Решение по дело №40/2022 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 14
Дата: 31 януари 2022 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20222300500040
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Ямбол, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20222300500040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба на „ЕН БИ ЕЙ СТИИЛ"ЕООД гр.София, с ЕИК-*********,
против разпределение по протокол от 01.12.2021 г. предявено на 16.12.2021 г. по изп.дело №
20218780400508/2021 г. на ЧСИ -И. Х. рег.№878 с РД-ЯОС.
Жалбоподателят е посочил, че не е съгласен с посочената сума в разпределението за
удовлетворяване вземането на община Ямбол за такса смет в размер на 18 234.69 лв. за
поземлен имот с идентификатор 87374.515.66 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.* с адрес: гр. * заедно с построения в имота склад за метали, представляващ
сграда с идентификатор 87374.515.66.1. Според жалбоподателя вземанията за такса „битови
отпадъци“ не попадат във втори ред вземания по чл. 136, които включват данъци върху
определен имот. Твърди, че таксата за битови отпадъци не е данък и същата не би следвало
да се ползва с право на предпочтително удовлетворение. Посочил е, че Община Ямбол не е
изпълнила своя ангажимент относно визираните в чл. 66 от ЗМДТ дейности по предоставяне
на услугите по чл. 62 от ЗМДТ Заявил е, че не е ползвал услугите на Община Ямбол за
сметоизвозване и не желае сумата посочена в разпределението да бъде преведена по сметка
на Община Ямбол за такса смет, а следва сумата да бъде пренасочена за погасяване на други
публични задължения, данъци или дължими суми по изпълнително дело №20218780400508.
Искането в жалбата е за отмяна на разпределението.
Подаден е отговор на жалбата от „Интернешънъл Асет Банк"АД. Сочи се, че жалбата
е основателна, тъй като таксата битови отпадъци попадала в привилегията на чл. 136, ал. 1,
т. 6 от ЗЗД.
Подаден е отговор на жалбата и от Община Ямбол. Сочи се, че жалбата е
неоснователна, а постановеното от ЧСИ разпределение - законосъобразно. Изложени са и
доводи, че местните такси са публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал.2, т.3
от ДОПК, приходите от които постъпват в общинските бюджети на основание чл. 9а ал.3
ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци е тясно свързана със собствеността върху конкретен
недвижим имот, както и дължимият за него местен данък, и въпреки че срещу заплащането
й за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед
1
публичния му характер основателно намира място като привилегировано в разпределението
по реда на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД.
ЧСИ е изложил мотиви, според които жалбата е неоснователна. По оспорването в
жалбата, че такса битови отпадъци не е привилегировано вземане, наравно с данъка, ЧСИ е
посочил, че съществува трайна съдебна практика в района на АС-Бургас в обратния смисъл.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и е видно от приложеното изпълнително дело
№2021780400508 по описа на ЧСИ рег.№878, че същото е образувано по молба на
взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК: ********* на основание ИЛ от
18.07.2018 г. издаден по гр.д. № 41931/2018 от СРС срещу длъжник- „ЕН БИ ЕЙ
СТИИЛ"ЕООД гр.София, с ЕИК-********* /последния жалбоподателя в настоящото
производство/ и с предмет парично вземане, обезпечено с договорна ипотека в полза на
банката върху имот, собственост на търговското дружество и находящ се в гр. *., П.К.*, ул.
* №**.
След реализирана публична продан /Протокол за обявяване на купувач от 29.10.2021
г. л.264 от изп.д./, ЧСИ е изготвил на 01.12.2021 г. разпределение на посочената от
взискателя цена за закупуване на имота -643200 лв. /от която, както следва: 307200 лв. с вкл.
ДДС - от продажба на имот гр. *, П.К.*, ул. *, собственост на длъжника по делото "ЕН БИ
ЕЙ СТИИЛ ЕООД" с ЕИК *********, възложен на взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ
БАНК" АД, в полза на когото е учредена първа по ред договорна ипотека, вписана в СлВп
Ямбол на 10.11.2008 г., подновена 09.10.2018 г. и 336000 лв. с вкл. ДДС - от находяшите се в
имота движими вещи/оборудване/ за производство на стоманени/ армировъчни мрежи от
тел/оградни пана, възложени на взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК", в полза на
когото е учреден първи по ред особен залог с вписване в ЦРОЗ 2015122202310 и
подновяване с вписване в ЦРОЗ 2020121600290/, и е насрочил предявяването му на страните
за 16.12.2021 г. /л.309-310 от изп.д./. В Разпределението е посочено, че се извършва между
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД – ипотекарен кредитор, Община Ямбол – за данъци и
такси за имота - присъединен кредитор, НАП - публични вземания - присъединен по закон
кредитор. В първи ред за разпределение са включени вземания за такси по ТТРЗЧСИ и
разноски, дължими по делото: 107 200 лв. - дължимо ДДС от продажбата на имота и вещите,
която сума следва да се внесе от взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК:
*********; 180 лв. - дължими текущи деловодни такси с ДДС / 3 броя справки всяка по 6
лв., 3бр. връчване - 24 лв. всяко, 3 броя съобщения по поща по 12 лв. всяко, едно
разпределение - 36 лв, /, незаплатени от взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с
ЕИК: *********; 8.40 лв- дължими пощенски разноски, незаплатени от взискателя
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК: *********; 9028,98 лв. - заплатени от
взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК: ********* такси по ИД 508/2021;
и 660 лв. - заплатен от взискателя "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД" с ЕИК: *********
такси по ИД 508/2021.
След разпределяне на тези суми, съдебният изпълнител е постановил, че остатъкът за
разпределяне от 526122,62 лв. следва да погаси задължения към Общината за данъци-
14279.24 лв. и такси смет- 18234.69лв. за продадения имот /общо 32513,93 лв., по
удостоверение на общината /, като се е позовал за включване на таксите на формирана
трайна съдебна практика в района на Апелативен съд-Бургас, че са във връзка със
собствеността върху имота и поради това се ползват с предпочтително удовлетворение от
ред 2 / съгл. чл. 136 т.2 ЗЗД/. Начислил е съответната пропорционална такса по т. 26 от
ТТЗЧСИ за събирането на сумата - 2601.12 лв. с ДДС.
ЧСИ е посочил е, че остатъкът за разпределение от 491007,57 лв. погасява частично
вземането на ипотекарния кредитор "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД" по първа по ред
ипотека за имота. За частичното погашение се дължи и се събира съответната
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6819.86 лв. с ДДС, изчислена след
приспадане на платени 8638.98 лв. - т. 20 от ТТРЗЧСИ т.е. за взискателя
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК: ********* погашението след събиране на
пропорционалната такса е в размер на 484187.71 лв. или общо като се добавят и
разпределените суми в първи ред за разпределение, е - 493876,69 лв. Посочено е, че с оглед
на така изготвеното разпределение взискателят обявен за купувач на имота
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК" АД с ЕИК: ********* следва в двуседмичен срок от
разпределението да заплати по следната сметка на ЧСИ IBAN:******* сума в общ размер на
2
149323,31 лв., представляваща: 107 200 лева - дължимо ДДС от продажбата на имота и
вещите; неплатените такси и разноски по ИД 508/2021 - 188,40лв.; вземането на община
Ямбол за данъци и такси смет за продадения имот -32513.93лв. и т.26 върху сумата- 2601.12
лв. или общо 35115,05 лв.; и т. 26 за частичното погашение по дв негова полза - 6819.86 лв.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 462 ал.2 от ГПК и от
легитимирана страна- длъжникът по изпълнението. Разгледана по същество е
неоснователна.
ЯОС намира, че действията по разпределение извършени от ЧСИ И. Х., са в
съответствие с разпоредбите на ГПК и чл.136 ЗЗД. ЧСИ правилно е разпределил продажната
цена по публичната продан, включвайки в реда по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и вземането на
общината за такси върху продавания имот. В трайната съдебна практика в района на БАС се
приема, че задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са публични
общински вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и 3 от ДОПК, според който публични са
държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, както и митни сборове,
задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; за държавни и общински
такси, установени по основание със закон. Такса битови отпадъци е установена по
основание със Закона за местните данъци и такси. По правната си същност местните данъци
са публични вземания – чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК, приходите от които постъпват в
общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Местните
такси също са публични вземания по см. на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК и поради това, че
приходите от тях постъпват също в общинските бюджети на основание чл.9а, ал.3 ЗМДТ,
съставляват общински вземания. Таксата възниква по повод собствеността върху имот,
находящ се на територията на конкретната община. За възникване на задължението е
достатъчно съответната община да предоставя услугата на цялата си територия. Таксата се
начислява за плащане от лицата, задължени да заплащат данък върху имота съгласно чл. 64
ЗМДТ, а не въобще на лицата, които ползват услугата. Юридическите белези на таксите и
данъците са еднакви – и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига
известно преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета, а
методът на регулирането им е правно – властнически. Привилегиите на чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД са регламентирани при приемането на ЗЗД през 1951 г. и не са променени, независимо
от настъпилите промени на публичните субекти с приемането на ЗМДТ през 1998 г.
Несъмнено нормите, създаващи право на предпочтително удовлетворяване при
принудителното изпълнение са императивни и не подлежат на разширително тълкуване, но
това не изключва тяхното смислово тълкуване в сравнително правен режим. Действителният
смисъл може да бъде разкрит при съпоставка с други норми, установяващи еднакви
привилегии на публичните субекти при събиране на публичните им вземания. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, в която държавата и общините са поставени
в един ред по отношение на вземанията им за данъци и такси, следователно повдигнатото
възражение в жалбата, е неоснователно. Възражението на жалбоподателя, че със сумата за
ТБО за продадения имот, включена във втората по чл. 136 от ЗЗД привилегия е следвало да
се намалят други задължения по изп. дело, също е неоснователно /В този смисъл са:
Решение №31/22.06.2021 г. по в.ч.гр.д. №233/2021 г. на БАС; Решение №34/24.06.2021 г. по
в.ч.гр.д. №254/2021 г. на БАС; Решение №88/13.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 54/2019 г. на БАС,
Решение №89/08.05.2012 г. по ч.гр.д. 223/2012 г. по описа на АС – Варна, Решение
№1082/27.09.2009 г. по гр.д. №1447/2009 г. на САС, Решение №206/27.06.2014 г. по в.ч.гр.д.
№ 186/2014 г. на БАС/.
Що се касае до твърденията в жалбата, че Община Ямбол не е изпълнила своя
ангажимент относно визираните в чл. 66 от ЗМДТ дейности по предоставяне на услугите по
чл. 62 от ЗМДТ, следва да се посочи, че всички спорове относно основателността и размера
на вземанията на отделните кредитори се разрешават в отделен исков процес и не могат да
бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Съдебният изпълнител не е
оправомощен от закона да взема решения за дължимостта или недължимостта на суми или
части от тях. Той е обвързан от представения ИЛ и от официалните документи, приложени
от съответните институции. При положение, че Община Ямбол е представила официално
удостоверение за дължимост на публични вземания срещу длъжника в определен размер, в
същия размер следва да бъдат зачетени от СИ.
С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна. Ето защо, обжалваното
действие на частния съдебен изпълнител е правилно, а жалбата следва да бъде оставена без
3
уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ жалбата на „ЕН БИ ЕЙ СТИИЛ"ЕООД гр.София, с ЕИК-
*********, против разпределение по протокол от 01.12.2021 г. предявено на 16.12.2021 г. по
изп.дело № 20218780400508/2021 г. на ЧСИ -И. Х. рег.№878 с РД-ЯОС.
Решението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд гр.Бургас.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4