Присъда по дело №190/2020 на Районен съд - Котел

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

Номер 260001, 10.03.2022г,   град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, наказателен  състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и  втора година, в следния състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЙОВКА БЪЧВАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ :..................................................         

…………………………………

                                                         СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ: ....................................

.....................................

Секретар Нелли М., прокурора  ............, като разгледа докладваното от председателя наказателно дело частен характер № 190 по описа на РС Котел за 2020 год и въз основа на закона и данните по делото

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия С.Х.И., български гражданин, роден на ***г***, със средно образование, работи като обслужващ персонал в хотел в град Брюксел, Кралство Белгия, постоянен адрес ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2019г в село Тича, община Котел причинил на частния тъжител Х.С.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като действал в състояние на силно раздразнение, предизвикато от пострадалия Х. с тежка обида, поради което и на основание чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и чл.78а от НК  го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000.00 (хиляда) лева в полза на държавата, като го оправдава по повдигнатото обвинение за извършено по чл.130, ал.1 от НК престъпление.

ОСЪЖДА на основание чл.52 вр. чл.45 от ЗЗД подсъдимия С.Х.И., с посочени данни, да заплати на Х.С.Х., ЕГН **********,***, сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането 27.12.2019г до окончателното изпълнение на задължението, като иска до пълния му предявен размер 2000.00 лева отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С.Х.И., с посочени данни, да заплати на Х.С.Х., с посочени данни, сумата 42.00 (четиридесет и два) лева, представляващи направени от него разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия С.Х.И., с посочени данни, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 722.00 (седемстотин двадесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски, както и сумата 50.00 (петдесет) лева, представяващи окончателна държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана от страните в  петнадесетдневен срок пред ОС  Сливен.

 

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :

ПРОТОКОЛ

13 януари 2022 година, град КОТЕЛ

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, в публично заседание наказателен състав на тринадесети януари  две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:……………………………….                                                                                         ….…………………………….                                                              СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   …………………..

……………………..

 

Секретар Нелли М., прокурор …………, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА АНД № 131 по описа на PC Котел за 2021 г.

Съдът открива съдебното заседание по АНД № 131 по описа на PC Котел за 2021 г.

На поименното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Васил Иванов В., ред. призован, не се явява;

Въззиваемата страна ОД на МВР Сливен, ред. призовани, не изпраща представител;

Повереникът адв. Свилен Бозуков, ред. призован, не се явява.

По даване ход на делото:

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

В днешното съдебно заседание не се явяват жалбоподателят и неговият защитник и не се водят допуснатите по тяхно искане три лица, без да се сочат уважителни причини за това, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ЗАЛИЧАВА като свидетели допуснатите по искане на жалбоподателя три лица.

Съдът ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към делото приложените с жалбата: заверени копия от НП № 21-0287-000397/22. 07. 2021г. – 2бр.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0287-000043/18. 07. 2021г. – 2 бр.; Свидетелство за регистрация част І на лек автомобил „Фолксваген – Голф“ с рег. № ВН 9637 АА;  служебна промяна на регистрация на МПС от 05. 07. 2021 г.; УАН № 185733/18. 07. 2021 г.

Съдът, след като съобрази, че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, вкл. и по почин на съда  

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД

НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Съдът обяви, че ще се произнесе е решение  на 11.03.2022 г.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з., което приключи в 10:25 ч.

ПРОТОКОЛ

13 януари 2022 година, град КОТЕЛ

 

РАЙОНЕН СЪД град КОТЕЛ, в публично заседание наказателен състав на тринадесети януари две  хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:……………………………….                                                                                                    ….…………………………….                                                                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ………………….                                                                                       …………………….                        

секретар Нелли М., прокурор ……., сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА  НЧХД № 190/2020г. по описа на РС Котел.

Съдът открива съдебното заседание по НЧХД № 190 по описа на РС Котел за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ч. тъжител Х.С.Х., ред. призован, не се явява, представлява се от повереника си адв. Р.Х.;

Подсъдимият С.Х.И., ред. призован, не се явява, представлява се от адв. М.Г.;

Свидетелят М.Х.Б., ред. призован, води се;

Свидетелят Н.Я.М., ред. призован, явява се;

Защитникът на подс. И. адв. М.Г., ред. призована, явява се.

Вещото лице М.Н.Б., ред. призована, не се явява;

Вещото лице д-р А.В.А., ред. призован, не се явява. Съдът докладва молбата на вещото лице д-р А., че не може да присъства в днешното с.з., тъй като му се налага да ползва годишен отпуск във връзка с неотложен ангажимент извън района, което прави невъзможно явяването му в днешното с.з. 

По даване ход на делото:

Адв. Х.: Да се даде ход на делото. Тъжителят е болен и е на лечение в болница в гр. Стара Загора.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото. Моля да бъдат разпитани  свидетелите в днешното съдебно заседание и делото да бъде отложено за друга дата, за разпит на вещите лица.

Съдът констатира, че по грешка за днешното съдебно заседание е призован свидетелят Н.М., който вече е разпитан, поради което съдът освободи свидетеля.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне самоличността на явилия се свидетел.

М.Х.Б., български гражданин, със средно образование, земеделски производител, неосъждан, постоянен адрес ***, л.к. № ********* изд. на 11. 05. 2020 г. – МВР Сливен, без родство със страните.

            Съдът РАЗЯСНЯВА на свидетеля, че следва да говори само истината и го ПРЕДУПРЕДИ, че за лъжесвидетелстване носи наказателна отговорност по чл. 290 от НК, за което се налага лишаване от свобода до пет години.

            Разпитаният по делото свидетел М.Б., КАЗА: Познавам С. и Х.. Спомням си за случая. Ние бяхме вкъщи с Н.. Отидохме до заведението седнахме и Х. дойде при нас. Беше вечерта и беше тъмно. Заведението беше пълно с клиенти. След около двадесет минути дойде С.. Първо С. попита Х. „Има ли нещо за ебане?“, след което Х. му отвърна „При мен няма, при теб има ли?“ и С. стана и удари Х. със стъклена бутилка от бира по главата. Бутилката се счупи. Не знам дали Х. получи рана по главата, защото станахме с Н. и си тръгнахме. Всички излязохме навън и Х. излезе навън. Мисля, че Х. остана. Не знам дали е имало кръв по главата на Х.. Аз се ядосах и си тръгнах,  защото магазинът, където стана това, е на сина ми и аз много се ядосах. Не знам за какво ебане говореха двамата. Аз напуснах заведението и си тръгнах. Не знам по какъв повод си разменяха тези думи. Тези думи ги казаха на сериозно, не беше на майтап.

Адв. Х.: Кой на кого е казал има ли нещо за ебане?

Свидетелят: Един на друг си казаха. Първо С. каза на Х., след това Х. каза на С..

Адв. Х.: Х. каза „При мен няма, а при теб има ли“ и С. го удари с бутилката, така ли?

Свидетелят: Да.

Адв. Х.: Какво направи Х., след като го удариха с бутилката? Хвана ли се за главата, падна ли, удари ли С.?

Свидетелят: Х. не е падал на земята. Не е удрял С.. Ние ги разтървахме.

Адв. Х.: Видя ли да тече кръв от главата на Х.?

Свидетелят: Нищо не съм видял. Аз се ядосах, станах и си излязох.

Адв. Х.: Чувал ли си Х. да говори в селото, че харесва съпругата на С. или че има някакви сексуални намерения спрямо нея?

Свидетелят: Не.

Адв. Г.: Гневен ли изглеждаше С., когато влезе в заведението или стана гневен, след като си размениха тези грозни думи?

Свидетелят: След като си размениха тези думи, тогава се разгневи.

Адв. Х.: По какво разбра, че е гневен?

Свидетелят: По удара.Това се случи още когато С. влезе в заведението. С. беше сам.

Адв. Г.: А на масата, на която беше С., нямаше ли човек? При кого отиваше?

Свидетелят: Ние тримата бяхме до вратата. С. влезе навътре и след това се върна и тогава се получи това. Заведението е голямо горе-долу колкото половината от тази съдебна зала.

Адв. Х.: С. само веднъж ли удари Х.?

Свидетелят: Само веднъж го удари. Не съм виждал да е нанасял други удари.

Адв. Х.: Х. удрял ли е С.?

Свидетелят: Х. не е удрял С..

Адв. Г.: Като сте съседи със С., имате ли впечатление да употребява алкохол, че злоупотребява с алкохола, пиян виждали ли сте го?

Свидетелят: Не. Не съм го виждал пиян.

Страните нямат повече въпроси.

Адв. Х.: Аз ще имам два въпроса към вещите лица, затова желая непосредственото им изслушване.

