гр.Елхово, 03.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският районен съд в публично съдебно заседание на трети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М.Д. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 32 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Т.И. ***,
чрез адв. Г.Г. ***, искова молба против И.И.К. *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище в гр. ***, с която са предявени в обективно съединяване искове по
чл.124 от ГПК и по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.
Ищецът Г.Т. в исковата си молба твърди, че той и трети
лица са наследници на б.ж. на с.***, Д. Г. И., като на същите с Решения № 25 от 22.06.1994 год. и № 52 от 03.11.1994г., двете на ПК Елхово, е
възстановено право на собственост върху общо 6 земеделски имота в землището на с.***, между
които и нива от 11.288 дка в местността „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“, съставляващ имот № 018137 по плана за земеразделяне на с. ***. През 2008г. наследниците на Д.
Г. И.са подписали Договор за доброволна делба на възстановените по реда на
ЗСПЗЗ шест земед. имота, който е нотариално заверен от нотариус К.К. на
04.08.2008г. Съгласно този Договор за делба ищецът е получил в свой собствен
дял процесната нива, съставляваща ПИ № 73328.40.6 по кадастралната
карта на с.***, одобрена със Заповед № РД-18-38/ 30.08.2005 год., с площ 11289
кв.м., с трайно предназначение - земеделски имот и начин на трайно ползване -
друг вид нива, които имот е идентичен с поземлен имот № 018137 в местността
„СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ по плана за земеразделяне на с. ***. Договора за делба е вписан в СВ
Елхово с вх. № 2711 от 05.08.2008 год., акт № 255, том ІІ.
През
м. април 2018 год. ищецът извършил справка в имотния регистър в СВ Елхово и
установил, че като собственик на 1/2 идеална част от възложеният му в собствен
дял ПИ № 73328.40.6 е вписано ТД - „***“
ЕООД, ЕИК ***, с адрес гр.Елхово, представлявано от управител и едноличен
собственик В.С.М., което дружество придобило същата ид. част в резултат на
извършени на 11.05.2015год. от Е. Д. К. ЕГН **********,*** /починала/ и дъщеря
й И.И.К. ЕГН ********** ***, дарение на 1/10 идеална част от имота,
обективирано в нотариален акт № 51 от 11.05.2015 год. по описа на нотариус Ж.
Р., и покупко-продажба на 4/10 идеални части от същия недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № 52от 11.05.2015 г. по описа на нотариус Ж. Р..
Ищецът твърди, че ответното търговско дружество е придобило
½ ид.част от процесния имот, посочен в двата нотариални акта по описа на
нотариус Ж. Р., от несобственик и тъй като той не е давал съгласие са сключване
на договорите за дарение и за покупко продажба на ид. части от своя имот, то
тези два нотариални акта - акт №
51, том.II, рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015 год. и акт № 52, том.II,
рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015 год., двата по описа на нотариус Ж. Р.,
на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД са нищожни в частта, касаеща разпореждането
с ид. части от процесния имот.
Твърди се, че процесният
имот никога не е бил във владение на ответниците, тъй като в периода 2003-2013 е стопанисван от „***“
ООД гр. *** в резултат на сключен Договор за
аренда, а в периода от 2013 – 2018г. се стопанисва и обработва от ЕТ „***“,
представляван от К.Д.К. на основание сключени за всяка стоп.година договори за
наем на земед. имот между ищеца като собственик на имота и цитираният ЕТ –
ползвател.
Поради тези си
съображения ищецът желае съда да постанови решение, с което на осн. чл.124 от ГПК да признае за установено по
отношение на ответниците, че той е собственик на подробно описаният ПИ № 73328.40.6 по КК на с. *** с площ
от 11289 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид нива, както
и на основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да се прогласи нищожността на следните
два нотариални акта: 1. за дарение
на недвижим имот – н.акт № 51, том.II, рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015
год., в частта, с която Е. Д. К. /починала/ и И.И.К. даряват на „***“
ЕООД 1/10 идеална част от ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. *** и 2. нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот - н.акт № 52, том.II, рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015
год., в частта, с която Е. Д. К. /починала/ и И.И.К. продават на „***“
ЕООД 4/10 идеални части от същият ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. ***.
Претендира се и осъждане на ответниците солидарно да
заплатят направени по делото разноски.
В дадения от съда срок ответното дружество „***“ ЕООД
с ЕИК ***, представлявано от В.М., чрез редовно упълномощената адв.В.Д., е
депозирало писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са допустими,
а иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК е и основателен, като не се оспорва факта,
че ищецът е собственик на процесният имот, придобит след извършена делба, но
исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД са неоснователни и се оспорват, тъй като
продажбата и дарението на чужд имот не е нищожна правна сделка. Не се оспорва
твърдението на ищеца Г.Т.И., че той не е дал съгласие да се извърши
разпореждане с процесния имот и че в нотариалното производство е участвало
лице, което няма наследствени права - Е. Д. К. с ЕГН **********. Желае се съдът
да постанови решение, с което да се признае за установено, че Г.Т.И. е
собственик на подробно описания в исковата молба земеделски недвижим имот и да
се отхвърлят исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД като неоснователни и недоказани.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответницата И.И.К., чрез назначеният й от съда особен
представител - адв. Г.Д., също е подала отговор на исковата молба, в който
сочи, че исковете са недопустими, респективно неоснователни. Твърди се, че положителният установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е
недопустим, тъй като ищецът разполага с надлежни документи, легитимиращи го
като собственик и на практика няма оспорване на собствеността му, а дори да се
приеме, че с разпоредителните сделки отв. К. и нейната майка са демонстрирали
такова, то това не касае целият имот и защитата в този случай би следвало да е
с отрицателен установителен иск, с който да се отрече прехвърлителния ефект на
двете сделки - дарение и продажба на идеални части и съответно, като последица
от уважаването му, да се отменят нотариалните актове в тази им част.
По отношение на исковете за обявяване нищожност на нотариалните актове,
а не на самите сделки, оформени в нотариална форма, заявява, че същите са недопустими
и неоснователни, като ищецът не сочи обстоятелства, водещи до нищожност на
актовете. Твърди се, че доколкото би могло да се приеме, че волята на ищеца е
да се обявят за нищожни самите сделки - за дарение и за продажба на идеални
части от имота, такава нищожност не е налице, тъй като продажбата на чужд имот
не води до нищожност на самата сделка, а соченото от ищеца основание за
нищожност - липсата на съгласие за сключване на сделките, не е налице според
този ответник, тъй като наличието на такова съгласие се преценя с оглед
участващите в конкретното действие лица. Несъмнено, както прехвърлителите, така
и приобретателят, са изявили своето съгласие за сключване на договорите и
именно те, като страни по сделките, единствено биха могли да изразят такова, а
съгласието на трето лице, какъвто в случая е ищеца, не е необходимо.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа изцяло от ищеца, чрез неговият процесуален представител – адв. Г. М. Г.. Желае се и присъждане на направените по делото
разноски в общ размер на 1401.00 лева, за които е представен списък. Подробни
съображения се излагат и в писмена защита, представена в срока по чл. 149, ал.3
от ГПК.
Ответното дружество „***“ ЕООД, представлявано от В.М.,
чрез редовно упълномощената адв.В.Д., заявява,
че поддържа изцяло подаденият писмен отговор на исковата молба. Претендира направените по делото разноски в
размер на 600.00 лева.
В съдебно заседание ответницата И.И.К., чрез
назначеният й от съда особен представител - адв. Г.Д., заявява, че оспорва
предявените искове по съображенията, изложени в подаденият писмен отговор.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото писмени доказателства
- удостоверения за наследници, вкл. и такива, приложени към двете нотариални
дела по описа на нотариус Ж. Р. и справки от НБД „Население“, също приложени
към нотариални дела № 171 и 172 от 11.05.2015год. по описа на същия
нотариус, ищецът Г.Т. заедно със сестрите си Т. Х. А. /поч. на
15.10.2014г./ и И. Х. К. /поч. на 17.09.2010г./ и брат си И. Х. И. /поч. на
05.05.1991г./ са наследници по закон на б.ж. на с.***, Д. Г. И./Г./, починала на
03.07.1949 година.
Безспорно е по делото, а
и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че с Решения №
25 от 22.06.1994г. и № 52 от 03.11.1994г., двете на ПК Елхово на всички наследници на Д. Г. И., б.ж. на с. ***, е
възстановено правото на собственост върху общо 6 земед. имота в землището на с.
***, като с нотар. акт № 37/1995г. и н.а. № 38/1995г. за
собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, на наследниците на Д. Г.
