№ 2921
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Ваня Н. И.а
Калина В. С.а
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Калина В. С.а Въззивно гражданско дело №
20221100503377 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 4620 от 10.12.2021 г., постановено по гр. д. № 25368/2021 г. на
СРС, 43-ти състав, са отменени по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
предявени от „Б.Д.А.Г.“ ООД срещу Етажната собственост на собствениците на
самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
гр.София, ул. “****, решение по т. 3 от дневния ред, взето на проведеното на
19.09.2019 г. Общо събрание на етажните собственици в горепосочената жилищна
сграда и решение по т.1.3.1 от дневния ред, взето на проведеното на 06.02.2020 г. Общо
събрание на етажните собственици в горепосочената жилищна сграда.
С посоченото съдебно решение и с оглед изхода от спора е разпределена и
отговорността за разноски, сторени в хода на производството, като на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от общо 440 лева –
разноски в хода на производство.
Решението е срочно обжалвано от ответника Етажната собственост на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр.София, ул. “****, чрез адв. С. С. от САК в качеството му процесуален
представител на ответника пред всички съдебни инстанции, с искане за отмяната му и
отхвърляне на ищцовите претенции като недоказани и неоснователни. Излагат се
доводи за неправилност поради нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и
нарушение на материалния закон. Възразява, че противно на приетото от съда фактът,
че процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС не е спазена, то по правилото на чл. 40 от
ЗУЕС не следва последното да може да се упражнява безсрочно. В тези случаи
оспорването може да бъде извършено в 30-дневен срок от реалното получаване на
1
протокола от общото събрание, установено по достоверен начин, например чрез
вързчане на протокола с исковата молба, чрез потвърждение за получаването. Поради
това при извършване на преценка за спазване на преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС,
следва да бъде установено дали и на коя дата реално е получен протоколът от общото
събрание, на което са взети оспорените решения. В тази връзка се позовава на прието
по делото доказателство – възражение от 02.07.2020 г., изходящо от ищеца и
подписано от неговия управител, в което се съдържа изявление, че на същия е връчен
препис от протокола от общото събрание от 06.02.2020 г. Ето защо и касателно
решението, взето на последно посочената дата, не може да бъде оспорено по реда на
чл. 40 от ЗУЕС, доколкото срокът за това е вече изтекъл. Сочи, че доколкото ищецт не
ползва своя обект и не е изпълнил свое задължение за уведомяване на управителя за
електронен и физически адрес за връчване на протоколите от общото събрание, то
следва да се приложи чл. 16, ал. 7, изр. последно от ЗУЕС и дружеството да се счита
уведомено за тях с поставяне на съобщението за изготвянето им. Навежда, че в ЗУЕС
се съдържат специални правилна отностно съдържанието на съобщението и
протоколите, както и нарочна процедура за тяхното изготвяне и оповестяване, като по
реда на чл. 179, ал. 1 ГПК горните са официални документи и обвързват съда със
своята материална доказателствена сила. Все в този ред на мисли навежда събраните
свидетелски показания пред СРС, от които се установява, че във входа и на входната
врата се лепят съобщения за провежданите общи събрания и за изготвянето на
протоколите от тези събрания. С оглед на подробно развитите аргументи, моли се за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на въззивно съдебно
решение, с което претенциите на ищеца да се отхвърлят, както и да се прекрати
производството поради неспазване на преклузивния срок за предявяване на исковете
по чл. 40 от ЗУЕС. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ищец „Б.Д.А.Г.“ ООД, чрез надлежно упълномощен
пълномощник – адв. Б. С. от САК, депозира отговор на въззивната жалба в срока и по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който излага, че оплакванията в жалбата са
неоснователни. Твърди, че е отразено действителното правно положение между
страните, като не може да бъде споделена позицията на въззивника, че съобщението по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и протоколът към него са официални документи по чл. 179 от ГПК,
а наред с това същите са представени след срока по чл. 131 от ГПК. Следователно
същите не се характеризират с обвързваща съда материална доказателствена сила на
отразените в тях факти. Не са налице допуснати от СРС нарушения на
съдопроизводствените правила. Последно, твърдените от въззивника обстоятелства са
останали недоказани в хода на процеса и е недопустимо претендираното им доказване
в хода на въззивната процедура. С оглед изложеното, моли решението да се потвърди.
Претендира разноски за настоящата инстанция, в това число за адвокатски хонорар.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, и като
съобрази разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, атакуваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
2
власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение, съдът счита, че се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на
иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, при
съображения, както следва.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от ЗУЕС всеки собственик на обект в
ЕС може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание в 30-
дневен срок от оповестяването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, като
останалите собственици в производство по такова искане се представляват пред съда
от председателя на управителния съвет или от упълномощено от тях лице, съгласно
разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4 от закона. Ответници по иска по чл. 40 от ЗУЕС са
собствениците на отделни обекти в ЕС, които не са обжалвали атакуваното решение.
Те не е необходимо да се конституират като страни по делото. Достатъчно е да се
посочи само етажната собственост и нейния управител, за да се приеме че исковата
молба е редовна. Това е така, защото разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС урежда
специално законово представителство на тези собственици от управителя на ЕС, като
то е въведено с цел улесняване на процедурата по разрешаване на споровете по чл. 40
ЗУЕС. Тази цел не би могла да се постигне, ако като условие за редовност на исковата
молба се постави изискване за посочване на всички съсобственици и на техните адреси.
(В този смисъл Определение № 294/24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, І-во
Г. О., Определение № 361/06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 72/2012 г. на ВКС, І—ро Г. О.).
Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен. Той е предоставен като защита срещу
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС и доколкото цели настъпване на правна
промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички
собственици на отделни обекти в ЕС, независимо от това дали са били съгласни с взето
от ОС на ЕС решение, то съдът приема, че искът е конститутивен. На контрол по реда
на чл. 40 от ЗУЕС подлежат само онези решения, които променят съществуващата
фактическа обстановка. Изключение от това правило е само отказ на ОС на ЕС да
извърши належащ ремонт на общи части.
В конкретния случай по делото е установено, че ищецът „Б.Д.А.Г.“ ООД е
собственик на самостоятелен обект в процесната сграда с административен адрес гр.
София, ул. ****, с идентификатор 68134.201.340.2.27., представляващ търговски обект
за обществено хранене, поради което и по общо правило той разполага с правото да
оспорва конститутивните решения на ОС на ЕС.
Видно от представените по делото два протокола от проведените на посочените
дати общи събрания – съответно на 19.09.2019 г. и на 06.02.2020 г. не е взето решение
за промяна в цената, тоест няма нова цена, на месечната вноска за всеки
собственик/ползвател, платима до 25-то число в текущия месец за фонд „Текущи
разходи“. Конкретно на общото събрание, проведено на 19.09.2019 г., е взето решение
по т. 3 – структура на бюджета, фонд „Текущи разходи“: „Събранието прие да запази
месечната вноска в размер на 30 лева, като всеки собственик/ползвател е длъжен да
заплати месечната вноска до 25-то число в текущия месец.“. На общото събрание,
проведено на 06.02.2020 г. е взето решение по т. 1.3.1 – фонд „Текущи разходи“:
„Събранието прие да запази месечната вноска в размер на 30 лева, като всеки
собственик/ползвател е длъжен да заплаща месечната вноска до 25-то число в текущия
месец. Разходите за управление и поддържане на общите части, трябва да се заплаща
от всички собственици по ЗУЕС.“
Предмет на иска по чл. 40 ЗУЕС могат да бъдат само решения, посочени в чл.
11 ЗУЕС, но не и такива, с които е отказано вземане на решение, респективно е
3
отказано да се измени или отмени предходно решение на ОС, тъй като съдът не може
да вземе решение вместо общото събрание /в този смисъл и Решение № 39 от
19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., I ГО./.
Процесните две решения от 19.09.2019 г. и от 06.02.2020 г. не променят
съществуващата правна и фактическа обстановка в процесната сграда в режим на
етажна собственост, поради което и не подлежат на съдебен контрол по реда
на чл. 40 от ЗУЕС.
С оспореното решение по т. 3 от Протокола от 19.09.2019 г. са констатирани
вече възникнали задължения за всеки собственик/ползвател на самостоятелен обект в
сградата, в режим на етажна собственост, да заплаща ежемесечно сумата от 30 лева във
фонд „Текущи разходи“. Процесното решение няма конститутивно действие, защото
не води до промяна в правния мир на етажните собственици/ползватели – не поражда
права и задължения, които към този момент не са съществували. То само констатира
вече възникнали задължения, приемайки, че последните са дължими, така, както и
досега. В подкрепа на този извод на съда представлява и използвания глагол „запази“,
индикиращ, че с взетото решение статуквото се съхранява такова, каквото е заварено,
тоест продължава да съществува в завареното състояние, без каквито и да е промени.
С оспореното решение по т. 1.3.1 от Протокола от 06.02.2020 г. отново са
констатирани вече съществуващи в прания мир за всеки собственик/ползвател на
самостоятелен обект в процесната сграда, намираща се в режим на етажна собственост,
и находяща се в гр. София, ул. ****, задължения. Изцяло идентично с решението,
обективирано в протокола от 19.09.2019 г., и на проведеното на 06.02.2020 г. общо
събрание, е взето решение да не се изменя месечната вноска от 30 лева, дължима от
собствениците и ползвателите до 25-то число в текущия месец за фонд „Текущи
разходи“. Гореизложените мотиви за липса на нововъведения във вече съществуващите
имуществени задължения на собствениците/ползвателите на обекти в сградата са
напълно приложими и за решението на общото събрание от 06.02.2020 г., като съдът не
намира за необходимо да ги преповтаря огледално. В допълнение тук може да се
отбележи обаче, че освен липсата на промяна в правния мир за
собствениците/ползвателите, предвид отсъствието на нововъзникнали за тях
задължения, оспореното от 06.02.2020 г. решение само възпроизвежда разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС без да води до промяна за в бъдеще, повелявайки, че разходите за
управление и поддържане на общите части, трябва да се заплащат от всички
собственици по ЗУЕС.
При така възприето въззивният съд в настоящия си състав счита, че процесните
оспорени от ищеца по реда на чл. 40 от ЗУЕС решения, а именно решение по т. 3 от
Протокола от ОС на ЕС от 19.09.1029 г. и решение по т. 1.3.1 от протокол от ОС на ЕС
от 06.02.2020 г. на сграда, намираща се в режим на етажна собственост и с
административен адрес: гр. София, ул. „****, не подлежат на съдебен контрол поради
характера и естеството на приетото с тях. Предявените конституивни искове с правно
основание по чл. 40 от ЗУЕС са ерго недопустими, а постановеното решение на
първостепенния съд, с което последният се е произнесъл по тези искове по същество, е
недопустимо. Ето защо обжалваното първоинстанционно решение трябва да се
обезсили в приложение на правилото на чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, а производството
по исковете следва да се прекрати.
Неоснователни са доводите на въззивника обосновани с интереса му от
установяване, че решенията на общото събрание от 19.09.2019 г. и от 06.02.2020 г. са
надлежно връчени на ищеца, като макар да не е надлежно изпълнена процедурата по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, то протоколите от проведените две общи събрания са валидно
връчени далеч преди изтичането на преклузивния 30-дневен срок по чл. 40 от ЗУЕС.
4
Твърдените от ответника обстоятелства биха били релевантни за делото само ако
исковете по чл. 40 от ЗУЕС са изначално допустим, каквито те в случая не са.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
има единствено въззивникът– ответник, като същият е заявил своевременно щение в
този смисъл с въззивната си жалба.
В тежест на ищеца следва да се поставят направените от ответника разноски за
първоиснтанционното производство, които възлизат на сумата от 600 лева за
адвокатско възнаграждение, като се съобрази, че в кориците на първоинстанционното
дело са приложени доказателства за реалното им сторване /л. 34 от делото пред СРС/ -
договор за правна защита и съдействие от 29.06.20221 г. с вписан размер на
адвокатското възнаграждение от горепосочената сума, платено изцяло в брой при
подписване на договора и в този смисъл представляващо разписка за плащането /в този
смисъл т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
За производство пред настоящата въззивна инстанция ответникът е представил
доказателства за действително заплатени разноски за държавна такса в размер на 40
лева и за платен адвокатски хонорар в размер на 600 лева, предвид приложения
договор за правна защита и съдействие от 19.01.2022 г. с вписан размер на заплатеното
изцяло в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Ето защо общо за въззивното производство на ответника се дължат разноски в
размер на 640 лева.
Воден от горните мотиви, СГС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4620 от 10.12.2021 г., постановено по гр. д. №
25368/2021 г. на СРС, 43-ти състав, с което са отменени по искове, предявени с искова
молба вх. № 1515/07.05.2021 г. на „Б.Д.А.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** срещу Етажна собственост на самостоятелни обекти в
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****, с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, Решение по т. 3 от дневния ред, взето на проведеното на
19.09.2019 г. Общо събрание на етажните собственици в горепосочената жилищна
сграда и Решение по т.1.3.1 от дневния ред, взето на проведеното на 06.02.2020 г. Общо
събрание на етажните собственици в горепосочената жилищна сграда и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по така предявените искове.
ОСЪЖДА „Б.Д.А.Г.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на Етажна собственост
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, ул. „****, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, както и сумата от общо 640
лв., представляваща разноски за настоящата инстанция, от които 40 лв. – ДТ и 600 лв. –
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6