Решение по дело №347/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Легоринец“ № 4, представлявано от Б. М. Р., чрез адв. Н. Б., САК против Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. Същото е оспорено като незаконосъобразно. С жалбата се иска да бъде отменено мълчаливо потвърждаване (така както е записано в жалбата) на Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. за отказ по Искане по чл. 129, ал. 5 от ДОПК вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. за възстановяване на събрани суми по Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/311/00689/3/01/04/01.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Поддържа жалбата с представено писмено становище от упълномощен процесуален представител.

Ответникът по жалбата - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу жалбоподателя е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/311/00689/3/01/04/01 по повод Договор № 13/311/00689 от 19.11.2014 г., сключен между „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК ********* и Държавен фонд „Земеделие“ (наричан по-долу за краткост АУПДВ).

В срока за доброволно изпълнение, жалбоподателят е изплатил сумата по АУПДВ по сметка на Държавен фонд „Земеделие“. Същевременно актът бил оспорен по съдебен ред и бил отменен с Решение № 531/30.06.2021 г. постановено по адм. д. № 1299/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с Решение № 9513/26.10.2022 г. по адм. д. № 11409/2021 г. на Върховен административен съд на Република България - Първо отделение. В мотивите на Административен съд – Пазарджик и ВАС била застъпена тезата, че отговорността за процесната сума следва да бъде търсена по реда на ЗУСЕСИФ, чрез налагане на финансова корекция, а не чрез издаване на АУПДВ.

С оглед отмяната на АУПДВ с влезли в сила съдебни решения, с Искане вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г. от страна на жалбоподателя е направено искане за възстановяване на събраните суми по цитирания АУПДВ.

По повод искането е издадено процесното Писмо изх. № 01-2600/6428 #17 от 02.12.2022 г. (л. 26, том I от делото) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което жалбоподателят е уведомен, че е инициирано производство по издаване на финансова корекция във връзка с процесния договор. Писмото е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022 г. с писмо с обратна разписка (л. 751, том III от делото). В писмото не е указано дали и пред кого подлежи на обжалване.

Посоченото писмо е оспорено по административен ред пред Министъра на земеделието с Жалба вх. № 01-2600/6428 #18 от 29.12.2022 г. (л. 752, том III от делото) в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. По жалбата се е произнесъл Г. С., Заместник-министър на земеделието с писмо изх. № 10-88/30.03.2023 г. (л. 776, том IV от делото).

Жалба срещу процесното писмо до Административен съд – Пазарджик е подадена на 29.03.2023 г.

Междувременно е издадено и Решение за налагане на финансова корекция № 13/311/00689/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6428#22 от 31.01.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, приобщено като доказателство по настоящото дело. Решението за налагане на финансова корекция е предмет на съдебен контрол по друго административно дело, а именно - по адм. д. № 346/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.

В съдебно заседание, провело се на 22.06.2023 г., производството по настоящото дело е прекратено като недопустимо поради съображения, че липсва годен за оспорване индивидуален административен акт, че в случая не са налице предпоставките на заявената защита по реда на чл. 129 от ДОПК така, както е посочено в жалбата, с която е сезиран съдът, и поради липса на правен интерес, предвид вече издаденото решение за налагане на финансова корекция.

Прекратителното определение е оспорено пред Върховния административен съд, който с Определение № 91158/02.10.2023 г., постановено по адм.д. № 8323/2023 г. по описа на ВАС е отменил същото с мотиви, че действително в случая не е приложим реда на чл. 129 от ДОПК, но оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, засягащ интересите на жалбоподателя, макар и да липсва диспозитив в този смисъл. Съответно делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като жалбата следва да бъде разглеждана като такава насочена срещу индивидуален административен акт.

С оглед горните, настоящият състав е приел, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, а именно Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Поради това е приел, че приложение намират общите правила за оспорване на индивидуални административни актове, като съдът дължи надлежна проверка за допустимост на жалбата.

При проверка за допустимост на оспорването е прието, че жалбата срещу Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. е просрочена както в хипотезата на чл. 140, ал. 1 от АПК, така и на чл. 149, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 97, ал. 5 АПК. Поради това с Определение № 1636/14.11.2023 г., делото е прекратено поради просрочие на жалбата с подробно изложени мотиви за това. Определението за прекратяване на делото е оспорено с частна жалба.

С Определение № 4297/09.04.2024 г., постановено по адм.д. № 2910/2024 по описа на ВАС, Определение № 1636/14.11.2023 г. е отменено с мотиви, че в случая приложение намира нормата на чл. 140, ал. 2 от АПК за допустимост на оспорването в шестмесечен срок, тъй като в писмо с изх. № 10-88/30.03.2023 г. на горестоящия орган, а също и в становища с изх. № 01–2600/6428#34/25.05.2023 г. и с изх. № 01–2600/6428#39/09.06.2023 г. било посочено, че писмото не подлежало на оспорване. Предвид това, делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид дадените задължителни указания с Определение № 91158/02.10.2023 г., постановено по адм.д. № 8323/2023 г. по описа на ВАС и Определение № 4297/09.04.2024 г., постановено по адм.д. № 2910/2024 по описа на ВАС, настоящият състав намира, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт - Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, която се явява срочна.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Установява се по делото, че процесният АУПДВ е издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Към същия е адресирано и искането за възстановяване на доброволно изплатената сума ( Искане вх. № 01-2600/6428#13 от 15.11.2022 г.) по вече отменения по съдебен ред АУПДВ (отменен с Решение № 531/30.06.2021 г. постановено по адм. д. № 1299/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с Решение № 9513/26.10.2022 г. по адм. д. № 11409/2021 г. на Върховен административен съд на Република България - Първо отделение). Съответно и същият административен орган е издал и процесното писмо. Предвид това, установява се че писмото е издадено от компетентния административен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 2, т. 5 и т. 7 от АПК обаче не е посочено наименование на акта, в същия липсва разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, не е посочено и пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.

В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК също така не са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта касаещи формирания отказ да бъде възстановена сумата по отменения по съдебен ред АУПДВ.

С оглед горните се установява нарушение на формата на акта.

Освен това, не се установява от съдържанието на акта да са изложени мотиви, поради които да е отказано възстановяване на средствата, различни от тези, че срещу същото лице е започната процедура по налагане на финансова корекция. Следва в тази връзка да се посочи, че на първо място към момента на издаване на писмото – 02.12.2023 г., финансова корекция все още не е била наложена. Това е станало към 31.01.2023 г. с Решение за налагане на финансова корекция № 13/311/00689/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6428#22 от 31.01.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В този смисъл към момента на издаване на писмото не е имало основание за задържане на сумите поради наличие на финансова корекция, която по силата на закона подлежи на предварително изпълнение. В този контекст, процедурите по издаване на АУПДВ и на налагане на финансови корекции за уредени в различни закони и завършват с различни по своята правна същност актове, като са и резултат на различни процедури. Поради това и сумите, предмет на възстановяване по отменен АУПДВ не може автоматично да бъдат предмет на задържане по потенциална финансова корекция.

Нещо повече, съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към 02.12.2022 г., когато е издадено писмото, решение за налагане на финансова корекция все още не е имало издадено. Предвид това, към тази дата, административният орган е можел да приеме или да наложи или да не налага финансова корекция на бенефициента. С оглед на това, към процесната дата е липсвало правно основание за задържане на сумата по наложена финансова корекция, доколкото такава не се установява да е била издавана към този момент.

С оглед горните, при констатираните пороци във формата на акта и при липса на изложени съображения за правни основания на издадения административен акт, се препятства и проверката за законосъобразност на акта. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че непосочването на фактическите или праните основания за издаването на административния акт препятства както защитата на негативно засегнатите от него лица, така и извършването на съдебния контрол за законосъобразността на този акт. При наличието само на посочени фактически основания и липсата на правни такива обжалваното писмо подлежи на отмяна.

Не на последно място, следва да се посочи, че липсата на разпоредителна част на оспорения административен акт също препятства защитата на заинтересованото лице. При липса на диспозитив на акта не би могло да се установи нито какви са конкретните задължения на лицето, нито обема и обхвата на засягане на правата и интересите му, нито доколко разпореждането на органа съответства на направените констатации в акта. Предвид това, оспореният акт подлежи на отмяна и по тези съображения.

С оглед изложените и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД, ЕИК ********* Писмо изх. № 01-2600/6428#17 от 02.12.2022 г. на Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Решението подлежи на обжалване, чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.