Р Е Ш Е Н И Е
№1634
Гр. Пловдив, 29 септември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XVIII
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Русев, адм. дело № 126 по
описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.К.Д., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Т., срещу уведомително
писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2019 г.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт,
поради липса на мотиви, каквото е изискването на закона и, което съставлява
нарушение на предписаната от закона форма – чл.146 т.2 от АПК. На второ място
се твърди, че административният орган не е събрал и преценил всички относими за
разрешаване на въпроса факти, поради което е нарушил основен принцип на
административното производство, установен в чл.12 ал.1 от АПК за осигуряване на
откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството, както и
изискванията на чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая, което представлява нарушение на
административно-производствените правила – отменително основание по чл.146 т.3
от АПК. На трето място, твърди се, че
актът е незаконосъобразен и поради противоречие с материалноправните разпоредби
на основание чл.146 т.4 от АПК, тъй като, в конкретния случай няма основание за
налагане на посочените намаления и оторизиране на суми в размер, по-нисък от
заявения с подаденото от Д. заявление за подпомагане за кампания 2019 г.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Т.,
който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените писмени
бележки. Претендира разноски по делото.
Ответната
страна – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител юриск.М., оспорва жалбата и моли съда да потвърди уведомителното
писмо като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Предвид
изложеното, жалбата се явява процесуално допустима, като подадено от лице имащо
правен интерес от направеното оспорване и в предвиденият от закона срок.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят
в настоящото производство е земеделски стопанин по смисъла на § 1 т.23 от ДР на
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) регистриран с УРН
237637 в ИСАК.
На
30.04.2019 г. И.Д. подава Заявление за подпомагане за 2019 г. (л.23 – гръб) с №
1618061901569 по схеми и мерки за подпомагане, както следва: - схема за единно
плащане на площ /СЕПП/, схема за преразпределително плащане /СПП/, схема за
плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, схема за обвързано подпомагане
за плодове (основна група) /СП/ (основна), схема за преходна национална помощ
за земеделска земя на хектар /ПНДП/ и биологично земеделие (Мярка 11).
Представена е таблица на заявените площи по схеми и мерки, като за СЕПП са
декларирани 5.1 ха; за ПНДП – 5.1 ха, за ЗДП са декларирани 5.1 ха, по подмярка
13.1/РН 1 – планински райони 5.1 ха, по СП-основна 5.1 ха. Всички парцели са в
землището на с. Руен, общ. Куклен, обл. Пловдив.
Към
дата 30.04.2019 г. е извършена автоматична проверка на въведените данни в
заявление за подпомагане по директни плащания за 2019 г., при която единствено
е установено, че са спазени изискванията за диверсификация (л.32).
С
уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г., издадено от
заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр.
София, е намалено финансирането за 2019 г. Отказано е плащане в общ размер от
11 205.19 лв., на посочените в колона 3 "намаления" от Таблица 1
"Оторизирани суми (в лева)", както следва: - подмярка 13.1/НР1 – 654.71
лв.; СЕПП – 501.05 лв.; СПП – 353.34 лв.; СП (основна) – 9 569.74 лв. и ЗДП –
126.35 лева.
В
съдебно заседание на 16.09.2022 г. е изслушана и приета без възражение
съдебно-оценителска експертиза /СОЕ/, за изготвянето на която вещото лице е
използвало всички приложени по делото документи, както и допълнителна
информация от ОД на ДФЗ – Пловдив и от ОСЗ – Пловдив. След анализ на събраната
информация и подробно изложение на
установената информация, експертът е
формирал следните изводи: - С. Д.е с правно основание върху подробно описани в
експертизата имоти, като в системата неправилно е въведен договор между него,
като наемател, и И.К.Д., като наемодател, поради което в ИСАК, имотите, предмет
на делото, отиват като правно основание на С.И.Д.; жалбоподателят обработва
очертаните имоти от 01.10.2013 до 30.09.1029 г., като в справката с всички
правни основания за имотите използвани от последния, за всяка година са описани
37 бр. имоти с правни основания и с площ 61 945 дка, като имотите са идентични
за всяка една година и са записани по номер и площ от КВС и кадастрален номер
от КК. Експертът посочва, че поземлените имоти за договора от 01.10.2018 г.,
сключен между И.К.Д., като наемател, и С.И.Д., като наемодател, са предоставени
под наем за една стопанска година – 2018/2019 г. Вещото лице е констатирало
също така, че при приключване на заявлението на кандидата И.Д. при последно
стартиране на 30.04.2019 г. в 12:15:54 ч. – Резултати от автоматични проверки
на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания
2019 няма генерирано съобщение за очертаване на имоти, за които И.К.Д. не
разполага с правни основания. В табличен вид в експертизата са описани
поземлените имоти, предмет на договора от 01.10.2018 г. по кадастрален номер,
площ, заявени от И.Д. и от С. Д.за директни плащания за кампания 2019 г.,
стопанска 2018/2019 г., чийто стойностни показатели са показани в таблица № 1
на експертизата. Процесните имоти по договора от 01.10.2018 г. са описани в
справката с всички правни основания за имоти, ползвани от С. Д.за стопанската
2018/2019 г., предоставена от Общинска служба земеделие – Пловдив. Вещото лице
е установило също така, че ДФЗ е приключило кръстосаните проверки по подадените
заявления от земеделските стопани за кампания 2019 г., в резултат на което, в
заявленията на 10 992 бенефициента са установени двойно декларирани площи в
размер на 5 901 ха.
Административната
преписка съдържа още: - таблица за използваните парцели 2018 г.; договор за
контрол и сертифицикация на биологично производство, преработка, означаване и
търговия с биологични продукти № 2823/11.05.2015 г.; анекс към този договор от
29.01.2016 г., ведно с приложение; карта на блоковете на земеделското
стопанство на Д.; таблица за представените документи и фактура; заявление от С.
Д.от 30.03.2020 г. до министъра на земеделието, храните и горите; жалба от И.Д.
от 30.03.2020 г.до министъра на земеделието, храните и горите; договор за наем
на селскостопанска земя от 01.10.2018 г., сключен между И.К.Д., като наемател,
и С.И.Д., наемодател; становище изх. № 02-160-6500/19519#4 от 11.01.2022 г.на
заместник изпълнителния директор на ДФЗ.
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - заявление за
подпомагане за 2019 г., подадено от С.И.Д.; таблица на използваните парцели
2019 г. от С. Д.таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г. за с.д.;
резултати от автоматични проверки за имотите на с.д.; карта на блоковете на
земеделското стопанство на Д.; Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. на министъра
на земеделието, храните и горите дза одобрение на окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г.; представени от
жалбоподателя писмени доказателства с с молба вх. № 11 103/07.06.2022 г.;
материали, използвани от вещото лице за изготвяне на СОЕ, получени от ОСЗ –
Пловдив с писмо изх. № 12-02-1437-3/01.09.2022 г.; материали, изпратени от
трето неучастващо в процеса лице – ОСЗ – Пловдив, представени с писмо вх. № 12
368/22.06.2022 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореното
по делото Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" -
Разплащателна агенция обективира волеизявление на административен орган, с
което, след проведено административно производство по чл.41 ал.2 и следв. от
ЗПЗП се приключва процедурата по заявление УИН: 1618061901569 от 30.04.2019 г.
за подпомагането за същата тази година. По своето съдържание писмото обективира
частичен отказ за финансово подпомагане по подаденото заявление, с което засяга
неблагоприятно имуществените права на жалбоподателя. Следователно, оспореното
писмо като издадено от административен орган след прилагане на регламентираната
административна процедура, както и, с оглед, своето съдържание и правни
последици, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореният
административен акт, обективиран в Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519
от 05.08.2021 г., е издаден в рамките на предоставената на заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ, делегирана материална компетентност. Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти по правилата на ЕС (§ 1 т.13 от ДР на ЗПЗП). По силата на чл.11а от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за
държавата ни РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския
съюз. Съгласно разпоредбата на чл.20а ал.1 и ал.2 т.2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който я
представлява. На този орган, според чл.10 ал.1 т.7 от Устройствения правилник
на ДФ "Земеделие" е предоставена възможността да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от РА. Със Заповед №
03-РД/2891#2/16.06.2021 г. и на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2, 4 и
5 предл. първо във връзка с чл.6 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ
делегира на заместник-изпълнителния директор Петя Димитрова Славчева изброените
правомощия. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че акта е издаден от компетентен
орган.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, и при наличието на
законоустановени реквизити, като в съдържанието му обаче, не са изложени
конкретните фактически основания, обосновали намаление на исканото финансиране,
съобразно чл.59 ал.2 от АПК. Актът съдържа бланкетни мотиви, които по никакъв
начин не позволяват да се направят ясни и категорични изводи, при посочените
като искани от жалбоподателя суми, защо и как е достигнато до извода, че на
същите следва да бъдат направени посочените конкретни намаления.
В
оспорвания акт, под Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) са посочени ставките
за схема/мярка (лв. /ха) за кампания 2019 г. За отделните колони са дадени
пояснения:
Колона
1: "Схема/мярка" заявена за подпомагане.
Колона
2. "Искана сума" - формира се на база произведението от декларираната
площ и ставката по всяка отделна схема/мярка.
Колона
3: "Намаления" се отчитат:
-
Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
-
Намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания;
-
Наложена ставка на корекция /"финансова дисциплина"/, определена
съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл.8 пар.1 от Регламент /ЕС/ №
1307/2013;
-
Линейно намаление съгласно чл.51 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл.6 пар.2 б.е) т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на
Комисията;
-
Линейно намаление съгласно чл.65 пар.2 б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.
Колона
4: "Редукции" - отчита се намалението за неспазване на
законоустановените изисквания за управление, на основание Заповед № РД
09-499/12.07.2016 г., № РД 09-557/14.07.2017 г., № РД 09-592/27.06.2018 г. и №
РД 09-811/09.08.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите
("кръстосано съответствие").
Колона
5: "Намаления поради достигане на таван на субсидията" - отчетени са
намаленията на плащанията по СЕПП поради надвишаване на допустимата левова
равностойност, съгласно чл. 43а от ЗПЗП.
Колона
6: "Оторизирана сума" е сумата, получена като разлика между исканата
сума и приложимите намаления и редукции".
По
заявлението в колона 3 от таблицата "Намаления" са отразени по -
малки суми от поисканите. Следователно, относимото пояснение е това за колона 3
"Намаления". Пояснението е общо и бланкетно. От него не може да се
разбере защо в конкретния случай е отказано подпомагане по отделните схеми и
мерки, в посочените в писмото размери. Вярно е, че съдебната практика приема,
че мотивите на уведомително писмо като процесното се съдържат в таблиците и
поясненията към него, но посоченото в тези таблици и пояснения следва да може
да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и
административната преписка.
В
случая би следвало да са изложени мотиви, или най-малкото, от доказателствата,
част от административната преписка, да може да се установи кое от поясненията
под колона 3 от таблицата е налице. В случая, мотиви и доказателства липсват.
За такива мотиви не може да се приемат поясненията под таблиците на уведомителното
писмо.
Под
Таблица 2 (Извършени плащания (в лева)" са посочени следните пояснения:
Колона
1 Схема/мярка за подпомагане
Колона
2 Дата, на която е извършено плащането
Колона
3 "Оторизирана сума" – сумата посочена в колона 6 на таблица1
Колона
4 "Прихваната сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия
суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има
издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и
мерки, администрирани от ДФЗ.
Колона
5 "Удържан данък общ доход" – отразява сумата на данъка, който на
основание чл.65 ал.14 във връзка с чл.38 ал.15 от ЗДДФЛ се удържа и внася от ДФ
"Земеделие", в качеството му на администратор на съответната помощ в
срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода.
Съгласно чл.38 ал.15 ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на
придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани,
облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго
подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския
фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет.
Колона
6 "Изплатена сума" – отразява сумата, преведена по банков път по
банковата сметка, посочена от бенефициера в заявлението за подпомагане. "
От
изложеното по-горе, също не се установява причината, поради която е изплатена
по–малка от поисканата от земеделския стопанин сума.
Според
този съдебен състав, дадените пояснения към табличната част на писмото, по
своята същност не представляват мотиви към конкретния административен акт. Те
са еднакви за всички уведомителни писма, а за конкретния кандидат не е посочено
какво конкретно е установеното нарушение.
Актът
в оспорената му част не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа
каквито и да било фактически и правно основания за издаването му. Съдът приема,
че това е така, тъй като в Таблицата № 1 "Оторизирани суми" в колона
3 "Намаления" (това е частта от акта, която се оспорва) са посочени
само общо суми в лева, а в обяснителната бележка за колоната е видно, че
"намаленията" биха могли да бъдат формирани на различно фактическо и
правно основание, като е възможно да са осъществени заедно или поотделно
множество различни хипотези: 1. намаления на субсидията след извършени
административни проверки, при които са установени всички недопустими за
подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;
2. намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за
подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.12 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания; 3. наложена ставка на корекция ("финансова
дисциплина"), определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и
чл. 8 § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4. линейно намаление съгласно чл. 51
пар.2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл.6 пар.2, б.е) т. iii)
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията; 5. линейно намаление
съгласно чл.65 пар.2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно
чл.6 пар.2, б.е) т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на
Комисията.
От
акта не става ясно на кое от посочените основания или на кои от посочените
основания и, респ., в каква степен на всяко от тях, е формирано съответното
намаление за конкретната схема/мярка. Изискването за мотивиране на акта чрез
посочване на правните и фактически основания за издаването му представлява една
от гаранциите за законосъобразност на акта, която се проявява в две насоки. От
една страна, чрез излагането на мотивите се довежда до знанието на страната
съображенията, поради които административният орган е издал или е отказал да
издаде искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитни
средства при оспорване на акта. Наред с това, наличието на мотиви подпомага
контрола за законосъобразност, който съдът упражнява над оспорения акт. Липсата
на каквито и да било мотиви в оспорения акт е такова съществено нарушение на
изискването за форма, че прави актът незаконосъобразен и е основание за
неговата отмяна.
Този
порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържащите се в
административната преписка документи, нито чрез представените писмени бележки
по делото, доколкото съдържащите се там данни също не насочват конкретно за
всяка една от мерките/схемите как е формирано съответното намаление и по отношение
на кои/колко като площ имоти действа всяко едно от възможните намаления за
отделните схеми/мерки. По делото е представен разходно-оправдателен документ
/фактура за изкупена продукция/, както и становище на министъра на земеделието,
храните и горите, но от тях отново не могат да се извлекат мотиви по коя мярка
същите са приложими и се отнасят, още повече, че в уведомителното писмо дори не
е споменато това становище, както и не се споменават и резултатите от
автоматичните проверки. Всичко това е необходимо да намери конкретно изражение
оспореното уведомително писмо, за да се осъществи адекватен съдебен контрол
относно установените от административния орган факти, както и дали същите са
подведени под приложимите материално правни разпоредби.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК, което не е отменено и,
респ., не е загубило значение, доколкото уредбата в изискванията за посочване
на правни и фактически основания в административните актове не е променена с
АПК, спрямо ЗАП (отм.), неизлагането на мотиви в оспорения акт може да бъде
санирано чрез допълнително установени факти или мотиви, само, когато те
изхождат от същия административен орган, който го е издал, какъвто безспорно не
е настоящият казус.
Недопустимо
е на следващо място едва в хода на съдебното производство, съдът да формира
предположения какви са били действителните съображения на административния
орган за издаване на обжалвания акт и въз основа на какви конкретни факти те са
основават. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните
на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице
и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу
неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за
осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и
правни основания за постановяване на оспорения акт.
По
тези съображения съдът намира жалбата за основателна, тъй като оспореното
уведомително писмо изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2022 г., издадено от
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", е
незаконосъобразно. Липсата на мотиви препятства упражняването на съдебен
контрол и е самостоятелно основание за отмяна на подложения на съдебен контрол
административен акт.
Преписката
следва да се изпрати на ответника – заместник -изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по Заявление за
подпомагане за 2019 г., подадено от И.К.Д.,
при спазване на процедурата по издаването му и дадените по-горе указания
по прилагане на закона.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в общ размер на 915.00 (деветстотин и петнадесет) лв., от които
10.00 лв. за държавна такса, 405.00 лв. депозит за вещо лице и 500 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие №
09012.
Що
се отнася до направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като, настоящият
процес касае дело с материален интерес и предвид извършеното намаление, което,
каза се по-горе, възлиза на обща стойност 11 205.19 лв., то съобразно правилата
на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, сумата следва да бъде определена по следния начин:
- 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Очевидно е, че сумата от 500 лв.
платена в брой по договор за правна помощ и съдействие № 09012/03.12.2021 г. е
значително по-малка от тази, определима по правилата на цитирания текст.
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 във връзка с чл.173 ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, XVIII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.Д.,
ЕГН **********,***, Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/19519 от 05.08.2021
г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на
заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по Заявление за подпомагане за 2019 г. с УИН:
16188061901569/30.04.2019 г. при спазване на дадените в решението указания по
тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" да заплати на И.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от
915.00 (деветстотин и петнадесет) лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: