№ 96
гр. Казанлък, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102825 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 7, ал. 1, вр. чл. 12 от ЗЗДН.
Образувано е по молба от Я. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес: ****,
тел.: ****, против Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****. Молителката
твърди, че с ответника нямали сключен граждански брак. Заживели на
семейни начала от м. октомври 2012 год., като от началото на 2015 г. се
установили да живеят в гр. К. в апартамент на майката на молителката, на
адрес: гр. К., **** и така до 08.11.2022 год., когато ответникът, след
поредните разправии, си събрал багажа и си заминал за гр. С.. След като си
заминал започнал да звъни постоянно по телефона на молителката. Говорела с
него, за да не го предизвика да се върне в гр. К. отново. На 15.11.2022 г.
говорили по телефона и той заявил, че щял да дойде в гр. К. на 17-ти или 18-
ти ноември за да се съберат пак, отново да живеят заедно. Заявила му, че
всичко между тях свършило, че не искала повече да живее с него. Сочи, че на
16.11.2022 г. извършителят написал на вайбър заплашително: „Тръгвам за К..“
Написала му, че нямало да е в К. за да го откаже да идва. Но отговорът му
бил: „По-добре да те намеря утре. Аз не съм никой“. На 17.11.2022 г. той
дошъл в К. и около 9.00 - 9.30 ч. започнал да звъни по телефона. Видяла, че
стоял долу пред входа на блока. Молителката стояла затворена в апартамента
и не смеела да излезе. При нея бил техен приятел - М. М.. Извършителят се
качил на етажа и застанал пред вратата. Усетили го по кучето - то започнали
да лае. М. се обадил на негов приятел /А./ да дойде, да го предупреди да си
тръгва и да не притеснява молителката. Човекът дошъл и го подканил да си
тръгва. Видели, че вече бил пред входа, като разговаряли с А.. Сочи, че в
16.00 ч. на същата дата дошли двама приятели, които ги помолили да
1
проверят дали ответникът бил долу за да могат да излязат. Излезли и отишли
в полицията да подадат жалба срещу него. Когато се прибирали от полицията,
заварили ответника пред входа, където били паркирани двете му коли. Той
стоял до тях. Сочи, че спрели колата зад неговите коли и тогава той грабнал
голяма газова бутилка за битова газ, дошъл откъм страната на молителката,
отворил вратата и започнал да я дърпа. Едновременно с това наклонил
бутилката към вътрешността на колата, като с жест показал, че пуска газта и
започнал да крещи: „Сега ще ви запаля!“ В колата били молителката, дъщеря
й Д.. Т. на 16 години и М. М., който карал колата. Успели да затворят вратата
и да преместят колата, но ответникът не се спрял. Дошъл отново до колата и
започнал да чука по стъклото. След като отказала за слезе, той се качил на
колата си, изравнил се с тяхната и започнал да бибитка без прекъсване и да
дава знаци на молителката да слиза. Не можели да слязат от колата, поради
което дъщеря й звъннала на тел. 112 и когато полицаите дошли, него го
нямало. След този ден ответникът й звънял по телефона ежедневно
непрекъснато, но молителката не му отговаряла. Твърди, че на 24.11.2022 год.
сутринта в 8.30 ч. на път за работа приказвала по телефона. Изведнъж
ответникът изскочил иззад гърба й и започна заплашително да цитира, какво
чул, докато я следял промъквайки се зад гърба й съвсем близко. Ужасила се!
Въпреки увещанията й да си тръгва и да я остави на мира, той продължил да
върви с нея до магазина, в който работела на ****. През цялото време по пътя
я дърпал, съскайки в ухото й: „Ти какво си мислиш, че не мога да те очистя!
Знам те в колко извеждаш кучето, в колко излизаш за работа и целия ти път
знам, знам от къде минаваш!“ Не можела да се отърве от него, и така до
магазина. Опитала се бързо да влезе и да заключи вратата от вътре, но той
подпрял вратата с крак, насила я изблъскал и влязъл вътре. Започнал да я
блъска и да я удря. Понечила да звънне на тел. 112, но той изскубнал
телефона от ръката й и започнал да рови из съдържанието му. Когато
посегнала да си вземе телефона обратно, той я изблъскал и избягал с него.
Тръгнала след извършителя да го догони, за да й върне телефона. Разбрала, че
няма да го даде и се насочила към полицията. Той се усетил, че ще подаде
сигнал и арогантно - демонстративно тръгнал с нея. Най-нахално застанал до
нея да чака и той кварталния полицай Драгиев. Заврян в нея, съскал в ухото й
и заплашвал: „Сега ще те съсипя, като не искаш да си с мен, всичко ще ти
взема. И дъщеря ти ще направят ку...ва!“ Било истински кошмар. Прибрала се
на работа в магазина, а той останал в полицията. Към 10.00 ч. се върнал
отново пред магазина. Тръгвал си и се връщал, като през цялото време я
заплашвал: „Ще те съсипя, ще те смачкам, ще те унищожа!“ Имало хора пред
магазина, а той я обиждал, като крещял: „Тя се чука с хазяина, за да си запази
магазина! Сега ще кажа на хазяйката, какво си правила с хазяина! Подал съм
жалби, ще ти съборят къщата!“ „Ти сега на него ли даваш пич...а, не те ли е
срам с такъв педераст, дъртак!“ Имаше деца - ученици, спрели се да слушат, а
той се обърнал към тях: „Вижте я тая, тръгнала сега с тоя дъртия! Имам
флашка, как се чука с мен, каква майсторица е. Какъв секс прави!“ Кошмар,
2
срам, страх и ужас. Всичко това на улицата и пред децата. Всичко това,
крещейки в центъра на града, а молителката стояла в магазина, не смеела да
излезе. Идвал няколко пъти, хората се събирали, спирали се да слушат. През
цялото време при молителката в магазина стоял семейният им приятел М. М..
Той останал защото го помолила, било я страх да остане сама. След
поредното връщане, около 12.00 ч. дошъл със стекове минерална вода, които
били на молителката и се съхранявали в неговия склад. Започнал да излива
бутилките една по една пред магазина в продължение на 15-20 минути, за да
демонстрира, че не зачитал собствеността й, като я унищожавал. Тогава
отново се обадила на тел. 112. Полицаите дошли и го заварили да излива
водата, вече в градинката пред магазина. Говорели с него и му връчили
предупредителен протокол. Той отишъл при молителката и арогантно и
заплашително й заявил: „За днес стига толкова!“ и тръгнал нанякъде. Сочи, че
й звънял по телефона непрекъснато, но тя не му отговаряла. Изпращал й
гласови съобщения, повечето много заплашителни. Много се страхувала от
него. Способен бил да изпълни заканите си. Смята, че бил с лабилна психика.
Цялото му поведение сочело на това. Самият факт, че тръгвал от гр. С. по
всяко време и я търсел, за да я заплашва, фактът, че я следял, цялото му
поведение сочело на това, че бил способен на всичко, за да я унищожи, както
сам казвал. Твърди, че няма представа къде ходел и какво правел, но на
27.11.2022 год. около 16.00 ч. забелязала, че ответникът бил паркирал колата
срещу входа й, така че да можел да следи, кога се прибира, къде ходи, кой
влизал и излизал с нея. Било я страх да излезе. Преди 17.00 ч. М. й се обадил,
че щял да й донесе вечеря и дошъл към 17.30 ч. Около 18.00 ч. извършителят
отново бил пред апартамента и започнал да чука силно и настоятелно по
вратата. Не му отворили, но се страхувала от него. Не знаела дали нямало да
разбие вратата, за това се обадила за пореден път на тел. 112. Полицаите
дошли и го намерили скрит в храстите пред блока да дебне. Видели от
терасата, че му снели обяснения. Страхувала се за живота и здравето си,
живеела в абсолютен страх, че извършителят ще изпълни заплахите си,
кучето не смела да изведе сама. Не знаела от къде можел да изскочи и какво
можел да й направи. Много бил опасен, живеела в кошмар. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Г. И. Й. е
упражнило спрямо молителката емоционално, психическо и физическо
домашно насилие на 16.11.2022 год., 17.11.2022 г., 24.11.2022 г. и 27.11.2022
г. и да издадете заповед за защита, като наложи следните мерки за защита от
домашно насилие, на основание чл. 5, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно да
задължи лицето Г. И. Й.: да се въздържа от извършване на домашно насилие;
да забрани на лицето Г. И. Й. да се приближава до молителката: на
обществени и други места, където се намира, на разстояние по-близо от 200
м; да приближава на разстояние по-близо от 200 м: блока в който живее с
майка си и дъщеря си на адрес: гр. К., ****; къщата й на адрес: с. Е., ****;
работното й място на адрес: гр. К., **** за максималния срок от 18 месеца.
Претендира разноски в производството.
3
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е представил отговор
на молбата, в който е заявил, че молбата е допустима, но по своята същност
неоснователна изградена на неверни обстоятелства и факти. Нямало спор, че
страните по делото живели на съпружески начала почти единадесет години.
Това бил сериозен срок за изграждане на едни задълбочени връзки помежду
си, както лични така и професионални такива. През този период ответникът
по молбата бил отдаден на тази връзка изцяло и правил всичко възможно
„семейството“ да бъде обезпечено финансово и да има стабилитет. Страните
направили съвместно два магазина втори етаж на къщата на молителката.
Ответникът направил и покрива на къщата и редица подобрения. Дъщерята на
жалбоподателката почти била израснала и възпитавана от страните. Сочи, че
в един ноемврийски ден на 2022 молителката изведнъж взела съдбоносно
решение да прекрати тази връзка тъй като явно тя е счела, че нямало какво
друго да вземе от него и тя да му даде. И без повод тя го обвинила, че бил
побойник, психически насилник и изобщо човек с „лабилна психика“ - цитат
от молбата й. Нa 16.11.2022 г.ответникът бил написал, по вайбър, че тръгва
към К. и иска среща. Но ищцата, която 11 година деляла леглото си с него
най-спокойно го излъгала, че ще отсъства от К.. На 17.11.2022 г. ответникът
дошъл в К. сутринта и започнал да звъни по телефона. Я. „изтръпнала от
ужас“ стояла в апартамента, не смеела да излезе с човека, с който е живяла 11
години. И по една „щастлива случайност“, рано сутринта имала и гости М. М.
- нейния приятел, който изненадващо се появявал винаги, когато ответникът
идвал по бизнес ангажименти в К. и искал от молителката да поговорят и да
продължат напред. Тук следвал план, в който главен инициатор бил М. М..
Същият М. организирал екшън и извикал за „помощ“ една личност - А.?! -
доста едър и страховит мъж. За какво им била тази помощ след като М. бил на
сутрешно матине в дома на Я. не ставало ясно. А. доста грубовато изгонил
ответника, придружени със заплахи срещу живота и здравето на същия.
Разбира се „сценарият“ имал и продължение. В същия ден молителката
извикала още двама „приятели“ и ги помолила да проверят дали ответникът
бил пред блока. След като се убеждават, че „теренът е чист“ всички
участници в плана вкупом се втурнали към полицията да подават жалба
срещу ответника. Защо и за какво била жалбата? За това, че Г. я
предупреждава за идването си в К., за да си вземе от колата на баща си,
паркирана пред блока на Я., останали в багажника инструменти. Никаква
логика, защо бил този страх в Я. от Г.. Защо пострадалата така неистово
избягвала един нормален разговор с мъжа, делила над 11 години дома си.
Дали не била причината, че по нейната банкова сметка били платени от
клиенти на Г. една сума от 13 500 лева и която тя ревностно искала да запази
и добре знаеща, че не са нейни. Следващият екшън не искал да коментира, но
бил длъжен. Целта ответникът да дойде в К. на цитираната дата била да си
вземе инструментите, свързани с бизнеса му и евентуален разговор с
молителката с цел изясняване на раздялата им. И до сега такъв разговор не
бил осъществен, а съвсем нормално било ответникът да знае за причините
4
защо молителката изведнъж взела решение, че не го обича вече и да се махне
от живота й, след като цели 11 година живеели съвместно. Относно „газовия
екшън“, самата молителка признавала, че ответникът бил „запушен“ от
колата на нейните приятели. В този момент ответникът прехвърлял
инструменти от едната кола в другата и държал в ръцете си малка газова
бутилка без клапан и след като бил изненадан от тези хора, се почувствал
застрашен и съвсем нормална реакция проявил, с цел да защити здравето и
живота си. Все пак един срещу няколко не било някак си справедливо.
Относно сагата за 24.11.2020 г. около 8.30 ч. молителката „приказвала“ по
телефона и зад гърба и ответникът бил изскочил и започнал да „съска“ – в
превод да й говори, в магазина ответникът започнал да я блъска, бута и удря.
Тези и твърдения тепърва щели да се доказват пред съда с нужните устни и
писмени доказателства. медицински такива и гласни, но оспорва фактите,
изложени по този начин. От всичко изложено, логично било да се обоснове
един извод, че ответникът държал все още на тази жена. Той не бил насилник,
нито груб. Нещо повече, когато молителката написала, че ответникът
„съскал“, явно забравила, че ответникът правил опит да я целува и гали.
Когато разговарял с процесуалния си представител, той не използва името й, а
го замествал с „мило“. Сочи, че като адвокат с 25-годишен опит не бил
срещал мъж да обича и да бъде така отдаден на една жена. А същата тя му се
„отплаща“ с обвинения за домашно насилие и обиди, като психически
нестабилен и други обидни изрази. Не счита такова поведение за нормално и
адекватно и с лека ръка да нараняваш и да зачеркнеш 11 годишна връзка.
Фактите били на лице, че той имал желание да продължат съвместния си
живот така, както е било цели 11 години. Какво по нормално и човешки било
това. Целта на честите посещения били, че той продължавал да е влюбен в
нея и искал да живеят съвместно. Какво по нормално било ответникът да
желае среща с нея за да изяснят нещата между тях. Едва в молбата разбрали,
че тя не го желае. Една дълга връзка не се разваляла от внезапното хрумване
на един от двамата. Решението щели да уважат, но изисквало и изясняване на
мотивите за раздялата. И двамата все още имали съвместен бизнес и
складове. Бутилките с минерална вода били на съхранение в неговия склад.
От името на доверителя си дава гаранция, че същият щял да преустанови
контакти с молителката, но било редно да се разберат помежду си относно
съвместния им бизнес и възстановяването на 13 500 лева в нейната банкова
сметка, които били собственост на ответника и за което предстояло дело в гр.
С.. Тъй като молителката в молбата си и в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН
считала, че ответникът бил някаква заплаха за живота и здравето й, че бил
способен да изпълни заплахите си, че бил „способен на всичко“, то явно
молителката го считала за човек не само с лабилна психика, но и човек с
психически проблеми. Оспорва изложеното по чл. 9 от ЗЗДН, че на 27.11.2022
г., към 16 часа ответника да е посещавал дома на молителката и чукал и
тропал по вратата докато Я. вечеряла с М. М.. Същият не се криел в храстите,
а седял на пейка. Счита, че акт на насилие не бил осъществен от Г. Й. спрямо
5
Я. - нито психически, още по-малко физически и моли съда на това основание
да отхвърли молбата, както и да обезсили издадената заповед за незабавна
защита.
В първото по делото заседание молителката не се явява лично, но чрез
процесуалния си представител поддържа изложеното в молбата.
Ответникът, редовно призован за първото по делото заседание, се явява
лично и чрез процесуалния си представител оспорва твърдението, че с Я. Т. са
живели на съпружески семейни начала. Твърди,че в гр. С. има съпруга и две
деца. За да има живеене на семейни начала, то следвало да е налице сложен
фактически състав с много елементи. Твърди се, че освен интимна връзка,
страните трябва да имат създаден общ бюджет, ответникът трябвало да има
ключ от апартамента, в който се твърди, че са живели. Твърди се, че дори в
подписаната от Я. Т. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, нямало данни за
извършено насилие от ответника по молбата на 16.11.2022 г. Оспорват се и
всички други твърдения в декларацията.
Молителката, редовно призована за датата на първото съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в
молбата. На следващите две открити съдебни заседания се яви лично и
потвърди изложеното в молбата и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Имала
основание да получи защита по ЗЗДН. След издадената заповед за незабавна
защита искала това да е за постоянно и ответникът да стои далече от нея,
бизнеса й и града, в който живее. След всички тези 10 години, от 2012 г. се
познавали, начинът по който той реагирал, била сигурна, че нямало да се
спре, за това се обърнала към полицията, към тел. 112 и от там я насочили да
подаде молба по ЗЗДН. От 2012 г., когато се запознали, знаела, че той бил
женен и точно тогава му се родило второто момиченце, две момиченца имал.
Твърдял, че със жена му не се разбирали, били в кавги, за жилището имали
два нотариални акта и всеки си изплащал неговия дял по нотариален акт.
Съпругата му си платила нейния и той продължавал да си плаща неговия дял.
Предложил да си направят бизнес в гр. С., понеже молителката била
запозната с този вид дейности от преди да познава ответника. Молителката
трябвало да работи в магазина, а ответникът искал тя да бъде по-близо до
него. Той бил съгласен молителката да вземе и детето си, понеже дъщеря й
била в първи клас, да живеят под наем в гр. С. и той да ходи при тях, когато
има възможност. Тогава били в любовна връзка. Тогава разбрала, че
приказките му, че ще се раздели с жена си и че ще бъде с молителката, не се
получавали и казала, че се прибира в гр. К. с детето си, че не й се плащали
квартири и че трудно се справяла с малко дете. След това й предложили да
направи още един магазин в гр. П.Б. магазинът в К. не спирал да работи, дори
когато била в С.. Като се прибрала в К., точно две седмици Г. Й. всеки ден се
обаждал по телефона, всеки ден й казвал колко му било мъчно, не можел да
живее без нея. Заявява, че нямала представа дали жена му знаела за връзката
им. Тогава й станало мъчно, чувствата надделели и му казала, че може да
направят магазин в гр. П.Б. ако иска да се включи, но условието било
6
молителката да е в гр. К.. Той дошъл и според молителката тогава започнало
съжителството, защото нито си търсил квартира, нито му предлагала да бъде
на квартира, той дошъл в апартамента, в който живеела с майка си. Това
станало през 2014 г. или 2015 г.. Тогава той нямал закупено търговско
помещение в гр. К.. През 2016 г. той закупил помещението си в съсобственост
със сестра му. От 2015 г. живеел в апартамента на ****, с майката на
молителката и детето й. Смята, че от тогава живели на съпружески начала. В
П.Б. магазините били два. По негово желание взели втори магазин, всичко на
името на фирмата на молителката, в която той не бил съдружник, а работник.
И нямало как да е съдружник, понеже фирмата била ЕТ, имал само
трудовоправни взаимоотношения. Мислела да промени статута на фирмата и
регистрирали ****. Дейността на ЕООД развивали в помещението, което той
закупил. През цялото време били заедно, всеки ден пътували заедно с колите
му. Повече от седем години били тук в гр. К., всички търговски
представители ги познавали заедно. Молителката го осигурявала, ответникът
дори не работел.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание, се явява
лично и поддържа заявеното в първото по делото заседание. Заявява, че Я.
била поканена да отиде в гр. С., след като се запознали докато бил
ръководител на проекта Р.-Д.. Купил си цигари от нея и се запознали.
Неговото желание било да се занимава с търговия, бил потомствен търговец,
родителите му имали магазини, заведения, искал и той с това да се занимава.
Видял, че Я. била що-годе будна жена и искала да се „махне“ от К.,
предложил й да дойде в гр. С.. Тя заявила, че ако си намери мъж в гр. С.
връзката им щяла да приключи. Когато отишли в гр. С. помолил Я. да работят
в нейната фирма заедно. Я. била разведена, изгонена от мъжа си, защото била
лоша майка. Тъща й заявявала, че не си гледала детето, детето било
недохранено. В гр. С. половин година живяла с детето си в помещение от 3
квадрата, с една измислена тоалетна, която ответникът направил. Дрехите им
били в един автомобил О.. Шест месеца живяла така и довела и детето си. Не
го интересувало това дете, за това не сигнализирал „Закрила на детето“. Това
дете, пак от недохранване от майка си и баба си било три седмици с остър
панкреатит. Това го знаел, защото тогава Я. била в болница с детето и той
работел в магазина от сутрин до вечер, двадесет дни. Когато Я. Т. дошла в С.
детето било поверено на „кьоравата“ й майка за 6-7 месеца. Детето било на
шест години, не било тръгнало и на училище. То и сега не можело да говори,
детето нямало контакти с нормални хора, те не му обръщали внимание.
Детето имало труден изказ и не можело да направи разлика от 2-3 дена и 3-4
месеца, а било доведено в съда да свидетелства. В гр. С. ответникът наел
магазин, оборудвал го, заредил го и се възползвал от това, че Я. имала опит в
този бизнес. Когато се върнала в К., Я. му се обадила да въртят общ бизнес в
гр. П.Б.. Не оспорва, че 2014 г. – 2015 г., майката на Я. заявила, че
организирала собствен транспорт, за да докара стоката на ответника в
магазина в гр. К.. От тези бизнес отношения бил само назад. Наеми,
7
транспорт. Една вечер Я. му казала, че не издържа, не можела да живее с
детето и си дошла в гр. К. с един бус стока. Натоварила стока за 10-15 хиляди
лева. Първият магазин бил 40 квадрата, зареждането било 40 000 лева.
Ответникът останал в С. при своето семейство, да живее и да работи. Отрича,
че й звънял всеки ден. Не й бил казвал, че не може без нея. Заявява, че Я. сама
му се обадила. Заявила, че го извикала, защото й предлагали търговско
помещение и да го въртят заедно. Тогава ответникът дошъл. Освен този
магазин им предложили да вземат и хранителен магазин. Твърди, че напуснал
работа и дошъл, защото решил, че иска да се занимава с бизнес, в който да
участвам пряко и като партньор, а не като служител. Непосредствено след
пристигането в гр. К. закупил търговско помещение. Имало периоди, в които
пътувал от гр. П.Б. до гр. С., имало дни, които пътувал всеки ден, след това
преспивал и в своето помещение, когато събота и неделя идвали децата и
съпругата му. Ключ от апартамента на Я. получил в края на лятото. Тя го
поканила и казала: „Ела да живееш вкъщи“ и ответникът го взел.
Действително, когато бил болен от Коронавирус останал 2-3 седмици у Я..
Били решили да купят къща в с. Е..
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е предоставила заедно с
молбата си до съда и подписана от нея лично декларация, в която подробно е
описала, актовете на домашно насилие, описани и в молбата й за защита.
Видно от справка за съдимост на РС-К., към 29.11.2022 г. Г. И. Й. е
неосъждан.
Видно от справка за постоянен и настоящ адрес, Г. Й. има регистриран
настоящ адрес от 2010 г. и постоянен адрес от 2013 г. в гр. С., ****
Видно от справка Национална база данни, Я. Т. е с регистриран
постоянен и настоящ адрес: гр. К., ****.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
****, Г. Й. е закупил заедно с Д. Й. М., при равни квоти, шест самостоятелни
обекта за търговска дейност, с обща тоалетна с преддверие, с идентификатор
№ ****.***.****.33; № ****.***.****.34; № ****.***.****.35; №
****.***.****.36; № ****.***.****.37; № ****.***.****.38, съответно с
площи: 19,81 кв. метра; 14,11 кв. метра; 12,38 кв. метра; 17,44 кв. метра; 7,01
кв. метра и 9,13 кв. метра, с адрес: гр. К., ****.
По делото е представена справка за консумирана енергия на адреса в гр.
К., ****, ет. 6, за закупените от ответника по молбата помещения. От
справката е видно, че партидата е открита на името на продавачката на
помещенията – К.С.Х., а на името на Г. И. Й. няма отрита такава партида.
Видно от справка за консумирана електроенергия за периода
м.09.2016г. до м. 11.2022 г. е налице консумация от 3088 кв. часа. Тази ниска
консумация на ток води до индиция, че в имота не се е живяло постоянно.
8
Видно от удостоверение за сключен граждански брак на С. община, изд.
въз основа на акт за граждански брак № **** г., на 17.03.2011 г. Г. Й. е
сключил граждански брак с М. С. Т..
Видно от два броя удостоверения за раждане на С. община изд. въз
основа на акт за раждане № **** г. и № **** г., от брака си с М. Т.-Й.а
ответникът по молбата има родени две деца – В. Г.а Й.а, род. на 21.03.2011 г.
и А. Г.а Й.а, род. на 04.09.2012 г.
Видно от извлечение от Търговски регистър е, че Г. Й. е управител и
съдружник в „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ****.
Видно от представения отчет за паричните потоци по прекия метод от
2012 г., счетоводен баланс за 2012 г., отчет за приходите и разходите за 2012
г., отчет за приходите и разходите, за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.,
отчет за собствения капитал за 2016 г., декларация към НСИ от Г. Й. от
13.03.2018 г., както и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за
счетоводството, е, че предприятието не е извършвало дейност по смисъла на
параграф 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Видно от представената справка от НАП, ТД-С., за актуално състояние
на действащи трудови договори за периода 01.01.2015 г. до 30.11.2022 г., Г. И.
Й. има регистрирани следните трудови договори: с ЕТ „Г. – Я. Т.“ – К., от
18.12.2015 г. до 08.01.2018 - 2 години и 21 дни; от 07.06.2019 г. до 21.08.2019
г. - 2 месеца и 14 дни; от 06.07.2020 г. до 23.10.2020 г. - 3 месеца и 17 дни; от
12.05.2021 г. до 13.01.2023 г. - 1 год., 8 месеца и 1 ден; със „С.“ ЕООД – С.З.,
от 27.11.2018 г. до 11.03.2019 - 3 месеца и 14 дни; с **** – К., от 21.08.2019 г.
до 07.01.2020 г. - 4 месеца и 17 дни; от 07.04.2020 г. до 06.07.2020 г. - 2 месеца
и 29 дни; с „Н.В. и С.“ – С., от 06.01.2020 г. до 16.01.2020 г. - 10 дни; от
06.11.2020 г. до 07.04.2021 г. - 5 месеца и 1 ден; с „Р.“ ООД – С., от 23.01.2020
г. до 21.02.2020 г. - 29 дни; с „М.“ ООД – В., от 07.02.2020 г. до 13.02.2020 г. -
6 дни; от 13.02.2020 г. до 18.03.2020 г. - 1 месец и 5 дни; с „П.“ ООД – С., от
13.04.2021 г. до 07.05.2021 г. - 24 дни; с „Б.“ ООД – С., от 16.11.2022 г., като
трудовият договор не е прекратен към момента на справката. За най-дълъг
период същият е работил при ЕТ „Г. – Я. Т.“ и ****, които, видно от справка
от Търговски регистър, са регистрирани съответно на името на Я. Т. и
съответно същата е управител и едноличен собственик на капитала.
Във връзка с прекратените му трудови правоотношения с ЕТ „Г. – Я.
Т.“, гр. К., ответникът по молбата е сезирал Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ с жалба от 20.12.2022 г., по която е получил отговор с
изх. № **** г.
Видно от справката от МВР, Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – Бургас, с изх. № 105840-10/09.01.2023 г. е, че на дата
17.11.2022 г., в 16,15 часа е регистрирано повикване от тел.: ****, от лице,
представило се с имената Д.. Т. – инцидентът е предаден по електронен път и
приет от дежурен РУ МВР-К. М.Н.П.; на дата 17.11.2022 г., в 16,34 часа е
9
регистрирано повикване от тел.: ****, от лице, представило се с имената Я. Т.
– инцидентът е предаден по електронен път и приет от дежурен РУ МВР-К.
М.Н.П.; на дата 24.11.2022 г., в 12,41 часа е регистрирано повикване от тел.:
****, от лице, представило се с имената Я. Т. – инцидентът е предаден по
електронен път и приет от дежурен РУ МВР-К. М.Н.П.; на дата 27.11.2022 г.,
в 18,29 часа е регистрирано повикване от тел.: ****, от лице, представило се с
имената Я. Т. – инцидентът е предаден по електронен път и приет от дежурен
РУ МВР-К. П. С.; на дата 28.11.2022 г., в 23,47 часа е регистрирано повикване
от тел.: ****, от лице, представило се с имената Я. Т. – инцидентът е
предаден по електронен път и приет от дежурен РУ МВР-К. П. С..
В рамките на развилото се съдебно производство страните ангажираха
гласни доказателства.
Свидетелят Д. И. У., служител в РУ-К., заяви, че не познава страните.
Виждала молителката във връзка с посетен сигнал. Не се сеща на коя дата.
Госпожата се оплакала, че лице от мъжки пол, на което споменала имената,
но не може да ги цитира, я притеснявало, тропало и блъскало по автомобила,
в който се скрили тя и дъщеря й, заплашвал я със саморазправа и други
заплахи. Лицето от мъжки пол не го видяла, тъй като не било на място.
Госпожата била с дъщеря си някакъв мъж. Снели сведения от госпожата за
случая. На място посетили сигнала на бул. „****. Свидетелката видяла дете –
дъщерята на госпожата, те излезли от колата. Не си спомня задните стъкла на
автомобила да са били затъмнени.
Свидетелят Б. К. М., служител в РУ-К., заяви, че има лек спомен за
случая, жената била в един автомобил. Получили сигнал за Западното, ****.
Молителката била в автомобила с един мъж и момиче. Сигналът бил, че са
притеснявани от господин, който свидетелят не бил видял на място. Смята, че
господинът е имал отношения с тази жена. Това било по спомен, по думи по
време на отработване на сигнала. Не си спомня автомобила, не си спомня
марката, не си спомня и дали са били затъмнени задните стъкла. Не си спомня
кой карал автомобила и детето къде е било. Тримата били в автомобила.
Свидетелят Д. Г. И., служител в РУ-К., заяви, че познава страните по
делото. Не си спомнял на коя дата, посетил сигнал, подаден от госпожата, за
това, че била тормозена от господина. В последствие разбрал, че имали
взаимоотношения, които приключили по един или друг начин и след това тя
заявила, че била подложена на психически тормоз и провокации. Разговарял с
нея, тя посочила господина. Той седял на 50 метра от магазинчето, където
работела госпожата, в парк „И.“. Установил господина, опитал се да
разговаря с него и да разбере какво се е случило. Искал да разбере какви са
обстоятелствата. Тогава разбрал, че са имали взаимоотношения и са
приключили. Не бил пряк свидетел на станалото преди това. Колежката, с
която бил, изпратил при госпожата да й снеме сведения, а свидетелят останал
при господина. Дал му възможност да даде писмени обяснения, но той не
пожелал. Съставил му писмен протокол за предупреждение. Нямал спомен
10
дали колежката му не направила същото и с госпожата. Ответникът стоял до
един стек с вода и изливал бутилките. От стек вадел шишета и изливал
водата, след което ги пускал в коша. Това продължило през цялото време. На
въпрос: Защо го правел?, Й. отговорил, че бутилките били негови и щял да
прави каквото иска с тях. Заявява, че в негово присъствие закани и заплахи
не е имало и от двете страни.
Свидетелят П. С. Ф., служител в РУ-К., заяви, че не познава страните
лично. Виждал ги е. Не си спомня дата, миналата година в тъмната част на
денонощието, около 18,00 – 19,00 часа, имали получен сигнал от ОДЧ, че в
гр. К., на бул. „****“, не помни номер, но в близост до блока правели закуски,
че лице от мъжки пол притеснявало жена на посочения адрес – апартамент.
Отишли на място, почукали на вратата, позвънили, но никой не им отворил.
Слезли пред входа. Западно от входа имало висок бор, който се клател,
помислили, че били животни, котки, отишли с колегата си, нямало животни,
но бил господина /посочва ответника/. Качил се на най-високата част на бора.
Отишли при него и му казали да слезе. Той слязъл и казал, че ревнувал
приятелката си и мислел, че била горе с друг мъж. Написали протоколи за
предупреждение. Докладна записка била изготвена по случая. Сигналът бил,
затова че мъж притеснявал лице от женски пол.
Свидетелят К. Д. Б., служител в РУ-К., заяви, че не познава страните.
Посетила сигнал и те присъствали. Не си спомняла дата и час, било в тъмната
част на денонощието. Позвънили на адреса, но никой не отворил. Слезли пред
входа да изготвят документите. Тогава г-жа Т. слязла и казала, че била
притеснявана от г-н Й.. Той не бил там. Тя се прибрала и тогава видели, че
дървото се люлеело. Видели, че на дървото имало човек. Той слязъл и го
установили като Г. Й., това бил ответникът. Единственото, което си спомня
свидетелката било, че Й. бил там, защото искал да види г-жа Т..
Свидетелят А. Г.а Г.а, без родство със страните, заяви, че познава Я. и
Г.. Била съседка от седмия етаж на съседния вход, но между терасите било
свалено стъклото и били почти на една обща тераса. Г. живеел там от доста
време. Може би от 5-6 години, ако не и повече. Когато се прибирали двамата
с Я. вечер, слизали от колата, влизали във входа, сутрин го виждала на
терасата, той извеждал кучето. Имали куче, виждала Г. сутрин, той разхождал
кучето. Когато свидетелката излизала на терасата се случвало да го вижда
там. Пред блока имали две коли. Обикновено последно го виждала с
последната кола, тя била бяла, тип пикап с врачански номер ****. Той слизал
от колата. От може би три месеца свидетелката не го била виждала. Я. и Г.
нямали общи деца. Свидетелката знаела, че Г. имал две момичета, но не била
сигурна, не била виждала децата му, само чувала. Я. имала дъщеря.
Свидетелката ходела на гости при майката на Я.. Към настоящия момент в
апартамента живеели Я., майка й и дъщеря й. Когато майка й отсъствала,
живеели двамата – Г. и Я. и дъщеря й, но събота и неделя дъщеря й ходела
при баща си. Според свидетелката Я. и Г. не били случайна двойка. Били
11
много добра двойка, свидетелката много се радвала като ги види, страшно
много уважавала Г.. Това било години наред. Уважавала Я. и изборът й. Сочи,
че едната кола на Г. стояла пред входа. Те с една кола се прибирали,
обикновено Г. карал колата. Не можела да каже кой отварял апартамента с
ключ, но го виждала да влиза в апартамента. Виждала ги пред входа. През
лятото живеели Я. и дъщеря й и Г., майката на Я. ходела да работи летния
сезон на морето – юни, юли, август и септември. Чувала, че Г. бил назначен
във фирмата на Я.. Те влизали във входа и не излизали. През нощта колата
стояла пред вода и ги виждала сутрин да излизат. Заяви, че пред съдебната
зала Г. Й. я предупредил да не свидетелства и я напсувал.
Свидетелят Д.. Г.а Т., дъщеря на молителката, разпитана в присъствието
на социален работник заяви, че познава Г. Й.. Той се запознал с майка й на
центъра на К., по време на празника на розата. Той живял в С., свидетелката
го познавала, от както била на шест години. Г. дошъл в магазина на майка й и
така се запознали, свидетелката се запознала с него на вечеря същата вечер. Г.
живеел в апартамента на бабата на свидетелката. Били свидетелката, баба й,
майка й и Г.. Той не си бил тръгвал. Живял доста години при тях. По
празниците ходел да вижда семейството си. Казвал, че отива при родителите
си по празниците и да вижда неговите деца. Той живеел със свидетелката и
майка й от 2015 г. Имали общи пари с майка й, държали ги в отделно
портмоне за общите пари. Г. й давал пари за училище. Майка й готвела, а
пазарували двамата с Г.. Заедно вечеряли всяка вечер. Всяка вечер след
работа се прибирали с майката на свидетелката, майка й правела вечеря и
сядали на масата – свидетелката, майка й, баба й и Г.. Г. сядал с тях на масата.
Като се навечеря той не си тръгвал. Той спял при майка й. Г. знаел къде било
портмонето с общите пари. Свидетелката присъствала на дебати, когато се
вземало решение как ще се харчат парите. Виждала помещението на Г. на
****, представлявало голяма зала. Имало голямо пространство и имало
тоалетна, мивка и душ. Помещението се използвало за зала за рождени дни;
после за продажба на дрехи на килограм, сега имало пинг-понг маси. Идеите
за какво да се ползва помещението били на Г.. Събота и неделя, през
седмица, свидетелката била при баща си. Стаята на свидетелката била където
спяла баба й. Имали щендер за дрехи в спалнята, който споделяла с Г.. Г.
ползвал и шкаф, където си прибирал бельото. Г. имал и сак с дрехи, който не
бил пълен. За жилището Г. закупил един тиган, уредба с две големи
тонколони. Й. ходил да работи в Р. за 3-4 месеца, но през другото време
постоянно живеел при тях. По празниците Й. отивал при семейството си в С.,
при родителите си.
Свидетелят С. Г.а Н., майка на молителката, заяви, че познава Г. Й. от
септември 2012 година. Свидетелката била на работа в магазина, когато си
предавали с Я. смяната на касата, влязъл господинът, Я. го представила като
Г., приятеля й. Това била първата им среща с него. След това започнали да
говорят за отиване в С.. През февруари 2013 г. дъщеря й назначила
работничка, поели магазина двете с продавачката и Я. тръгнала с него в С..
12
Детето оставила при свидетелката, защото ходело на детска градина. Есента
го взели и тръгнало на училище в С.. В С. като заминали се прибрали на
31.05.2015 г., след завършване на учебната година на детето. Я. казала, че
нещата между тях не вървели. Свидетелката организирала транспорта, за да
се прибере Я.. През лятото на 2015 г. свидетелката отишла в своя роден край,
като се върнала сварила Г. Й. настанен в дома й. Свидетелката била от
Карнобат. От тогава Й. живеел в жилището, което било съсобствено между
свидетелката и децата й. Й. живял там от лятото на 2015 г. до м. ноември 2022
г. Г. имал ключове, включително и за входната врата, само нямал чип за
входната врата. Входната врата на блока се отключвала по два начина –
електронен и с обикновен ключ. От както се разбрало, че Й. щял да живее с
молителката на семейни начала, имал ключ от жилището. Я. била жената на
живота му, където седнел и станел го казвал. Те имали общи средства заедно.
Парите им били на нощното шкафче, от страната на спалнята на Я.. Имало
периоди в които Г. Й. работел извън К.. Не повече от 2-3 месеца.
Конкретизира, в Р., когато работел, след подобна ексцесия от негова страна –
22.09.2020 година. Свидетелката била пряк участник в ексцесиите. Заявява, че
била обиждана от Й. на улицата на 22.09.2020 година. Този път Я. решила, че
няма да прави компромиси и за това били в съдебната зала. Й. напуснал
жилището в началото на м. 11.2022 г., той се изнесъл сам. Проблемът бил, че
Я. не искала да съжителства с него. Неговото отношение и държание били
проблема. Бъдещата бизнес идея на Й. за захарни близалки също. Я. отказвала
да участва с пари в идеята му. Той побеснял, събрал си багажа и си тръгнал.
Свидетелката чула Й. да казва на Я.: „Аз на тебе роб няма да ти ставам“. Й.
много настоявал по телефоните да говорят, да се изясняват, да изговарят,
защо трябвало да се разделят. Дори св. М.а, сестра на Г., която била вън,
посредничела да се срещнат, но Я. казала, че нямало за какво да говорят и
всичко било приключило. На Й. казала, че щяла да се махне от К., защото я
било страх от него. След предишните му заплахи, свидетелката ходела да
взема Я. всяка вечер след работа. Вървели заедно с Я. и внучка й, Й. вървял
покрай тях и казвал: „Нали знаеш какво може да ти се случи като се
прибираш в тъмното“. Ноември месец 2022 г., когато направили протокола,
ги притеснявал. Говорела за психически тормоз. Я. искала да се махне от
него, а Г. я преследвал. М. бил при тях, защото ги дострашало и Я. го
повикала. Сочи, че за седем години били на ясно какво можело да се очаква
от Й.. С газова бутилка Й. заплашвал Я. и дъщеря й на следващия ден.
Свидетелката си била вкъщи и видяла случващото се. Й. размятал жълта
газова бутика. След този най-фрапантен инцидент, непрекъснатото Й. звънял
по телефона, изпращал гласови съобщения. Разливал бутилки с минерална
вода на Я. от магазина, които се съхранявали в неговата недвижима
собственост. Свидетелката имала отлепена ретина на лявото око. Не била на
100% сляпа. Видяла когато Г. размахвал газовата бутилка. От 30 метра
можела да види цвят и размер на газовата бутилка. Проблемът със зрението
бил, че не виждала на близо. През лятото, не повече от 4 месеца, свидетелката
13
работела на морето. Юни, юли, август, септември. На 01.10. се прибирала.
Дрехите и бюрото на внучката й стояли в тяхната стая – спалнята. Детето
рисувало в тяхната стая и учело в тяхната стая. Й. носел подаръци на Я..
Апартаментът бил на свидетелката и на децата й. Й. дошъл наготово и нямало
нужда да купува нищо за жилището им. Това било апартамент на 40 години,
не чакали той да им занесе нещо. По щендера на Д. стояли нещата на Г. и в
скрина към спалнята, в едно чекмедже. В скрина се събирали много неща. Г.
си тръгнал с личния багаж. Той всяка вечер сядал да вечеря на масата.
Свидетелят М. В. М., без родство със страните, заяви, че познава Я. и Г.
от юли 2022 г. Бил свидетел на три случая на проблеми. Първият път било на
17.11. сутринта. Й. пристигнал в К. и се качил директно на седмия етаж и
почнал да тропа на вратата, свидетелят бил в апартамента. След което, след
известно време, се обадили по телефона непознати номера. Оказало, се че
това били полицаи, които глобили свидетеля за неправилно паркиране,
защото спрял зад колата на Й.. След това Г. тръгнал нанякъде. Излезли от
апартамента с Я. и отишли в полицията, за да пуснат жалба по отношения на
неговите действия. Не си спомня към колко часа било, около обяд. След това
отишли да вземат Д.. и се върнали обратно към апартамента, били с
автомобила на свидетеля. Като се върнали, Й. бил там, разтоварвал неща от
единия автомобил на другия. Й. отворил вратата на джипа на свидетеля, носел
една бутилка с газ, жълта. От към страната на Я. отворил, опитал се да я
изтегли навън, но тя била вързана с колана, наврял бутилката между Я., вътре
в колата и казал: „Сега ще ви взривя всички“. В колата били свидетелят, Я. и
Д... Детето било отзад и звъннало на тел. 112. После Г. излязъл и обикалял
напред-назад, чукал по прозореца. Свидетелят заключил автомобила, за да не
може да се отваря. Бутилката Й. си прибрал в колата. Предния ден той се
обадил на Я. и й казал: „Гледай да не те намеря“, Я. умирала от страх вътре.
На 16.11. Я. се обадила на свидетеля да отиде. На 17.11. отишъл до там,
сутринта около 8,00 часа. Паркирал зад неговата кола. Притеснявали се да
излязат всички. Чакали Г. да се махне. Отгоре гледали дали се е махнал.
Свидетелят звъннал на негов приятел да дойде и на полицията. Приятелят му
дошъл и му дали ключ да се качи горе. Приятелят на свидетеля свалил Г.
долу. На 24.11., когато говорел по телефона с Я., тя тръгвала към 8.30 часа за
работа, в момента, в който говорел с нея, чул гласа на Г.. Включил за какво
става въпрос, че Й. бил в града и е я дебнал да я хване. Говорил й по пътя зад
нея. Изведнъж Я. спряла да говори по телефона и някой затворил. Свидетелят
не знаел дали Й. й бил взел телефона. След това се обадил втори път и
тръгнал надолу по пътя към тях. Обадил се пак по телефона, Я. втория път
вдигнала и казала, че били пред полицията, след което разказала, че Й. я
преследвал от тях до магазина, като влязъл в магазина, й взел телефона и
хукнал с него навън. Я. заключила, тръгнала след него и се насочила към
полицията. Тогава той я настигнал и върнал телефона, това го знаел от нея.
Кварталният Драгиев държал Й., защото буйствал там. Кварталният ги
посъветвал да отидат в съда и да извадят ограничителна заповед. След това
14
отишли в магазина. След това Й. пристигнал пред магазина и извадил едни
флашки, показвал документи, искал да показва, глупости приказвал. Започнал
да разлива по едно време вода пред магазина. Водата била на Я. и той я
разливал пред магазина. Хората минавали и се възмущавали, и се чудели,
минавали и деца, питали какво правел този човек и се кръстели. Три стека
вода излял. Приказвал, че измива боклуците на К.. За свидетеля това било
метафора, искал друго да каже. Й. напсувал свидетеля на майка. Свидетелят
стоял в магазина на Я., защото Й. искал да влезе. Сочи, че носел вечеря на Я.,
след раздялата с Г., защото той бил в града и я притеснявал, не можела да
мръдне от къщи. Я. разказвала на свидетеля, че я било страх. Свидетелят
виждал как Г. й въздействал. Както се държал в съдебното заседание, той бил
така и в личния си живот. Казал й: „Аз ще покажа сега каква майсторица е
кака ви Я., да знаеш какви хубави свирки прави“. Пред магазина го приказвал.
Една камара деца гледали.
Свидетелката И. И. М.а, сестра на Г. Й., заявява, че виждала Я. веднъж
преди много години в С., когато отишла да работи там. Имали
взаимоотношения с брат й, работили заедно в магазин, тя работела там преди
около 11 години. За свидетелката техните отношения били бизнес отношения
и евентуално и с някакви интимни елементи, но не била наясно. Брат й бил
семеен повече от петнадесет години и имал две деца. Заявява, че въпреки
различията между Й. и съпругата му, за свидетелката семейството им било
стабилно, защото през времето, когато бил в К. за бизнес сделки, се наложило
да нощува в К. и закупили имот заради това, той се връщал при семейството
си в С.. Брат й имал съпруга с две деца. Родителите им живеели във Враца и
те били сами. Всяка Коледа, Нова година, Бъдни вечер, те се събирали,
семейството на брат й и нейното семейство. Я. не присъствала на техните
събирания, родителите й не я познавали. Свидетелката работела като
психолог. Нямала впечатления, че брат й имал друго семейство. Нямало как
да има такова. След последния скандал между Г. и Я., той отишъл при сестра
си в К., където живеела, били се скарали с Я. за бизнес отношения. Била
купила къща, имали финансови взаимоотношения. Брат й дошъл при нея с
един сак дрехи. Попитала го, това ли са дрехите му, той казал: „Да“. Казал й,
че дори не е имал ключ от този апартамент. Той отишъл при нея за два дни,
защото му била сестра и работела като психолог. Сочи, че се наложило за
бизнеса, който искал да започне, да закупят имот на центъра в гр. К., имот в
който Г. пребивавал и преспивал не веднъж. Сочи, че в последния й разговор
с Я., след първото дело, тя самата казала, че не искала да бъде любовница на
този човек. Тя го казала лично на свидетелката. След техния скандал, когато
пак говорила с нея, защото се чували като добри познати, й казала, че брат й
тръгнал към К., тя казала, че ще говори с него. След половин час брат й се
обадил в нервно състояние, заплашван. Чукал на вратата на Я. и пристигнал
господин, който му отправял заплахи, че не бил желан. Свидетелката била
през цялото време на телефона. Твърди, че Я. така го подвела, за да можело
той да стигне на нейния адрес и да го заплашват. Г. бил изплашен, казал на
15
сестра си да стои на телефона, защото не знаел какво ще стане. Брат й бил
сам, свидетелката била на телефона. Брат й отишъл да нагледа имота. Била на
телефона и той казал: „Следят ме, наблюдават ме, виждам джипа на М. М.,
който паркира“. Започнал да й казва адреса на Я., за да знаела какво става, ако
нещо се случило с него. Свидетелката не знаела адреса на Я.. Това, че
пребивавал на място за техни интимни срещи, нищо не значело. Заявява, че
ако те имали семейни отношения - защо миналата година, когато бил закупен
имот от Я., брат й не фигурирал в документите за имота. Той трябвало да
претендира за този имот, той да е семеен. Със съпругата си имали имот на
негово име и на името на съпругата му. Брат й бил по бизнес дела в К.. Бил с
Ковид, бил на гости на Я. и останал там. Това не означавало нищо. Останал за
по-малко от две седмици. Първият ден свидетелката му казала какви
лекарства да вземе, след това той се прибрал при семейството си. Ако
трябвало да отговори като професионалист за психичното състояние на брат
си, заявява, че въпросната дама го докарала до това състояние с нейните
манипулации и използвачество, защото над 80 000 лева той дал по нея. Когато
той оставил парите в общия им бизнес, тя казала: „Тръгвай при семейството
си“.
Свидетелят Г. П. Д., служител в РУ-К., заяви, че не познава страните по
делото. Сещал се за ситуацията, било ноември месец миналата година, като не
си спомня точна дата. Един автомобил бил затворил друг автомобил отзад и
колата не можела да излезе. Нямало как да излезе колата. Служителите на Ру-
К. били там и видели случая, че било невъзможно да се излезе. Въз основа на
това написали фиш, без присъствието на собственика на автомобила
нарушител. Поне 30 минути чакали, за да се появи водачът на автомобила.
Свидетелят И. П. И., служител в РУ-К., заяви, че се сеща за случая.
Ответникът по молбата ги чакал на адреса и заявил, че неговия автомобил
бил запушен от друг автомобил. Действително бил запушен. Булевардът
излизал на тротоар, а назад бил запушен. Направили справка в дежурната част
за собствеността на автомобила, звънели по телефона на собственика, но
никой не излязъл. Съставили фиш на нарушителя в присъствието на водача на
запушения автомобил.
Свидетелката М. С. Т.-Й.а, съпруга на Г. Й., заяви, че официално с Г.
били съпрузи от 11-12 години, като преди това били заедно от 2001 година.
Свидетелката знаела за какво е делото. Заявява, че нямало как Г. да е живял на
съпружески начала с друга жена, при положение, че били семейство, живеели
заедно, имали две деца, едното било на 11, другото на 10 години. Сочи, че Г.
дошъл в К., защото имал бизнес. Знаела го от съпруга си. Свидетелката
идвала в гр. К. с децата, Г. се прибирал постоянно в гр. С., разстоянието се
вземало за два часа. Съпругът на свидетелката имал собствено помещение в
гр. К., което използвал за зала. Било в центъра на града, не знаела точната
улица. Помещението оборудвали с мебели, имали диван, печка за отопление.
Вътре имало помещение, което можело да се използва за баня и тоалетна. Й.
16
избирал помещението за бизнес. Свидетелката заяви, че не е виждала
молителката, не била чувала и имената й. Знаела, че мъжът й имал фирма,
която минавала през фирмата на някаква жена и заедно работели. Не знаела
от къде е тази жена. Никаква информация нямала за тази жена, освен за
бизнеса. Заедно с Г. Й. отглеждали децата си, той често се прибирал в С. и
съпругата му с децата идвали в К.. Когато децата били във ваканция ги
гледали заедно. На седмица или две се прибирал, не само в събота и неделя.
Всичките им суми били заедно, живеели в апартамент, закупен с кредит
заедно, сметките си плащали, съпругът й давал пари постоянно. Свидетелката
работела във фирма за недвижими имоти. Според свидетелката нямало как Г.
да е живял на семейни начала с молителката, след като бил в брак с нея.
Свидетелката разбрала за изневярата му по-късно. Преди две години
разбрала. Преди това не й било цел да се рови. Тези неща излизали наяве.
Един човек можело да разбере когато е сгрешил и да си говорят. Сега дошли
заедно за делото, което говорело за техните отношения. Изневярата не се
отразила на отношенията им. Заяви, че съпругът й не е упражнявал физически
и психически тормоз спрямо нея и децата. В момента живеели заедно с
децата. Заяви, че Й. към момента нямал връзка с друга жена.
Съдът като взе предвид специалните правила в производството по
ЗЗДН, както и общите приложими такива, приема от правна страна
следното:
РС-К. е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която
е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл. 10,
ал. 1 ЗЗДН и следователно е процесуално допустима.
Страните спорят, относно обстоятелството, че са живели във
фактическо съпружеско съжителство. Тежестта на доказване на фактите, от
които може да се изведе извод за фактическо съпружеско съжителство е за
молителката. В молбата за защита, въз основа на която е образувано
настоящото дело, недвусмислено е твърдението на молителката че е била с
ответника, във фактическо съжителство, като от началото на 2015 г. се
установили да живеят в гр. К. в апартамент на майка й на адрес: гр. К., **** и
така до 08.11.2022 год.. Двамата са били близки, интимни приятели, бизнес
партньори, споделяли са едно жилище, в което ответникът е живеел
постоянно когато е пребивавал в гр. К.. Споделяли са едно домакинство и са
имали общ бюджет. За отношенията между тях за периода, предхождащ
посочените в молбата дати за извършеното домашно насилие, по делото са
събрани множество доказателства - свидетелски показания на А. Г.а, Д.. Т., С.
Н.. В отговора на молбата Г. Й. признава, че с молителката живели на
съпружески начала почти единадесет години. Това бил сериозен срок за
изграждане на едни задълбочени връзки помежду им, както лични така и
професионални. През този период той бил отдаден на тази връзка изцяло и
правил всичко възможно „семейството“ да бъде обезпечено финансово и да
има стабилитет. Двамата направили съвместно два магазина, втори етаж,
ремонт на покрив, редица подобрения на къщата на молителката в с. Е..
17
Дъщерята на молителката почти била израснала и възпитавана от страните.
Съгласно чл. 175 от ГПК направеното от страна или от неин представител
признание на факт се преценя от съда с оглед всички обстоятелства по делото.
Оспорването, което ответникът направи в първото по делото заседание е
негова защитна позиция. ЗЗДН дава защита на лица, които са били във
фактическо съпружеско съжителство, а интимните отношения между тези
субекти са само елемент от фактическото съпружеско съжителство. ЗЗДН не
съдържа легално определение, от което да бъдат изведени лимитативно
признаците на фактическо съпружеско съжителство. Правните последици на
това съжителство са били обект на съдебната практика от 1969 г., когато за
първи път Постановление № 5 от 24.11.1969 г., Пленум на ВС, придава
правно значение на последици от фактическото съпружеско съжителство. С
това постановление се признават права на лица, които не са сключили
граждански брак, но са изградили такива трайни отношения на съюз помежду
си, които изпълват фактическия състав на отношенията между съпрузи, така
както са регламентирани като лични отношения от СК макар и да нямат
сключен граждански брак. Съпружеското съжителство предполага съвместно
живеене в общо домакинство. Законодателят и сега се придържа
недвусмислено към трайността в личното обвързване като признак на съюза
между мъж и жена /независимо от липсата на сключен брак/ и към живеене в
общо домакинство, които по делото се установиха. При съвременните
условия и начин на живот, налице са различни разбирания за съдържанието
на понятието "фактическо съпружеско съжителство", още повече че същото
няма легална дефиниция в закона. Страните по делото са били в близки
интимни отношения за един доста продължителен период, от 2012г., като от
2015г. са се установили в гр. К., където са създали и общ бизнес.
Действително Й. е придобил в съсобственост в гр. К. шест самостоятелни
обекта за търговска дейност. Твърдението му, че е живял в тези помещения
остана недоказано. От представената от ответника справка за консумирана
електроенергия за периода м.09.2016г. до м. 11.2022 г. се установи, че за този
дълъг период е налице консумация от 3088 кв. часа. Тази ниска консумация
на ток води до индиция, че в имота не се е живеело постоянно. От събраните
по делото доказателства съдът прави извод, че страните са живели заедно в
едно и също жилище, споделяли са общо домакинство, прекарвали са
значително време заедно на работа и извън нея. Предприели са стъпки за
ремонт на къща в с. Е., закупена от молителката. Това, че ответникът не е
водил молителката на семейни събирания с неговите родители се предполага
и от обстоятелството, че по време на тази дълга връзка той е в брак с М. Й.а.
Съдът счита, че събраните писмени и гласни доказателства са
достатъчни, за да може по убедителен начин да се разкрият действителните
отношения сложили се между страните по делото.
Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, право да поиска защита по реда на ЗЗДН
има и "лице, което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство" с извършителя.
18
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство. По арг. от чл.
4, ал. 2 от ЗЗДН, във вр. чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН актът на домашно насилие
трябва да води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на
пострадалия, а когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият
може да иска издаване на заповед за незабавна защита. Прилагането на
предвидените в ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на
домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице,
претърпяло домашно насилие. Актът на физическо и психическо домашно
насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо
и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което
поведение е използвано от единия партньор, да получи трайно власт и
контрол над другия партньор или да бъде доминант в определена ситуация,
прекрачвайки границата на допустимото. Според настоящия съдебен състав
проявите на психическа агресия от страна на ответника, са осъществени и в
присъствието на трети познати и непознати за страните лица. След съвкупен
анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства,
настоящият съдебен състав, приема, че на 16.11.2022 г. се установи, че
страните са кореспондирали по вайбър като ответникът предупреждава
молителката, че ще пътува за гр. К.. В съобщенията му съдът не прави извод
за заплаха, която би породила у молителката основателен страх. На 17.11.2022
г. Й. дошъл в гр. К. и около 9.00 - 9.30 ч. започнал да звъни по телефона и да
притеснява молителката, като не преустановил това въпреки отказите й да се
срещне с него. Молителката е потърсила помощ от трети лица /св. М. М. и А./.
На същата дата едва към 16.00 часа молителката е могла да напусне дома си,
за да подаде жалба срещу Й. в полицията. Когато се прибирали от
полицията, ответникът отново стоял пред входа, където били паркирани двете
му коли. Свидетелят М. спрял автомобила си зад автомобилите на Й., при
което Й. грабнал голяма газова бутилка за битова газ, дошъл откъм страната
на молителката, отворил вратата и започнал да я дърпа. Едновременно с това
наклонил бутилката към вътрешността на колата, като с жест показал, че
пуска газта и започнал да крещи: „Сега ще ви запаля!“ В колата били
молителката, дъщеря й Д.. Т. на 16 години и М. М., който карал колата.
Успели да затворят вратата и да преместят колата, но ответникът не се спрял.
Дошъл отново до колата и започнал да чука по стъклото. След като Я.
отказала за слезе, той се качил на колата си, изравнил се с тяхната и започнал
да бибитка без прекъсване и да дава знаци на молителката да слиза. Не
можели да слязат от колата, поради което дъщеря й звъннала на тел. 112 и
когато полицаите дошли, Й. изчезнал. След този ден й звънял по телефона
ежедневно непрекъснато, но молителката не му отговаряла. На 24.11.2022 год.
сутринта, докато вървяла на път за работа, неочаквано Й. се появил и тръгнал
19
да върви зад нея, дърпал я, говорил и в ухото: „Ти какво си мислиш, че не
мога да те очистя! Знам те в колко извеждаш кучето, в колко излизаш за
работа и целия ти път знам, знам от къде минаваш!“ Понечила да звънне на
тел. 112, но той изскубнал телефона от ръката й и започнал да рови из
съдържанието му. Двамата се запътили към полицията. Докато чакали
кварталния полицай Й. заврян в нея, съскал в ухото й и заплашвал: „Сега ще
те съсипя, като не искаш да си с мен, всичко ще ти взема. И дъщеря ти ще
направят ку...ва!“ Прибрала се на работа в магазина, а той останал в
полицията. Към 10.00 ч. се върнал отново пред магазина. Тръгвал си и се
връщал, като през цялото време я заплашвал: „Ще те съсипя, ще те смачкам,
ще те унищожа!“ Имало хора пред магазина, а той я обиждал, като крещял:
„Тя се чука с хазяина, за да си запази магазина! Сега ще кажа на хазяйката,
какво си правила с хазяина! Подал съм жалби, ще ти съборят къщата!“ „Ти
сега на него ли даваш пич...а, не те ли е срам с такъв педераст, дъртак!“
„Вижте я тая, тръгнала сега с тоя дъртия! Имам флашка, как се чука с мен,
каква майсторица е. Какъв секс прави!“ Всички действия се случвали на
централна, пешеходна улица в града и пред случайни минувачи, в това число
и деца. На 27.11.2022 год. около 16.00 ч. забелязала, че ответникът бил
паркирал колата срещу входа й, така че да можел да следи, кога се прибира,
къде ходи, кой влизал и излизал с нея. Изпитвала страх да излезе. Полицаите
дошли и го намерили скрит в храстите пред блока да дебне. Всички тези
актове на домашно насилие се доказват от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Независимо от доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
33ДН, по делото се събраха достатъчно безпротиворечиви гласни
доказателства, доказващи че на съответните дати ответникът е бил на
посочените в молбата места, в посоченото време, като част от свидетелите
доказват и декларираното упражнено домашно насилие (св. М., св. Т., св. Ф.,
св. У., св. М., св. Ф., св. Б., св. Н., св. Т., писма на Дирекция "Национална
система 112" и др.).
Ответникът не проведе насрещно доказване, с което да обори
доказателствената стойност на декларацията. Ангажираните от него
свидетели не са били очевидци на случващото се. Поради това, съдът приема
за доказани така извършените актове на домашно насилие по отношение на
молителката, като автор на тях е Г. И. Й..
По вида на мерките за защита.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.1 ЗЗДН).
За да се прецени какви мерки да бъдат наложени на извършителя,
техните условия и срок, следва да се прецени дали напрегнатите отношения
между страните биха ескалирали и довели до нови проявни форми на
домашно насилие.
Установи се, че отношенията между страните са обтегнати.
20
Поведението на ответника не е инцидентно, а се е случвало често през
годините.
Всичко изложено следва да обоснове извода за налагането на мерки по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН чрез задължаването на ответника да се въздържа от
домашно насилие /в каквато и да е проявна форма/ по отношение на
молителката; по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да
приближава на 40 метра пострадалото лице; жилището, в което живее
молителката на адрес: гр. К., ****; къщата й на адрес: с. Е., ****; работното й
място на адрес: гр. К., ****; местата й за социални контакти и отдих за срок
от 10 месеца. Срокът от 10 месеца от постановяване на настоящото решение
за издаване на заповед за защита, ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Следва да се посочи още веднъж, че целта на защитните мерки срещу
домашно насилие е не да накажат необосновано насилника, а да предотвратят
бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето и живота на
пострадалите. Съдът налага и този срок, защото по делото се установи, че
ответникът държи склад в центъра на град К., а и целта на закона не е да се
ограничат всички негови права, а да се предотврати евентуално ескалиране на
отношенията между страните и да се запази личната неприкосновеност на
молителката.
По размера на глобата.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, при уважаване на молбата за защита,
съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в
размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът
следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
съобрази, характера на актовете на домашно насилие, степента на
интензивност на деянията, че обект на домашно насилие са станали
фактическата съжителка на ответника, а от друга страна трудоспособната
възраст на ответника и ангажираността му по трудово правоотношение, съдът
намира, че на Г. Й. следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева.
Относно държавната такса и разноските за делото.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди ответника по молбата да заплати
по сметка на РС-К. държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. разноски за
призоваване на свидетели.
Молителката претендира присъждане на разноски по делото. С оглед
изхода на спора, съдът преценя, че следва да й бъдат присъдени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.1 от ЗЗДН постанови
акта си в закрито съдебно заседание. Това решение бе взето в последното
съдебно заседание след изявление и на двамата процесуални представители
21
на страните. Произнасянето на съда в закрита заседание не накърнява
възможността на всяка една от страните да реализира процесуалните си
права.
На основание изложеното, РС-К.
РЕШИ:
Постановява мерки за защита на Я. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес:
****, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Г. И. Й., ЕГН
**********, с адрес: ****, да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на Я. Л. Н., с ЕГН **********, с адрес: ****.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на Г. И. Й., ЕГН
**********, с адрес: **** да приближава на по-малко от 40 метра:
пострадалата Я. Л. Н., с ЕГН **********, жилището, в което живее Я. Л. Н., с
ЕГН **********, на адрес: гр. К., ****, къщата й на адрес: с. Е., ****,
работното й място на адрес: гр. К., ****, местата й за социални контакти и
отдих, за срок от 10 /десет/ месеца, считано от датата на връчване на
решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, че при
неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл.
5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер на 500,00 лева /петстотин лева/, платима в
полза на държавния бюджет.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН заповед за защита на Я. Л.
Н., с ЕГН **********, с адрес: ****, въз основа на решението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, Г. И. Й., ЕГН **********, с
адрес: **** да заплати по сметката на РС-К. държавна такса в размер на 25,00
лв. и 50 лв. разноски за призоваване на свидетели.
ОСЪЖДА Г. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на Я. Л.
Н., с ЕГН **********, с адрес: ****, сторените по делото разноски в размер
на 600,00 лв. /шестотин лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП по
местоживеене на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му пред
ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
22