Р Е Ш Е Н И
Е
№106 10.04.2019
год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд на дванадесети
март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в състав
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №702
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба на Г.Г.Д.,
подадена чрез пълномощника й адв. Н.М., против Заповед №ЗД/Д-СТ-217
от 21.11.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара
Загора, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1, чл.5, ал.1; чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето,
е наредено прекратяването на временното настаняване на детето И.М.Р., ЕГН **********, с
родители: майка М.Р.И. и баща – неизвестен в
семейството на Г.Г.Д. и е насочено детето към ползване на социална услуга – резидентен тип – „Кризисен център за деца, жертви на
насилие“ гр. Шумен, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди
се, че в нарушение на процесуалните правила, заповедта е постановена без да са
изяснени, разгледани, обсъдени и
преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до
необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на
закона извод за съществуването на материалноправните
предпоставки за настаняване на непълнолетното дете в Кризисния център.
Поддържа, че не са налице каквито и да е било фактически обстоятелства за
определяне на детето И.
М.
.
като дете, за което съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие и респ.
като „дете в риск” по см. на § 1, т.11 от ДР от ЗЗД, нуждаещо се от специална
закрила съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗД. Жалбоподателката
счита, че разпореденото временното настаняване на
непълнолетния й син в Кризисен център за деца гр. Шумен, не съответства нито на
целите на закона, нито на интересите на детето. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-217/21.11.2018
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция “Социално подпомагане” – Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона, е
правилна и законосъобразна. Твърди, че детето отдавна е останало без родителска
грижа и е дете в риск. Това е било причината детето да бъде настанено в
семейството на свои близки в лицето на Г.Г.Д. – баба, която видно от сигнала и
извършената проверка е установено, че същата е абдикирала от задълженията си по
чл.125 и чл.126 от СК. Детето не живее в семейството на баба си, съобразно
постановеното решение на Районен съд Стара Загора, а живее в гр. Стара Загора в
семейството на роднина на Г.Д., под претекст, че този роднина полага грижи за
него. Този роднина живее с норвежки гражданин, който в показанията пред
норвежките власти признава сексуалните си пристрастия към непълнолетни момчета.
Съжителството на детето с това лице, поставя детето в риск. Твърди, че
оспорената заповед е издадена в условия на спешност, с оглед на което не е
спазена и поредността на мерките за закрила, а от друга страна мярката за
закрила „настаняване в семейство на близки“ е изчерпана, а не са намерени
приемни семейства, които да осигурят грижи за това дете. Направено и искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На 19.11.2017 год. в отдел „Закрила на
детето“ е регистриран устен сигнал №СИГ/Д8-СТ/720 от Районна прокуратура Стара
Загора и ОД на МВР Стара Загора за осигуряване на социални работници при
провеждане на операция с международен характер, при която са установени четири
деца на възраст от 10 год. до 16 год. на адрес гр. Стара Загора, бул. “Цар
Симеон Велики“№59, без да са адресно регистрирани там /лист 46 от делото/.
На 20.11.2018 год. е регистриран сигнал №СИГ/Д-СТ/722 от РП Стара Загора
и ОД на МВР – Стара Загора за четири деца, сред които и И. ..М.Р., на които е
предоставена полицейска закрила поради данни за извършено престъпление спрямо
тях /лист 45/. В ДСП-Стара Загора е постъпило и писмо от РП-Стара
Загора вх.№ДДМ/Д-СТ/3056/21.11.2018 год., с което се
съобщава за образувано досъдебно производство №310/2018 год. по описа на ОДМВР
– Стара Загора, пр. преписка СП-3715/2018 год. по описа на РП – Стара Загора,
за това че в периода 2014 год. – 2018 год. в с. Братя Кунчеви, общ. Стара
Загора, са разпространявани порнографски материали на лица, ненавършили
16-годишна възраст, като за създаването на порнографските материали са
използвани лица, ненавършили 18-годишна възраст – престъпление по чл.159, ал.4,
т.1 вр. ал.3 от НК. В писмото се сочи още, че при
извършеното претърсване и изземване на 19.11.2018 год. на адрес в гр. Стара
Загора, бул. “, посочен като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин,
разследван в Норвегия за притежание или опит за придобиване на снимки от
насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил
такива снимки на други лица, са били установени четири деца, едно от които е И.М.Р.усев, роден
на *** год. /лист 43 от делото/. Предмет
на изясняване по делото е евентуалното използване на децата при създаване на
порнографски материали или осъществяване спрямо тях на физическо или психическо
насилие и сексуални посегателства.
Изготвен е социален доклад /л.35 –
37 от делото/, с който, въз основа на извършената проверка по получения в
ОЗД/ДСП – Стара Загора сигнал, е прието, че детето И.M.Р., ЕГН **********, е „дете в риск“
по смисъла на §1, т.11, б.“б“ и б.“в“
от ДР на ЗЗД, т. к. е жертва на насилие и съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Конкретните обстоятелства, въз основа на които е направен този извод, се
свързват с установяване на детето И.М.Р. при извършване на
претърсване и изземване на 19.11.2018 год. на адрес гр. Стара Загора, бул. “ в
жилище, посочено като адрес на пребиваване на норвежкия гражданин П.А.Н., разследван в Норвегия
да притежание или опит за придобиване на снимки от насилия, които сексуализират деца и/или е предоставил такива снимки на
други лица. Въз основа на събраната информация след проведени разговори с
непълнолетното дете, с бабата и дядото на И.Н – Г.Д. и И.Е., относно съжителството
на З.
А.
в един апартамент с лицето П.H.,
както и от предварително предоставената от разследващите органи информация по
случая, е прието наличието на основателно предположение, че малолетното дете И.М.Р. е дете в риск, тъй
като е останало без родителска грижа, жертва е на злоупотреба, насилие и
експлоатация, и съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Въз основа на това е
направено предложение за детето И.М.Р. да се промени мярката
по чл.30а от ЗЗД, като бъде прекратено настаняването на детето в семейството на
Г.Г.Д. и детето да бъде настанено в социална услуга резидентен
тип – „Кризисен център за деца, жертви на насилие“ гр. Шумен.
Въз
основа на този социален доклад-предложение и приложенията към него, с
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №ЗД/Д-СТ-217/21.11.2018 год.,
издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, на
основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1; чл.5,
ал.1; чл.25, ал.1, т.4 и ал.2 от Закона за закрила на детето, е наредено прекратяването
на временното настаняване на детето И. М.
Р.,
ЕГН **********, с родители: майка М.Р.И. и баща – неизвестен в
семейството на Г.Г.Д. и е насочено детето към ползване на социална услуга – резидентен тип – „Кризисен център за деца, жертви на
насилие“ гр. Шумен, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето. От фактическа страна обжалваният акт се основава на
регистриран на 19.11.2018 год. сигнал в Отдел „Закрила на детето“ в ДСП – Стара
Загора, вследствие на процесуално-следствени действия по преписка №4879/2018 год.
по описа на РП – Стара Загора с участие на служители от ОЗД/ДСП – Стара Загора
/претърсване
и изземване на адрес в гр. Стара Загора, бул. “/, в хода на
които са установени четири деца, сред които и И. М.Р., в жилището, обитавано
от норвежки гражданин, разследван в Норвегия за притежание или опит за
придобиване на снимки от насилия, които сексуализират
деца и/или е предоставил такива снимки на други лица. Предмет
на изясняване по делото е евентуалното използване на децата при създаване на
порнографски материали или осъществяване спрямо тях на физическо или психическо
насилие и сексуални посегателства. В обстоятелствената
част на заповедта се сочат и получени от Районна прокуратура гр. Стара Загора
данни за образувано досъдебно производство №310/2018 год. по описа на ОДМВР –
Стара Загора, преписка №СП-3715/2018 год. по описа на РП – Стара Загора, за
това, че в периода 2014 год. – 2018 год. в с. Братя Кунчеви, общ. Стара Загора са
разпространявани порнографски материали на лица, ненавършили 16-годишна възраст,
като за създаването на порнографските материали са използвани лица, ненавършили
18-годишна възраст – престъпление по чл.159, ал.4, т.1 вр.
ал.3 от НК. Въз основа на това е прието, че непълнолетното дете И.М. Р. ЕГН ********** е „дете в риск“ по смисъла на
§1, т.11, букви „б“ и „в“ от ДР на ЗЗД, тъй като има данни, че е жертва на
злоупотреба, насилие, експлоатация и съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на обжалваната заповед. Като доказателство е прието и писмо от РП - Стара Загора, с характер на справка, вх.№1202/08.03.2019
год., от което се установява, че по образуваното досъдебно производство
№310/2018 год. по описа на ОДМВР – Стара Загора, преписка №СП-3715/2018 год. по
описа на РП – Стара Загора, няма привлечени лица в качеството на обвиняеми и
към настоящия момент разследването по делото не е приключило, като се извършват
процесуално-следствени действия в България и Норвегия за изясняване на фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. От ответника са представени и са приети като
писмени доказателства по делото придружително писмо от националния представител
на България в „Евроджъст” /л.73/ и доклад от провеждането
разследване в Норвегия /л.74-86 от делото/, видно от който на 19.11.2018 год. в
Норвегия са били арестувани обвиняемите А.Г.Н. и П.А.Н. и им е била наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като към датата на изготвяне на доклада
двамата са задържани под стража до 12 февруари, но целта на полицията е те да бъдат
задържани до главното заседание в съда.
В изпълнение на изискването на чл.15,
ал.1 от ЗЗД, беше проведено изслушване на непълнолетното дете И.М.Р. /на 13 год./, в
присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел
„Закрила на детето” – гр. Стара Загора. И.М. заяви, че от една, две години е
напуснал баба си и живее в гр. Стара Загора, при леля си, като първоначално е учил
в Първо основно училище „Георги Бакалов“, ав
последствие в ХI основно
училище. В гр. Стара Загора е живял в апартамент на бул.“. Леля му З. и
А.
живят в този апартамент.
Казва, че А.
добре се е държал с него, играел е с него на компютъра, водил го е на ски в
Банско, ходил е на тренировки по езда. Жилището, което са обитавали
представлявало два апартамента, които са свързани. Брат му е идвал на гости в
събота и неделя, като са спяли в една стая, а другите
момчета в друга стая. Издръжката му е осигурявала баба му, леля му, и А., като са му плащали
тренировките. Докато е живеел в Стара Загора, събота и неделя се е прибирал на
село при баба си.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
По делото няма данни за датата на
съобщаване на Заповед №ЗД/Д-СТ-217 от 21.11.2018 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стара Загора
на Г.Г.Д., с оглед на което жалбата й срещу нея следва да се приеме подадена в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.27, ал.6 от ЗЗДет. Оспорването е направено от легитимирано лице с
правен интерес, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, поради което
е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Заповед
№ЗД/Д-СТ-217/21.11.2018 год., е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.33, ал.2 от ППЗЗД – Директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – Стара Загора, в
условията на надлежно заместване, видно
от Заповед №2406-РД01-0088/02.02.2018 год., заповед за командироване №BG06-РД02-1863/16.11.2018
год. и болничен лист №Е20182630095 от
13.11.2018 год.
Оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-217 от 21.11.2018 год. е в изискуемата писмена форма, като
съдържа мотиви. Неоснователно оспорващия счита, че заповедта е издадена в
нарушения на изискванията за мотивиране. Целта на мотивите е да се разкрият
съображенията, по които е издаден административния акт, което от една страна
дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху
законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или
заинтересовани своевременно да организират защитата си. Мотивите към
административния акт могат да се съдържат и в приобщен по преписката
подготвителен документ /в този смисъл е и ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на
ВС/. С оспорената заповед органът възприема предложението за спешна промяна на
мярката на закрила спрямо детето по реда на чл.30а от ЗЗД, вкл. спешното му
настаняване в кризисен център, отправено в
социалния – доклад-предложение на главен социален работник ОЗД С. П. от 21.11.2018 год. В
заповедта се съдържа препращане към този социален доклад-предложение, съответно
и посочените в него фактически обстоятелства. От направените обобщения и заключения в социалния доклад, е видно, че
органът е възприел наличие на промяна в обстоятелствата, обусловили мярката по
чл.4 т.2 от ЗЗД, т.е. основание по смисъла на чл.29 т.9 от ЗЗД за прекратяване
временно настаняването в семейството на Г.Д., а именно твърдението, че детето
не за първи път остава без родителски надзор и нощува в дома на лица, с които
то няма родителска връзка, като майката не полага непосредствени грижи за него.
Посочени са съмнения, че детето е било жертва на престъпление и съществува
реална опасност от въвличането му в трафик и незаконни дейности. Детето се
сочи, че е в риск, доколкото е останал без родителска грижа, жертва на злоупотреба, насилие и експлоатация
и съществуваща опасност за развитието му в изброените насоки, като целта е детето да бъде откъснато от рисковата
за него среда и да му бъде оказана специализирана психологическа помощ и
подкрепа. Преценката за риска спрямо детето се свързва с информацията за
предмета на образуваното досъдебно производство, водено в Норвегия касаещо
норвежкия гражданин, посочил адрес на пребиваване и живял на същия адрес, на
който се сочи, че детето е било установено на 19.11.2018 год. Изложени са
следователно факти, от които орган е направил извод за наличие на материално
правно основание за упражняване на предоставеното му правомощие. Дали
изложените факти се субсумират в хипотезата на
материално правната норма е въпрос на преценка материалната законосъобразност
на акта.
В
хода на производството не се установява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е
издадена по повод постъпил сигнал за детето И.Р. по реда на чл.10 от ППЗЗД.
Съответно на чл.9, ал.1 и чл.14 от ППЗЗ, извършено е от социален работник в
дирекция „СП“ – Стара Загора проучване и оценка на постъпилия сигнал, събрана е
информация от източници, попадащи в обхвата на чл.14 /социален доклад за оценка
на постъпил сигнал от 21.11.2018 год. /л.38-40/ и социален доклад –предложение
от 21.11.2018 год. /л.35-37/. Двата доклада заключават на мнение, съответно
последният предлага с оглед направените констатации, че спрямо И.Р., като дете в риск по
смисъла на §1, т.11, б.“а“, „б“ и „в“ от ДР на ЗЗД,
се следва спешно да бъде променена мярката за закрила като се прекрати
настаняването му в семейството на Г.Д., съответно и спешното му настаняване в
Кризисен център за деца, каквото оспорената заповед постановява. Оспорващата
навежда доводи, с които оспорва оценката на събраните данни, от гл. т.
квалифицирането им като обстоятелства, налагащи прекратяване настаняването на
детето при нея и настаняването му в Кризисен център, което сочи на спор по
материалната законосъобразност на заповедта. По аргумент от чл.25, ал.2 ЗЗД
изискването за налагане на мярка за закрила настаняване на детето извън
семейството след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството не е
налице в случаите, когато се налага спешното му извеждане, каквото е
предприето.
При
преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:
Постановената
при условията на спешност промяна на мярката за закрила по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗД спрямо детето И.М. Р. посредством прекратяване временно
настаняването му в семейството на Г.Г.Д. и насочването му към ползване социална
услуга-резидентен тип посочен кризисен център, се
основава от правна страна на разпоредбите на чл.30а, чл.29, т.9 от ЗЗД, чл.27,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1, чл.5 ал.1 и чл.25, ал.1, т.2
и т.4 от ЗЗД.
Според чл.29, т.9 от ЗЗД, настаняването извън
семейството се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако
е в негов интерес. Според чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип или в
специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето. Според чл.26., ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип
или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва
временно настаняване по административен ред. Визираната разпоредба на чл.5,
ал.1 от ЗЗД предвижда, че специална закрила се осигурява на дете в риск.
Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗД, визира като предпоставки за
настаняване извън семейството дете, чиито родители, настойници или попечители
без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; съответно по т.4 –
дете, което е жертва на насилие в
семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Хипотезата на чл.29, т.9 от ЗЗД за прекратяване
настаняването на дете извън семейството се свързва с наличието на две
материално правни предпоставки: промяна в обстоятелствата, свързани с детето и
положителна преценка за интереса на детето.
В случая обстоятелствата, с които органът
свързва настъпила „промяна в обстоятелствата“ по настаняване на детето И.Р. в семейството на баба
му Г.Д. са тези по оставянето му не за първи път без надзор и да нощува в дома
на лица, с които то няма родствена връзка; твърдението на разследващи органи за
наличие на данни, от които да се направи основателно предположение, че детето е
евентуална жертва на престъпление и съществува реална опасност от въвличането
му в трафик и незаконни дейности; посочените като цели на спешното настаняване
в кризисен център детето да бъде откъснато от рисковата за него среда и да му бъде
оказана специализирана психологическа помощ и подкрепа, идентифицирането му
като дете в риск по смисъла на букви „а“, „б“ и „в“ на §1 т.11 от ДР на ЗЗД.
В случая не се доказва детето да е оставено без
родителски надзор като нощува в дома на лица, с които то няма родствена връзка.
Действително е налице съдебно решение, съгласно което детето е настанено при
баба си Г.Д., и в деня на проверката детето не е било при нея. Налице е
неизпълнение на постановеното съдебно решение, което е задължително и за детето
и за баба му. Не може обаче да се приеме, че е налице оставяне детето без
надзор от Г.Д. поради факта, че то живее повече от две години в гр. Стара
Загора, бул.“, където е и установено на 19.11.2018 год. Действително този адрес, според писмо от РП – Стара Загора
изх.№4879/2018 год. от 21.11.2018 год., се сочи посочен като адрес на
пребиваване на норвежки гражданин, разследван в Норвегия за престъпни
деяния. Но жилището на този адрес е бил
от близо 3 години и дом на лелята на детето И.M.Р. –
З.Н.А., а в период повече от
две години този дом е бил обитаван от детето, вкл. със знанието и съгласието на
Г. Д., доколкото това жилище е на леля му.
Това обстоятелство е породено от факта, че детето учи и тренира в гр.
Стара Загора, като всяка събота и неделя, И.се прибира при баба си в с. Братя
Кунчеви. Налице е изградена емоционална връзка между бабата и детето, както
между лелята и детето. Не се установява по делото също така, че жалбоподателката се е дезинтересирала от детето и да го е
оставила на произвола на съдбата. Ежеседмичните срещи в събота и неделя не
водят до този извод. Това се установява и от показанията на детето, което
заявява че издържката му е от баба му, леля му и А.. Не е установено също
така детето да е оставено без надзор или да живее в лоши условия. Напротив
точно обратното е установено при извършената проверка. Безспорно е по делото,
че З.
А.
е живеела в посоченото жилище с норвежкия гражданин П. А. Н. от близо 3 години. Посочено е в
социалния доклад-предложение, че в разговор от 20.11.2018 год. с г-жа З=А. /вероятно се визира З.А./ в отдел „Закрила на
детето“ в Д“СП“ Стара Загора, последната казала, че живее заедно с
Петер-Андреас, който е от Норвегия. С него се познавали от 5 години, като от 3
години живеели в жилище под наем в гр. Стара Загора. За обстоятелствата по
живеенето на З.
в общо жилище с П.А. в гр. Стара Загора, са
и сведенията, събрани при проведени разговори на 19.11.2018 год. с четирите
деца, установени в апартамента на 19.11.2018 год., както и от проведения на
20.11.2018 год. разговор с Г.Д. и И.Е. /баба и дядо на децата
Г.и
И./.
Г-жа Д. съобщила, че дъщеря й З.
живее с А..
Г-н Е.допълнил,
че двамата живеят заедно от 3 години. Бабата и дядото на децата казват, че
понякога Г.
и И.
ходят на гости на леля си, а понякога се случва да й останат на гости с
пренощуване. Леля му /на И./
живеела с този чужд гражданин, като семейство. Следователно детето, обитавайки
жилището, в което живеела леля му в гр. Стара Загора и посочено по-горе, е
посещавало дома на леля си, като това е гостуване на лелята на детето.
Доколкото жилището на този адрес е и дом на
лице, с което детето има родствена връзка – З.А., негова леля, и която се
установява, че живяла в него сравнително трайно от 3 год., то обитаването на
детето в този дом не означава, че е
оставено без надзор от страна на Г.Д.. Гореописаните обстоятелства не водят до
извода, за наличието на промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.29, т.9 от ЗЗД, като предпоставка за промяна на мярката по настаняването му в семейството
на Г.Д., постановена с Решение №143/10.02.2017 год. по гр. дело №28/2017 год.
на Районен съд Стара Загора. Не се твърдят други конкретни факти, извън обитаването
в посочения дом за извода, че бабата на детето не полага грижи за него. Всъщност
въпреки подробното и пространно описание на случая, не става ясно, кои точно
обстоятелства са прието от административният орган, като такива представляващи
промяна по смисъла на чл.29, т.9 от ЗЗД, кои са доказани и въз основа на кои
доказателства. В този смисъл, съдът не е в състояние да извърши конкретна
проверка на изводите на административният орган за наличието на предпоставките,
изискващи промяната на настаняването на детето при баба му Г.Д..
Промяна в обстоятелствата по предоставяне на
мярката за закрила спрямо И.Р. по смисъла на чл.29
т.9 от ЗЗД се свързва от органа и с твърдение, за получена информация от
разследващи органи, че има данни, от които може да се направи основателно
предположение, че детето е евентуална жертва на престъпление и съществуваща реална опасност от
въвличането му в трафик и незаконни дейности. Данните от разследващите органи
обаче не сочат категорично, че детето е жертва на злоупотреба, насилие и
експлоатация, както се твърди в изразеното становище в доклада-предложение
/стр.30/. Като нуждаещи се от изясняване по образуваното в Република България досъдебно
производство №310/2018 год. по описа на ОДМВР – Стара Загора, преписка
СП-3715/2018 год. на РП - Стара Загора, според писмото от Районна прокуратура Стара
Загора от 21.11.2018 год. са и обстоятелствата дали са евентуално използвани
при създаване на порнографски материали или осъществяване спрямо тях на
физическо и/или психическо насилие децата, едно от които И.Р., намерени на адреса, посочен като адрес на
пребиваване на норвежки гражданин, разследван в Норвегия за притежание и опит
за придобиване на снимки от насилия, които сексуализират
деца и/или е предоставил такива снимки на други лица. Сама по себе си нуждата от изясняване на тези
обстоятелства все още не означава, че детето е жертва на злоупотреба, насилие и
експлоатация, какъвто извод е направен в
социалния доклад – предложение. Т.е. не се доказва хипотеза от визираните в §1,
т.11, б.“б“ от ДР на ЗЗД, по отношение на детето И.Р. Съответно това сочи,
че не е налице хипотезата на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД която предпоставя
настаняване извън семейството на дете от кумулативните обстоятелства, че
детето е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. При липса на доказателства
детето да е жертва на насилие, разпоредбата на чл.25, ал.,1 т.4 от ЗЗД е
приложена неправилно.
От друга страна, по делото остана недоказано и наличието
към датата на постановяване на заповедта опасност от увреждане на детето. Дете
в риск по смисъла на буква „в“ от §1,
т.11 от ДР на ЗЗД е това, за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Източникът на опасността в случая не е
конкретно посочен. Ако опасността се свързва с вероятност от предстоящо
престъпно деяние/деяния на норвежкия гражданин П.А.Н., посочил като адрес на пребиваване
в България този, на който са установени децата на 19.11.2018 год., то същият е
арестуван в Норвегия и са му наложени мерки за неотклонение /писмо от 08.02.2019 год. Национално бюро на
България в Евроджъст/. В същото писмо се сочи, че
целта на полицията е визираните като арестувани граждани, вкл. Н., да останат задържани
под стража до главното заседание в съда.
Ако се идентифицира съществуваща към датата на оспорената заповед
опасност за развитието на детето от гл.т. последици
от вече извършено деяние от норвежкия гражданин, то това следва това да се
посочи изрично. Липсва анализ на данните, събраните в хода на проверката, вкл. установените
при разговора с детето и другите деца, при разговора с Г.Д., И.Е., З.А., данните за облеклото на
децата, вкл. обстоятелствата за средата, в която е поставен И.Р. по начин че да се
идентифицира съществуваща опасност за неговото развитие. Твърденията в хода на делото, поддържани от
ответника, че детето е обитавало жилище, наето от лице на име Андреас, с което
нямат родствена връзка и разследвано в Норвегия и в България за престъпления за
разврат, не идентифицират съществуваща опасност за детето, доколкото въпросното
лице вече не е в България и не се очаква скорошно завръщане. Твърдяната в
социалния доклад – предложение цел на
настаняването в кризисен център от гл. т. откъсване от рисковата за детето
среда изисква и идентифициране на средата като рискова. Нито в случая в
заповедта, нито в придружаващите я доклади са изложени констатации за рискова
среда, за да се възприеме настаняването
в кризисен център като подходящо за откъсване от тази среда. Интересът на
детето от гл. т. необходимостта от получаване на специализирана психологическа
помощ и подкрепа сам по себе си не обуславя необходимост от промяна на
постановената мярка за закрила,
доколкото би могъл да бъде осигурен чрез мярка, съчетана с мярката за
закрила по настаняването му в семейството на Г.Д..
Не се твърдят други настъпили обстоятелства,
преценени и спрямо интереса на детето, обуславящи прекратяване временно
настаняването му в семейството на баба му Г.Д.,***, съответно настаняването му
в „Кризисен център за деца, жертва на
насилие“. В нито един момент не са установени конкретни факти, които да говорят
за лоши условия при които детето да е живеело, както и наличието на пречки за
нормалното му физическо, психическо и умствено развитие.
Обстоятелството, че детето е останало без грижа от страна на майката,
позволяващо определянето му като дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ от ДР на ЗЗД, не е достатъчно за промяна на
предприетата на това основание мярка за закрила по настаняването му в
семейството на неговата баба. Това е било основание за настаняването му в дома
на баба му, но не може и същото да представлява основание за отмяната на това
настаняване. То е било налично към момента на постановяване на съдебното
решение на Районен съд Стара Загора и е било взето в предвид от съда при решаването
на делото, поради което и не може да се приеме, като промяна на обстоятелствата
за настаняване по смисъла на чл.29, т.9 от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-217 от 21.11.2018 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стара
Загора, е издадена при неправилно прилагане на чл.29, т.9 от ЗЗД, доколкото не
се доказаха твърдените от органа обстоятелства като основание, субсумиращо се в тази хипотеза за прекратяване временно
настаняването на детето в семейството на Г.Г.Д.. Не се доказва и сочената
предпоставка за насочване на детето да ползва социална услуга резидентен тип, идентифицирана с твърдението, че е жертва
на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие /по
смисъла на чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗД/.
Предвид изложеното, жалбата е основателна, а оспорената
Заповед №ЗД/Д-СТ-217 от 21.11.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора като постановена при неправилно приложение на
материалния закон следва да се отмени като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на Г.Г.Д. Заповед №ЗД/Д-СТ-217 от 21.11.2018 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: