Р Е Ш Е Н
И Е №260002
гр. Пловдив, 05.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното съдебно заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА
и прокурора МИРОСЛАВ ХРИСТЕВ,
след като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова
ВАНД № 1964 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на обвиняемия по досъдебно производство 539/2019 г. по описа на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив И.Н.С. – адв. Б. срещу постановеното, по реда на чл. 378 от НПК, Решение № 260043 от 20.08.2020 г. по АНД № 4020/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 н. с., с което подзащитният му е признат за ВИНОВЕН за извършено на 18.11.2019 г. в гр. П. престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК – затова, че при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с № на рама *** си е служил с два броя табели с регистрационен номер **, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с № на рама *** и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева. В тежест на обвиняемия, първоинстанционният съд е възложил направените по делото разноски, в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 3 от НПК, като е разпоредил иззетите и съхранявани при домакина на Пето РУ при ОДМВР – Пловдив - 2 бр. регистрационни табели да бъдат предадени по компетентност на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, след влизане в сила на съдебния акт.
В депозираната жалба от защитника на обвиняемия не се оспорват притетите за установени фактически обстоятелства, въз
основа на които първата инстанция е направила изводите си за съставомерност на инкриминираното престъпление. Твърдението
за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, с което се
мотивира и искането за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и постановяване на оправдателно решение, е изведено въз основа на
отказа на съда да приеме, че извършеното от обвиняемия С. е малозначително
деяние, с което да се обоснове и приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Тези аргументи се доразвиват от защитника на обвиняемия в представено по
делото след провеждане на разпоредителното заседание, по реда на чл. 327 от НПК, писмено становище, както и в хода на съдебните прения пред въззивната инстанция.
Въпреки надлежното си уведомяване за съдебното производство пред Окръжен съд – Пловдив, обвиняемият не е заявил желание за лично участие и не се яви в съдебното заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че
атакуваното решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Счита, че преобладаващата част от възраженията на защитата,
изложени и пред първата инстанция, са намерили законосъобразен и обоснован
отговор в мотивите на атакувания съдебен акт. Според прокурора от Окръжна
прокуратура Пловдив не са налице основания за отмяна на постановеното решение -
не е допуснато твърдяното нарушение при прилагането на материалния закон с
отказа на съда да постанови оправдателно решение, приемайки явна малозначителност на деянието, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността и
законосъобразността на обжалваното решение, в контекста на оплакванията в
жалбата и в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, счита че
не са налице основания за отмяна на съдебния акт.
Първоинстанционното
производство е проведено по реда на особените правила на Глава двадесет и осма
от НПК.
За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е подложил на анализ, събраните в
хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, в рамките на фактическите положения, залегнали в постановения, по
реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл.375 от НПК
прокурорски акт, спазвайки принципите на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. В хода
на проведеното съдебно следствие не са установени нови фактически
обстоятелства, а възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка отговаря на обективния и всестранен анализ на
информацията, съдържаща се в доказателствените
източници.
Обвиняемият И.Н. С. е български гражданин, роден на *** г. в гр. А.. Живее в гр. П.. Има завършено средно образование. Към момента на провеждане на съдебното производство не е трудово ангажиран. Женен, неосъждан.
Обвиняемият И. С.бил собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с регистрационен номер *** и № на рама **, чиято регистрация е прекратена през 2007 г. Въпреки, че разпродал автомобила си на части, той не върнал в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив регистрационните му номера.
В по-късен момент обвиняемият придобил правото на собственост на лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен номер *** и с № на рама **. Регистрацията на това моторно превозно средство била временно прекратена за срок от 6 месеца, въз основа на наложена принудителна административна мярка, със Заповед № 17-1030-001100/15.06.2017 г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. В изпълнение на заповедта били отнети свидетелството за регистрация на автомобила, както и двата броя табели с регистрационни номера ***.
На 18.11.2019 г. обв.
С. решил да придвижи лекия си автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, който до
този момент домувал в близост до предходната му
месторабота – на ул. „П.“ № **, в гр.П.до жилището си в ж. к. „Т.“. За целта,
монтирал оставените на съхранение в дома си регистрационни табели на предходния
си лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ на мястото на
свалените и отнети от служителите на ОДМВР – Пловдив регистрационни табели на
лекия автомобил „Форд“ марка „Фокус“.
Около 22.00 ч., движейки се по ул.
„С.“ в ж. к. „Т.“, в близост до блок **, обв. С.не
спрял на пешеходна пътека и отнел предимството на преминаващия пешеходец – свид. Г.У., в резултат на което последвало съприкосновение
и удар между лекия автомобил и тялото на свид. У.. На
същия били причинени травматични увреждания, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Настъпилото пътно
транспортно произшествие станало достояние и на други очевидци – свид. А.К.и свид. К.Б., които
подали сигнал на спешен номер 112.
На място бил изпратен автопатрул от Пето РУ при ОДМВР – Пловдив в състав – свид. Т.К.и Г.М., както и екип на сектор „Пътна полиция“ – свид. С.П.и И. П.. За възникналото ПТП е съставен
Констативен протокол. При извършената проверка на автомобила, с който е
причинено произшествието, във връзка със съставянето на Акт за установено
административно нарушение на правилата за движение по пътищата на водача – обв. С., свид.Петков установил от
данните в информационните масиви на ОДМВР – Пловдив, че регистрационните
номера, поставени на автомобила са издадени за друг автомобил. Обвиняемият не
отрекъл този факт. Затова и в Акта, издаден по реда на чл. 36 и сл. от Закона
за административните нарушения и наказания е отразено и констатирано
административно нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за категорично установена,
въз основа на приобщените, по реда на чл. 378, ал. 2 във вр.
чл. 283 от НПК, доказателства и доказателствени
средства – приложените справки за регистрация на моторните превозни средства,
притежавани от обвиняемия, за издадените му документи за правоспособност за
управление на МПС, за констатирани и санкционирани по административен ред,
допуснати нарушения на разпоредбите на ЗДвП, документите, оформени при посещението
на местопроизшествието от екипите на полицията – констативният протокол за ПТП
с пострадали лица и Актът за установяване на административно нарушение.
Кредитирани с доверие като обективни, логични и непротиворечиви,
възпроизвеждащи в хронологична последователност фактите, включени в предмета на
доказване са и всички свидетелски показания – на пострадалия при ПТП – свид. Г.У., на свидетелите – очевидци и на служителите на
полицията, посетили местопроизшествието.
Въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
формиране на вътрешното убеждение на съда относно релевантните факти, включени
в предмета по чл. 102 от НПК. Доказателственият
анализ не е изключил нито един от доказателствените
източници, събрани и проверени чрез регламентираните в НПК способи, без да се
дава преимущество или да се игнорират част от тях за сметка на други. Не са
допуснати и логически грешки при обсъждането им.
Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка и верния анализ на приобщените по надлежия
ред в съдебното производство доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на разследването, първостепенният съд е направил и
съответни на закона правни изводи относно съставомерността
на поведението на обвиняемия, както от обективна, така и от субективна страна.
В конкретния казус, по категоричен и несъмнен начин доказателствената съвкупност позволява да се направи единственият възможен извод, че на 18.11.2019 г. в гр. Пловдив обвиняемият И.Н.С. е извършил вмененото му във вина престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК – затова, че при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с № на рама *** си е служил с два броя табели с регистрационен номер **, издадени за друго моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с № на рама **.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК – „служене“ с контролни знаци, неиздадени от съответния орган, е осъществено със самия факт на поставянето им на предназначеното за целта място. По отношение на този именно факт доказателствените източници са безпротиворечиви. Той се признава не само от обвиняемия, но е установен и от показанията на служителите на полицията. Информация с косвено значение, позволяваща да се провери обективността и достоверността на заявеното в гласните доказателствени средства, се съдържа в приложените към делото справки за регистрираните на името на обвиняемия моторни превозни средства. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че за реализиране на престъпния резултат дори не се изисква МПС да е проверено или да е създадено затруднение при идентифицирането на МПС от компетентните органи /Р. 413/2002 г. по адм. дело 6649/00 г., III отделениена ВАС; Решение от 06.11.2008 г. по ВНАХД № 395/2008 г. на ОС – Благоевград, Решение по НОХД № 1072/2002 г. по описа на РС – Кюстендил от 31.01.2003г./. За да е съставомерно деянието е достатъчно регистрационната табела да е поставена на съответното за целта място върху моторното превозно средство, без значение дали то е в покой, в движение, стига целта да е била - възприемане на табелата от контролните органи или всяко трето лице, като легитимен знак за външна идентификация.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Действията на обвиняемия,
предшестващи преместването на спрения от движение през 2017 г. автомобил –
саморъчното монтиране на регистрационните табели, издадени за лекия автомобил с
прекратена регистрация категорично сочат на съзнателно и целено нарушаване на
нормативния ред. В този аспект, следва да се отчете и времето на извършване на
деянието – в тъмната част на денонощието, с което явно е целено да се избегнат
закономерните последици, настъпили в конкретния казус, в резултат на засягането
и на други защитени от закона обществени отношения, пряко свързани с
извършената транспортна дейност.
Възражението на защитата за наличие на достатъчно основания за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК са несподеляеми и от настоящата инстанция. Малозначителността, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, е сред обстоятелствата, изключващи противоправността на деянието. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК съдържа две хипотези, според които макар формално да осъществява признаците на съответен престъпен състав, деянието не е престъпно. При първата от тях (неприложима в конкретния казус) липсва изобщо засягане на защитените обществени отношения. Явната незначителност на обществената опасност, регламентирана във втората хипотеза на чл. 9, ал. 2 от НК се определя от ниската степен на засягане на обществените отношения, предмет на защита. Съдебната практика, включително и цитираната във въззивната жалба е непротиворечива по въпроса, че малозначителността следва да бъде изведена на базата на съвкупната преценка на доказателствата и доказателствените средства, установяващи във всеки конкретен казус елементите от състава на дадено престъпление. В този аспект, от значение са конкретните характеристики на обекта на посегателство, начина на извършване на деянието, интензитета на неговото засягане и възможните последици, както и личностната характеристика на дееца.
Според настоящия въззивен състав, събраните по делото доказателства за личността на обвиняемия не се отличават нито с твърдяната от защитата изключителност на положителните данни, нито със значителен превес. Вярно е, че обвиняемият С. не е осъждан, но информацията, съдържаща се в приложената в хода на разследването Справка за нарушител/водач /л. 46 ДП/ сочи на периодична активност при административните нарушения на правилата за движение. Полагането на обществено полезен труд, както и временната трудова неангажираност, както правилно е приел и първоинстанционният съд следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне размера на административното наказание, но не са достатъчни, за да обосноват малозначителност на конкретно извършеното престъпление при настъпилите наред със съставомерните и други вредни последици.
Предвид изложеното, въззивната инстанция не констатира твърдяното от защитата
нарушение при приложението на материалния закон, с отказа на районния съд да
приеме за малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2
от НК, извършеното на 18.11.2019 г. от обвиняемия И. С. престъпление по чл.
345, ал. 1 от НК.
Въз основа на правилно установената
правна квалификация на извършеното престъпление, първоинстанционният
съд е направил законосъобразен извод и относно наличието на основания за
приложение на разпоредбата на чл. 78 А от НК. Наложеното административно
наказание в минималния, предвиден от закона размер, напълно съответства на
превеса на смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства и успешно
може да изпълни и целите по чл. 36 от НК.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260043 от 20.08.2020 г., постановено по АНД № 4020 по описа за 2020 година на Районен съд - Пловдив, Х н. с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Решението да се съобщи на страните, по реда на чл. 340, ал. 2, пр. 2 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: