№ 420
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902434 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 647, ал.1 т.2 от ТЗ, евентуално чл. 647, ал.1
т.3 от ТЗЦ, или чл. 646, ал.1 т.1 от ТЗ или чл. 646, ал.2 т.2 от ТЗ или чл.135 от ТЗ и чл. 55, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът - синдикът на „Б.Р.К.“ ЕООД, г-н Р.Т. твърди, че спрямо горепосоченото
дружество със съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г., постановено по т.д. 2607/2019г. на
СГС, TO, VI-23 е открито производство по несъстоятелност по подадена молба от кредитор
на 04.12.2019 г., дружеството е обявено в неплатежоспособност с начална дата на
неплатежоспособността 20.03.2019г., постановено е прекратяване на дейността и същото е
обявено в несъстоятелност. Твърди, че спряното производство по несъстоятелност е
възобновено с решение от 24.11.2020г., а той е назначен за постоянен синдик с определение
от 22.07.2021г. Поддържа, че след проучване на имотното състояние на длъжника, се
установило, че на 28.06.2019г. е преведена сумата от 85 085 лв. (осемдесет и пет хиляди и
осемдесет лева) към „Е.Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *******. Твърди, че видно от предмета на дейност
на несъстоятелното дружество то не предоставя финансови услуги, респ. заеми и кредити,
поради което преводът е извън предмета му на дейност, извършен е след обявената от съда
начална дата на несъстоятелността, и във всички случаи е увредил кредиторите. Предвид
горното претендира да се обявяви за недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на основание чл. 647, ал.1, т. 2 ТЗ, а в условията на евентуалност на осн.
чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, или чл. 646, ал.2, т. 1 ТЗ или чл. 646, ал.2, т. 2 ТЗ или евентуално на
основание чл. 135 от ЗЗД плащането на сумата от 85 085 лв. от страна на „Б.Р.К.” ЕООД /н./
от банкова сметка при „Р.Б.” ЕАД към ответника „Е.Х.Т.“ ЕООД, извършено на 28.06.2019г.,
както и осъждането на „Е.Х.Т.” ЕООД да върне на несъстоятелния длъжник горепосочената
сума. В хода на производството поддържа претенциите чрез процесуалния си представител –
1
адв. Попова, упълномощена от синдика с разрешение на съда по несъстоятелност, като се
претендират разноски и постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът „Б.Р.К.“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК със залепено
уведомление на адреса по седалището му на 26.01.2022г. след надлежно удостоверяване от
връчителя, че не е намерен офис и служител за получаване на книжата, не е подал писмен
отговор в законоустановения срок, нито изразява становище по иска. Не изпраща и
представител в съдебното заседание, като не е поискал да се гледа делото в негово
отсъствие.
Ответникът „Е.Х.Т.“ ЕООД, призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК със залепено
уведомление на адреса по седалището му на 07.02.2022г. след надлежно удостоверяване от
връчителя, че не е намерен офис и служител за получаване на книжата, не е подал писмен
отговор в законоустановения срок, нито изразява становище по иска. Не изпраща и
представител в съдебното заседание, като не е поискал да се гледа делото в негово
отсъствие.
Съдът след като обсъди процесуалното поведение на страните и материалите по
делото намира, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на който е връчен препис от
исковата молба и приложенията съгласно изискванията на ГПК, не е подал писмен отговор в
законоустановения срок, а с определението при изпращане на исковата молба за отговор и с
насрочването са му указани изрично последиците от неподаване на отговор, не се е явил в
съдебно заседание, т.е. не е изпратил надлежен процесуален представител, и не е заявил
искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на
неприсъствено решение е изрично уведомен със съобщението с препис от исковата молба и
определението за насрочване. При служебната проверка на допустимостта на иска, съдът
констатира, че видно от данните по ТР, производството по несъстоятелност е открито с
решение по чл. 632 от ТЗ, т.е. при спирането му. Едва с решение от 23.11.2020г., обявено в
ТР на 24.11.2020г. производството е възобновено и от този момент тече едногодишния срок,
тъй като с решението по чл. 632 от ТЗ не се назначава синдик и няма как и кой да предяви
исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Това е възможно едва след
решението за възобновяване, като в случая едногодишния срок тече от 24.11.2020г. и
исковата молба е предявена по пощата с клеймо от 24.11.2021г., т.е. в едногодишния срок и
исковете са процесуално допустими. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от
ГПК, а именно претенциите са вероятно основателни с оглед приложените към исковата
молба писмени доказателства. Безспорно се установява от данните по публичния ТР, че със
съдебно решение № 260272 от 3.11.2020 г., постановено по т.д. 2607/2019г. на СГС, TO, VI-
23 е открито производство по несъстоятелност по подадена молба от кредитор на 04.12.2019
г. на ответното дружество «Б.Р.К.“ ЕООД, дружеството е обявено в неплатежоспособност с
начална дата на неплатежоспособността- 20.03.2019г., постановено е прекратяване на
дейността и същото е обявено в несъстоятелност. Твърди, че спряното производство по
несъстоятелност е възобновено с решение от 24.11.2020г. По делото с допълнителна молба
2
на стр.22 от същото е представено извлечение от сметка на „Б.Р.К.“ ЕООД от „Р.“ ЕАД,
видно от което на 28.06.2019г. е преведена сумата от 85 085 лв. (осемдесет и пет хиляди и
осемдесет лева) към „Е.Х.Т.“ ЕООД, като за основание е посочено «временна финансова
помощ». Макар по делото да не е установен точния договор, по който е извършено
предоставянето на сумата, то както сочи и синдика в предмета на дейност на
несъстоятелния длъжник не са включени финансови услуги и предоставяне на заеми. Дори и
сделката да не е безвъзмездна само с оглед това, че е възможно да е уговорена лихва, поради
което не попада в хипотезата на недействителност по чл. 647, ал.1 т.2 от ТЗ като
безвъзмездна сделка, извършена след началната дата на неплатежоспособността, то е
безспорно, че по тази сделка от патримониума на несъстоятелния длъжник е излязла голяма
сума пари, като няма никакви данни и доказателства за насрещна еквивалентна престация, а
сделката е в подозрителния период. Предвид горното и като съобрази, че са налице
предпоставките за неприсъствено решение, което съгласно закона не се мотивира, съдът
намира, че следва да бъдат уважени предявените искове. Същите са вероятно основателни
по смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се
мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага доводи
по същество на спора.
Ищецът претендира разноски, като в случая единствените такива са за адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна помощ, видно от който е ангажиран
процесуален представител от ищеца – адв. Л.П., като на същата не е заплатено
възнаграждение, но съдържа уговорка за представляване по чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата. Предвид горното и съгласно константната съдебна практика в този случай
възнаграждението на адвоката следва да бъде определено по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и присъдено лично на адвокат Л.С.П.. Съгласно чл. 7 от
Наредбата минималното възнаграждение по искове при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв.
възлиза на сумата от 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в случая съобразно
цената на иска, която е размера на сумата 85 085 лв., следващото се адвокатско
възнаграждение възлиза на 3082,55 лв., поради което тази сума следва да бъде възложена в
тежест на двамата ответници общо.
По делото съобразно разпоредбата на чл. 649, ал.6 от ТЗ не е събирана държавна
такса предварително, поради което следващата се такава следва да бъде възложена на
осъдената страна. Таксата възлиза на 4% от цената на иска, поради което ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят общо на съда сумата от 3403,40 лв. – държавна такса по
производството.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО по исковата молба, предявена от синдика на
3
Б.Р.К.” ЕООД /н./, г-н Р. ИВ. Т., със съдебен адрес – гр. София, ул.“******* срещу „Е.Х.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.Перник, ул.******* *******
и срещу „Б.Р.К.” ЕООД /н./, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София,
у.“******* по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 647, ал.1, т.
2 ТЗ, евентуално на осн. чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ, плащането на сумата от 85 085 лв. от страна на
„Б.Р.К.” ЕООД /н./ от банкова сметка при „Р.Б.” ЕАД към ответника „Е.Х.Т.“ ЕООД,
извършено на 28.06.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, пр.З от ЗЗД или чл. 34 от ЗЗД, вр. чл. 649, ал.2 ТЗ,
„Е.Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.Перник, ул.*******
******* да върне сумата от 85 085 лв. / осемдесет и пет хиляди и осем и пет лева/ на
„Б.Р.К.” ЕООД /н./ по особената сметка на синдика в „Общинска банка“ АД с IBAN:
******* ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „Е.Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр.Перник, ул.******* ******* и „Б.Р.К.” ЕООД /н./, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, у.“******* да заплатят общо на адвокат
Л.С.П., от АК –Плевен с лич.№*******, сумата от 3082,55 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по чл. 38 от Закона за адвокатурата за настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ ГПК „Е.Х.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр.Перник, ул.******* ******* и „Б.Р.К.” ЕООД /н./, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, у.“******* да заплатят общо на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“*******, сумата от 3403,40 лв. –
държавна такса по производството.
Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване. Да се връчат преписи от същото на страните, като на ответниците - по реда на
чл.50 ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4