Решение по дело №1146/2019 на Окръжен съд - Варна

                                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                      №………………./……………2019 година,

                                                          гр. Варна

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли 2019 година в състав:

 

                                                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                                                                                                СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

при участието на секретаря Елка Иванова

разгледа докладваното от съдия Татяна Макариева

въззивно гражданско дело №  1146 по описа за 2019 год. и 

за да се произнесе, съобрази следното:

       Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна срещу Решение № 62/11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 801/2018 г. на ДРС, с което:ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, ЕИК *********, за признаване на установено в отношенията между страните, че Г.Д.И., ЕГН **********, дължи сумите: 1251.33 лв главница за незаплатена ел. енергия по фактура №********** от 22.11.2017 г., за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. за обект с абонатен №**********, находящ се на адрес: гр. Девня, ул. „Здравец” 20, по кл.№**********; 25.02 лв - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.12.2017 г. до 22.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед №162 от 15.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №262/2018 г. на РС Девня, на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК  и ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.И., ЕГН **********, сумата 350.00 лв (триста и петдесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

              Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. Претендира се отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и се присъдят разноски за двете инстанции.

             Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.

            Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

 За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.

Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на ВРС, изложени в мотивите че по предявения положителен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК  ищецът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване  факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

В процесния случай не е налице никоя от посочените хипотези за корекция на сметката на потребителя.

От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на про цесния електромер са отчетени показания в регистър 1.8.3./скрит/, които не са визуализирани на дисплея и не са били отчетени при редовния отчет. Тъй като абоната не ползва подобна върхова тарифа, то този регистър не е активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично становище дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Натрупаното в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ.

 В хода на производството, ищецът не е представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размера посочен в издадената фактура., съдържащата се в регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа 1.8.3 скрит регистър на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на електроенергия само по показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период, несъобразена с нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Процесният електромер не е от типа смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва,същия няма регистри за памет, които да определят с точност началната дата на въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система.

По делото не е проведено пълно и главно доказване на друго основание, породило твърдяното право в полза на ищеца, поради което и предявения иск за дължимост на претендираната сума е неоснователен и по него следва да се постанови отхвърлително решение .

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

На въвзиваемата страна следва да се присъдят разноски за процесуално представителство в размер на 350 лева.

Водим от горното съдът

 

Р    Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 62/11.04.2019 г., постановено по гр.д. № 801/2018 г. на ДРС .

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.И., ЕГН **********, сумата 350.00 лв (триста и петдесет лева, 00 ст.), представляваща сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