№ 301
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000255 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1410/09.12.2022 г. по т.д.№ 2295/2021 г., СГС, ТО, VI-5 състав е
отхвърлил предявените от „Грийн Енержи България“ ЕООД против „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД искове с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
400 000 евро – част от допълнителна парична вноска, съгласно решение на общото събрание
на съдружниците на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД от 12.01.2012 г., както и за сумата от
144 948.74 лв., начислено върху главницата обезщетение за забава за периода от 17.03.2017
г. до датата на подаване на исковата молба – 19.11.2021 г. С решението „Грийн Енержи
България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД сумата от 12 000
лв. – съдебни разноски.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Грийн Енержи България“
ЕООД, което моли то да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени.
Поддържа, че изводът на съда, че 5-годишният давностен срок за вземането тече от момента
на предоставяне на допълнителната парична вноска е незаконосъобразен. Разпоредбата на
чл. 134 ТЗ дефинирала допълнителната парична вноска като срочно задължение и
следователно срокът бил задължителен реквизит на това правоотношение като липсата му
не може да превърне вземането в безсрочно по тълкувателен път, тъй като волята на
законодателя го дефинира еднозначно като срочно. Погасителната давност при безсрочните
задължения, при които кредиторът определял падежа, започвала да тече от възникване на
задължението, т.е. от настъпване на изискуемостта в широк смисъл и следователно преди да
е настъпил падежът, съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД. Когато падежът на задължението се
определял по волята на длъжника - както в случая длъжникът „Солар енерджи съпорт“
ООД е бил длъжен да определи срок за връщане на вноската след изпълнение на нейната
1
функция по решение на ОС, а именно настъпване на бъдещо събитие - получаване на банков
кредит за дейността на дружеството, който е бил гарантиран с въпросната вноска по чл. 134
ТЗ, вземането от възникването си било изпълняемо, но не и изискуемо, поради което
давността не течала. В случая задължението за допълнителна парична вноска по чл. 134 ТЗ
било срочно и длъжникът определял сам падежа по закон, поради което било недопустимо
вземане на основание чл. 134 ТЗ да се идентифицира с безсрочните вземания и давността да
тече от възникване на вземането. Разпоредбата на чл. 70 ЗЗД определяла, че срокът се счита
за уговорен в полза на длъжника, ако не е уговорено изрично, че е в полза на кредитора или
на двете страни, поради което в случая бил в полза на длъжника. Въззивникът поддържа, че
срокът е задължителен реквизит на задължението по чл. 134 ТЗ и в случая бил относително
определен с оглед постигането на целта на вноската и връщането на същата след
изпълнение на функциите й. Право да определи срока имало Общото събрание на
съдружниците в ответното дружество и следователно срокът за връщане на вноските по 134
ТЗ се определял от длъжника „Солар Енерджи Съпорт" ЕООД. След като срокът е
предоставен на волята на длъжника, то изискуемост на вземането в широк смисъл
настъпвала едва след определяне на срок за връщане от длъжника и изтичане на същия.
По отношение на изискуемостта въззивникът счита, че по аналогия било
приложимо изключението от правилото на чл.69, ал.1, заложено в чл.69, ал.2 от ЗЗД,
съгласно което в случай, че изпълнението е предоставено на волята или на възможностите
на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен
срок като давността ще тече след изтичането на срока, определен от съда. Срокът бил
задължителен реквизит на решението като неговата липса го правела отменяемо, но не и
нищожно съгласно ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г., ОСГК ВКС. Процесната
вноска била предоставена за целите на сключване на договор за банков кредит на длъжника
„Солар Енерджи Съпорт“ ЕООД. Кредитът бил успешно усвоен, но ответникът не изпълнил
задължението си да определи срок за връщане на вноската, поради което за „Грийн Енерджи
България“ като кредитор по 134 ТЗ възниквало правомощието да обяви вземането си за
изискуемо преди изтичане на срока, който длъжникът отказва да определи и който е
задължителен законов реквизит на вноската. Обжалваното решение недопустимо
приравнявало задължението за допълнителна парична вноска по 134 ТЗ на безсрочните
задължения и така позволявало на длъжника да черпи правопогасяващи за вземането доводи
от собственото си противоправно поведение. В решението липсвали мотиви относно
наведените в исковата молба при условията на евентуалност доводи за новация на
задължението от страна на длъжника чрез вписването на зеканонното освобождаване на
ищеца като съдружник.
Въззиваемият „Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното с нея решение да бъде потвърдено. Поддържа, че въпросът дали
задължението има срочен или безсрочен характер не произтича от закона, а от
обстоятелството, че в протокола от решението на общото събрание на съдружниците, с
което е взето решение за допълнителни парични вноски не е определен срок за тяхното
връщане, от което следвао, че задължението има безсрочен характер. При липса на
определен от закона изричен срок за връщането на допълнителната вноска нямало как
липсата на установен с решението срок да бъде запълнена. Липсата на определен в
решението на ОСС срок за връщане на вноската е било основание за провеждане на съдебен
контрол върху решението, за какъвто обаче няма данни. Отделно – решението на ОСС, с
което не е определен срок за връщане на допълнителната парична вноска, не било нищожно
– така решение № 58/13.06.2006 г. и същото е основание на задължението за парична вноска.
Неотносими били доводите в жалбата, основани на чл.70 от ЗЗД или въпросът в чия полза е
уговорен срока, при условие, че липсва уговорен срок. Неприложима била нормата на чл.69,
ал.2 от ЗЗД, тъй като вземането не произтичало от договор. Липсвало решение на ОСС, че
изпълнението – връщането на допълнителната парична вноска е предоставено на молята на
длъжника. Липсвало и искане от кредитора за определяне на срок за изпълнение от
2
длъжника. Нормата на чл.69, ал.2 от ЗЗД не постановявала, че ако длъжникът не е определил
срок и кредиторът не поиска определяне на такъв от съответния районен съд, задължението
е неизискуемо. Счита, че новация поради заличаването на ищеца като съдружник в
ответното дружество не настъпва, тъй като нищо в естеството на задължението не е
променено.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Грийн
Енержи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД иск с правно основание
чл.134 от ТЗ и с правно основание чл.86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е съдружник в ответното
дружество, на което на 29.03.2019 г. предоставил допълнителна парична вноска в размер на
800 000 евро въз основа на Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г. Обстоятелствата,
на които била основана исковата претенция и размерът на внесената допълнителна парична
вноска били установени с влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск за
връщане на половината от сумата, възлизаща на 400 000 евро. Изискуемостта на
претендираното вземане настъпила на 07.02.2017 г. с получаване на поканата за плащането
й, каквото се считало получаването на исковата молба от ответника по проведеното съдебно
производство по частичния иск, който момент е възприет като такъв в мотивите решението.
Срокът за изпълнение на задължението за връщане на допълнителната парична вноска бил
изтекъл на 07.03.2017 г., от когато длъжникът е изпаднал в забава. Плащане по уважения
частичен иск не било извършено. Ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца останалата част от дължимата сума извън частта по претенцията по предявения
частичен иск за сумата от 400 000 евро до пълния претендиран размер от 800 000 евро и
равняваща се на 400 000 евро, както и законната лихва за забава върху главницата от 800 000
евро, начислена за периода от 17.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба –
19.11.2021 г. в размер на сумата от 144 948.74 лв. Претендира разноски.
Ответникът „Солар Енерджи Съпорт“ ООД оспорва предявените искове.
Оспорва доводите за обвързващата сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск
по проведеното съдебно производство, като установяваща датата на изискуемостта на
вземането и неговия размер, като на свой ред ответникът излага доводи, че същата касае
единствено правопораждащите факти, възприети по основателността на частичния иск.
Оспорва по отношение на ищеца да е налице интерес от предявяване на иска, както и
активна легитимация за предявяване на иска. Ищецът бил прехвърлил вземането си по
силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 09.06.2015 г., сключен с
„Норт Хайландер Инвестмънтс“ ЕООД. Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си за
внасяне на допълнителна парична вноска. Ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните вземания. Решението на общото събрание на
съдружниците на ответника за внасяне на допълнителна парична вноска било взето на
12.01.2012 г. и задължението било без определен срок. При липса на изрично посочен срок
за връщането на сумата, същата била дължима по всяко време, като кредиторът можел да
иска връщането й веднага. По тази причина давностният срок започвал да тече от 12.01.2012
г. В случая бил приложим общият петгодишен давностен срок, който е изтекъл на
12.01.2017 г. без давността да е била прекъсната от висящността на другия съдебен процес
по частично предявения иск. Евентуално поддържа, че в случай, че бъде прието, че
предаването на паричните средства е елемент от фактическия състав на правоотношението,
вземането било погасено по давност, но на 29.03.2017 г. Оспорва исковата молба по
първоначално предявения частичен иск да представлява извънсъдебна покана за изпълнение,
тъй като към този момент вземането било прехвърлено на трето лице, а в случай, че се
приеме, че е покана с същата касае само сумата по първоначално предявения частичен иск.
3
С допълнителна искова молба „Грийн Енержи България“ ЕООД поддържа, че с
последващ договор търговското предприятие на „Норт Хайландър Инвестмънтс“ ЕООД се
прехвърля обратно на „Грийн Енерджи България“ ЕООД. Оспорва да е изтекла давността за
вземането, предмет на спора, тъй като поради липсата на определен срок за връщане на
вноската, ищецът разполага с правото да определи падежа на цялата вноска от 800 000 евро,
съобразно първоначално изложените твърдения в този смисъл. В условията на евентуалност
поддържа, че по отношение на вземането е настъпила обективна новация с вписванията на
две поредни изменения в търговския регистър – заличаването на „Грийн Енерджи
България“ЕООД като съдружник през 2016 г. и с вписването му обратно като такъв през
2020 г. и 2021 г. след успешно провеждане на съдебни производства за
незаконосъобразността на взетите в този смисъл решения. Признава, че давността е изтекла
по отношение на част от мораторната лихва, а именно начислената такава за периода от
падежа на задължението на 07.03.2017 г. до 20.11.2018 г., с оглед датата на депозиране на
исковата молба – 19.11.2021 г.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба „Грийн Енержи
България“ ЕООД прави възражение за нищожност на договора за прехвърляне на търговско
предприятие от 04.11.2016 г., поради липса на съгласие.
По делото е представен Договор за съвместна дейност от 12.01.2012 г.,
сключен между „Енергийни колектори“ ООД и „Грийн енерджи България“ ЕООД –
наричано втората страна, с предмет на договора – постигане на съгласие относно условията
на съвместното сътрудничество по изграждането и експлоатацията на Фотоволтаична
централа, в качеството на страните на съдружници в „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, чийто
капитал се договарят да придобият при равни части – от по 50% от общия размер на
дружествените дялове. В чл. 2, ал. 3 от Договора са конкретизирани условията при
осъществяване на предмета му, като страните са поели задължението на датата на
подписването му да сключат и договора за прехвърляне на дружествените дялове от „Солар
енерджи съпорт“ ЕООД, след което „Грийн енерджи България“ ЕООД се задължава да
преведе по сметка на „Солар енерджи съпорт“ ЕООД, чийто дялове придобива,
допълнителна парична вноска - сумата от 800 000 евро, представляваща самоучастието а
„Солар енерджи съпорт“ ЕООД по договор за банков кредит. „Солар енерджи съпорт“
ЕООД се е задължило да подпише такива договори със Системен интегратор и да вземе
такива решения, които ще гарантират незабавно след усвояване на първия транш от
банковия кредит, възстановяване на платената от „Грийн енерджи България“ ЕООД
допълнителна парична вноска от 800 000 евро. Страните са се съгласили, че неизпълнението
на това задължение ще се счита съществено нарушение на този договор. Сключването на
договора за банков кредит е предвидено да стане на следващия работен ден след вписването
на първата и втората страна като единствени съдружници в Солар енерджи.
С Договор за покупко-продажба на дялове от 12.01.2012 г. с нотариална
заверка на подписите на датата на договора, Т. К. Т. продава на „Грийн Енерджи България“
ЕООД притежаваните от него дружествени дялове, съставляващи 50% от капитала на
„Солар Енерджи Съпорт“ЕООД, срещу цена от 2500 лв., платима в деня на подписването на
договора, която дата е предвидена за прехвърляне собствеността върху дружествените
дялове.
С Договор за покупко-продажба на дялове от 12.01.2012 г. с нотариална
заверка на подписите на датата на договора, Т. К. Т. продава на „Енергийни колектори“
ООД притежаваните от него дружествени дялове, съставляващи 50% от капитала на „Солар
Енерджи Съпорт“ЕООД, срещу цена от 2500 лв., платима в деня на подписването на
договора, която дата е предвидена за прехвърляне собствеността върху дружествените
дялове.
4
Представен е Протокол от заседание на извънредно общо събрание на
съдружниците на „Солар енерджи съпорт“ООД от 12.01.2012 г., видно от който
съдружниците – „Енергийни Колектори“ ООД и „Грийн Енерджи България“ ООД,
притежаващи 100 % от капитала на дружеството са взели решение по т. 1 от обявения
дневен ред за предоставяне от „Грийн Енерджи България“ ЕООД на допълнителна парична
вноска в размер на 800 000 евро, представляваща самоучастие на дружеството по договор за
банков кредит за целево финансиране на изграждане и пускане в експлоатация на
фотоволтаична централа, като средствата бъдат преведени по сметка на „Солар Енерджи
Съпорт“ООД в 1-еднодневен срок от датата на вписване на „Грийн Енерджи България“
ЕООД като съдружник в същото. Съдружниците са потвърдили, че предоставянето на
допълнителната парична вноска не води до промяна в разпределението на дяловете или в
процентното съотношение на съдружниците.
Представен е Протокол – решение на едноличния собственик на капитала на
„Грийн Енерджи България“ ЕООД от 12.01.2012 г., в който е вписано взето решение за
предоставяне на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД на допълнителна парична вноска в размер
на 800 000 евро, представляващи самоучастие на дружеството при сключване на договор за
банков кредит, като подписът върху протокола е нотариално заверен.
Представено е преводно нареждане за презграничен превод, с което
едноличният собственик на капитала на „Грийн Енерджи България“ ЕООД е наредил сумата
800 000 евро към „Солар Енерджи Съпорт“ ООД.
С влязло в сила решение от 05.07.2018 г., постановено по т.д.№ 8884/2016 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, е уважен предявеният като частичен иск от „Грийн
Енерджи България“ ЕООД против „Солар Енерджи Съпорт“ ООД с правно основание чл.
134, ал. 1 ТЗ, като последното е осъдено да заплати сумата от 400 000 евро – част от
допълнителна парична вноска, съгласно решение на общото събрание от 12.01.2012 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.134 от ТЗ.
Съгласно чл.134, ал.1 от ТЗ по решение на общото събрание за покриване на
загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат
задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните
вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
Целта на разпоредбата е да предостави възможност на дружеството да задължи
съдружниците да направят допълнителни парични вноски за определен срок при възникнала
необходимост. Това е способ за кредитиране на дружеството при възникнали за него
икономически и финансови затруднения. Задължението за предоставяне на допълнителните
парични вноски е проявление на личния елемент в дружеството с ограничена отговорност -
чрез тях съдружниците подпомагат дружествената дейност и способстват за нормализиране
на финансовото състояние на дружеството. Като функции на допълнителните парични
вноски в съдебната практика и правната теория се посочва тяхното предназначение като
вътрешно дружествено кредитиране с оглед покриване на настъпили загуби или
преодоляване на временна нужда от свободни оборотни средства.
Решението за допълнителни парични вноски се взема от Общото събрание на
дружеството. Възникналото облигационното правоотношение не произтича от договор и по
отношение на него не се прилагат тези правила /така в Решение № 60174 от 2.03.2022 г. на
ВКС по т. д. № 2404/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Г. И. и Решение № 342 от
12.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 152/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. С./. Със своето
решение общото събрание на съдружниците определя размер и срок на вноските, който
може да бъде в полза на някоя от страните или и на двете, както и дали ще се дължат лихви.
5
В компетентност на общото събрание е да определи срока за връщане на допълнителните
парични вноски. Наличието на реална необходимост от извършване на допълнителни
парични вноски /с оглед покриване на конкретни загуби и при временна необходимост от
парични средства за дружеството/ не е въпрос на целесъобразност, а на наличие на
материалноправно основание.
На съдебен контрол подлежи материалната законосъобразност на решението
на общото събрание на съдружниците, включително и срокът за връщане на допълнителните
парични вноски. Срокът за връщане на допълнителните парични вноски е съществен
елемент на решението съгласно изискванията на чл. 134 от ТЗ. Той следва да бъде
определен с оглед другата предпоставка, предвидена в нормата - реалната нужда от
кредитиране и преодоляването й, както и временната необходимост, които съответно ще
обоснове срока.
Предпоставките за приемането на решението за предоставяне на допълнителни
парични вноски са изрично установени в закона - необходимост от покриване на загуби или
временна необходимост от парични средства - чл. 134, ал. 1 ТЗ. Първата от предпоставките
за предоставяне на допълнителните парични вноски - необходимостта от покриване на
загуби, цели по същество чрез допълнителните парични вноски да се избегне откриването на
производство по несъстоятелност на дружеството. При втората предпоставка активите на
дружеството надхвърлят неговите задължения, но то е изпаднало във временна ликвидна
криза, тъй като не е в състояние за определен период от време да покрие своите изискуеми
задължения по търговски сделки.
В случая на допълнителни парични вноски не може да се приеме, че са
приложими правилата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, тъй като липсва основание за прилагане на
нормата по аналогия. Липсва празнота в закона, която да се наложи чрез тълкуване да бъде
преодоляна. Нормата на чл. 134 от ТЗ съдържа ясно правило и поставя като условие за
вземане на решение за допълнителни парични вноски – да бъде определен срок за
връщането им. Икономически това решение е от значение, тъй като паричните вноски са
необходими за дейността на дружеството и за планиране на разходите му в определения
срок. Това изискване препятства възможността кредиторът да поиска връщане на заетите
средства по аналогия на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД.
В производството по делото е установено че в предходен процес съдът се е
произнесъл по останалата част на заявеното в настоящото производство вземане. С влязло в
сила решение от 05.07.2018 г., постановено по т.д.№ 8884/2016 г. по описа на СГС, ТО, VІ-
13 състав, е уважен предявеният като частичен иск от „Грийн Енерджи България“ ЕООД
против „Солар Енерджи Съпорт“ ООД с правно основание чл. 134, ал. 1 ТЗ, като последното
е осъдено да заплати сумата от 400 000 евро – част от допълнителна парична вноска,
съгласно решение на общото събрание от 12.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящото производство има за предмет останалата част от вземането.
По въпроса ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг
исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от
същото право, Върховният касационен съд се е произнесъл с ТР 3/2016 от 22.04.2019 г.,
като в т.2 от него е приел, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В мотивите на тълкувателното решение по т.2 е разяснено, че при уважаване
на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които
правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието
6
му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска
за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на
иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за
съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно
материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това
частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася
не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво
произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на спора, и с оглед
СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. №
1/2000 г., ОСГК, т. 18. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното
право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на
факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите
възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е
допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото
е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и
с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131
ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се
отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той
да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
В процесния случай със сила на пресъдено нещо е установено вземане на
ищеца за невърната допълнителна вноска, която е заплатил към ответното дружество,
определена по реда на чл.134 от ТЗ като е присъден половиния размер на вземането. Това
означава, че от направените от ответника възражения по иска е допустимо да бъде
разгледано единствено заявеното от ответника възражение за погасяване на претендираното
от него вземане по давност. По отношение на останалите възражения за недължимост,
касаещи правопораждащите вземането факти: оспорване сумата по вноската реално да е
била изплатена от ищеца; наличието на валидно взето решение на общото събрание на
дружеството, се явяват преклудирани и е недопустимо тяхното разглеждане и обсъждане в
настоящото производство. Възраженията свързани с наличието на предпоставките за
възникване на материалното право е следвало да бъдат направени по предходното дело за
присъдената вече част от заявеното и в настоящото производство вземане.
Приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не
7
кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. Настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на
ВКС в посочените решения.
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно ал.2 ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало.
В процесния случай задължението на дружеството да върне предоставените от
ищеца средства няма определен падеж. В решението на общото събрание, представляващо
основание за плащането на допълнителната парична вноска не е определен срок,
независимо, че законът изисква такъв да бъде определен. Както е посочено по-горе в
мотивите облигационното правоотношение по предоставяне на допълнителна парична
вноска не произтича от договор и по отношение на него не се прилагат правилата относно
недействителността на сделките /така Решение № 342 от 12.12.2018 г. на ВКС по т. д. №
152/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. С./. На контрол за законосъобразност по реда
на чл. 74 ТЗ подлежи решението на общото събрание на основание чл. 134, ал. 1 ТЗ. По
делото не е твърдяно и не са представени доказателства за това да е инициирано
производство по реда на чл.74 по отношение на решението на общото събрание на
ответното дружество за допълнителната вноска.
Предвид изложеното въззивният съд приема, че за предоставянето на
процесната допълнителна вноска няма определен срок. Липсата на определен срок означава
и че са неотносими доводите в жалбата в чия полза е същия.
Следователно задължението на ответника да върне платената допълнителна
вноска не е с определен падеж.
Въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.69, ал.1 от ЗЗД, съгласно
която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Не
могат да бъдат споделени доводите на въззивника , че в случая е приложимо правилото на
чл.69, ал.2 от ЗЗД, тъй като в решението на общото събрание липсва посочване, че
изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на ответното дружество. Това
е и невъзможно, тъй като идеята на закона при регламентацията на допълнителните парични
вноски е че с тях се предоставят временно средства на дружеството от страна на
съдружниците, поради което връщането им не може да бъде предоставено на волята и
възможностите на дружеството. По тази причина съдът намира, че в случая кредиторът не
може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. От друга страна по
делото липсват доказателства да е било инициирано такова производство.
Тъй като процесното задължение е без срок, същото е изискуемо от момента
на възникването му или от датата на която ищецът е предоставил на дружеството паричните
средства по допълнителната вноска - 29.03.2012 г., от която дата по отношение на ищеца е
възникнало правото да иска изпълнение на вземането си. От датата на изискуемост е
започнал да тече давностният срок за погасяване на вземането /чл. 114 ЗЗД/ и същият е
изтекъл на 29.03.2017 г. По делото не е установено давностният срок да е спирал или да е
бил прекъсван и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016 г.,
ОСГТК на ВКС, предявяването на иск за парично вземане като частичен такъв няма за
последица спирането и прекъсването на течението на давността за останалата непредявена
част.
Съдът намира неоснователно възражението, че правоотношението по
предоставяне на допълнителната парична вноска е претърпяло обективна новация с
извършените вписвания на заличаването на ищеца като съдружник в Търговския регистър и
с вписването на същия обратно като съдружник през 2020 г. и 2021 г. Задължителните
предпоставки за новиране по чл.107 от ЗЗД са 1./ валидно възникнало задължение, което се
погасява; 2./ валидно възникване на нов дълг; 3./ разлика между новосъздаденото и
8
погасеното задължение – двете задължения трябва да са с различен предмет; 4./ намерение
на страните за новиране; 5./ способност на страните да новират. Обективната новация
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение като разликата между
старото и новото облигационно отношение трябва да засяга някоя от съществените му
елементи като новият елемент се отнася до предмета на задължението – длъжникът поема
нов дълг с нов предмет или ново основание по отношение на старото задължение. В случай,
че в рамките на стария дълг страните са изменили размера на отделните вноски, договорната
лихва и сроковете за плащане, които са несъществени елементи на задължението, промяната
не внася изменение в старото облигационно задължение, тъй като липсва промяна в
предмета и/или основанието на старото облигационно задължение. Старият дълг не е
погасен. Вписванията в Търговския регистър не променят основанието или предмета на
задължението, поради което не променят вида и размера на задължението на ответника. От
друга страна те не представляват признание на вземането.
Вземането на ищеца за разликата до пълния претендиран размер на вземането
за връщане на заплатената допълнителна парична вноска е погасено по давност и
следователно е погасено правото на ищеца да иска събирането й по образуван съдебен или
изпълнителен процес. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради това че главното вземане на ищеца е погасено по давност, погасено по
давност се явява и акцесорното му вземане за обезщетение за забава под формата на
законната лихва /чл. 119 ЗЗД/.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По направените от страните разноски:
При този изход на делото отговорността за направените от страните разноски е
на въззивника, който следва да бъде осъден да заплати и направените от въззиваемия такива.
За направените разноски въззиваемият е представил списък, с който претендира
възнаграждение за процесуално представителство. Към списъка са приложени доказателства
за това, че разноските са направени. Въззивникът не е възразил, поради което заплатената
като адвокатско възнаграждение сума от 12 000 лева следва да бъде присъдена.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1410/09.12.2022 г. по т.д.№ 2295/2021 г., СГС,
ТО, VI-5 състав.
ОСЪЖДА „Грийн Енержи България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „Златен рог“ №22, да заплати на „Солар Енерджи
Съпорт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Ген.
Тотлебен“ № 2А, сумата от 12 000 лева – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10