Адв Г.: Желая задаване на въпроси и лично изслушване на вещите лица в съдебно заседание. Моля да ми бъдат изпратени по електронна поща преписи от протокол от съдебно заседание на 06. 07. 2021 г. и от днешното съдебно заседание.

Съдът следва да отложи делото, тъй като в днешното с.з. не се явяват вещите лица изготвили назначената по делото комплексна експертиза. Предвид изявлението на повереника и защитника, че желаят да задават въпроси на вещите лица, делото следва да се отложи,  поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 10. 03. 2022 г. от 10,30 ч, за която дата и час тъжителят/граждански ищец Х.Х. да се счита за редовно призован чрез адв. Х., подсъдимият С. Хъшимов да се счита за редовно призован чрез адв. Г.. Адвокат Х. и адвокат Г. да се считат за призовани лични. Да се ПРИЗОВАТ вещите лица М.Б. и д-р А.А..

Адвокат Г. : Моля да бъдат изпратени на електронната поща протокола от днешното съдебно заседание и от съдебно заседание на 06. 07. 2021 г.

Да се изпратят по електронната поща на адв. Г. преписи от съдебно заседание на 06. 07. 2021 г. и днешното съдебно заседание

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с. з., което приключи в 14,30ч.

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    СЕКРЕТАР:

 

 

ПРОТОКОЛ

13 януари 2022 година, град КОТЕЛ

 

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, в публично заседание наказателен състав на тринадесети януари  две хиляди двадесет и втора година

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:……………………………….                                                                                                   ….…………………………….                                    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ……………

……………..                

секретар Нелли М., прокурор Александър Добрев сложи за разглеждане докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА АНД № 80/2020 г по описа на РС Котел.

            Съдът открива съдебното заседание по АНД № 80 по описа на РС Котел за 2020 г.

На именното повикване в 11:45 часа се явиха:

            За Районна прокуратура Сливен, ред. призовани, се явява прокурор Александър Добрев;

            Обвиняемият Любомир Величков Кончев, ред. призован, явява се;

            Вещото лице инж. Христо Узунов, ред. призован, явява се;

            Сл. защитник адв. Р.Х., ред. призован, явява се.

            По даване ход на делото

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Л. Кончев: Да се гледа делото.

 

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

На основание чл.282 от НПК съдът ПРОЧИТА изготвената  допълнителна съдебноавтотехнически експертиза.

Вещото лице инж. Христо Узунов, със снета по делото самоличност и предупреден за наказателната отговорност, която носи: Поддържам експертизата. Щом има движение, трябва да се съобразяваме със скоростта. Има и други обстоятелства, които са от съществено значение, като дистанцията между движещата се попътно каруца, включително и с видимостта, което пък от гледна точка на видимостта говорим пак за скорост. Видимостта е динамичен фактор. То не е статично фиксирано точно, тъй като самият път има неравности. Галопирането на автомобила по време на движение променя осветения участък, но въпреки всичко има някаква средна зона, според която водачът във всички случаи трябва да се съобразява при избора си на скорст.

Страните нямат въпроси.

Прокурорът: Да се приеме експертизата.

Адв. Х.: Да се приеме експертизата.

Обв. Л. Кончев: Да се приеме експертизата.

Съдът, след като взе предвид, че вещото лице е отговорило на поставената му задача,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към делото изготвената допълнителната автотехническа експертиза.

Съдът ПРИСЪЖДА на вещото лице инж. Христо Узунов възнаграждение в размер на 234,00 лв. за изготвянето на автотехническата експертиза, които да се изплатят от бюджета на съда.

Съдът докладва на страните изпратените от РУ на МВР Котел доказателства.

Прокурорът: Няма да соча други доказателства. Моля да приключите делото.

Адв. Х.: Няма да соча други доказателства. Моля да приключите делото.

Обв. Л. Кончев: Няма да соча други доказателства. Моля да приключите делото.

На основание чл. 283 от НПК, съдът ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към делото събраните на досъдебно производство № 230/2019 г. на РУ на МВР Котел писмени доказателства и тези, събрани в хода на съдебното следствие. 

Съдът, след като взе предвид,  че делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, на основание чл. 286, ал.2 от НПК

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД

НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

Прокурорът: Уважаема г-жо Председател, считам, че от събраните по делото материали по безспорен начин доказано, че Любомир Кончев е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което моля да го признаете за виновен за извършеното престъпление. Считам, че са налице положителните предпоставки за освобождаване на Любомир Кончев от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, тъй като за горепосоченото престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация и от престъплението няма причинени имуществени вреди, поради което моля РС Котел да освободи Любомир Кончев от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му наложи административно наказание глоба в минимален размер.

Адв. Х.: Уважаема г-жо Председател, поддържам становището на РП Сливен да се приложи чл. 78а от НК, тъй като са налице основанията за това. Моят подзащитен не е осъждан за престъпления от общ характер, не му е налагано административно наказание. За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. От престъплението на са настъпили имуществени вреди. Моля да му наложите минимума по чл. 78а от НК глоба в размер на 1000 лева.

Обвиняемият Любомир Велчков Кончев: Поддържам това, което казват защитникът ми и на прокурорът. Съжалявам за случилото се.

Последна дума на обвиняемия Любомир Кончев: Моля да ми наложите минимална глоба. Искрено съжалявам за случилото се. Никога не съм бил агресивен на пътя. Просто се случи.

Съдът се оттегля на съвещание за постановяване на решението си.

Съдът ОБЯВИ решението си и разясни на страните правото им на жалба и протест в 15-дневен срок пред ОС Сливен.

Съдът обяви че мотивите ще бъдат изготвени на 11. 03. 2022 г.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с. з., което приключи в 12,00 ч.

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                               

СЕКРЕТАР:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260000, от 13.01.2022г, град Котел

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, наказателен състав, на 13.01.2022г, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : …………………………………..

   ………………………………..

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ...............…………………….

................…………………….

Секретар Нелли М., прокурор Александър Добрев, като разгледа докладваното от председателя АНД № 80 по описа за 2022г, въз основа на закона и данните по делото

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА Любомир Валичков Кончев, български гражданин, роден на ***г***, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, постоянен адрес ***, ЕГН **********, за невиновен в това, че на 02.11.2019г в 17:25 часа по път ІІ-48 на км.36,500 в землището на село Градец, община Котел, при управление на МПС нарушил правилата на движение по пътищата – чл.23 и чл.77 от ЗДП, и по непредпазливост причинил на Стефан Желков Дончев средна телесна повреда, поради което го оправдава по повдигнатото му обвинение за извършено по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК престъпление.

Разноските остават за сметка на органа, който ги е направил.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен в петнадесетдневен срок.                         

 

 

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                   

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ към присъда № 260001 / 10.03.2022г по НЧХД  № 190 / 2020 г по описа на Районен съд  Котел

 

Производството по делото е образувано по подадена от Х.С.Х. срещу подсъдимия С.Х.И. частна тъжба, с която срещу подсъдимия се повдига обвинение, затова че на 27.12.2019г подсъдимият му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК.

Частният тъжител е конституиран по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в производството, като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата 200.00 лева, представляващи причинени от твърдяното престъпление неимуществени вреди, както и законната лихва от 27.12.2019г до окончателното изпълнение на задължението.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, частният тъжител/граждански ищец лично и чрез повереника си адвокат Р.Х. ***, поддържа обвинението така както е повдигнато, гражданския иск, както и претенцията за разноски.

Защитникът на подсъдимия – адвокат М.Г. ***, моли съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение, тъй като действал при условията на афект, изключил възможността да ръководи постъпките си. Алтернативно заявява искане подсъдимият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Счита предявения граждански иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен, тъй като подсъдимият също бил пострадал.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди на всички доказателства събрани по делото, намира за установено следното:

Тъжителят Х.Х. и подсъдимият С.И. ***. Тъжителят е женен за свидетелката Ш. Х.. Подсъдимият съжителства на съпружески начала с жена на име С. Б. (наричана по-надолу за краткост съпруга), от която има две деца.

През 2013г подсъдимият заминал да работи в Белгия, а съпругата му заедно с бебето останали в дома на родителите му село Тича. Докато отсъствал от село, една вече тъжителят влязъл в дома на подсъдимия и отишъл под прозореца на стаята, в която живеела съпругата на подсъдимия. Видели го свидетелките А. Х и А. М. – съответно майка и братовчедка на подсъдимия. Ситуацията била много конфузна и предположили, че тъжителят е влязъл в двора, за да предлага на съпругата на подсъдимия интимна близост. След като подсъдимият се върнал в България, му разказали за случката. Подсъдимият твърди, че разговарял с тъжителя, който отрекъл да е ходил при съпругата му, въпреки което отношенията между двамата, вкл. и между семействата им, охладнели. Из селото започнало да се говори за случая, вкл. че тъжителят се хвалел, че щял „да довърши“ съпругата на подсъдимия. Подсъдимият чувал клюките и ги приемал много болезнено.

На 27.12.2019г семействата и на тъжителя, и на подсъдимия били в село Тича. Надвечер, по тъмно, тъжителят излязъл и отишъл в близкия магазин, където имало и маси за клиенти, и седнал при свидетелите Н.М. и М. Б.. На масата имало и още един човек, името на когото не беше съобщено от нито един от свидетелите. Малко след това в магазина влезли подсъдимият и свидетелят Джемил Наимов и седнали на друга маса. Когато тъжителят видял подсъдимия, казал на висок глас „Има ли нещо за ебане?“. Подсъдимият чул думите и ги възприел като отправени към жена му. Много се ядосал и както подсъдимият казва в обясненията си, побеснял и не можал да се овладее. Подсъдимият веднага станал, взел една стъклена бутилка, пълна с бира, отишъл до тъжителя и без да каже нещо, го ударил по главата с бутилката. От удара бутилката се счупила и парчетата стъкла се разпръснали по пода. Подсъдимият ударил и два пъти тъжителя по лицето с юмрук. За да предотврати последващи удари, тъжителят също ударил подсъдимия с юмрук по лицето. Клиентите в магазина станали да ги разтърват, извели тъжителя навън, а подсъдимият останал в магазина. Свидетелката Ш. Х. чула тревожни гласове, вкл. и гласа на съпруга си и отишла до магазина. Пред магазина били тъжителят и свидетелят Н.М., а вътре в магазина – подсъдимият и свидетелите М. Б. и Д. Н.. От образувалите се рани по главата на тъжителя течала кръв. Тъжителят казал на съпругата си, че подсъдимият го ударил. Свидетелката попитала подсъдимия защо е ударил тъжителя, а той ù казал да изчезва. Свидетелката отвела тъжителя у дома и се обадили на телефон 112. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ. Раните по главата на тъжителя били обработени.

На 28.12.2019г тъжителят тъжителят посетил съдебния лекар д-р Т. Ч. в град Сливен, който издал съдебномедицинско удостоверение № 733/28.12.2019г, в което описал резултатите от прегледа : множество охлузвания, повърхностни наранявания с продълговата форма, кръвонасядания и болезнен оток в лявата слепоочна област, като болките се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на главата; подобни увреждания върху площ с размери 3-4 см се установили и в областта на дясната челнослепоочна област, като околността била зацапана с кръв; в областта на лявата половина на челото се установило наличие на охлузване на кожата с окръглена форма с диаметър около 3 см, с болезнен оток на тъканите и синкави кръвонасядания в областта на горната половина на лявата очница; в областта на долната половина на очницата от същата страна също се установило наличие на синкавомораво кръвонасядане и повърхностно одраскване на кожата с дължина около 3-4 см; в долната скулна област се установило охлузване на кожата, подобно на това в областта на челото, с диаметър около 1-1,5 см със същата характеристика.

Раната и другите травми по главата на пострадалия заздравели за около 20 дни. Тъжителят вземал и болкоуспокояващи. Съпругата му твърди, че за период от около месец и половина тъжителят не ходел на работа, защото не се чувствал добре, но не бил в болнични. Тъжителят работел като дървосекач. 

На 30.12.2019г подсъдимият подал жалба до РП Сливен с оплакване, че на посочените ден и място тъжителят му нанесъл телесна повреда, като го ударил по главата със стъклена бутилка. Твърди също, че бил паднал на земята в безсъзнание, а подсъдимият продължавал да го удря и рита. Било образувано ДП № 119/2020г за извършено по чл.325 от НК престъпление.

С постановление от 08.09.2020г наказателното производство било спряно на основание чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като е прието, че се установили данни за извършено престъпление от частен характер. Подсъдимият бил уведомен за спирането на 17.09.2020г с изпращане на съобщение от чл.50 и чл.81, ал.3 от НПК – че може да упражни правата си като частен тъжител в шестмесечен срок от получаване на съобщението.

Частната тъжба е подадена в РС Котел на 07.10.2020г.

Съобразно указанията на съда, наказателното производство е прекратено на основание чл.245, ал.4 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК с постановление от 12.10.2020г, съобщено на пострадалия на 04.11.2020г.

Според комплексната съдебнопсихологическа и психиатрична експертиза, изготвена от две вещи лица – М.Б. (клиничен психолог) и д-р А.А. (психиатър), се установява следното :

В резултат на психологичното изследване вещите лица определят подсъдимия като личност, възприемаща себе си благоприятно, със стремеж към доминиране; независим, доверяващ се на себе си; без депресивна реакция; с много  добра обща активност; екстровертен, енергичен, комуникативен, самоуверен, неконфликтен; с повишена пасивна агресивност; с интелектуално ниво на функциониране в рамките на нормата.

Общият фон на агресивността е със стойности в рамките на естествения реактивен фон. Установена е нормална активна агресивност – 36,24 %, но висока пасивна такава – 59.16 %. В съдебно заседание вещото лице Б. обясни, че пасивната агресивност е тази, която може да бъде проявена, ако лицето бъде предизвикано, но която е скрита в спокойна обстановка.

Вещите лица са приели, че през годините у подсъдимия били кумулирани негативни емоции, насочени спрямо тъжителя. Изречените от тъжителя думи събудили тези емоции на гняв и яд и отключили интензивна импулсивна гневно – агресивна реакция, протичаща по скъсен механизъм, без съществена борба на мотиви и контрамотиви. Вещите лица поддържат, че се касае за бурно афектно отреагиране, пряко породено от думите на тъжителя и че думите на тъжителя са напълно достатъчни да предизвикат  поява на афект, особено при наличие на данни за кумулиране на такъв преди инцидента. Вещите лица отричат подсъдимият да е изпаднал в състояние на физиологичен афект в медицинския смисъл на понятието.

Съдът установи горните факти, след като обсъди подробно обясненията на подсъдимия С.И., показанията на свидетелите Ш. Х., А. Х, А. М., Д. Н., Н.М. и М. Б..

В показанията си свидетелките А. Х и А. М. – съответно майка и братовчедка на подсъдимия, излагат непосредствените си възприятия за случилото се преди около десет години, когато тъжителят отишъл през нощта под прозореца на жената на подсъдимия, което те еднозначно възприели като недвусмислен намек за сексуална близост. Техните възприятия са логични, като се има предвид обстановката на посещението – тъжителят тайно се промъкнал през нощта, отивайки до прозорците на жената на подсъдимия, който към него момент отсъствал. По този начин го разказали и на подсъдимия. Същото се поддържа и от подсъдимия в неговите показания, който заяви още, че и из селото започнало да се говори за мераците на тъжителя към съпругата му и за желанията му за сексуални отношения с нея. Именно оттогава отношенията между двете семейства се влошили. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, вкл. и обясненията на подсъдимия в тази им част, която се потвърждава и от показанията на съпругата на тъжителя – свидетелката Ш. Х., която обаче отрече да знае причината за влошените отношения.

Обясненията на подсъдимия и на свидетелите – очевидци Д. Н., Н.М. и М. Б., са непротиворечиви относно това дали подсъдимият нанесъл на тъжителя телесно увреждане и механизма на осъществяването му. Еднозначно се установи, че подсъдимият станал внезапно, взел стъклена бутилка, пълна с бира и я строшил в главата на тъжителя, в резултат на което по главата на тъжителя се образували рани, от които потекла кръв. Освен че го ударил с бутилка, подсъдимият твърди още, че му нанесъл и два удара с юмрук по лицето, които твърдения съдът намира за достоверни, съпоставяйки ги с данните от съдебномедицинското удостоверение.

Съдът установи противоречие в гласните доказателства досежно факта дали тъжителят е предизвикал словесно тъжителят. Подсъдимият сочи в показанията си, че когато влезли в магазина, тъжителят казал следните думи : „Има ли нещо за ебане?“, а според свидетеля Д. Н.в думите били „Има нещо за ебане.“. Вложеният в думите смисъл е един и същ. Свидетелят М. Б. представя друга версия на ситуацията : когато подсъдимият влязъл в магазина и видял тъжителя, го попитал : „Има ли нещо за ебане?“, на което тъжителят отговорил с думите : „При мен няма, при теб има ли?“.  Свидетелят Н.М. пък изобщо отрича тъжителят да е казвал някакви думи по адрес на подсъдимия.

Показанията на подсъдимия и показанията на тези трима свидетели, обсъдени в контекста на всички останали събрани доказателства, водят извод за недостоверност на показанията на свидетеля Б.. Показанията на този свидетел съдържат вътрешна нелогичност и противоречивост, което дава на съда да ги игнорира. Свидетелят не бил видял кръвта по главата на тъжителя, по което обстоятелство не се спори и което е логично, тъй като стъклената бутилка се е счупила в главата на тъжителя и е обяснимо да са се получили порезни рани, още повече че тъжителят няма коса на главата – арг. показанията на свидетелката Ш. Х.. Същевременно обаче свидетелят Б. с голяма точност и прецизност пресъздава пред съда думите, които са се казали подсъдимият и тъжителят. Не отговаря на истината и твърдението му, че веднага заедно със свидетеля Н.М. си били тръгнали, защото той много се бил ядосал от случилото се. Когато свидетелката Ш.Х. отишла до магазина, тези двама свидетели били още там – свидетелят Н.М. отвън, а свидетелят Б. – вътре. Необяснимо е как свидетелят Б. е възприел и пресъздава пред съда думите преди боя, а не е възприел и отрича да е видял кръвта по главата на пострадалия. Създалата се ситуация безспорно е фокусирала вниманието на всички присъстващи в магазина, вкл. и на свидетеля Б., и е невъзможно този свидетел да не види стичащата се от раните по главата на пострадалия кръв, още повече че се съобщава за обилно кървене. По същите съображения съдът не кредитира показанията и на свидетеля Н.М., който отрича да е чул тъжителят да казва нещо по адрес на подсъдимия или на жена му. Тези двама свидетели са били в обективна възможност както да чуят казаното от тъжителя, защото са седели един до друг, така и да видят нараняванията по тъжителя. Не се съобщиха данни свидетелите да се глухи или слепи, а и съдът по време на разпита им не установи такива дефицити. Съдът намира, че показанията на свидетеля Б. са неистински като обслужващи изцяло обвинителната теза на частния тъжител и целящи оборване на защитната теза на подсъдимия, че е действал в състояние на силно раздразнение, като в тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че свидетелят Б. е разпитан в съдебно заседание, проведено на 13.01.2022г, след изслушване на останалите свидетели и след изготвяне на експертизата (изготвена е и е представена по делото на 23.11.2021г, но вещите лица са изслушани в съдебно заседание, проведено на 10.03.2022г). По тези причини съдът възприе и кредитира в тяхната цялост обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Д. Н..

Съдът кредитира в тяхната цялост показанията на свидетелката Ш. Х., тъй като нейните показания са в унисон с останалите събрани по делото доказателства. Показанията на тази свидетелка са емоционални наситени и прозира стремеж към преувеличаване и драматизиране на случилото се, което е обяснимо от гледна точка на близостта ù с пострадалия, както и враждебното отношение към подсъдимия и неговото семейство. Като цяло обаче показанията са правдиви и ценен източник на факти.

Съдът кредитира в цялост изготвеното експертно заключение, след като съдът го прецени за обективно и даващо компетентни отговори на поставените въпроси.

Към доказателствения материал съдът приобщава прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Всички доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установявят по безпротиворечив начин обстоятелствата, предмет на доказване от състава на престъплението – чл.102 от НПК.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият С.И. е осъществили престъпния състав на чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, затова че на 27.12.2019г в село Тича, община Котел, причинил на частния тъжител Х.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, като действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. с тежка обида.

Установено е както времеизвършването на престъплението – вечерта на 27.12.2019г, така и мястото на неговото извършване – в магазин в село Тича.

На тъжителя е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Уврежданията са описани в представеното по делото съдебномедицинско удостоверение. Тези увреждания покриват признаците на леката телесна повреда, в какъвто смисъл са и дадените с ППл 3-79  на ВС указания. За да е налице лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК, на пострадалия трябва да са нанесени “такива увреждания, които да са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по – леки изменения във физиологичните функции извън болката и страданието.”

Съдът прие, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Х. с тежка обида. В присъствие на подсъдимия тъжителят казал думите „Има ли нещо за ебане?“, които думи подсъдимият недвусмислено възприел като насочени към него, за да го уязвят публично, да унижат семейната му чест и в частност честта и достойнството на съпругата му. Сами по себе си думите са изключително цинични и употребата им е знак за липса на добро възпитание и несъобразяване с установените в обществото правила за поведение. Казаното е обидно и обидата е насочена именно срещу подсъдимия, независимо че тъжителят не е уточнил, че под „нещо“ има предвид съпругата му. Думите на тъжителя следва да се разглеждат в контекста на сложилите се през годините отношения между тъжителя и подсъдимия, изключително влошени  поради съмненията на подсъдимия, че тъжителят преследва съпругата му и желае да бъде интимен с нея, които щения са станали обществено достояние в селото. Съмненията са основателни, предвид съобщеното от свидетелките А. Х и А. М.. Не е необходимо обидата да е съставомерна по чл.146 от НК.

Както вещите лица са установили, казаните от тъжителя думи са катализирали и активирали наслагваните през годините гневни емоции, които преценени през призмата на регистрираната висока пасивна агресивност, са отключили интензивна импулсивна гневно – агресивна реакция, протекла по скъсен механизъм – без съществена борба на мотиви и контрамотиви. В съдебната практика е изяснено, че състоянието на силно раздразнение не е медицински критерий, а фактически въпрос, който се изяснява от фактите по делото. Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях. От фактите се установява, че емоциите са взели превес над волята на подсъдимия, той моментално взел първото нещо попаднало му под ръка – стъклена бутилка с бира, и ударил с нея пострадалия. Действията на подсъдимия не се отличават с подреденост, целеустременост, последователност, организираност и волева обусловеност, каквито са обичайните характеристики на престъпните деяния, решението за извършване на които е взето при спокойна обстановка, след преценка на мотиви „за“ и „против“ – в този смисъл е последователното тълкуване по приложението на закона в актовете на ВКС, например : решение № 62 от 20.05.2021г по наказателно дело № 158/2021г, I н.о., решение № 162 от 11.04.2000г по наказателно дело № 88/2000г, III н.о., решение № 217 от 09.10.2008г на ВКС по наказателно дело № 140/2008г, II н. о. и много други.

Несподелими са доводите на повереника на тъжителя за липса на гневна реакция, защото подсъдимият не се бил развикал, не започнал да псува и да обижда. Както вещото лице д-р А. обясни в съдебно заседание, ударът също е вид агресия, но различен по вид от викането и крещенето.

Подсъдимият С.И. извършил престъплението при условията на пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и ги е желаел. Макар и да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, е действал в състояние на вменяемост.

По изложените съображения, съдът призна подсъдимия по привилегирования състав на чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК и го оправда по повдигнатото с частна тъжба обвинение по основния състав по чл.130, ал.1 от НК.

Относно наказанието : Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на  подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация, няма причинени от престъплението имуществени вреди, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. Не са налице изключващите прилагането на чл.78а от НК предпоставки, дадени в ал.6-та. При определяне размера на глобата, определена от НК в границите от 1000.00 до  5000.00 лева, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и на извършителя, подбудите, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни и емоционалната мотивация за извършване на престъпление. Липсват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на глоба в размер над минималния предвиден от 1000.00 лева.

Приетият за съвместно разглеждане граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, с който се претендира обезщетение на неимуществените вреди, причинени от непозволено увреждане – престъплението, е доказан по основание, но е предявен в завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Ищецът в настоящото производство доказа елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, касаещи причинените му неимуществени вреди. Първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – деянието, е налице – подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.132, ал.1, т.3 вр. чл.130, ал.1 от НК, което от своя страна покрива признаците на деликта по смисъла на гражданското право. Противоправността и вината са също доказани, като се има предвид постановената присъда. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и другите нематериални последици, възникнали от деликта. При причиняването на телесната повреда тъжителят несъмнено е претърпял болки, страдания, унижение и се е засегнало чувството му на лично достойнство. Според свидетелката Ш. Х.,  раните оздравели за около 20 дни. Вземал и болкоуспокояващи. За да обезщети претърпените неимуществени вреди по справедливост, съдът следва да изходи от нормата на чл.51, ал.1, изр.1 от ЗЗД, според която се обезщетяват всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира размера на исканото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за завишен, след като се съобрази със степента на болките и страдания, за да определи по справедливост тяхната продължителност – момента на причиняване на телесната повреда и като краен момент около 20 дена след това. След като обсъди в съвкупност всички посочени по–горе аргументи, съдът прецени, че справедливото обезщетение, което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди е в размер на 1000.00 лева и приема иска до пълния му предявен размер 2000.00 лева като неоснователен и недоказан. С тъжбата се претендира и присъждането на законна лихва от деня на увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат  от непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е необходима покана.    

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя 42.00 лева, представляващи направени от него разноски за възнаграждение на свидетели и платена държавна такса. Адвокатско възнаграждение не следва да му бъде присъждано, тъй като няма доказателства, че е платено.

Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 722.00 лева, представляващи разноски, както и сумата 50.00 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                   П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :