Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 12.06.2017 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4745 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.Р.П., с която е предявен иск срещу Й.Х.П. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане чл. 535 ТЗ за сумата от 18500 щатски долара, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 16.09.2011 г. от ответника.

            Ищецът твърди, че е поемател по запис на заповед, който обезпечава останало неплатено задължение по договор за заем. Каузалното правоотношение е възникнало и съществувало преди издаване на ценната книга, като към момента на издаването й в нея е вписан неплатения остатък от главницата. Претендира законната лихва и разноските в заповедното и в исковото производство.

            Ответникът оспорва иска. Не оспорва връзката на ценната книга с каузалното правоотношение – договор за заем, но твърди, че е в изпълнение на задължението си да върне заетата сума в периода 2008-2014 г. е платил на ищеца по банков път общата сума от 62822 лв., поради което задължението по каузалното правоотношение, което е обезпечено с издадения запис на заповед, е погасено и не дължи изпълнение по ценната книга. При условията на евентуалност, ако не се приеме погасяване чрез плащанията, прави възражение за прихващане с вземане за сумата от 62822 лв. (сбора на плащанията) с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД - подлежаща на връщане сума като платена при начална липса на основание.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

            Съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е възникнало правоотношение по договор за заем, за обезпечение на което ответникът е издал процесния запис на заповед в полза на ищеца. Поради това съдът приема, че са се осъществили следните факти: ищецът е предал на ответника сума от 18500 щатски долара, ответникът се е задължил да я върне, като в обезпечение на задължението е издал процесния запис на заповед от 16.09.2011 г. С ценната книга Й.Х.П. безусловно се е задължил да плати на ищеца на падеж 12.12.2011 г. сумата от 18500 щатски долара. Ценната книга е действителна, предявена е за плащане на 12.12.2011 г., като това обстоятелство е удостоверено с подпис на издателя. С оглед на тези факти съдът приема, че претендираното вземане е възникнало валидно.

Ответникът се позовава на погасяване, за което представя вносни бележки за извършени плащания по банков път по сметка на заявителя. Между страните е спорен въпросът в погашение на какви задължения са постъпвали посочените плащания. Видно от представените от ответника платежни нареждания, плащанията са извършени в периода 15.10.2008 г. – 04.08.2014 г. За всички плащания, извършени преди датата на издаване на процесната ценна книга, съдът приема, че са неотносими и не установяват погасяване на процесното задължение. С оглед датата на издаване на записа на заповед, не би могло да се приеме, че предшестващи плащания имат някакво отношение към задължението, което ценната книга обезпечава – житейски нелогично би било да се приеме, че в обезпечение на вече погасено задължение длъжникът ще се съгласи и ще издаде ценна книга, която на свой ред го задължава да плати (повторно) задължение, което вече е изпълнил.

По въпроса относно плащанията след 16.09.2011 г., които са на обща стойност 5370 лв., съдът съобрази следното: По твърдение на ищеца, за задължението по договора за заем е уговорена възнаградителна лихва. Установява се от изходящия от ответника документ, озаглавен „Предложение“, че страните са уговорили възнаградителна лихва, която към момента на съставяне на документа (03.09.2013 г.) възлиза на 11672 лв. Документът от една страна представлява извънсъдебно признание на неизгодни за издателя факти, а от друга съдържа писмено задължение за плащане на възнаградителна лихва (съобразно изискванията за форма на чл.240, ал.2 ЗЗД). Поради това съдът приема, че между страните валидно е уговорено плащане на лихва по процесното заемно правоотношение. Следва да се прецени за всяко плащане, извършено в периода 16.09.2011 г. - 04.08.2014 г., дали покрива лихвите или главницата. Единствено в разписката от 16.11.2011 г. за плащане в брой на сумата от 250 лв. е посочено вземането, което се погасява – „лихва по зап. заповед“. В останалите платежни документи, които удостоверяват плащане по банков път, не е посочено кое вземане погасяват – това за лихва или това за главница (вписаните от платеца основания са „плащане по кредит“ или „захранване на сметка“). По силата на чл.76, ал.2 ГПК и доколкото изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите и главницата (изпълнението е за сумата от 5370 лв., натрупаната лихва е 11672 лв., а главницата е 18500 щатски долара), следва да се приеме, че се погасяват най-напред лихвите. Поради това съдът приема, че с извършените плащания в периода 16.09.2011 г. - 04.08.2014 г., дали покрива лихвите или главницата не е извършено погасяване на главницата по записа на заповед.

Доколкото процесното вземане е възникнало и не е погасено, предявеният иск по чл.422 ГПК е основателен.

Неоснователно е направеното възражение за прихващане с вземане на ответника с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – подлежащи на връщане суми, платени при начална липса на основание. Ответникът твърди, че всички плащания, извършени в периода 15.10.2008 г. – 04.08.2014 г. са недължимо платени – при начална липса на основание – без да съществува правоотношение между страните, в основание на което да са извършени. На първо място наличието на основание е посочено от самия платец в платежните документи – „възстановяване на сума“, „плащане по кредит“ и „захранване на сметка“. За плащанията, извършени в периода от 15.10.2008 г. до 29.01.2010 г. основанието е „възстановяване на сума“; за плащания в периода от 29.01.2010 г. до 18.08.2011 г. както и за плащанията извършени на 17.04.2012 г. и на 01.11.2013 г. основанието е „вноска по кредит“; за плащането извършено на 20.03.2012 г. основанието е „плащане по кредит“; за плащанията извършени след датата на издаване на процесния запис на заповед на дати – 07.02.2013 г., 15.04.2013 г., 17.04.2013 г., 02.12.2013 г., 14.04.2014 г., 14.05.2014 г., 03.06.2014 г. и 04.08.2014 г., основанието е „захранване на сметка“. Тези основания, посочени от самия платец, изцяло съответстват на установените заемни отношения между страните. Съгласно твърденията на ищеца и писмените доказателства по делото, между ищеца и ответника са съществували правоотношения по договори за заем, като за останалата неплатена дължима главница към 16.09.2011 г. е съставен процесния запис на заповед. Това предполага в предходен период да са извършвани плащания в погашение на задълженията на заемателя. Ето защо съдът като съобрази наличието на правоотношения между страните по договори за заем в периода на процесните плащания, както и посочените от самия ищец основания за плащанията, съответстващи на погасяване на задължения по договор за заем, приема, че не е налице неоснователно разместване на имуществени блага – плащанията са правени в погашение на валидно възникнали задължения и поради това не подлежат на връщане. Възражението за прихващане е неоснователно.

По изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане по записа на заповед от 16.09.2011 г. за сумата от 18500 щатски долара и предявеният установителен иск следва да се уважи.

 

По разноските:

На ищеца с оглед изхода на делото следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 2077,98 лв. за исковото производство и 671,40 лв. – разноски в заповедното производство.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Й.Х.П., ЕГН:**********, адрес: ***, дължи на С.Р.П., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.535, вр. чл.483 ТЗ сумата от 18500 щатски долара., представляваща задължение по запис на заповед от 16.09.2011 г., издаден от Й.Х.П., ведно със законната лихва от 10.10.2014 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Й.Х.П., Й.Х.П., ЕГН:**********, адрес: ***, да заплати на С.Р.П., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК както следва: сумата от 2077,98 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 671,40 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: