Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 12.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 997 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.127,
ал.2 от СК, предявен от П.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** чрез адв. М.Т.,
адрес ***, против И.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че с ответницата имали взаимоотношения от десетина
години, като той бил състудент с брата на ответницата. След известно време
заживели заедно П., И., сестрата на П. – И. и брата на И., които също били
двойка. Взаимоотношенията им били много добри и съжителствали в хармония.
На ***** г. на И.Б. и П.П. им се родило дете – П. П.П.. Като баща ищецът
винаги гледал да помогне с отглеждането, след работа помагал в къпането, сменял
пелени и т. н. Не дълго след раждането взаимоотношенията между родителите се
обтегнали, като през месец февруари 2020 г. те решили да се разделят, като
запазят добрите отношения в името на детето им. И.Б. заминала заедно с детето
да живее при своите родители в село Б., община К., ул. „И. р.“ № *. Ищецът
твърди, че откакто се разделили, всеки месец превеждал на ответницата сумата от
160 лева, за да обезпечи разходите по издръжката на сина им. При възможност
всеки уикенд ходел с кола до село Б., за да види детето, като понякога го
взимал и за цял ден при себе си. Твърди, че имал изградени навици за
отглеждането на детето. Като всички родители той и майката имали разминавания
във вижданията за това как да бъде отгледана детето. И. имала навик да го
приспива на ръце, П. я съветвал да пробва да свикне детето да спи само в
кошарата. Тя не го послушала, докато майка ѝ не ѝ казала същото
нещо. Ищецът твърди, че напоследък ответницата отказвала да му дава да вижда
сина си. Той имал изградено силно бащинско чувство и желаел да прекарва колкото
може повече време с детето си, да се грижи за него.
Към настоящия момент ищецът живеел на семейни начала с приятелката си П.
К. Д.. Жилището, където живеели – гр. С. З., кв. „К.“ №**, ет.*, ап.** , било
достатъчно голямо и имало възможност отделна стая да се пригоди за детска
такава. П. имала желание да помогне в отглеждането на сина на ищеца. Не без
значение бил и фактът, че в село Б. няма детска градина и училище.
Възможностите за развитие на детето в гр. С. З. били много по-големи от тези в
село Б.. П.П. твърди, че има изградени навици за оглеждането на детето и
разполага с достатъчно средства и добро място за израстването му.
Предвид гореизложените обстоятелства за ищеца бил налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното им съжителство с ответницата малолетно дете П. П.П. с
ЕГН: **********;
- да определи местоживеенето на детето да бъде при бащата на адрес: гр.
С. З., кв. „К.“ №**, ет.*, ап.**;
- да определи режим на лични
контакти на майката с детето всяка първа и трета седмица от месеца в събота от
09.00 ч. до 18.00 ч. и неделя от 09.00 ч. до 18:00 ч., както и един месец от
лятото, който не съвпада с годишния отпуск на бащата;
- да осъди ответницата да му заплаща, в качеството на баща и законен
представител на малолетното им дете, месечна издръжка, в размер на 160 лв., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане;
Претендират се и разноските по делото.
Ответницата, представлявана от адв. М.Г., намира предявения иск за
допустим, но неоснователен. Твърди, че описаните в исковата молба не отговаряли
на действителното положение между страните.
Твърди, че с ищеца заживели на съпружески начала през 2010 г. –
първоначално в гр. С. З., а впоследствие в с. К., като отношенията между тях
през този период били добри. Действително, от съвместното им съжителство на *******
г. се родило детето им П.. Един - два месеца след раждането на детето ищецът
проявавал някаква загриженост към него, но в един момент се дезинтересирал.
Най-вероятната причина за това било обстоятелството, което твърдял в исковата
молба – че живее с приятелката си на семейни начала в нейното жилище и която
приятелка имала желание да помогне за отглеждането на детето. Ответницата
счита, че това е морално падение, създаващо отрицателен нравствен облик на
родителя, който заживява на съпружески начала с друга жена, непосредствено след
като тя и детето били изгонени от жилището, където живеели.
Ответницата твърди, че за детето до края на м. февруари 2020 г. се
грижела само тя и не отговаряло на истината твърдението, че ищецът „гледал да
помогне“ с отглеждането му, тъй като той ежедневно се прибирал в дома им след
21.00 с мотив, че бил ангажиран с работата си.
Към края на месец февруари 2020 год. ответницата и детето на практика
били изгонени от ищеца от жилището в с. К., където живеели на квартира и се
установили при родителите ѝ в с. Б., общ. К., където живеели и
понастоящем. В това жилище имало добри битови условия за отглеждане на детето,
като били задоволени и потребностите му от храна, подходящо облекло, ежедневни
консумативи и медицинско обслужване.
Винаги когато ищецът идвал да вижда детето, ответницата се съгласявала и
му го давала и то за неопределено време, но отказвала, когато идвал с колата си
без придружител /най вече майка му/ и искал да го качва на задната седалка без
надзор, тъй като сина им бил още бебе.
Ответницата твърди, че в 80% от населените места в България липсват
детска градина и училище, а не само в с. Б., както твърдял ищеца. В близост до
селото се намирали гр. Б. и гр. К., в които градове имало прекрасни детски
градини и училища. Ежедневно стотици деца с транспорт се извозвали до
съответните детски заведения и възможностите на детето им за развитие в бъдеще
не били малки, както твърдял ищеца.
Не оспорва обстоятелството, че ищеца всеки месец превеждал сумата от
160.00 лева.
С оглед изложеното моли съда да остави исковата молба без уважение и да
ѝ присъди разноските по делото. Предявява насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, с които
моли съда:
- да ѝ предостави упражняването на родителските права върху
роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетно дете П. П.П., ЕГН:
**********;
- да определи местоживеенето на детето да бъде при майката на адрес: с. Б., обл. П., ул. „И. р.“ № *;
- да определи следния режим на
лични контакти на бащата с детето: до навършване на 4 годишна възраст на
детето, свиждането да бъде всяка първа и трета събота и неделя от 12.00 часа до
14.00 часа, без преспиване, като свиждането да се осъществява в дома на майката
в с. Б., ул. „И. р.“ № *; след навършване на 4 годишна възраст до навършване на
7 годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота и неделя на месеца от
10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя без
преспиване; след навършване на 7 годишна възраст на детето – всяка първа събота
и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване
в дома на бащата; след навършване на 7 годишна възраст на детето бащата да
упражнява лични отношения с него, като го взима при себе си 15 дни през лятото,
които на съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго
време, за което родителите постигнат съгласие;
- да осъди ответника да ѝ заплаща, в качеството на баща и законен
представител на малолетното им дете, месечна издръжка, в размер на 250 лв.,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.07.2020 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане.
Претендира и разноските по делото.
Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи
фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така
предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на
малолетното П. П.П. с ЕГН: **********, роден на *** г. Безспорно е също така, че детето
към датата на подаване на исковата молба живее заедно с майката на адрес: с. Б.,
обл. П., ул. „И. р.“ №*.
Ищецът П.П. е представил Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от 29.06.2020 г., в която
е посочено, че работи на трудов договор като ветеринарен лекар в ЕТ „Д. - ** -
М. И.“, както и че притежава следното недвижимо имущество: дворно място с къща,
находящо се в с. Х., обл. С. З., дворно място с къща, находящо се в с. Н., общ.
Б. Д.и МПС „Ф. Г.“.
От представеното от ищеца
удостоверение изх. №20 от 06.06.2020 г. е видно, че за периода м. декември 2019
г. – м. май 2020 г., включително, е получил от работодателя си ЕТ „Д. - ** - М.
И.“ брутен доход в размер на общо 3008.88 лева или средно по 514.81 лева на
месец /бруто/.
Представен е Нотариален акт №16,
том IV, рег. №6011, дело №505/2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот с
административен адрес: гр. С. З., кв. „К.“ №**, ет.*, ап.**, от който е видно,
че апартаментът, който ищецът твърди, че обитава понастоящем, е собственост на
К. Д. К. и съпругата му В. К. К..
Жилището е с площ 81.43 кв. м. и се състои
от преддверие, дневна - кухня, две спални, баня с тоалетна и балкон.
По делото са изготвени социални
доклади от ДСП К. и ДСП С. З.. О тях се установява, че малолетният П. П. се отглежда от майка си,
която получава подкрепа от своята майка и нейния съжител, включително и
финансова. Живеят в жилище в с. Б., собственост на майката на ответницата,
което представлява двор с малки къщички, обособени за самостоятелно живеене.
Ответницата и сина ѝ
ползват една от къщичките, която се състои от всекидневна с кухненски бокс и
спалня, в която е обособен детски кът за детето и самостоятелно легло, баня и
тоалетна. Майката на ответницата и съжителстващото ѝ лице живеят в
съседна къщичка. Поддържат много добри взаимоотношения и се помагат в
ежедневието и домакинството. Към датата на изготвяне на социалния доклад –
21.07.2020 г., ответницата е в отпуск по майчинство. Не е обект на подпомагане
от Д. „С. п.“ – К.. Детето
е на ** месеца, общува с деца на неговата възраст, не посещава детско
заведение. Предвид възрастта си е привързано към майка си.
Бащата на детето живее с П. К. Д.
в жилище, собственост на родителите на последната, на адрес: гр. С. З., кв. „К.“
№**, ет.*, ап.**. Жилището е просторно, чисто, подредено, със самостоятелна
детска стая. Условията са подходящи за отглеждането на детето, с необходимото
обзавеждане. В социалния доклад е посочено, че бащата редовно контактува с
детето, като след раздялата с майката е изпращал ежемесечно по 160 лева за
издръжката му. Ищецът е споделил със социалните работници, че е трудово зает,
като месечното му брутно трудово възнаграждение е около 1200 лева.
От показанията на свидетелката П.
К. Д. се установява, че живее с ищеца в жилище, собственост на родителите
ѝ в гр. С. З., кв. „К.“ №**, ет.*, ап.**. Запознала се с ищеца през м.
юни 2019 г., в с. К., където двамата посещавали стаж, свързан с работата им.
Свидетелката знаела, че по това време ищецът живее на квартира в с. К. с друга
жена. След стажа не поддържали контакти. Връзката им започнала през м. април
2020 г., а през м. май 2020 г., заживели на съпружески начала в апартамента в
гр. С. З.. Към този момент ищецът се бил разделил с ответницата, която, заедно
с роденото от съвместното им съжителство дете, отишла при родителите си в с. Б..
Ищецът ходел всяка седмица до с. Б., за да вижда сина си П. за около два часа.
Той бил грижовен родител и имал голямо желание заедно със свидетелката да
отглеждат детето. Притежавал необходимите родителски качества и свидетелката
смята, че могат да се справят с отглеждането на малолетния му син. Той споделял
със свидетелката, че докато живеели с ответницата, помагал в храненето,
къпането и преобличането на бебето. Веднъж майката му позволила да заведе
бебето в с. Н., където живеели родителите на ищеца. То се чувствало спокойно, не плачело, не се
усетила липсата на майката. Ищецът имал добри доходи – работел като ветеринар и
получавал заплата около 1200 – 1300 лева. Жилището в гр. С. З. било голямо и
имало подходящи условия за детето. Свидетелката не била ходила в с. Б., но на
снимки видяла, че майката и детето живеят в сравнително приемливи условия.
От показанията на свидетелката Р.
Д. Б. се установява, че е майка на ответницата. Дъщеря ѝ и П.П. имали
десетгодишна връзка, от която на ********* г. се родило детето им П. П..
Разделили се в края на м. февруари 2020 г., като към този момент живеели в с. К.
на съпружески начала. Ответницата била помолена от ищеца да напусне жилището и
тя заедно с детето се установила в жилището на родителите си в с. Б.. На майка
си споделила, че след раждането на детето не срещала достатъчно подкрепа от
бащата. Бил много ангажиран с работата, прибирал се късно и не помагал в
грижите за детето. Това била и причината отношенията им да се влошат. В първите
дни след раждането свидетелката била при дъщеря си в с. К., за да ѝ
помага. Както тогава, така и при други нейни посещения, ѝ направило
впечатление, че бащата се прибира късно от работа – след 19 - 20 ч., а понякога
и по-късно. В момента детето се чувствало добре, като му било осигурено всичко
необходимо – живеели в самостоятелна стая с майката, имало отопление,
разполагали с баня и тоалетна. В същия
имот, но отделно от тях живеели свидетелката, заедно със съжителстващото с нея
лице и осемгодишната му дъщеря, както и родителите на свидетелката. Всички те
помагали в отглеждането на детето П., включително и финансово. Бащата ежемесечно
давал по 160 лева за издръжка на сина си, редовно звънял по телефона да пита
как е той и всяка седмица през почивните дни идвал да го види. Ответницата
никога не била препятствала контактите между тях. Не била съгласна обаче ищецът
да качва бебето в автомобила, без да има друг възрастен, който да го наглежда.
В с. Б. нямало детска градина и училище, но на около 5 км. имало такива в гр. Б.
и с. В.. Ответницата в момента била в майчинство, но след това щяла да работи в
семейната фирма с доходи около 1000 – 1200 лева на месец.
От показанията на свидетелката И.
П. Б. се установява, че е сестра на ищеца. Брат ѝ и ответницата имали
дете, което след раздялата им останало при майката. Дотогава родителите живеели
с детето в с. К., където ищецът работел като ветеринар на шестдневна работна
седмица от 08:00 до 17:00 ч. Понякога се случвало да се прибира по-късно от
работа и закъснявал с час-два. Грижите за бебето след раждането му се полагали
основно от майката. Бащата обаче също се включвал с голямо желание и помагал с
каквото може. Осигурявал и финансовата издръжка на семейството, бил много
грижовен и отговорен родител. Свидетелката знаела всичко това от брат си и
майка си, но имала и лични наблюдения, когато ищецът идвал да види нейното
дете. Бил внимателен, търпелив, обичал децата.
От показанията на свидетеля С. Г.
К. се установява, че живее на съпружески начала с Р. Б. – майка на ответницата.
Обитавали жилище в с. Б., заедно с ответницата и детето ѝ, детето на
свидетеля и родителите на Р. Б.. Преди това ответницата и детето живеели в с. К.
с бащата П.П.. Той бил ветеринарен лекар и работел на нерегламентирано работно
време. Свидетелят бил ходил там 5-6 пъти и ищецът се прибирал от работа по
различно време – понякога късно, около 21:00 - 21:30 ч. Случвало се през нощта да го повикат да отива
на работа. Ответницата се оплаквала, че не ѝ помага в отглеждането на
детето, че не среща достатъчно подкрепа от него. Това според свидетеля била и
причината да се разделят. Майката на ответницата също инцидентно ходила няколко
пъти до с. К. без предупреждение и установила, че бащата на детето не си е
вкъщи и се прибира късно през нощта.
При така установената фактическа
обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от
правна страна:
Относно родителските права:
Основен критерий за решението
при кого от двамата родители да живеят децата и произтичащите от това
фактически последици, свързани с текущото осъществяване на родителските функции
(материални грижи, възпитание, надзор), са интересите на самите деца. В тази
връзка следва да се обсъдят родителските, възпитателските или моралните
качества на родителите, тяхното и на децата поведение, желанието на децата и на
родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични
отношения с другия родител, социалната среда, в която живеят децата след
решението, жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразяват, и
по какъв начин на положението на децата и на ефикасността на мерките, които
определят същото. Желанието на децата и това на родителите относно
упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия
родител, не са задължителни за съда /Решение №331 от 01.11.2013 г.по
гр.д.№2181/2013 г.,ІV г.о. на ВКС/.
В случая следва да бъде
постановено детето П. П.П. да живее при своята майка. За да достигне до този
извод съдът отчита най-напред факта, че ответницата по първоначалния иск И.Б.
доказа посредством събраните гласни доказателства и изготвените социални доклади,
че притежава необходимия родителски капацитет, качества и възможности да се
грижи за малолетното дете. След раждането на детето майката, е полагала
адекватни на нуждите и потребностите му грижи, проявява любов и привързаност
към него. Установи се, че необходимите родителски качества притежава и бащата,
но предвид съвсем ниската възраст на детето – понастоящем едва на 1 г. и 5 м., съдът
намира, че съществуващия баланс в
отношенията между майката и детето, с оглед неговото психическото здраве и
спокойствие, не следва да се нарушава. Няма как само поради факта, че бащата се
е устроил в гр. С. З., съдът да приеме по презумпция, че би било в интерес на
детето да живее в там вместо в с. Б.. Липсата на детска градина и училище в
селото действително представляват проблем, който обаче не е непреодолим, тъй като се установи, че само на
5 км. се намират учебни заведения в гр. Б. и с. В., докъдето има редовен
училищен превоз. Съдът съобрази и жилищните условия и трудовата заетост на
двамата родители, както и факта, че майката е безспорно подпомагана от своите
близки, на които тя разчита и може и занапред да разчита при отглеждането и
възпитанието на детето.
С оглед изложеното, съдът
намира, че е най-подходящо и в изключителен интерес на малолетния П. П.,
упражняването на родителските права да се предостави на майката, като се
определи местоживеенето на детето при нея, на адрес: с. Б., ул. „И. р.“ №*.
Относно режима на лични
отношения между бащата и детето:
От фактическа страна по делото
безспорно се установи, че между родителите съществува неразбирателство, което
рефлектира върху отношенията им. Ето защо режимът следва да бъде определен
максимално подробно от съда и по начин, по който няма да е предпоставка за
бъдещи конфликти между страните по делото. В такава насока е и практиката на
върховната инстанция – напр. Решение № 18 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
250/2015 г., III г. о., ГК.
Съдът намира, че режимът на
лични отношения на бащата с детето до навършване от П. на тригодишна възраст,
следва да бъде: всяка втора и четвърта събота от месеца, както и всяка първа и
трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 16.00 ч., без преспиване и без задължителното
присъствие на майката. Бащата ще взема детето от дома му в с. Б. и ще го
връща на майката на същото място.
След навършване от детето на
тригодишна възраст, режимът на лични контакти на бащата ще бъде следният: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя, без задължителното присъствие на майката, като бащата ще го взема от
дома му в с. Б. и ще го връща на майката на същото място, 20 дни през летния
сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време, със съгласие на майката.
Съдът счита, че на всеки от
родителите следва да се даде възможност да празнува личните, Коледните, Новогодишните
и Великденските празници със своето дете, като режимът на лични контакти следва
да бъде:
– до навършване от детето на
тригодишна възраст: на 25.12.2021 г. бащата може да вземе детето от 10.00 ч. до
17.00 ч. без присъствието на майката и без преспиване, на 01.01.2022 г. от 10.00
часа до 16.00 часа без
присъствието на майката и без преспиване, както и на Великден 2021 г. /02 май,
неделя/ и Великден 2022 г. /24 април, неделя/ от 10.00 до 16.00 ч. без
присъствието на майката и без преспиване.
– след навършване от детето на тригодишна
възраст: на Коледните празници – 24-ти, 25-ти и 26-ти декември през нечетните
години детето ще пребивава при майката, а по време на Новогодишните – от 10:00
ч. на 29.12 до 17.00 ч. на 01.01 – при бащата, с преспиване. През четните
години по Коледните празници от 10.00 часа на 25-ти до 17:00 ч. на 26-ти
декември детето ще пребивава при бащата, с преспиване, а по време на Новогодишните
– при майката. През четните години по време на Великденските празници от 10.00
часа на Разпети петък до 17.00 часа на първия ден след Великден, детето ще
пребивава при бащата, с преспиване, а през нечетните по време на Великденските
празници детето ще пребивава при майката. Всеки нечетен рожден ден на детето,
същото ще пребивава при майката, а всеки четен от 10.00 часа на 27.09. до 17.00
часа на 28.09.– при бащата.
С настоящото решение режимът на
лични отношения следва да бъде определен в посочения смисъл, като широкият
режим на лични отношения ще бъде в интерес както на детето, което има нужда при
израстването си от активното участие на неговия баща, така и на бащата, който
изразява готовност и желание да участва ежедневно в отглеждането на
детето.
По предявения иск с правно
основание чл. 143, ал.2 от СК:
В доказателствена тежест на
ищцата по предявения иск за издръжка е да докаже, че ответникът е баща на
малолетното дете, твърденията си за наличието на конкретни нужди на детето,
които предпоставят необходимост от заплащането на издръжка в претендирания
размер. При доказването на тези факти ответникът следва да докаже възраженията
си за невъзможност да плаща издръжка в претендирания размер.
Според разпоредбите на чл. 142 и
чл. 143 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си, като размерът ѝ се определя според нуждите на лицето, което има право
на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Минималният размер на
дължимата издръжка на едно дете се равнява на ¼ от размера на
минималната работна заплата. Минималният размер на дължимата издръжка за едно
дете към настоящия момент е в размер на 162.50 лв. месечно, арг. от чл. 142,
ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне нов
размер на минималната работна заплата за страната. Ето защо предявеният иск за
издръжка е доказан по своето основание. Спорен по делото остава въпросът за размера, до който
искът следва да бъде уважен. С насрещната искова молба се претендира заплащане
на месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на насрещната
искова молба – 20.07.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.
По делото се установи, че доходите
и на двамата родители са приблизително около 1200 лева месечно, като съдът
отчита, че отпускът на И.Б. за отглеждане на детето ще приключи след около 7
месеца (П. П. ще навърши *-годишна
възраст на ******* г.). По делото не са ангажирани доказателства за нужди на
малолетния над обичайните такива за неговата възраст. Отчитайки присъщите му
нужди и с оглед възрастта му, съдът намира, че
претендираната сума е прекомерна и не съответства на материалните
възможности на бащата. Към настоящия момент за задоволяване на потребностите на
детето е необходима месечна издръжка в рамките на около 350 лв., от които следва
да се осъди ответникът да заплаща 200 лв. Майката следва да осигурява
останалата част от издръжката на детето, тъй като тя полага за него непосредствените грижи и свързаните с тях
разходи.
По отношение на разноските –
такива се претендират и от двете страни, но не следва да бъдат присъждани. Като
определя мерките за лични отношения на между родителя, на когото не са
предоставени родителските права и детето, съдът администрира граждански
правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези
отношения – относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава)
съществуването им. Видно от разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, ако
родителите не постигнат споразумение по ал.1 – член 127 от СК, спорът се решава
от районния съд. Производствата на спорна съдебна администрация са част от уредените
в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните относно
характера на производството, но при разглеждането им не следва автоматично
приложението на разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Условно в случая е определянето
на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник, както и
безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи като
такава, на която иска е уважен. Ето защо
искането за разноски е неоснователно и те следва да се понесат от страните,
така, както са направени, независимо от изхода на спора.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на общо 288.00 лева.
Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК,
съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.П., ЕГН: **********, адрес: *** чрез
адв. М.Т., адрес ***, против И.Р.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл.127, ал.2 СК, като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете П. П. П., ЕГН: ********** на майката И.Р.Б., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното
дете П. П.П., ЕГН: ********** при майката И.Р.Б., ЕГН: **********, на адрес: ***
или на друг адрес по местоживеенето на майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата П.П.П., ЕГН: ********** с малолетното дете П. П.П., ЕГН: **********, както следва:
– до навършване от детето на тригодишна възраст – всяка втора и
четвърта събота от месеца, както и всяка първа и трета неделя от месеца от
10:00 ч. до 16.00 ч., без преспиване и без задължителното присъствие на
майката.
На 25.12.2021 г. бащата може да
вземе детето от 10.00 ч. до 17.00 ч. без присъствието на майката и без
преспиване, на 01.01.2022 г. от 10.00 часа до 16.00 часа без присъствието на
майката и без преспиване, както и на Великден 2021 г. /02 май, неделя/ и
Великден 2022 г. /24 април, неделя/ от 10.00 до 16.00 ч. без присъствието на
майката и без преспиване.
Бащата ще взема детето от дома
му в с. Б. (или друг адрес по местоживеене на майката) и ще го връща на майката
на същото място.
– след навършване от детето на тригодишна възраст: всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
без задължителното присъствие на майката, 20 дни през летния сезон, които да не
съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск, както и по
всяко друго време, със съгласие на майката.
На Коледните празници – 24-ти,
25-ти и 26-ти декември през нечетните години детето ще пребивава при майката, а
по време на Новогодишните – от 10:00 ч. на 29.12 до 17.00 ч. на 01.01 – при
бащата, с преспиване. През четните години по Коледните празници от 10.00 часа
на 25-ти до 17:00 ч. на 26-ти декември детето ще пребивава при бащата, с
преспиване, а по време на Новогодишните – при майката. През четните години по
време на Великденските празници от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на
първия ден след Великден, детето ще пребивава при бащата, с преспиване, а през
нечетните по време на Великденските празници детето ще пребивава при майката.
Всеки нечетен рожден ден на детето, същото ще пребивава при майката, а всеки
четен от 10.00 часа на 27.09. до 17.00 часа на 28.09.– при бащата.
Бащата ще взема детето от дома
му в с. Б. (или друг адрес по местоживеене на майката) и ще го връща на майката
на същото място.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН: ********** да заплаща на детето П. П.П., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен
представител И. Р. Б., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 200.00 лв.
(двеста лева), считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.07.2020
г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до
окончателното плащане, като до пълния претендиран размер от 250.00 лева месечно
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
П. П. П., ЕГН: ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни
такси върху присъдените издръжки общо в размер на 288.00 лв. (двеста осемдесет
и осем лева).
ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред О. с. – П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: