№ 33010
гр. София, 23.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110147352 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
вх. № **** г., подадено от ******“ *** срещу длъжницата *******.
Заявлението следва да се отхвърли като неоснователно, на основание чл. 411, ал.
2, т. 5 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на *****, съдът следва да
откаже издаването на заповед за изпълнение срещу него.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗГР всички български граждани, включително и
живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в *****, като тези, които не
са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в
страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район **** (чл. 93, ал. 4
ЗГР), т.е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното
местоживеене на лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето (чл. 94,
ал. 1 ЗГР) и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани с
местоживеене в чужбина нямат настоящ адрес в *****, затова адресът им по
местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в
която живеят (чл. 94, ал. 3 ЗГР).
От служебно извършена справка в НБД „Население“ се установява, че от
23.04.2012 г. ******* е с регистриран настоящ адрес в **********от което следва, че
обичайното й пребиваване е извън територията на *****. Следва да се съобрази
решение от 16.05.2024 г. по дело № C-222/23 на СЕС, според което разпоредбите на чл.
4, § 1 и чл. 5, § 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допуска национална правна уредба да предоставя на съд на държава членка
компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото
съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на
територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2
—7 от регламента.
С оглед на горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.
№ **** г., подадено от ******“ *** срещу длъжницата *******.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2