РЕШЕНИЕ
№ 269
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300503140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.240
от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Н. К. М., ЕГН- **********, чрез
адв.Г.К., против Решение № 1693/07.10.2021г., постановено по гр.д.№
16891/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с., с което отхвърлен
предявения от него иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД против Р. К. К., ЕГН-
**********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 1 310 лв., от които сумата в размер на 210 лв., предоставена по
устен договор за заем от 01.02.2019 г., сумата в размер на 600 лв.,
предоставена по устен договор за заем от 08.04.2019 г. и сумата в размер на
500 лв., предоставена по устен договор за заем от 09.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
15.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен;
както и е осъден да й заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в
размер на 350 лв., представляваща извършени разноски по делото. Моли да
бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което
да се уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.
1
Въззиваемата страна Р. К. К., ЕГН- **********, чрез адв.И.Г.,
депозира писмен отговор, с който оспорва подадената жалба като изцяло
неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд - Пловдив от Н. К. М. против Р. К. К. е заведена
искова молба, с която се посочва, че между страните са сключени три
договора за заем, както следва: устен договор за заем от 01.02.2019 г. на
стойност 210 лв., устен договор за заем от 08.04.2019 г. на стойност 600 лв., и
устен договор за заем от 09.04.2019 г. на стойност 500 лв. Заемните суми били
изплатени по банкова сметка на ответницата, като се дължали след
получаване на покана от същата за връщане. На 16.11.2020 г. била изпратена
покана до ответницата, с която й бил предоставен седемдневен срок за
връщане на заетите суми. На 21.11.2020 г. поканата била получена от
ответницата, но към настоящия момент сумата не постъпила. Направено е
искане да бъде осъдена ответницата да му заплати горните суми.
Към исковата молба са приложени 3 бр. вносни бележки от
01.02.2019 г. за 210 лв; от 08.04.2019 г. за 600 лв.; от 09.04.2019 г. за 500 лв.,
Покана от 16.11.2020г. и системен бон от 16.11.2020г.
Ответникът Р. К. К. депозира Писмен отговор по чл. 131 ГПК, с
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва
се, че между страните не са сключвани устни договори за заем. На 02.01.2019
г. ответницата е изтеглила потребителски кредит в размер на 3000 лева, като
заела тази сума на „Фронтекс“ ООД с цел да бъдат заплатени дължимите от
дружеството наеми на товарни автомобили. В посоченото дружество ищецът
заемал длъжността „*****“. Последният следвало да върне посочените суми.
Сумите били предадени от технически съдружник на дружеството на Н.М. със
задължение да ги нареди по банкова сметка на ответницата, тъй като
последната следвало да заплати първата вноска по потребителски кредит в
размер на 527,52 лева на 05.03.2019 г. Дружеството не разполагало с
достатъчно финансов ресурс, за да заплати на ответницата част от първата
вноска, и изцяло втората и третата вноска. Два месеца по-късно било
2
прекратено трудовото правоотношение с ищеца и задължението за заплащане
на дължимите към ответницата вноски се изпълнявало от технически
сътрудник на дружеството.
Прилага Договор за потребителски кредит № ********** и в тази
насока - удостоверение, изд. от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за ползван кредит,
Договор за наем на МПС от 30.11.2018г., 2 бр. фактури, изд. на 22.01.2019г. с
предмет „наем на Рено мастер“ и трудов договор, сключен между Н.М. и
„Фронтекс“ ООД.
В хода на производството е приета ССЕ, изготвена от в.л.Й. П.. На
страните са били допуснати поисканите за разпит по един свидетел.
Впоследствие, в съдебно заседание на 17.06.2021г., ищецът се е отказал от
разпит на свидетеля и затова е било постановено определение за отмяната на
протоколното определение от 25.05.2021г. за допускането.
Районният съд, с решението си по делото, за да отхвърли изцяло
предявения иск, излага основни съображения, че за установяване на валидно
правоотношение между страните с типичното за заема за потребеление
съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт - сключен
договор. За да се приеме, че е сключен договор за заем, следва да се докаже,
както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление
на заемателя. В конкретния случай, за установяване наличието на три
договора за заем от ищеца са представени по делото 3 броя вноски бележки за
предаване на посочените суми от ищеца на ответницата с посочено
основание: „захранване”. Районният съд аргументира, че те по своето
естество представляват разписки за получени от ответницата суми, но не
доказват договора, по който е извършено плащането. Наличието на разписка
или друг документ, удостоверяващ плащане не освобождава платеца от
законовите ограничения да докаже твърдяното от него основание. Посочва, че
по иск за връщане на заета сума – в тежест на ищеца е да докаже не само
получаването на заема, но също и постигнатото съгласие за връщането й, чрез
всякакви доказателствени средства за правните и фактически действия на
страните. Позовава се на съдебна практика - - Решение № 119/01.06.2016 г.,
постановено по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, 4 ГО, Решение № 240/26.10.2016
г., постановено по гр.д. № 922/2016 г. на ВКС, 4 ГО, Решение №
274/19.12.2013 г., постановено по гр.д. № 1285/2012 г. на ВКС, 4 ГО. Налага
3
правен извод, че при липса на ангажирани доказателства от ищеца във връзка
с основанието за предаване на процесните суми, твърдението за сключени
три договора за заем между страните е останало недоказано. Налага извод, че
от разпита на свидетеля се е установило, че процесните суми са предавани от
ищеца на ответницата за погасяване на сключен между нея и „Фронтекс”
ЕООД договор за заем.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Основните възражения на жалбоподателя се състоят в това, че
Районният съд неправилно е приел, че представеният и приет по делото
договор за заем между Р.К. и „Фронтекс“ ЕООД е съставен за нуждите
производството, което се е доказало и от счетоводната експертиза. Също така
неправилно Районният съд бил кредитирал показанията на разпитания по
делото свидетел, доведен от ответницата.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгл. разпоредбата на чл.240 от ЗЗД - С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Както е известно, характерните белези на договора за
заем, от правно естество, са че той е консенсуален, неформален, едностранен,
реален договор и безвъзмезден /ако не е уговорено противното изрично/.
Договорът се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична
сума. От момента на получаването за заемателя възниква задължението да
върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на
един месец от поканата /чл.240, ал.4 от ЗЗД/. В конкретния случай по делото,
липсват доказателства както за сключване на договор /няма данни за
съвпадане на насрещни волеизявления/, така и за предаване на сумите.
Обосновано е кредитирано показанието на свидетеля, доведен от
4
ответницата, тъй като същият е без родствени връзки със страните и
изявленията му пряко кореспондират с останалите доказателства по делото.
Обжалваното решение е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбоподателят ще бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата 500 лв. /платени изцяло в брой/ за
направени разноски за адвокатско възнаграждение по ДПЗС /на л.22 по
настоящето дело/.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1693/07.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 16891/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, VII гр.с.
Осъжда Н. К. М., ЕГН- **********, да заплати на Р. К. К., ЕГН-
**********, сумата 500 лв. за направени разноски за адвокатско
възнаграждение по възз.гр.д.№ 3140/2021г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5