Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІІ-99 , 19.09.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на седемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калина Пенева
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 980 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение №875 от 17.04.2019 г, по гр.д. № 7525 по описа за 2018 г. на Районен
съд Бургас А.Г.А.с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № ** е осъден да заплати на Г.А.А.
с ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 2
350 лв. /две хиляди триста и петдесет /лева, представляваща припадаща му се
част от парична сума, явяваща се част от наследствената маса от наследството,
оставено от майка му А.Д. А., починала на **.**.20** г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.10.2018 г., до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за
горницата над уважения размер от 2 350 лв. до пълния заявен размер от 5 350
лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част.
Отхвърлено
е възражението на А.Г.А. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № ** , срещу Г.А.А.с ЕГН **********,
адрес: гр. С., кв. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. *, за прихващане със сумата от 2
350 лв., представляваща половината от заплатените от А.Г.А. разходи по
погребението на А.Д. А.,б.ж. на гр. Б., починала на **.**.20** г., поставянето
на надгробен камък, извършените опела и възпоменания в нейна памет.
Осъден е
А.Г.А.с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „Л.“ № ** , да заплати на Г.А.А.с
ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. Д. № **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 291.
66 лв. /двеста деветдесет и един лева и 66 ст./ - направени по делото разноски.
Осъден е
Г.А.А.с ЕГН **********, адрес: гр. С., кв. Д.
№ **, вх. *, ет. *, ап. *, да заплати на А.Г.А.с ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
ул. „Л.“ № ** , сумата от 336. 44 лв.
/триста тридесет и шест лева и 44 ст./ - направени по делото разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от Г.А.А.,
с която се обжалва решението, в частта, в която съдът отхвърля иска за
горницата над уважения размер от 2 350 лв. до пълния заявен размер от 5 350
лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част, иска се отмяна в
обжалваната част и постановяване на ново решение, с което предявения иск да
бъде уважен изцяло. В депозираната жалба се сочи, че решението в обжалваната
част е неправилно, постановено в нарушение на материалноправния закон и
необосновано. Изтъква се, че само въз основа на свидетелски показния на
свидетелите водени от ответника е прието предаването на сумата от 3000 лева.
Излагат се съображения, че свидетелите нямат непосредствени впечатления от
предаването на процесната сума, доколкото не са били на улицата- мястото на
предаването. Твърди се, че свидетелите не са виждали ищеца от тридесет години,
а от мястото където са се намирали- тераса на третия етаж не са могли да
възприемат колко пари и на кого са дадени. Не се въвеждат искания по
доказателствата.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ответника А.Г.А..
Постъпила
е въззивна жалба и от ответника А.Г.А., срещу решението, в частта с която е
отхвърлено възражението му срещу Г.А.А. за прихващане
със сумата от 2 350 лв., представляваща половината от заплатените от А.Г.А.
разходи по погребението на А.Д. А., починала на **.**.20** г., поставянето на
надгробен камък, извършените опела и възпоменания в нейна памет. Иска се отмяна
в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъде уважено
направеното възражение за прихващане. В жалбата са наведени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон,
както и поради необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи.
Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че направените разходи за
погребение, паметник и помени не се явяват задължение от наследството по
смисъла на чл. 60,ал. 1 ЗН, както и изводът че направените разходи
представляват нравствен дълг и такъв дълг може да се изпълнява само доброволно.
Не са заявени доказателствени искания. Претендират се разноски
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от ответната страна по жалбата Г.А.А., с
който се оспорва изцяло въззивната жалба на А.А. и се иска
същата да бъде оставена без уважение. Твърди се, че разходите за погребение
представляват изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД.
Излагат се съображения, че тези разходи не биха могли да бъдат свързани с
наследството, доколкото съгласно чл. 1 от
ЗН то се открива от момента на смъртта на наследодателя, същите не са
във връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилата на чл. 60,
ал. 1 от ЗН.
В
съдебно заседание страните поддържат депозираните от тях въззивни
жалби и оспорват въззивните жалби на насрещните
страни,не правят доказателствени искания, претендират разноски.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираните въззивни жалби са допустими -
подадени са от процесуално легитимирани лица в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговарят на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 ГПК и чл.261 ГПК.
Предмет на въззивно
обжалване е Решение №875 от 17.04.2019 г, по гр.д. № 7525 по описа за 2018 г.
на Районен съд Бургас във всичките му части.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на РС - Бургас. Във
връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Бургаският
районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - за
възстановяване на ½ част от изтеглена от ответника сума от банкова
сметка на А. Д. А. -обща наследодателка на страните. В производството не се е
спорило по въпроса, че А.Д. А. е била титуляр на вземане към „Банка ДСК“ АД за
получаване на сума в размер на 10 700 лв.-текущо салдо по разплащателната
ѝ сметка.
От
удостоверение за наследници от 09.07.2018 г. Изх.№94-01-22314 на Община Бургас се
установява също, че А.Д. А. е починала на **.**.20** г., като е оставила за
наследници по закон Г.А.А.- *** на починалата и А.Г.А.-
п. с..
След
смъртта ѝ, описаното вземане е станало част от наследствената маса. Съобразно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки от
страните следва да получи по наследяване ½ част от наследствената маса,
в това число и ½ идеална част от горните парични средства или по 5 350
лв.
Между
страните не е спорно и обстоятелството, че ответникът е получил от „Банка ДСК“ ЕАД
сума в размер 10 700 лв., изтеглена от него в периода 03.02.2019 г- 09.07.2018
г., видно от Извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 03.02.2019 г- до
09.07.2018 г. Този факт е признат и от ответника още в отговора на исковата
молба.
Съгласно
твърденията в исковата молба, източник на облигационното отношение е общия
фактически състав на чл. 59 ЗЗД, при който ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца неоснователно, изтегляйки от банкова сметка на общия им наследодател
сумата от 5 350 лв., представляваща ½ част от наследствената маса
полагаща се на ишеца. В този случай ищеца не
разполага с друга правна възможност да възстановят обедняването си освен чрез
предявения иск. Според трайната съдебна практика на ВКС и съгласно ППВС №
1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги със субсидиарен характер и защита
чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск
на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване
за сметка на обогатяването на друг правен субект. За да бъде уважен такъв
облигационен иск ищецът следва да докаже обедняването си и обогатяването на
ответника, причинна връзка между тях и липсата на основание за такова
имуществено разместване. Принципът е, че всеки който се е обогатил с нещо за
сметка на другиго без правно основание, дължи връщане на това, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
Основният
спорен въпрос в производството е бил дали ответникът е дал на ищеца сума в
размер на 3000 лева, част от полагащите му се от наследствената маса 5 350 лева.
Пред
Районен съд Бургас са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите Я.
А. – **** на ответника, и Р. К. – ******* на брата на покойната А.. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията и на
двамата свидетели и е приел, че същите са присъствали на предаването от ответника на ищеца на сумата от 3 000 лв., като дял от
наследството на майка му.
Основното оплакване на въззивника Г.А.А. е, че свидетелите Я. А. и Р. К. нямат непосредствени
впечатления от предаването на процесната сума, доколкото не са били на улицата-
мястото на предаването, а са наблюдавали от тераса на третия етаж.
Съгласно последователната, трайно
установена практика на Върховния касационен съд, съдът при противоречие в
свидетелските показания относно относими към спорното право факти излага мотиви
кои свидетелски показания приема за достоверни, в коя тяхна част и защо; защо
не дава вяра на показанията на свидетел; защо приема, че свидетелят не е
безпристрастен или по други причини не възпроизвежда вярно възприетите факти.
Преценката за достоверност на свидетелските показания съдът извършва,
съпоставяйки ги помежду им и с всички доказателства по делото и обосновавайки
изводите си чрез логически издържани съждения./ в т.см. Решение № 177 от
28.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6369/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Светла Цачева/
В процесния
случай съдът е основал решението си както на гласните, така и на писмените
доказателства и ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка, с което е спазил
процесуалните правила, като преценката за достоверността на показанията на
свидетелите съдът е извършил по вътрешно убеждение. Настоящият въззивен състав се солидаризира с изводите на РС Бургас и
намира, че показанията на свидетелите А. и К., преценени по реда на чл. 172 ГПК
следва да бъдат кредитирани, доколкото не е налице противоречие между тях и
същите се подкрепят от останалите доказателства по делото. Неоснователно е
оспорването на въззивника, че свидетелите нямат непосредствени впечатления от
предаването на процесната сума. Свидетелят А. твърди, че е наблюдавал как ответника
А.А. е отброил сумата от 3000 лева, а и той, както и
свидетелката К. са очевидци на предаването на сумата, макар и наблюдавайки от
тераса на третия етаж, доколкото са имали преки зрителни възприятия на
случвалото се.
Ето
защо правилни са изводите на РС Бургас,че по отношение на сумата от 3000 лева
ответникът не се е обогатил с нея, а ищецът съответно не е обеднял.
За
сумата от 2350 лева/ разликата между платената от ответника на ищеца сума от
300 лева до претендираната от ищеца сума
от 5350 лева/ е направено възражение за прихващане със сумата от 2480, 50 лева,
като ответникът твърди, че тази сума представлява дължими от ищеца разноски за
погребение, помени и паметник на майка му-
А.Д. А..
На
релевираното от въззивника А.А. възражение за прихващане първоинстанционният съд е дал
също правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
От
приложените по делото писмени доказателства, а имено квитанции към приходни касови ордери (л.19), договор за
изработка (л.20) и фискални бонове (л.21) се
установява, че ответникът е
заплатил за погребението на съпругата си 1 317 лв., 2 000 лв. за надгробен камък, или общо сумата
от 3 317 лв. От събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията
на свидетелите Я. А. и Р. К. се установява, че ответникът е правил и
допълнителни разходи за извършването на помени за настъпването на 40 дни, 60 дни, шест месеца, и една година от
смъртта на съпругата му, възлизащи поне на 200 лв. за всяко едно от тях.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че разходите за погребение и възпоменателни
мероприятия не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството, тъй
като то се открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи
откриването на наследството парични взаимоотношения между наследниците
касателно сторен разход след и по повод на смъртта на наследодателя не са
взаимоотношения във връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по
правилото на чл. 60, ал.1 от ЗН. Именно в този смисъл е и цитираната във въззивната жалба от А.А. съдебна
практика/ Определение № 171 / 26.03.2009 г. по ч. гр. д. № 2105/2008 г. на ВКС,
IV г. о./
Съгласно
практиката на ВКС претенцията за заплащане на разходите по погребение на
дете/родител е облигационна. Погребалните и траурно-обредните услуги се
извършват възмездно и въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат
от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи и с оглед
взаимоотношенията приживе, конкретния случай, при който е настъпила смъртта,
заслугите на покойника, материалното положение на семейството му и пр.
Единствената
хипотеза, в която наследниците са задължени за извършените разходи за погребение
на дадено лице, е в случаите, когато погребението се извърши от общината, при
липса на поемането му от други лица. Само тогава, в съответните общински
наредби, е предвидено, че общината има право да претендира направените в такива
случаи разходи за погребение от наследниците на погребаното лице. Следва да
бъдат разграничавана хипотезата, когато наследниците се явяват задължени спрямо
трето лице и това трето лице претендира от тях определени суми, и хипотезата, в
която се разглеждат вътрешните взаимоотношения между наследниците, свързани с
направен от тях разход за погребение и помени.
Доколкото
обичаят като източник на правото въвежда в дълг на близките на починалото лице
да го погребат /в съответствие и с религиозната му принадлежност /,показвайки
по този начин обичта и уважението си към него, то това е дълг както на ищеца
като *** на починалата А. А., така и на останалите ѝ близки, какъвто е
ответника – неин ******. Това е вътрешно осъзната и доброволна дейност от
страна на близките на покойника, като под близки обичаят разбира не само
роднини, макар и кръвните роднини да имат предимство при желанието да
организират погребението.
Погребението
на починалата и последващите дейности, свързани с почитане на нейната памет,
макар и свързани с материални разходи за лицата, които са приели да ги
изпълнят, нямат характера на правни задължения за тези лица. Лицето, което е
извършило тези разноски, ги върши в изпълнение на нравствен дълг към починалата
в знак на уважение.
Както
бе посочено по-горе общият фактически състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна
възможност за защита на обеднелия. Формите, чрез които се реализира
обогатяването, може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно
лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи,
които е следвало да бъдат направени, но са били направени от друго лице.
Единствено обогатяването без основание, и то за чужда сметка, е релевантно към
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.
В настоящото производство
за ответника А.А. несъмнено е налице обедняване,
изразяващо се в ефективно намаляване на имуществото му със сторените разноски
за погребение и панихиди на ********* си, но същият ги е сторил със съзнанието,
че изпълнява моралния си дълг за отдаване последна почит към нея. Въпреки, че ответникът А.А. е
обеднял, давайки средства за погребението на своята ******* и извършването на
възпоменателни мероприятия, по отношение на ищеца не са спестени имуществени
разходи и не е налице обогатяване, а неизпълнение на морално задължение от
негова страна.
Липсата
на доброволно изпълнение от ищеца на нравствения му дълг не би могло да бъде
заменено с принудително изпълнение на това морално задължение по силата на
съдебно решение. Само съзнателното и доброволно изпълнение на нравствен дълг е
основание за престиране, поради което изискването да
бъде отчасти репарирано даденото е неоснователно.
Ето
защо Районен съд Бургас правилно е отхвърлил възражението за прихващане със сумата от 2 350 лв.,
представляваща половината от заплатените от А.Г.А. разходи по погребението на А.Д.А.,
поставянето на надгробен камък, извършените опела и възпоменания в нейна памет.
Съобразно
обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивните жалби –
оставени без уважение.
С
оглед изхода на спора пред въззивния съд, а именно:
неоснователност и на двете жалби, разноски по делото на страните не се дължат.
С
оглед на цената на иска, въззивното решение подлежи
на касационно обжалване по правилата на 280 ГПК.
Така
мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №875 от 17.04.2019 г, по гр.д. № 7525 по описа за
2018 г. на Районен съд Бургас.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните – с
касационна жалба, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.