като собственик на имот с идентификатор 18188.501.213
- придобиване въз основа продажба и наследство, което обстоятелство не е било оспорено от
насрещната страна, и е безспорно установено. През 2018 г. неговият баща му е продал 4/6
идеални части от имота, които ищецът е придобил в режим на съпружеска имуществена
общност със съпругата си Н. О. М. /гражданският брак между двамата е сключен на
14.07.1991 г./ и 1/6 идеална част ищецът е придобил по наследство от своята майка Б.З. Б.
след смъртта и през 2010 г. От изготвената по делото СТЕ и приложените към нея
комбинирани скици се установява, че претендираната от ищеца част в размер на 721,32 кв.м.
от ПИ с идентификатор 18188.501.211 /очертани на приложената скица като фигура 1 на
стр.172 от първоинстанционното дело/ не е представлявала никога част от неговия имот, и
не е погрешно заснета и отразена в одобрената и действаща към момента кадастрална карта,
като част от имота на ответника. Границата между имотите на ищеца и ответника
понастоящем са идентични с тези между бившия имот от 2800 кв. м., който е бил на общия
наследодател и пл.№149. Регулационната промяна през 1963 г. не е била приложена, ищецът
и неговият праводател, както и ответникът са владяли имотите си без промяна на границата
между тях. Имотните граници между двата имота така, както са нанесени от 1934 г. и до
момента са останали почти идентични, без никаква промяна, и се владеят от тогава и до сега
при тези граници. Горното е било съобразено при следваща регулационна промяна, като
реалните имотни граници между имотите собственост на ищеца и ответника са станали
регулационни. Същото се отнася и за претендираните 20,4 кв.м. от ПИ с идентификатор
18188.21.5, очертани на същата приложената скица като фигура 2. Ищецът е собственик на
1/2 ид.ч. от този имот, представляваща съпружеска имуществена общност със съпругата му
Н. О. М., придобита чрез покупко-продажба през 2003 г. от дядото на ищеца. Площта, която
ищецът претендира от ответника, е площ, върху която е била изградена незаконно
постройка. Предвид изискването при изработването на кадастралната карта границите в
урбанизираните територии да не преминават през сгради, то границата между имотите е
била очертана по границата на постройката, но това не представлява погрешно заснемане и
отразяване на имота. По делото е установено, че към момента въпросната сграда е
премахната, поради което частта от 20,4 кв.м. се счита част от земеделската земя.
Претендираните от ищеца реални части, никога не са били част от имоти, придобивани от
негови наследодатели, нито от него, както и не са били придобивани по силата на
приложена регулационна промяна. Ето защо предявените искове са неоснователни, и като
7
такива следва да се отхвърлят. Скицата приложена на стр.172 от първоинстанционното дело
ще се приподпише от настоящия състав и следва да се счита за неразделна част от
решението.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 500 лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260004 от 28.01.2022г. /грешно посочена 2021г. в
решението/ по гр.д.№1402/2019г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар.
ОСЪЖДА Д.Ю. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на О. М. О. с ЕГН **********
деловодни разноски за въззивното производство в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8