Р Е Ш Е Н И Е
19.11.2021 г.
Номер 244 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети октомври 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 173 по описа за 2021 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията.
Ч.К.К. и В.Н.Д., чрез адв. Д., със съдебен адрес ***, са подали жалби срещу Заповед № РД-01-05-71/10.03.2021 г. на Кмета на Община Б, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223 ал. 1 т. 8, чл. 225 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ и въз основа на Констативен протокол от 09.03.2021 г. на комисия назначена със Заповед № РД-01-05-54/24.02.2021 г. на Кмета на Община Б, е наредено на жалбоподателите, изградили със собствени средства, да бъде премахнат незаконен строеж “Два броя ограничители на скоростта /„легнал полицай”/, находящи се на ул. „Д.“ № 9 и № 15 в с. Б., общ. Б, извършен след устно разрешение от кмета на селото П.К.. Да се почисти и хигиенизира терена. Определен е 30 - дневен срок от получаване на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване на съоръженията, след което е предвидено принудително премахване за сметка на изградилите съоръженията по реда на Наредба за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195 ал.4, ал. 5 и ал. 6 от Закона за устройство на територията за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на Община Б. Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност на административния акт, постановен при съществени нарушения на процесуалноправните и материалноправни разпоредби на закона и не съобразяване с целта на същия. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед. В о.с.з. адв. Д. поддържа жалбата като сочи и нови доказателства за незаконосъобразност на издадената заповед. Прави искане за заплащане на деловодни разноски и такива по чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата. Представена е и писмена защита.
Ответната страна – се представлява по делото от адв. П.. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди заповедта като законосъобразна. Не счита, че са налице условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата за присъждане на разноски.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Със сигнал от 20.01.2021 г. до Началника на РУ на МВР Дупница, С.И.С. от с. Б. уведомява, че в селото са поставени два броя ограничители на скоростта. Моли да се извърши проверка дали същите са поставени след разрешение на компетентните органи, съгласно установените правила за това. От своя страна Началникът на РУ на МВР Дупница с изх. № 000-1597/19.02.2021 г. уведомява Общинска администрация – Б за подадения сигнал за извършване на проверка.
Със Заповед № РД-01-05-54/24.02.2021 г. на Кмета на Община Б е назначена комисия, която да извърши проверка на място на 09.03.2021 г. в 10.00 часа, за която да състави съответния протокол.
При извършената проверка от служители на Община Б, съгласно Заповед № РД-01-05-54/24.02.2021 г. на Кмета на Община Б, на място е съставен Констативен протокол от 09.03.2021 г., в който е отразено следното:
„На ул. „Д.“ № 9 и № 15 в с. Б. има изградени два ограничителя на скоростта „легнал полицай“, които видимо не отговарят на законовите изисквания. По думи на присъстващите съоръженията са изградени с лични средства от собствениците на имотите, след разрешение от кмета на с. Б.. За изграждането на съоръженията няма представени документи доказващи тяхната законност“. Комисията предлага на Кмета на Община Б да бъде издадена заповед за премахване на съоръженията по реда на ЗУТ“.
Въз основа на съставеният констативен протокол е следвало да бъде образувано административно производство по реда на чл. 225 ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконното строителство, като се даде възможност на заинтересованите лица да панравят възражения в установения 7 – дневен срок. Видно от отразеното в него, строителството е извършено без необходимите строителни книжа и документи от Закона за устройство на територията.
Вместо това, във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, още на другия ден Кметът на Община Б издава Заповед № РД-01-05-71/10.03.2021 г., с която на основание чл. 225а ал. 1, във вр. с чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, чл. 225 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ, е наредил на В.Д. и Ч.К., които е приел, че са извършители на съоръженията, да бъде премахнат незаконен строеж ”два броя ограничители на скоростта /“легнал полицай“/, находящи се на ул. „Д. № 9 и № 15 в с. Б., извършено без изискващите се строителни книжа и документи, с 30 - дневен срок от получаване на заповедта, за доброволно изпълнение на същата, след изтичане на който е предвидено принудително премахване от органите на община Б за сметка на изградилите съоръженията по Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195 ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ за премахване на незоконни строежи или части от тях на територията на Община Б. С вх. № 1037/29.03.2021 г. е постъпило възражение от П.К. – Кмет на с. Б., с проложено възражение от жителите на с. Б., относно премахването на горецитираните съоръжения – 44 на брой.
Издаденият административен акт е с дата 10.03.2020 г. Административният орган е съобщил за издадената заповед на жалбоподателите Димотров и К. на 13.05.2021 г. Жалбите са подадени на 17.05.202, г., т.е. същите са в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ /съгласно чл. 4 ал. 1 и чл. 3 ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение/, поради което се явяват процесуално допустими.
По делото е представена образуваната административна преписка, съгласно текста, приложени в писмо вх. № 2489 и № 2490/20.05.2020 г., както и доказателства с вх. № 2723/04.06.2021 г.; вх. № 3134/29.06.2021 г.; вх. № 3483/16.07.2021 г.; вх. № 3774/23.08.2021 г.; вх. № 3676/06.08.2021 г.; вх. № 4301/08.10.2021 г. и вх. № 3988/23.09.2021 г.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с изискванията на чл. 168 ал. 1 от АПК относно предмета на съдебна проверка, счита оспорения административен акт за неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществени процесуални пропуски и неправилно прилагане на материалния закон, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще уважи жалбата като основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но без необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на община Б.
По съществото на спора, съдът счита, че административния орган е издал процесната заповед при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35, чл. 36 и сл. от АПК. Посочено е, че са установени два броя ограничители на скоростта без да се сочи кое е незаконното и на кое правно основание е посочено за такова. Не се сочи как са определени за извършители посочените в заповедта Д. и К., след като никъде в Констативния протокол от извършената проверка същите не са посочени за извършители или възложители на съоръженията. Горното е грубо нарушение на правата на жалбоподателите, които са в невъзможност да организират защитата си при неясна и неустановена фактическа обстановка. Не е установено безспорно и с точност вида, характера и обема на извършените работи и от кой са извършени. Не е разгледано и обсъдено и възражението на кмета на с. Б., с приложените подписи на жителите на селото, без изрично да се изложат мотиви по подаденото възражение. И това е нямало как да се случи, след като не са спазени никакви законови норми посочени в чл. 225а ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, а именно констативният акт да се връчи на заинтересованите лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Относно начина и реда на връчването на констативния протоко, приложение намира разпоредбата на § 4 ал. 2 от ДР на ЗУТ. В конкретният случай е извършено нарушение на разпоредбата, доколкото същият е връчен на жалбоподателите в деня на връчване на оспорената заповед и същите са били в невъзможност да направят своите възражения по него.
Административният орган е наредил премахване на строежа при изцяло неизяснена в административното производство, а и недоказана в рамките на съдебното такова, как е определил жалбоподателите като адресати на заповедта. От приложените по делото доказателства /лист 49/ е видно, че собственици на посочените в заповедта имоти под № 9 и № 15 на ул. „Д.“, с Б., община Б, са съответно Н. Д. Ш. и И. и В. Д.К. От приложеният пък по делото Договор № 84 от 30.08.2018 г. и възлагателно писмо към същия, както и протокол за извършени СМР и техническа спецификация /лист 78 – 105/ се налага изводът, че възложител и извършител на съоръженията, съответно нарушител е самата Община Б. На лист 86 от делото е посочено в т. 1, че е извършен ремонт на пътната настилка на ул. с о.т. 55-33-34-35-36 с. Б. и съответно посочените СМР, спокойно могат да обосноват такъв извод. Но това е само предположение, каквото е и предположението на административния орган, че извършители на съоръженията са настоящите жалбоподатели, в пълно противоречие с изложеното в Констативния протокол от 09.03.2021 г. Протоколът инициира производството по изясняване на фактическата обстановка, като административният орган е задължен да съобрази същата, без да я изменя или допълва. При неяснота е задължен да даде указания за изясняване на същата. В случая това е пряко относимо към издадената заповед, доколкото в същата е направено изрично препращане към протокола. Описанието обаче в протокола и издадената заповед са във вътрешно противоречие – в протокола е посочено, че съоръженията са изградени от собствениците на имотите с № 9 и № 15 на ул. „Д.“ , а в издената заповед като такива са посочени настоящите жалбоподатели, които не са собственици на посочените имоти. Представените доказателства по делото сочат, че това са различни лица.
Административният акт не може да се основава на предположения, а само и едниствено на ясно и точно установени факти и обстоятелства. Неточното и неясно индивидуализиране на адресатите, води до незаконосъобразност на същия само на това основание. Горното накърнява правото на защита на същите в административното производство. Липсата на ясни мотиви и неизясненост на фактическата обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, неспазването на процесуалните срокове заложени в ЗУТ, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на издадения административен акт.
Административният орган не е изпълнил и още едно свое задължение, а именно да посочи и категорията на строежа, чието премахване като незаконен е разпоредил с оспорената заповед.
С оглед всички доказателства по делото съдът приема, че административният орган неправилно е приел, че се касае за извършване на незаконен строеж по смисъла на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и е издал заповед в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, която съдът като незаконосъобразна ще отмени.
С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по същото на жалбоподателите, съгласно представените доказателства за това от страна на процесуалния им представител.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-01-05-71/10.03.2021 г. на Кмета на Община Б.
ОСЪЖДА Община Б да заплати на Ч.К.К. и В.Н.Д., действащи чрез адв. Г.Д., със съдебен адрес:***, К.Б.Ц., офис 22, деловодни разноски в размер на 920 /деветстотин и двадесет/ лева – заплатена държавна такса и адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38 ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 8 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: