№ 30
гр. ***** , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101165 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава четиридесет и девета от ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба, уточнена с молба вх. № 185/14.01.2021 г.,
подадена от С. К. С., ЕГН ********** и Т. М. С., ЕГН **********, в качеството им на
родители и законни представители на малолетния Т.Й., ЕГН *******, с правна
квалификация чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ - с искане да бъде
допусната по отношение на Община ***** промяна в имената на детето им, като
собственото име на детето „Т.” да бъде променено на „М.”, имената на детето да бъдат
допълнени с бащиното име „Т.”, както и фамилното име на детето „Й.” да бъде променено
на „С.”,
В молбата и уточнението към нея се твърди, че детето е родено на 16.11.2018 г. в
Република *****, където било записано с имената Т.Й. предвид обстоятелството, че по
време на раждането бащата е отсъствал и майката е отстъпила пред желанието и
настояванията на родителите си детето да бъде записано по този начин. Желанието на
молителите обаче било детето им да носи имената М. Т.С., като по този начин би било
продължено името на неговия дядо по бащина линия, като детето носи и общата за
семейството им фамилия – С.и. Първоначалният им избор бил продиктуван от желанието им
да избегнат евентуалното напрежение, свързано с избора на име на детето, както и бил
резултат от особеното им емоционално състояние и младата им възраст. Обстоятелството,
че детето било родено в *****, определило необходимостта детето да бъде записано с две
имена, а не според българските традиции и право – с три имена. Преди да се роди детето
молителите знаели, че то ще е момче, и още оттогава го наричали „малкия М.”, като с това
име продължили да го наричат и след раждането му. Това име познавало и детето, а не
официално записаното „Т.”. Заявяват, че желанието им е децата им да носят български
имена, каквито дали и на втория си син М., роден две години по – късно. Името „М.” било
единственото име, с което детето им било известно в техния, а вече и на детето, приятелски
кръг, както и сред колегите и съседите им. Само родителите им знаели, че официалните
1
имена на детето са турско-арабските – „Т.Й.”, но към настоящия момент и те възприели и
използвали името „М.” като обръщение към детето. По отношение на молбата за промяна на
имената на детето, посредством допълването му с бащиното име „Т.” без наставка –ов или –
ев излагат, че чрез невписването на тази наставка в презимето, целят, без да нарушават
закона, да осигурят уникалността и независимостта при индивидуализацията на личността
на своето дете, като не го обвързват с принадлежност към един от двата рода чрез смисъла,
който наставката носи, а именно „синът на Т.”. Навеждат също, че името на бащата не
позволява прибавянето на такава наставка, тъй като „Т.ов” е неблагозвучно и при
произнасянето му се променя звученето на името на бащата, като твърдят, че в този смисъл
са налице част от изключенията, предвидени в чл. 13 от ЗГР, а именно собственото име на
бащата не позволява поставянето на тези окончания и те противоречат на семейните
традиции на родителите.
Поддържат също, че паралелното носене на различни имена – български и турски,
водело до обърквания и неудобства, като официално записаните имена следвало да бъдат
идентични с тези, които лицето познава и използва.
Предвид изложеното, молят за уважаване на молбата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, молителите, редовно призовани –
не се явяват, а се представляват от адвокат Г.Г., която поддържа молбата и излага аргументи
в подкрепа на твърдението за наличието на важни обстоятелства, които налагат исканата
промяна. Заинтересованата страна Община ***** не изпраща представител. РП – *****,
редовно призована, не изпраща представител. На основание чл. 15, ал. 6 от Закона за
закрила на детето по делото е уведомена ДСП – *****, на която е указано да представи
социален доклад. Същата, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмо,
с което Дирекцията уведомява съда, че е посетен адресът на Т.С. в с. ****** и не е открит
никой в дома. След проведен разговор с кмета на селото, същия споделил, че Т.С. и
семейството му живеят и работят в чужбина. Проведен е и разговор с бащата на Т.С., който
е заявил, че предвид ограниченията от КОВИД-19, семейството няма да успее да се върне в
България до датата на делото. С оглед на това ОЗД към ДСП -***** не може да извърши
социално проучване и да изготви социален доклад.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приетите по делото и изискани служебно писмени доказателства: заверено копие
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0045/16.09.2020 г. от
община *****, акт за раждане № 0045/16.09.2020 г., заверена разпечатка от регистър на
ражданията, издадена от длъжностно лице по гражданско състояние при Служба по
гражданско състояние ****, ***** с превод на български език, заверено копие от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 0072/23.09.2020 г. от община *****, удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 0046/16.09.2020 г. и служебно направени справки в НБД
„Население”, се установява, че детето Т.Й. е родено на 16.11.2018 г. в ****, ***** и негови
родители са С.К. Й. - майка и Т. М. С. – баща, че Т. М. С. и С.К. Й. са сключили граждански
брак, като С.К. Й. е приела след сключване на брака фамилията на съпруга си – С. /вместо
предбрачното си фамилно име Й./, както и че от съжителството си двамата имат родено още
едно малолетно дете - М. Т.С., роден на 08.04.2020 г. От служебно направените справки в
НБД „Население” се установява също, че родителите на Т.Й. са записани с имената: Т. М. С.
– баща и С. К. С. – майка, че дядото и бабата на детето по бащина линия носят имената М.
С. А. и Н.А. А.а и че детето, и неговите родители имат регистриран постоянен адрес в с.
******, община *****, област ****.
2
От събраните по делото гласни доказателства - показания на свидетелите Н.С.А. и С.А.
М.ов – стринка и чичо на молителя Т.С., се установява, че семейството живее и работи в
***** от 5-6 години, но се прибират в България 2-3 пъти в годината, че през месец ноември
2018 г. им се родило дете, което всички наричали М., а за турските имена, с които е записано
детето узнали във връзка с делото. Родителите им споделили, че са записали детето с тези
имена по настояване на бабата и дядото на детето по майчина линия, но тяхното желание
било то да носи името М., че детето е кръстено на дядо си по бащина линия, а Т. и С. са
семейство С.и. Двамата имали още едно дете – М., а фамилията му е С.. Двете деца били
родени в *****. Свидетелят М.ов посочва, че родителите на детето са сключили граждански
брак и че С. приела фамилията С.. Свидетелят А. знае, че родителите са имали проблеми за
това, че детето е с български и турски имена и че са ги питали защо те са с едни имена, а
детето с други, а свидетелят М.ов знае, че родителите са имали проблеми при попълване на
документи поради това че детето е с турски имена. Съдът кредитира и възприема
показанията на свидетелите, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по
делото.
Така установените обстоятелства по делото обосновават следните правни изводи:
В закона за българското гражданство /ЗБГ/ се определят условията и реда за
придобиване, загубване и възстановяване на българското гражданство. Българското
гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от
международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията,
свързани с гражданството. Според чл. 8 от ЗБГ български гражданин по произход е всеки, на
когото поне единият родител е български гражданин.
Към момента е съставен акт за гражданско състояние /акт за раждане/ на детето Т.,
роден на 16.11.2018 г. в *****. Представеното по делото удостоверение за раждане,
издадено от Община ***** въз основа на Акт за раждане № 0045/16.09.2020 г., както и
изисканият служебно акт за раждане № 0045/16.09.2020 г. на Т.Й., представляват
доказателство относно обстоятелството, че в действителност на лице с имена Т.Й. е бил
съставен акт за раждане, в който като родители на детето са посочени С.К. Й. - майка и Т. М.
С. - баща. Родителите на детето са сключили граждански брак на 23.09.2020 г., като жената е
приела фамилното име на мъжа – С., според представеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0072/23.09.2020
г.
Името е съществен белег – постоянно словесно обозначение на всяко физическо
лице, което трайно го индивидуализира и отличава от всички други лица. Юридически то е
уредено с императивни правни норми. Законодателят определя името като съставно,
състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно, като всяка от тези части се
използва при различни условия на социално общуване. То не може да бъде променяно извън
рамките на посочените от закона начини, освен само по съдебен ред и при наличие на
определени в закона предпоставки, предвидени в разпоредбата чл. 19, ал. 1 от ЗГР, а именно:
когато името или отделен негов елемент е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона липсва
обозначение кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, но съгласно
разрешенията дадени в трайната съдебна практика, това са такива обстоятелства, които
правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо.
Обстоятелствата следва да са с обективен характер, а доколко те са важни законодателят е
предоставил преценката на съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Според
застъпеното становище в решение № 507 от 22.10.2010 г. по г. д. № 227/2010 г. на ВКС, ІІІ
3
г.о. важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР са тези, които са лично и
обществено значими. С решение № 138 от 19.03.2009 г. по г. д. № 611/2007 г. на ВКС, II г.о.
е прието, че законът следва да се тълкува в по-широк смисъл, като съдът следва да се
съобрази с наличието на факти от субективно естество, ако исканата промяна не е свързана с
намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или определени институции.
В допълнение към гореизложеното е необходимо да се отбележи, че за да се промени
определено име /собствено, бащино или фамилно/ поради наличието на важни
обстоятелства, които налагат това, необходимо и достатъчно е да е налице едно важно
обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, макар и в цитирания нормативен текст това
понятие да е употребено в множествено число.
От събраните по делото доказателства, се установява, че в обществото, при условията
на ежедневното му социално общуване, детето в живота и в контактите си е известно със
собствено име „М.”. Това собствено име е избраното и от родителите на детето, тъй като
желанието им е то да носи името на своя дядо по бащина линия, като в бъдеще то ще среща
затруднения в общуването и реализацията си в обществото от това, че е с различно име от
това, което всички знаят и с което го наричат. За пълнота следва да се посочи и
установеното по делото обстоятелство, че по – малкото дете на молителите също носи
българско име – „М.”, което би създало затруднения и неудобства при необходимостта от
обосноваване на принадлежността и на двете деца към тяхното семейство. С оглед горното,
може да се направи извод, че детето, търпи неудобство от факта, че в регистрите по
гражданско състояние и в обществото, при условията на социално общуване, е
индивидуализирано с различно собствено име. Като се има предвид, че името е и право на
лицето, призвано да отстоява неговата индивидуалност, като то следва да бъде използвано
реално за идентифициране на лицето, както в семейството, така и при социалните му
контакти извън рамките на последното, където именно намира приложение, както и от
доказаното по безспорен начин, че детето в действителност се идентифицира под собствено
име „М.”, а не със сегашното си собствено име „Т.”, съдът прави извод, че са налице „важни
обстоятелства” по смисъла на чл. 19 от ЗГР, обуславящи промяна на собственото име на
детето.
Съгласно чл. 13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на
бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те
противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а
съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име
на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако
семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Посочените изключения, обосновани със случаи, когато собственото име на бащата не
позволява поставянето на тези окончания или с етническите или религиозните традиции на
родителите, се отнасят само до добавянето на посочените наставки и окончание съобразно
пола на детето, а не до самите начини на формиране на бащиното и фамилното име, които
са регулирани от императивни правни норми.
Нормата на чл. 9 от ЗГР е императивна и не оставя съмнение, че всеки български
гражданин се легитимира с три имена – собствено, бащино и фамилно, като съгласно чл. 12,
ал. 1 от ЗГР собственото се избира от родителите, а бащиното и фамилното име се вписват
от длъжностното лице по гражданското състояние, съставящо акта за раждане. Тоест
последното, по аргумент от чл. 9, ал. 2, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, е било длъжно, при наличие на
данни за бащата, служебно да впише бащиното име на детето – български гражданин, в акта
за раждане, без да се съобразява с обстоятелството, че то не фигурира в съставения в
чужбина акт за раждане.
4
В случая баща на детето Т. е Т. М. С., като искането на родителите е детето да носи
бащиното име Т. и фамилията С.. Предвид обстоятелствата, че след сключването на
гражданския брак двамата родители носят фамилията С.и, а детето им Т. е записано с
фамилията Й., че според служебно направената справка в НБД „Население” по - малкото
дете на съпрузите вече носи имената М. Т.С., макар и това дете, което също е родено в
*****, да е било записано само със собствено М. и фамилно име Й. според представеното
удостоверение за раждане, искането е напълно в съответствие както с разпоредбата на чл.
14, ал. 1 от ЗГР, така и с разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗГР, в която изрично е предвидено,
че децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име. И ако последната е
относима към фалмилното име, то на още по – голямо основание това важи и за бащиното
име по аргумент от чл. 13 от ЗГР.
Според настоящия съдебен състав важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в
обществото, включително и с държавните институции. Тези важни обстоятелства обаче не
трябва да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13, чл. 14 от ЗГР и на други
императивни разпоредби на посочения закон. От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи, че се касае за необходимост едно фактическо положение да
бъде юридически закрепено. Тази необходимост е заявена от родителите, представляващи
детето, в съответствие със закона. Според съда, след като законодателят е дал възможност на
родителите да изберат собственото име на детето, както и фамилното му име измежду
фамилното име на бащата и бащиното му име, то волята им трябва да бъде зачетена.
Въз основа на тези изводи съдът намира, че важността на така установените други
обстоятелства води до заключението за законосъобразност на искането относно собственото
и фамилното име на детето, поради което молбата за тяхната промяна от „Т.” на „М.” и от
„Й.” на „С.” е основателна и следва да бъде уважена.
Налице е важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР и по отношение на
бащиното име на детето, а именно – пропуск на длъжностното лице по гражданското
състояние, налагащо допускане на исканата промяна в имената на детето Т.Й., посредством
добавяне на бащиното име „Т.”. Впрочем, по този начин не само ще се удовлетвори
молбата, но и ще се постигне законосъобразен резултат – стриктно спазване изричното
предписание на Закона за гражданската регистрация, относно имената на българските
граждани.
На основание чл. 75 от ЗГР, длъжностните лица по гражданското състояние в
Община ***** следва да бъдат задължени да отбележат допуснатата промяна в данните за
гражданско състояние на детето Т.Й. , ЕГН *******, в съставения акт за гражданско
състояние – акт за раждане № 0045 от 16.09.2020 г. на Община ***** и в регистъра на
населението на Община *****.
Мотивиран от горното и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна в собственото, бащиното
и фамилното име на детето Т.Й., ЕГН *******, с адрес: с. ******, община *****, област
****, ул. „Първа” № 44, действащ чрез своите родители и законни представители С. К. С.,
ЕГН ********** и Т. М. С., ЕГН **********, което с постановяване на настоящото решение
ще носи собственото име „М.”, бащиното име „Т.” и фамилното име „С.”, и ще се именува
М. Т.С..
5
ЗАДЪЛЖАВА длъжностните лица по гражданското състояние в Община ***** да
отбележат допусната промяна в акта за раждане и регистъра на населението, като вместо
отразеното собствено и фамилно име на Т.Й. , ЕГН *******, впишат собствено, бащино и
фамилно име М. Т.С..
УКАЗВА препис от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданското
състояние в Община *****, за отбелязване на допусната от съда промяна в данните за
гражданско състояние на лицето Т.Й. , ЕГН *******, в съставения акт за гражданско
състояние – акт за раждане № 0045 от 16.09.2020 г. на Община ***** и в регистъра на
населението на Община *****.
УКАЗВА препис от решението да се изпрати до Централно бюро „Съдимост” при
Министерство на правосъдието за отбелязване на допуснатата промяна.
Препис от решението да се връчи на молителите чрез адвокат Г.Г., на Община ***** и
на РП – ****, ТО - *****.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 537 ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
6