Р Е Ш Е Н И Е №114
гр.ВРАЦА,22.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично
заседание на 20.11.2019 год. в състав:
Председател: РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА Членове:
МАРИЯ АДЖЕМОВА
МИРОСЛАВ ДОСОВ
при секретаря Лилия Горчева, като разгледа докладваното от съдия Досов възз.гр.дело №548/ 2019год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение №83/05.08.2019
год. по гр.дело №89/2019 год. на Районен съд-Оряхово състав на съда е уважил
частично предявения от А.Е.А. от гр.Оряхово против Л.Й.С. *** иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД,като е осъдил ответника С. да заплати на ищцата А.
сумата от 632.84 лева / шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и четири
стотинки /, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
нанесени в апартамент №16, находящ се в гр.Оряхово, обл.Враца, ул."***"
*** вх.А, ет.4 от жилищен блок ***-А, собственост на А.Е.А., вследствие на теч,
възникнал на 12.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 12.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата
част за разликата над 632.84 лева / шестстотин тридесет и два лева и осемдесет
и четири стотинки / до пълния предявен размер от 676.98 лева / шестстотин
седемдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки / искът е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът Л.С. е осъден
да заплати на ищцата А.А. съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство от общо 637.98 лева, съответни на уважената част от исковата
претенция.
На основание
чл.78,ал.3 от ГПК ищцата А.А. е осъдена да заплати на ответника Л.С. съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното производство от 42.00 лева, съответни на
отхвърлената част от исковата претенция.
Решение №83/05.08.2019
год. е обжалвано от ответника Л.Й.С. в частта, с която предявеният против него
иск е уважен. Жалбоподателят поддържа,че от събраните по делото доказателства
не е установено по безспорен начин, че уврежданията в апартамента на ищцата са
причинени от теч, който е следствие от неправилно свързване на собствената му
перална машина. Намира съща така за напълно необоснован извода на съда, че той
следва да заплати на ищцата сумата от 324.00 лева с ДДС, необходима за
демонтаж, доставка и монтаж на нов кухненски шкаф-мивка, като сочи, че по
делото е установена само незначителна деформация в основата на кухненския шкаф,
която не го прави неизползваем и не налага неговата подмяна с нов такъв.
Моли
решението да бъде отменено изцяло в обжалваната част,а искът против него
отхвърлен.В условията на евентуалност иска решението да бъде отменено в частта,
с която е осъден да заплати на ищцата сумата от
324.00 лева с ДДС, необходима за демонтаж, доставка и монтаж на нов
кухненски шкаф-мивка.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК ищцата А.Е.А. е депозирала отговор,в който мотивира
становище за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно,законосъобразно и обосновано. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение,а решението на РС-Оряхово бъде потвърдено.
Пред
въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК преклузивен срок
против подлежащ на обжалване съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част допустимо.
За да се
произнесе по правилността на решението, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Гражданско
дело №89/2019 год. по описа на РС-Оряхово е образувано по искова молба на А.Е.А.
от гр.Оряхово,с която ищцата е предявила против Л.Й.С. *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 1000.00 лева като обезщетение за имуществени вреди.В хода на
съдебното производство цената на иска е намалена на 676.98 лева.
Според изложеното в исковата молба,страните
по делото са съседи,като ищцата е собственик на ап.16, находящ се в гр.Оряхово,
обл.Враца, ул."***" *** вх.А, ет.4 от жилищен блок ***-А,а ответникът е собственик на ап.20,находящ се на ет.5 в
същата жилищна сграда, разположен над апартамента на ищцата. На 12.01.2019 год.
вследствие на теч от жилището на ответника били наводнени окаченият таван с
лунички и стените на кухнята, кухненските шкафове,както и таванът и стените в
банята на апартамента на ищцата. Течът бил силен, което наложило тя да поставя
съдове върху кухненските шкафове, в които да се събира водата, която продължила
да тече и достигнала и до апартамент 12, находящ се на третия етаж от жилищната
сграда. Пораженията по ап.16 били големи, поради което ищцата уведомила
домоуправителя. Според нея, причина за теча на вода е неизправна перална машина
на ответника, което се е случвало и преди, но въпреки уведомяването ответникът не е предприел никакви мерки ,за да
отремонтира уреда и по този начин да
преустанови течовете. През 2017 год. жилищният блок бил саниран, като тогава тя
направила и основен ремонт на апартамента си.
При тези си твърдения
и намирайки, че вредите са причинени от противоправно и виновно бездействие на
ответника, ищцата е поискала той да бъде осъден да й заплати сумата 676.98 лева., на която е оценила имуществените си
вреди,ведно със законна лихва.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
депозирал отговор,с който е оспорил иска като неоснователен. ,като е оспорил и
твърденията на ищцата за теч в апартамента й, причинен от негово бездействие.
По делото са
събрани писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита
на четирима свидетели - по двама на всяка от страните. Допусната и изслушана е
и съдебно техническа експертиза,по която са изготвени основно и допълнително
заключение.
Събраните
доказателства са обсъдени от районния съд подробно и е възприета фактическа
обстановка, въз основа на която са направени обосновани правни изводи за основателност на исковата претенция,с
изключение на сумата от 44.14 лева, претендирана като стойност на увредено от теча осветително
тяло с осветителни тела тип "лунички". Фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд се възприемат изцяло от настоящата съдебна инстанция,
поради което и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите в обжалвания съдебен акт, които не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд могат да бъдат
добавени следните съображения:
Безспорно е,
че на 12.01.2019 год. е имало теч в жилището на ищцата, което се намира под
жилището на ответника,което пък е на последния 5-ти етаж на жилищната сграда, непосредствено
под покрива / в блока няма тавански стаи/. Този покрив е изцяло ремонтиран през
2017 год., направена е нова хидроизолация с качествен материал, като самите
строително-монтажни работи са изпълнени качествено. Около комините действително
няма ламаринена обшивка, но на
разстояние 20 см. от ниво покривна плоча около тях е поставен хидроизолационен материал полизол, т.е.
"обшивката" е изпълнена с този материал вместо с ламарина. Също
безспорно е установено чрез изисканата по настояване на ответника справка от
Национален институт по метеорология и хидрология, че в периода 08.01.2019 год.-13.01.2019
год. в гр.Оряхово валежи от сняг почти не е имало, а средно - денонощните
температури са били или отрицателни, или много близки до 0 градуса, които
изключват снеготопене.
При
гореизложеното и настоящият състав на ОС-Враца изключва като възможна причина за
теча/ наводнението/ в жилището на ищцата да е вода от обилно снеготопене,
проникнала през покрива и достигнала през шуплите и фугите на панелите до жилищата
на ет.5,ет.4 и ет.3 . В подкрепа на такъв извод е и факта, че следи от скорошни
течове по таваните в жилището на ответника не са констатирани от вещото лице.
Не е
възможно също теча /наводнението/ да се дължи на спукана водопроводна или
канализационна тръба, които по своето естество са общи части на сградата, тъй като при спукана тръба течът би бил силен
и постоянен, а в случая се касае за непродължителен и преустановен теч.
При
изключване на горните възможности, единствена
причина остава теч от жилището на ответника, който е достигнал до
жилището на ищцата и до ап.12 на ет.3-ти от жилищната сграда. А единствената възможна
причина за това, както обосновано
заключава и вещото лице, е неправилното изпълненото отводняване на пералнята на
ответника - вместо в канализационната тръба /вертикален канализационен щранг/ ,
маркучът за отпадна вода на пералнята е заустен в тръбата, извеждаща отпадните
води на кухненската мивка, чрез саморъчно и непрофесионално направен отвор.
При всичко
гореизложено и настоящият състав на ОС-Враца намира,че по делото са установени
и доказани всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - имуществена
вреда за ищцата, противоправно
деяние, извършено
виновно от ответника под формата на бездействие, причинна
връзка между вредата и деянието.
Искът е
доказан както по основание, така и по размер, като съставът на ОС-Враца не
споделя възражението на въззивника- ответник,че не следва да заплаща сумата от 324.00 лева с ДДС, необходима за
демонтаж, доставка и монтаж на нов кухненски шкаф-мивка,тъй като е установена
само незначителна деформация в основата на кухненския шкаф, която не го прави
неизползваем и не налага неговата подмяна с нов такъв.Увреждането на вещта е
налице, причината за това увреждане е доказана,а съдът не разполага със
специални знания и не може да прецени дали констатираната от вещото лице
деформация в основата е незначителна, дали прави шкафа неизползваем, дали е
възможен ремонт чрез подмяна на увредената
част, евентуално каква би била стойността на този ремонт.
При тези съображения
и при споделяне на изложените от РС-Враца такива, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част като валидно,допустимо
и правилно.
С оглед
изхода на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззиваемата,
поради което и на основание чл.78,ал.1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да й заплати
деловодни разноски в размер на 450.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДА решение №83/05.08.2019 год. по
гр.дело №89/2019 год. на Районен съд-Оряхово състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.Й.С., с ЕГН **********,с адрес *** да заплати на А.Е.А., с ЕГН **********, с адрес *** направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер
на 450.00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.