И. - Т. Х. А., И. Х. К., Д. А. И., Д. И. Х., Х. И. И. /последните трима като
наследници на И. Х. И./ и ищецът по делото Г.Т. И., са признати за собственици
на земед. имоти в землището на
с. ***, както следва: 1.лозе
в местността „САРАЯР-ЛОЗЯ“ с площ от 1.130 дка, съставляващ имот № 15134 по плана
за земеразделяне; 2.нива в местността „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ с площ от 11.288 дка, съставляваща
имот № 18137 по плана за земеразделяне; 3. нива в местността „ЮРТА“ с площ от
16.781 дка, съставляваща имот № 18143 по плана за земеразделяне; 4. нива в
местността „ЧЕИРА“ с площ 4.701 дка, съставляваща имот № 19006 по плана за
земеразделяне; 5. нива в местността „КРУША ПОЛЯНА“ с площ 5.800 дка, съставляваща
имот № 20064 по плана за земеразделяне и 6. нива в местността „ПИРАМИДАТА“ с
площ от 7.811 дка, съставляваща имот № 33008 по плана за земеразделяне.
Страните не спорят, а и от приложеният Договор за доброволна
делба от
04.08.2008г. с нотариална заверка на подписите на договарящите, извършена от нотариус К.К. и вписан в СВ при РС Елхово с
вх. № 2711 от 05.08.2008 год., акт № 255, том ІІ, наследниците на Д.
Г. И. - Т. Х. А., И. Х. К., Д. А. И., Д. И. Х., Х. И. И. и ищецът Г.Т. И. са
поделили възстановените по реда на ЗСПЗЗ общо шест земед. имота, като последният
от тях - Г.Т.И. е получил в свой собствен дял процесната нива, съставляваща ПИ № 73328.40.6 по кадастралната карта на с.***, одобрена със Заповед №
РД-18-38/ 30.08.2005 год., с площ 11289 кв.м., с трайно предназначение - земеделски
имот и начин на трайно ползване - друг вид нива, който имот е идентичен с
поземлен имот № 018137 в местността „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ по плана за земеразделяне на
с. ***.
От
приложените по делото удостоверения за наследници и справки от НБД „Население“
/приложени към двете приобщени към доказателствата нотариални дела,
предоставени от нотариус Ж.Райчева/, е видно, че ответницата И.И.К. е низходящ
наследник – внучка на И. Х. К..
Последната е починала на 17.09.2010г., като е имала две деца – синовете си И.
И. К.и А. И. К.. И. И. К.е починал преди своята майка – на 24.06.2010 година и
за свои наследници по закон е оставил съпругата си Е. Д. К. /починала към
момента на подаване на ИМ/ и дъщеря си – ответницата И.И.К..
Видно от представените по
делото нотариални актове № 51 и № 52, двата от 11.05.2015г., с първия от тях - нотариален
акт № 51, том.II, рег.№ 1222, нотариално дело 171 от
2015 год. по описа на нотариус Ж. Р., Е. Д. К. /починала/ и отв.И.И.К. са
дарили на вторият ответник - „***“
ЕООД 1/10 идеална част от процесния ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. ***, а с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - акт № 52, том.II, рег. №
1223, нотариално дело 172 от 2015 год. по описа на нотариус Ж. Р., Е. Д. К. /починала/
и отв.И.И.К. са продали на „***“ ЕООД
4/10 идеални части от същият ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***.
От приложените по делото Договори за ползване под наем
на земеделски земи от 07.06.2013година, от 11.06.2015 година и от 25.03.2018
година, у-ние № 102 от 21.11.2018г. на „***“ ООД гр. Елхово с приложения към
него – два Договора за аренда от 2003 г. и от 28.09.2008г. и списъци на
арендаторите от с. *** за периода – 2003-2013 година, както и от показанията на
св. К.К. се установи, че процесната нива в м. „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ в периода от 2003
до края на стопанската 2012/2013година е обработвана от „***“ ООД гр. *** въз
основа на сключени договори за аренда между това дружество и Г.Т.И., а след
това се обработва до 2015-2016г. от земеделският производител К.К. въз основа
на сключени с ищеца Г.Т.И. договори за ползване под наем на земед. земи. От
показанията на св. К. – наемателят на имота се установи, че през 2016г. той бил
уведомен за застъпване при подаване на заявления за обработването на земед.
земи пред ОСЗ Елхово, като другият ползвател на нивата в м. „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ е
било ответното търговско дружество „***“ ЕООД, което имало сключен договор за
аренда за същия имот.
Видно от изисканите и приложени заверени копия на нотариални дела № 171 и 172 от 11.05.2015год. по описа
на нотариус Ж. Р. с рег.№452 на НК, с район на действие РС-Елхово, на 11.05.2015г. Е.
Д. К. /починала/ и отв.И.И.К. са прехвърлили като дарили, а след
това и продали на „***“
ЕООД различни идеални части от
възстановени по реда на ЗСПЗЗ на двама свои наследодатели – Д. Г. И.и И. И. К. земед.
земи /ниви/, като от имота, който ищецът е придобил въз основа на извършената
през 2008г. доброволна делба между наследниците на Д. Г. И.- нива
в м. „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“, съставляваща ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***, са дарени, респ. продадени общо 5/10 идеални части на ответното
дружество.
От така изложената
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на
твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и уточняващата
молба от 22.08.2019г., като изходи и от петитума на същите, съдът квалифицира
предявените от ищеца обективно съединени искове както следва: установителен иск
с правно основание чл.124 от ГПК - да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. *** с площ
от 11289 кв.м., с начин на трайно ползване - друг вид нива, както
и установителни искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД да се
прогласи нищожността поради липса на съгласие на собственика на извършените със следните
два нотариални актове разпореждания
с ид.части от процесния имот - ПИ № 73328.40.6
по КК на с. *** с площ от 11289 кв.м., както следва: 1. дарение на недвижим имот – н.акт № 51, том.II,
рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015 год., в частта, с която Е. Д. К. /починала/
и И.И.К. даряват на „***“ ЕООД
1/10 идеална част от ПИ № 73328.40.6
по КК на с. *** и 2. покупко-продажба на недвижим имот – н.акт № 52, том.II,
рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015 год., в частта, с която Е. Д. К. /починала/
и И.И.К. продават на „***“ ЕООД
4/10 идеални части от същият ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***.
На първо място, съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, тъй
като са предявени от и срещу легитимирани страни. Преценката на съда относно допустимостта на
установителния иск по чл. 124
от ГПК зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което
състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното
с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото
не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава
само с неговото потвърждаване /аргумент от чл. 124, ал.1 от ГПК/. В случая ищецът не твърди, че е било нарушено правото му да владее имота, дори напротив – в исковата молба се
сочи, че ищецът не е бил лишен от право да ползва имота, а сам той е сключил
първо договори за аренда със „***“ ООД за времето от 2003 до 2013години, а след
2013г. до 2018г. – договори за наем на процесния имот и последният е бил обработван
въз основа на сключените от ищеца договори първоначално от „***“ ООД, а след
това от ЕТ „К.К. - Дикар“, т.е. не е налице нужда от иск за
възстановяване на това право. От
установителен иск за собственост или друго вещно право е налице правен интерес,
когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Така, предявяването на установителен
иск срещу лице, което владее чужд имот, или лице, легитимиращо се като собственик на имота, респ. на ид.
част от него, въз основа на сключени договори за дарение и за продажба, както е
в случая, би довело до спиране, а уважаването на иска - до прекъсване на течащата в
полза на същото лице придобивна давност, като макар и ответникът да не бъде осъден да върне фактическата
власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок губи правното си
значение.
По отношение
основателността на исковете съдът намира следното:
І. По иска с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съдът счита, че този иск е основателен и напълно
доказан.
От представените
по делото нотар. акт № 37/1995г. и н.а. № 38/1995г. за собственост на
недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, безспорно се установи, че на
наследниците на Д. Г. И., б.ж. на с. ***, между които е и ищецът Г.Т., е
възстановено правото на собственост върху общо 6 земед. имота в землището на с.
***, посочени подробно по-горе. Един от тези възстановени имоти е процесният - нива в местността „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“
с площ от 11.288 дка, съставляваща имот № 18137 по плана за земеразделяне, а
сега ПИ № 73328.40.6 по кадастралната карта на с.***, одобрена със Заповед №
РД-18-38/ 30.08.2005 год.
Безспорно се установи и, че наследниците
на Д. Г. И. - Т. Х. А., И. Х. К., Д. А. И., Д. И. Х., Х. И. И. и
ищецът Г.Т. И. са сключили Договор за доброволна делба
от 04.08.2008г. с нотариална заверка на
подписите на договарящите от
нотариус К.К. и вписан в СВ при РС Елхово с
вх. № 2711 от 05.08.2008 год., акт № 255, том ІІ, като с него са
поделили възстановените по реда на ЗСПЗЗ шест земед. имота. При тази делба
ищецът Г.Т.И. е получил в свой собствен дял процесната нива, съставляваща ПИ № 73328.40.6 по кадастралната карта на с.***, одобрена със Заповед №
РД-18-38/ 30.08.2005 год. с площ 11289 кв.м., с трайно
предназначение - земеделски имот и начин на трайно ползване - друг вид нива,
които имот е идентичен с поземлен имот № 018137 в местността „СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ по
плана за земеразделяне на с. ***.
С извършената доброволна делба, в която участие е
взела и наследодателката на отв. И.К. – нейната баба И. Х. К., съсобствеността
върху възстановените земед. имоти на наследниците на Д. Г. И.е била прекратена
и едноличен собственик на процесната нива се явява получилият я в дял Г.Т.. И.
Х. К. е получила в свой дял други три имота, подробно описани в договора за
доброволна делба.
Няма данни по делото ищецът Г.Т.И. да се е разпоредил
със своя недвижим имот, получен в дял при делбата през 2008г., поради което и
същият не е загубил правото на собственост върху този имот. Последният е бил
предоставен за временно и възмездно ползване от собственика му Г.Т. на трети
лица, които са го обработвали в периода от 2003 до 2018година /или поне до
2016г. съгласно показанията на св. К., който заяви, че тогава е установил, че
има застъпване при подадени заявление до ОСЗ Елхово за обработката на този имот,
като е било подадено такова заявление и от ответното дружество „***“ ЕООД/.
Извършените с нотариален акт № 51 от
11.05.2015г., том.II, рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015 год. по описа на
нотариус Ж. Р., дарение от Е. Д. К. /починала/ и отв.И.И.К. на „***“ ЕООД
на 1/10 идеална част от процесния ПИ № 73328.40.6 по КК на с. ***, и с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - акт № 52 от 11.05.2015г.,
том.II, рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015 год. по описа на нотариус Ж.
Р., продажба от Е. Д. К. /починала/ и отв.И.И.К. на „***“
ЕООД на 4/10 идеални части от
същият ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***, макар във всеки от двата нотар. акта да е изложено, че след
като нотариуса се е уверил, че дарителите,
респ. продавачите, са собственици на дарените/продадените недвижими
имоти, е съставил тези нотариални актове, е налице категорично неизследване на
собствеността на имотите, предмет на двата нотариални акта, не са породили вещнопрехвълително
действие, тъй като този имот
е чужд такъв /на ищеца Г.Т.И./, т.е. не е бил собственост – изцяло или отчасти
на Елена и И. Косеви и в този случай приобретателят
не може да придобие повече права от своите праводатели,
а щом последните не са били собственици на имота, то и първият не е станал негов собственик на съответните идеални части от него,
предмет на договорите за дарение и за продажба.
Предвид на изложеното съдът приема, че процесният земеделски
имот в землището на село *** - ПИ № 73328.40.6 по кадастралната карта на с.***, одобрена със Заповед №
РД-18-38/ 30.08.2005 год., е собственост на ищеца Г.Т.И. и иска
по чл. 124 от ГПК е изцяло доказан и основателен и като такъв следва да се
уважи.
ІІ. По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД
Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите,
които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсват съгласие,
предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. В случая ищецът претендира, че договор за дарение, обективиран в нот.акт № 51/2015г., в частта относно
дарената от Е. К. и И.К.
на „***“ ЕООД 1/10
идеална част от процесния ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***, както и договора за продажба на 4/10 ид. части от същия имот,
сключен между същите страни, обективиран в нотариален акт № 52 от 11.05.2015г.,
са нищожни поради липса на съгласие на собственика на този имот за
разпореждането с идеални части от него.
Исковете за
прогласяване нищожността на двата договора за дарение и за покупко-продажба в частта им относно разпореждането с
посочените в тях идеални части от процесния имот, съдът
намира за неоснователни
по следните съображения: Ищецът по тези искове навежда като основание за нищожност на договорите
разпореждане с чужда вещ, която не е собственост на отчуждителя и липса на съгласие на собственика за това
разпореждане. Тези доводи са неоснователни. Разпореждането под формата на дарение или/и продажба с чужда вещ няма
вещнопрехвълително действие, тъй като то настъпва само тогава,
когато праводателят е бил титуляр на вещното право, а ако той не го притежава, то не настъпва и
вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и
относителни /само между страните по сделката/ - по аргумент от чл. 21 ЗЗД. В същото време договорите за дарение или/и продажба на чужда вещ са валидни правни
сделки, които обвързват страните по тях. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен предмет,
нито отчуждаването й представлява заобикаляне на закона по смисъла на чл.
26, ал. 1 от ЗЗД. Обстоятелството, че вещта е собственост на друго лице, а
не на продавача, не означава, че тя не съществува реално, че договора няма
предмет или че предметът е невъзможен. Вещта съществува, а
липсата на прехвърлителен ефект от договора не се дължи на неговата нищожност,
защото действителния собственик на вещта не губи правата си,
независимо от сключената сделка между трети лица. В разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за
нищожен, но продажбата, респ. дарението
на чужд имот, без участието и съответно изразеното съгласие на действителния
собственик,
не е посочено като основание за нищожност на договор, като в тази насока е и
константната съдебна практика на ВКС /Решение № 483 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. дело № 991/2009 г., І г.о., Решение № 577 от 05.11.2008 г. на ВКС по т.д. № 331/2008
г., І т.о. и др./. Основанието за нищожност „липса на съгласие“ е налице, когато страна
по сделката формално не е изразила воля за сключването й. Ищецът не е бил страна нито по прехвърлянето на част от имота чрез дарение,
нито по
сделката покупко-продажба, поради което не е налице хипотезата на липса на
съгласие за дарение, респ. за продажба, т.е. не е
налице нищожност на това основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът
намира, че установителни искове по чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса
на съгласие на договор за дарение на недвижим
имот, оформен с н.а. № 51, том.II,
рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015 год., в частта, с която Е. К. и И.К.
даряват на „***“ ЕООД
1/10 идеална част от ПИ № 73328.40.6
по КК на с. *** и на договор за покупко-продажба на недвижим имот – н.акт № 52,
том.II, рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015 год., в частта, с която Е. К. и
И.К. продават на „***“ ЕООД
4/10 идеални части от същият ПИ № 73328.40.6
по КК на с. ***, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На основание чл.115 ал.1 и 2 от
Закона за собствеността, следва да се даде на ищеца шестмесечен срок от влизане
на настоящото решение в сила за отбелязването му в Службата по вписванията при
ЕРС, като в противен случай след изтичането на този срок, вписването на
исковата молба губи действието си.
При този изход на делото
искането на ищеца да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените разноски
по делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът приема за частично
основателно. Направените от ищеца разноски по делото, за които са представени
писмени доказателства са общо в размер на 1355.00 лева, от които 600.00
заплатено адв.възнаграждение, 600.00 лева - внесен депозит за възнаграждение на
назначения от съда особен представител на отв. К., 150.00 лева – внесена д.т. и
5.00 лева д.т. за издаване на съдебно у-ние. Не са представени доказателства за
разноски за разликата над 1355.00 до 1401.00 лева, колкото се претендират от
ищеца и са посочени в списъка с
разноски, като липсват доказателства за сочените от ищеца за платени такси към
АВ / имотен регистър/ и такси за извършени преводи, поради което съдът не ще
обсъжда, респ. присъжда разноски над сумата 1355.00 лева, за които са
представени надлежни доказателства.
Ищецът е предявил общо
три иска, като два от тях съдът отхвърли като неоснователни и за тях не се
дължат разноски на ищеца. По първия иск по чл. 124 от ГПК, съдът намира, че
ответното дружество – „***“ ЕООД не е дало повод за предявяването на иска, тъй като
по делото не се установи това дружество, чрез своя представител, да е узнал
преди или към момента на сключването на договорите за дарение и продажба на
11.05.2015г., че трето лице се легитимира като собственик на процесния имот.
Видно от приложените по делото нотариални дела № 171 и № 172 от 2015г. по описа
на нотариус Ж. Р., в същите не се съдържат данни този имот да е възложен на
ищеца при извършена делба между съсобствениците, като в приложените по тези
дела скица на имота от СГКК Ямбол и удостоверение за данъчна оценка на същия,
издадени през 2015г., като собственици на имота са посочени всички наследници
на Д. Г. И., изброени в приложените
нотариални актове № 37 и № 38 от 1995 година. Освен това с отговора на исковата
молба този ответник призна иска по чл.124 от ГПК и не е оспорвал същия. Поради
изложеното съдът счита, че разноски в полза на ищеца по този иск дължи
единствено ответницата И.К., тъй като с поведението си е станала причина за
завеждане на настоящото производство. Ето защо и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК отв. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него по
този иск разноски, или 1/3 част от всички направени от него разноски по трите
иска /общо в размер на 1355.00лв./, т.е. сумата от 451.67 лева.
При този изход на делото и като се съобрази с
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, с искането на ответнното дружество „***“ ЕООД за присъждане на разноски за платено адв. възнаграждение
в размер на 600.00 лева съгласно представен списък на разноските и с
представените доказателства за направени такива разноски от този ответник –
договор за правна помощ, както и отхвърлените два от общо предявените три иска, съдът преценя, че
ищецът следва да бъде осъден да заплати на „***“
ЕООД сумата
от 400.00 лева разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Воден от горното
Елховският районен съд
Р Е Ш
И :
На основание чл. 124 от ГПК ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците И.И.К. с ЕГН – **********,*** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в гр. ***, общ. Ямболска, ул. „***“,
№ **, вх.*, ет.*, ап.3**, представлявано от В.С.М. с ЕГН – **********, че ищецът
Г.Т.И. с ЕГН – **********,***, е собственик
на следният недвижим имот, находящ се в землището на село ***, общ. Елхово, а
именно: ПИ № 73328.40.6 /седемдесет и три
хиляди триста двадесет и осем, точка, четиридесет, точка, шест/ по
кадастралната карта на с.***, одобрена със Заповед № РД-18-38/ 30.08.2005 год.,
с площ от 11289 кв.м., с трайно предназначение - земеделски имот и начин на
трайно ползване - друг вид нива, при граници по кадастрална карта: ПИ №
73328.40.3; ПИ № 73328.40.5; ПИ № 73328.40.7; ПИ №73328.25.27 и ПИ №
73328.26.12, който имот е идентичен с поземлен имот № 018137 в местността
„СРЕЩУ ТОПЧИЯ“ по плана за земеразделяне на с. ***.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от
ищеца Г.Т.И. с ЕГН – **********,***,
против ответниците И.И.К. с ЕГН – **********,*** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в
гр. ***, общ. Ямболска, ул. „***“, № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от В.С.М.
с ЕГН – **********, искове по чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради липса на съгласие на договор за дарение на недвижим
имот, обективиран в н.акт № 51,
том.II, рег.№ 1222, нотариално дело 171 от 2015 год. по описа на нотариус Ж. Р.,
вписана под № 452 в регистъра на НК, с район на действие РС Елхово, в частта, с
която Е. Д. К. /починала/ и И.И.К. даряват на „***“ ЕООД 1/10 идеална част от ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. *** и на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
н.акт № 52, том.II, рег. № 1223, нотариално дело 172 от 2015 год. по описа на
нотариус Ж. Р., вписана под № 452 в регистъра на НК, с район на действие РС
Елхово, в частта, с която Е. Д. К. /починала/ и И.И.К. продават на „***“
ЕООД 4/10 идеални части от същият ПИ
№ 73328.40.6 по КК на с. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата И.И.К. с ЕГН – **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.Т.И. с ЕГН
– **********,***, направените от него разноски по делото в размер на 451.67 лева /четиристотин
петдесет и един лева/, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът Г.Т.И. с ЕГН – **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на ответника „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище в
гр. ***, общ. Ямболска, ул. „***“, № **, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от В.С.М.
с ЕГН – **********, направените разноски по делото за платено адв.
възнаграждение в размер на 400.00 /четиристотин/ лева съразмерно с отхвърлената част от иска.
УКАЗВА на
ищеца Г.Т.И.
с ЕГН – **********, че в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящото решение следва да го впише в Службата по
вписванията, съгласно чл.115, ал.2 от ЗС, като в противен случай след изтичане на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..................
/В. Апостолова/