Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 20.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова като разгледа
докладваното от съдия ЙОРДАНОВ Гр. дело № 1863 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.
- Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против С.П.П., с ЕГН **********, с адрес: *** 8919, за установяване на вземане в размер
общ размер на 2447.07 лв., от които: 2296.36 лв. главница по револвиращ кредит;
12.38 лв. договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 г. до 07.02.2019
г.; 138.33 лв. обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от
07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
В
исковата молба се посочва, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15847987 С.П.П.
дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, а на 12.04.2018 г. активирал, предоставената му от
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг.№*********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No CARD-15848017, с максимален кредитен лимит
в размер 2000.00 лв., представляващ
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Сочи се, че върху усвоената сума
се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период,
съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от
Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че ответника С.П.П. преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., когато било последното
му плащане по нея, като балансът ѝ бил в размер на минус 2308.74 лв.,
което принудило кредитора да блокира използването ѝ. Твърди също, че въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани, да погаси
натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява,
което обусловило интереса на ищеца да потърси съдебна защита на вземането си.
Посочва се, че към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 2308.74
лв., представляващо използваната главница в размер на 2296.36 лв., както и
договорна лихва от 01.08.2018 г. – датата на първата пропусната вноска до
07.02.2019 г. - датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение върху
използваната сума в размер на 12.38 лв.
В условията на евентуалност е
предявен за разглеждане осъдителен иск, с който се иска осъждане на ответника
да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Счита, че осъдителният иск има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната
страна.
Претендират се и разноски
направени в заповедното производство.
Сочи се, че П. дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 138.33 лв. за
периода от 07.02.2019 г. – датата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение до 11.09.2019 г - датата на завеждане на дело.
Така към настоящия
момент ответникът дължал на дружеството следните суми: главница - 2296.36 лв., възнаградителна
лихва - 12.38 лв. и законна лихва
за забава - 138.33 лв.
С исковата молба се
сочи още, че за събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж pег.№ *********, чрез БНП
ПарибаПърсънъл Файненс С.А., клон България е предприела действия по съдебното
събиране на вземанието си, като е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Нова Загора. По образуваното
ч.гр.д. № 1438/2019 г. била издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, последвали указания
заявителя да предяви иск, относно вземането си, поради което и на основание чл.415,
ал.1 т.2 от ГПК, ищеца предявил настоящия иск за установяване на вземането си в
едномесечния срок.
Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото
приложените към исковата молба такива.
Тъй като ответникът не е намерен на
посочения в исковата молба адрес за призоваване е било извършено връчване на
съдебните книжа, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След
изчерпване на всички процесуални възможности за връчване и съгласно ал.6 на
същия член, когато се установи редовността на връчването, съдът е разпоредил
съобщението да се приложи към делото и е назначил особен представител на
разноски на ищеца.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител адв. Н.П.Д. ***,
с който тя оспорва предявените искове, като неоснователни, тъй като счита, че представените
по делото доказателства не били достатъчни и съответно убедителни.
На 03.07.2020
г. в Районен съд – Нова Загора с вх. № 2354 е депозирана молба от ищеца, с
която се посочва, че поради служебна ангажираност ищцовото дружество няма
възможност да осигури представител в насроченото заседание и моли делото да
бъде разгледано в тяхно отсъствие, поддържа предявения иск и моли съдът да
назначи съдебно-счетоводна експертиза, с оглед изясняване размера на дълга на
ответника.
В
съдебно заседание проведено на 15.07.2020 г. адв. Д. посочва, че счита
направеното искане от ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за основателно и не
възразява съдът да назначи такава, която да отговори на поставените в молбата
въпроси.
С
цел изясняване на размера на задълженията съдът е назначил изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е депозирано на 22.10.2020
г. с вх. № 260548.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил като писмени доказателства: Копие
на договор за кредит с номер CREX-15847987; Кратък
медицински въпросник за застраховане; Сертификат № CREX-15847987; Стандартен европейски формуляр;
Дубликат на Фактура № **********/02.04.2018 г.; Уведомително писмо; Последна
покана с изх. № CARD
-15848017; Товарителница с № 919041815848017 на МиБМ Експрес ООД; Пълномощно;
Извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър; Дубликат на
Фактура № **********/04.04.2018 г.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* и ответника С.П.П., с ЕГН ********** на 02.04.2018 г. е бил сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-15847987 и
Револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard No
CARD-15848017, с максимален кредитен лимит в размер 2000.00 лв., представляващ
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез
терминални устройства (POS) и усвояване на стоков кредит в ерамките на
отпуснатия лимит, осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Сочи, че
върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период, съгласно определения
годишен лихвен процент.
Безспорно е, че ищецът е изпълнявал поетите ангажименти по Договора за кредит за покупка
на стоки или услуги, докато ответникът не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на дължимите от него вноски и е допуснал забава в плащанията на главница и лихва.
След
като кредитополучателят преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.08.2018 г., Кредиторът бил
принуден да я блокира. Въпреки многократните опити на ищеца за контакт с
длъжника и отправените му покани да погаси натрупаните задължения доброволно,
не последвало изпълнение, поради което ищеца подал Заявление по чл.410 от ГПК
на 26.09.2019 г. в Районен съд – Нова Загора и било образувано ч.гр.д. 1438/2019
г. по описа на съда.
Съобразно определеният му от съда едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 23.12.2019 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг. № *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: ********* против С.П.П., с ЕГН **********.
Съдът
назначи на ответника особен представител, а именно адв. Н.П.Д. ***, която в отговора си на исковата молба оспорва предявените искове, като неоснователни, считайки
представените по делото доказателства за достатъчни и съответно
неубедителни.
С цел изясняване на спора съдът назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите:
1. Усвоен ли е кредит с номер CARD-15848017 и в какъв размер?
2. Какъв е бил размерът на задълженията
на ответника към датата на завеждане на Заявлението по чл.410 от ГПК?
3. Да се установи начина на
плащането с кредит, с карта или с банков превод?
4. Да се изиска и представи на съда
заверено копие от преводния документ за плащане от банката платец на продавача
на стоката - сумата от 1849.00 лв., ако е извършена с кредит.
5. Има ли връзка плащането на
стоката по преводния документ с банковия клиентски номер на СтанимирПетров П. -
ответник по делото?
6. Да се установи от вещото лице
продавача - Технополис Перник с ЕИК BG130858590, включил ли е приложената по
делото дубликат от фактура № **********/02.04.2018 г. с купувач С.П.П. с ЕГН **********
в ДНЕВНИКА ЗА ПРОДАЖБИТЕ за м.IV.2018 г. по ЗДДС на предприятието, като се
изиска справка от ТД на НАП, обслужващо територията на гр. Перник - тази
фактура включена ли е в дневниците за съответния месец на Технополис Перник по
ЗДДС?
7. Да се идентифицира вещта GSM
SAMSUNG, като МОДЕЛ с точните данни, с код на стоката, с фабричен номер или
производствен № на артикула по фактурата.
8. Да се установи фактури с номера №
**********/02.04.2018 г. и № **********/04.04.2018 г. на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“
с ЕИК № ********* внесени ли са в регистрите на Териториалните дирекции София и
Перник.
В заключението си от
21.10.2020 г. вещото лице посочва, че:
1.Кредит с номер CARD-15848017 на С.П.П., отпуснат му от „БНП ПарибаПърсънъл ФайненсС.А.“ под формата на револвиращ потребителски кредит с кредитна карта
„Master Card“ с максимален лимит в размер на 2000.00 лв. е
усвоен от П. напълно.
2. Към датата на
Заявлението по чл.410 от ГПК - 26.09.2019 г. размерът на задължението на
ответника С.П.П. е 2447.07 лв., представляващи
както следва:
- главница – 2296.36
лв.
- възнаградителна
лихва – 12.38 лв. за периода от 01.08.2018 г. /последно плащане/ до 07.02.2019
г. – датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение.
- мораторна лихва
/законна лихва за забава/ – 138.33 лв. за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019
г. – датата на завеждане на делото.
3. На стр.4 от
заключението по дати и суми подробно е
посочил начините на плащане при усвояването на процесния кредит от С.П.П.. Начините са три - теглене от ATM;
безкасово плащане при покупки - POS
с карта MasterCard; плащане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ при усвояването на стоковия кредит в рамките на отпуснатия лимит.
4. „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ не предлага на своите клиенти индивидуални банкови сметки, поради което кредитите и кредитните карти нямат индивидуални сметки. Плащанията към
търговските партньори /в случая - „Технополис България“ ЕАД/ се извършват веднъж месечно с обща фактура.
6. Представена ми бе справка в която е
посочено, че процесната фактура е включена в общата фактура за плащане към
доставчика на стоката с кредитен код - CREX 15847987.
7. Не мога да идетифицирам процесната вещ, тъй като за мобилния
апарат в документите по гражданското дело е посочено само марка и модел, без да
е конкретизиран с фабричен номер. Поради отсъствието на Ответника по делото - С.П.П.
не мога да направя оглед на апарата.
8. Фактура №
**********/02.04.2018 г. на обща стойност 1849.00 лв. с ДДС и Фактура № **********/04.04.2018 г. на обща стойност 1849.00 лв. с ДДС на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са включени в ДНЕВНИЦИТЕ МУ ЗА ПРОДАЖБИ ЗА МЕСЕЦ АПРИЛ 2018
г. Фактура № **********/02.04.2018 г. е заплатена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ а Фактура №
**********/04.04.2018 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения
иск е с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно
стойността на неизплатени суми по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-15847987 и Револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard No CARD-15848017, сключени между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и С.П.П.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило
задълженията си и е предоставило на ответника сума в
размер 2000.00 лв. по кредитната
карта, активирана на 02.04.2018 г., която е усвоена,
чрез теглене от ATM, безкасово плащане при покупки - POS
с карта MasterCard и плащане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ при усвояването на стоковия кредит в рамките на отпуснатия лимит, видно от заключението на вещото лице. Ответникът от своя страна не е
изпълнявал своите задължения и въпреки поканите от страна
на ищеца е влязъл в просрочие,
поради което последният на 26.09.2019 г. подал Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д.
1438/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора била
издадена Заповед № 986 от 30.09.2019 г. и съобразно определеният му от съда едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, на 23.12.2019 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпила искова молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, в това
число размера на дължимите от ответника суми за заплащане на кредита и начина на погасяване на
вноските по същия.
В тежест на ответната страна бе да докаже изплатила
ли е задължението си изцяло или частично.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че БНП
Париба Пърсънъл Файненс и С.П.П. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружеството му
предоставило револвиращ кредит в размер на 2000.00 лв., с годишна
лихва в размер на 14.96 %, а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи. Посочената сума
е усвоена, потвърдено и от
назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза.
Кредитополучателят
П. не е изпълнил поетия от него ангажимент да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, като е преустановил плащането на вноските на 01.08.2018 г.
и поради забавата в заплащането им Кредитодателят е отправил последна покана,
след което е пристъпил към събирането на дължимите суми по съдебен ред.
Оспорванията
на предявените искове от ответната страна, като неоснователни и твърденията на адв. П., че
доказателства са достатъчни и съответно неубедителни, както и че не е ясно дали
не се касае за една и съща покупка, съдът намира за неоснователнипо следните
съображения:
Съдът
назначи на ответника особен представител, а именно адв. Н.П.Д. ***, която в отговора си на исковата молба оспорва предявените искове, като неоснователни, считайки
представените по делото доказателства за достатъчни и съответно
неубедителни.
Видно
от приетите от съда като доказателства по делото, а именно Фактура № **********/02.04.2018 г. /на л.24 по делото/, издадена от Технополис Перник на стойност 1849.00 лв.
с ДДС, ответникът е закупил GSM Samsung с код за продажба
574189 по кредит на БНП Париба Пърсънъл Файненс, а като клиент във фактурата е посочен ответника с
неговият ЕГН и адрес. На същата дата е сключен и процесния Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-15847987.
Същото
се доказа безспорно и от заключението на вещото лице, което посочва, че Фактура №
**********/02.04.2018 г. на обща стойност 1849.00 лв. с ДДС и Фактура № **********/04.04.2018 г. на обща стойност 1849.00 лв. с ДДС на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са включени в дневниците му за продажби за месец април 2018
г., като Фактура №
**********/02.04.2018 г. е
заплатена от ищцовото дружество „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА“, а Фактура №
**********/04.04.2018 г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, което не изключва възможността ответника да е закупил и друг такъв
продукт от друг обект на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – МОЛ ПАРАДАЙС и по-точно на същият клиент видно от
приложената на л.74 по делото е приложена Фактура №
**********/04.04.2018 г. за продукт със същия продуктов код за продажба – 574189,
но на друга дата и с кредитна карта TBI КРЕДИТ.
Прието от ответната страна е и заключението на вещото лице по представената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно.
Безспорно установено
от експертизата е и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по
процесния договор, като е превело дължимите суми по него, а претендираният
размер на дължимите от ответника суми отговаря на този изчислен от вещото лице
в заключението му.
Ответната
страна не ангажира доказателства, с които да докаже, че ответника П. е погасил
задължението си по договора.
От
горепосоченото е видно, че ответника се явява неизправната страна по договора.
Съдът стигна до извода, че исковите претенции се явяват основателни и доказани, видно и от заключението на вещото лице и като такива следва да бъдат уважени в предявеният размер.
Предвид уважаването на установителния иск в
цялост, предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за тези суми не
следва да бъде разглеждан.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 992.91 лв. общо, от които 142.91 лв. държавна такса, 450.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице 300.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение 100.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 98.94 лв., от които 48.94 лв. държавна
такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора.
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във
връзка с чл.415 от ГПК, по отношение на С.П.П., с ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. - Заместник
управител, СУМАТА в общ размер 2447.07 лв. /две хиляди
четиристотин четиридесет и седем лева и седем стотинки/, от които: главница по
револвиращ кредит – 2296.36 лв. / две хиляди двеста деветдесет и шест лева и тридесет
и шест стотинки/, договорна лихва –
12.38 лв. / дванадесет лева и тридесет и осем стотинки/ за периода от
01.08.2018 г. до 07.02.2019 г. и обезщетение за забава – 138.33 лв. /сто тридесет
и осем лева и тридесет и три стотинки/ за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл.410 от ГПК - 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.П.П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, СУМАТА от 992.91 лв.
/деветстотин деветдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА, С.П.П., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж рeг. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, СУМАТА от 98.94 лв. /деветдесет и осем лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1438/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: