Р Е Ш
Е Н И
Е
№
град Добрич, 16.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при
секретаря Калинка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско
дело № 1158 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод искова
молба с вх. рег. №6397/28.03.2019г., подадена от М.Ж.Ж. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Т.Ч. – ДАК, с
която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, са предявени кумулативно обективно
съединени искове за заплащане на следните суми:
-
сумата от 500 лв., частична претенция от вземане в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
л.а. „Дачиа”, модел „Логан”, рег. №***, собственост на ищеца, вкл. следните
щети: облицовка на предна броня - рем + маг; калник преден десен - см; ДМБ -
акрил; носач преден десен - см; амортисьор преден десен - см; шенкел преден
десен - см; Д/М., при настъпило на 14.09.2018г. в гр. Д. в 19.00 часа по ул. „***”
№*** ПТП, причинено от водач на л.а. „Мецедес”, модел „С 63”, с рег. №***,
застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, обективиран в полица №BG/22/118001873714, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата
и
-
сумата от 27,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
14.09.2018г. – 28.03.2019г.
Претендират се сторените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства: Ищецът твърди да е собственик на лек автомобил марка „Дачия”,
модел „Логан”, с ДК №***, рама: UU1LSDAEH36860286, год. на производство: 2006,
брой врати: 5, кубатура: 1390 CM3, цвят: жълт. На 14.09.2018г., малко преди
19:00ч., М.Ж., управлявайки горепосочения автомобил в гр. Д. по ул. „***" №***, претърпял
ПТП - дясностоящ лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 63”, рег.№***, рама:
WDD2221781A065748, управляван от Р. Н. С., с ЕГН**********, предприел обратен
завой и блъснал описания автомобил отпред.
За произшествието бил подаден сигнал на
спешен телефон 112. След посещение на място органите на МВР съставили АУАН на
виновния водач и Протокол за ПТП №1695706/14.09.2018г. Към момента на
събитието, лекият автомобил марка „Мерцедес”, модел „С 63”, рег.№*** бил с
действаща застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество по полица
№BG/22/118001873714.
За претърпените от ищеца имуществени вреди
в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД била заведена щета №2401-5000-18-305153
от 18.09.2018г. При извършени два огледа на собствения на М.Ж. автомобил били
установени следните щети: При Оглед №1/18.09.2018г., обективиран в
Опис-заключение, като увредени детайли бил посочени: облицовка на предна броня
- рем + мат; калник преден десен - см; ДМБ – акрил; При Оглед №2/20.09.2018г.,
извършен след разоборудване и по ходовата част, обективиран в Опис-заключение,
като увредени детайли били посочени: носач преден десен - см; амортисьор преден
десен - см; шенкел преден десен - см; Д/М.
През м.януари 2019г. до ищеца бил изпратен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като в настоящия случай
липсвало влязло в сила наказателно постановление, удостоверяващо виновното
поведение на водача Р. С. Отказът бил неправомерен. Срещу Р. С., ЕГН**********,
имало издадено Наказателно постановление №18-0851-002010/08.10.2018Г. във
връзка с чл.179, ал.2 от ЗДвП въз основа на съставен акт серия Д с
№700879/14.09.2018г. за нарушения по чл.38, ал.3 от ЗДвП. НП №18-
0851-002010/08.10.2018г. е връчено на 07.11.2018г. и е влязло в сила на
16.11.2018г., т.е. към момента на отказа било налице влязло в сила наказателно
постановление на виновния водач.
Ищецът направил проучване за стойността на
щетата в оторизирани магазини за продажба на авточасти и сервизи за ремонт на
автомобили и установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила, е
в размер на 1000,00 лв. По изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК,
редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв. С.Р.- САК, с
който оспорва основателността на предявените искове и моли за тяхното
отхвърляне със следните съображения: застахователят
не е отказал изплащане на обезщетение на водача на увредения автомобил, а е
изискал допълнителни доказателства с отговори от 09.10.2019г. и 07.01.2019г.;
към датата на посочените отговори не било налице влзязло в сила НП.
Алтернативно се моли за намаляване на размера на претендираните вреди. Релевира
се възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ във вр. с чл.45 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1
от КЗ се свързва с пълното и главно доказване от ищеца на: реализирането на
процесното ПТП; виновното причиняване на същото от деликвента, като вината на
деликвента се предполага до установяването на противното; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между последния и ответното дружество към
момента на ПТП; претърпяните по вид и обем материални щети, причинната връзка
между тях и деликта; размера на дължимото обезщетение за тях и изпадането в
забава на ответника. В тежест на ответната страна е да докаже положителните
факти, на които основава твърденията и доводите си, както и евентуално при
успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно
обезщетение за претърпените увреждания.
На основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380
от същия закон. Съгласно тази разпоредба лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция. От представените доказателства е видно, че ищецът, е
депозирал искане. Искът е предявен след отказ от страна на застрахователя
(писмо от 07.01.2019г. – л.10 от делото), без данни по делото за изплащане на
обезщетение (чл. 498, ал. 3 от КЗ).
Между страните по делото не е спорно
наличието на застрахователно правоотношение по отношение на автомобил „Мецедес”,
модел „С 63”, с рег. №***, възникнало
със сключване на застрахователна полица №BG/22/118001873714, валидна към датата
на настъпване на процесното ПТП /14.09.2018г./,
издадена от ответното дружество.
Не е спорно по делото, а и от представения по делото констативен протокол за ПТП № 1695706 от 14.09.2018 г., се установява, че на
***г., в гр. Д., в
19.00 часа по ул. „***“ №***
посока ж.к. „***“ е настъпило пътнотранспортно
произшествие, с участието на л.а. „Мерцедес С63 АМГ” с рег. № СВ 4448ВН, управляван от Р. Н. С., и л.а. „Дачиа Логан“ с
рег. № ****, управляван от М.Ж.Ж.. Съгласно
протокола водачът
на л.а. „Мерцедес С63 АМГ” извършва
маневра завиване
в обратна посока от дясната част на пътното палто, като не пропуска попътно
движещия се л.а. „Дачиа Логан“. Направена е схема на ПТП, а протоколът е
разписан от съставилия го полицейски служител, както и от водачите на двата
автомобила. Констативният протокол за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила относно факта, че пред
длъжностното лице - служител в Сектор ПП – РДВР Д. посочените лица - участници
в произшествието са направили изявленията, обективирани в протокола, както и
относно факта, че длъжностното лице е възприело наличието на представените пред
него документи /Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., на ВКС
ТК, Първо отделение/. Този протокол не е оспорен от ответника по реда и в
срока, предвиден в ГПК. Не е спорно, че ищецът е собственик на увредения
автомобил. Така описаният механизъм на ПТП се установява и от
изслушаното по делото заключение на вещото лице инж. Е.Ж. по допуснатата САТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като
обективно и безпристрастно изготвена от лице с необходимите специални знания.
Предвид
уведомлението за настъпилите щети, при застрахователя ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е образувана преписка по щета №2401-5000-18-305153.
Съставени са описи на щетите. При Оглед
№1/18.09.2018г., обективиран в Опис-заключение, като увредени детайли са
посочени: облицовка на предна броня - рем + мат; калник преден десен - см; ДМБ
– акрил; При Оглед №2/20.09.2018г., извършен след разоборудване и по ходовата
част, обективиран в Опис-заключение, като увредени дейтаили са посочени: носач
преден десен - см; амортисьор преден десен - см; шенкел преден десен - см; Д/М.
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата САТЕ, нанесените щети по увредения
автомобил
са
както следва:- облицовка на предна броня – за ремонт и мат.; калник преден
десен – за смяна; ДМБ – акрил; носач преден десен – за смяна ; амортисьор
преден десен – за смяна; шенкел преден десен – за смяна са причинени при констатирания механизъм на настъпване
на ПТП. Според вещото лице, общата стойност за възстановяване на автомобила във вида му
преди настъпване на ПТП съобразно действащите пазарни цени е в размер на 869,18 лв., вкл.стойност
на вложени материали и стойност на вложения труд.
С писмо
от 07.01.2019г. (в писмото като година е посочена 2018г., като съдът
приема, че е налице техничекса грешка) ответното дружество е уведомило ищеца,
че не са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение,
доколкото в случая липсва влязло в сила наказателно постановление за виновния
водач.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 413, ал.2 от НПК.
Това обаче не се отнася до съдебните актове, които са постановени по реда на
ЗАНН. Приетото с тях не обвързва гражданския съд, който разглежда последиците
от деянието, обсъждано в административно наказателното производство. Отпадането
на административно наказателната отговорност не влече след себе си и отпадане
на гражданската отговорност. Наказателното постановление не е предвидено сред
документите, чието непредставяне обосновава отказ на застрахователя за
изплащане на обезщетение – чл. 496, ал. 3 от КЗ. По изложените съображения
изплащането на обезщетението не е обвързано от влизане в сила на наказателното
постановление. За пълнота следва да бъде отбелязано, че НП срещу виновния водач
е влязло в сила на 16.11.2018г., видно от удостоверение, рег. №851000-3647/25.03.2019г.,
издадено от ОД на МВР-Д., сектор „ПП” по молба на ищеца (л. 13 от делото).
Вследствие на произшествието пострадалият лек автомобил
е претърпял вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед
на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването
на отговорността за обезщетяване на имуществени вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило пътно-транспортно произшествие, причинено от
противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на
което са били причинени увреждания на лекия автомобил, собственост на ищеца, поради което предявеният иск за обезщетяването им е
доказан по основание. Дължимото от ответника застрахователното обезщетение
следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и
чл. 51 ал.1 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице
пълно репариране на преките вреди. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност.
Съобразно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и др., без прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при
съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите като обща сума по средни пазарни цени към датата на
събитието, е в общ размер от 869,18 лева. Поради това, предявения частичен иск от 500 лева се явява
доказан както по своето основание, така и по размер, като сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба - 28.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението, доколкото към
датата на завеждане на делото срокът по чл.498, ал.3 вр.с чл.496 КЗ е бил
изтекъл с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя и с оглед
обстоятелството, че застрахователят е отказал пълно плащане на основание,
различно от предвиденото в чл.380, ал.3 от КЗ. Освен това, процесуалното
задължение по чл.127, ал.4 ГПК е изпълнено – в исковата молба е посочена
банкова сметка ***.
В случая, доколкото не са релевирани от
страна на ответника твърдения относно непредставяне на доказателства във връзка
със застрахователното събитие по смисъла на чл. 106, ал.3 от КЗ /по-изложените
по-горе съображения факта на влизане в сила на наказателното постановление на
виновния водач е ирелевантно/ следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава с изтичване на срока по чл. 497 от КЗ от датата на извършване на втория
оглед /20.09.2019г./ Срокът от 15 работни дни след втория оглед на автомобила е
изтекъл на 12.10.2018г. и от следващият тази дата ден ответникът е изпаднал в
забава.
За периода от 13.10.2018г. до 27.03.2019г.
/от 28.03.2019г. – датата на подаване на исковата молба се дължи законната
лихва/ ответникът дължи обезщетение за забава върху предявения размер на
дължимото застрахователно обезщетение от 500 лв. в размер на законната лихва,
възлизащо на 23,06
лв. За горницата над този размер до предявения размер от 27,22 лева и за
периода 14.09.2018г. – 12.10.2017г. акцесорният иск подлежи на отхвърляне.
Относно отговорността за разноски:
Ищецът
претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва:
100 лв. – държавна такса и 2,50 лв. – банков комисион; 300 лв. – депозит вещо
лице и 7,50 лв. – банков комисион; 400 лв. – адвокатско възнаграждение /заплатено в брой/.
Ответникът е заявил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при което в контекста
на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали
размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия. Съобразно цената на предявените искове за
главница и обезщетение за забава, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г.,
възлиза на 300 лв. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
действително надхвърля минималния размер, но е съответно на фактическата и
правна сложност на делото и на обема на осъществената от пълномощника на
страната защита. В този смисъл съдът намира, че уговореното и платено възнаграждение
от 400 лв. за първата инстанция не е прекомерно.
Съобразно изхода на спора на ищеца са
дължими разноски, както следва: 99,21 лв – държавна такса; 297,63 лв. – депозит
вещо лице; 9,92 лв. – банкови комисиони; 396,84 лв. - адвокатско възнаграждение
или общо 803,60 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част на акцесорни иск, но предвид липсата на доказателства за
сторени по делото разноски, такива не му се дължат.
Така мотивиран, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх” № 51 Д, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Ж.Ж. с ЕГН ********** ***, следните суми:
- сумата от 500 /петстотин/ лева, частичен иск от вземане в претендиран размер от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
л.а. „Дачиа”, модел „Логан”, собственост на ищеца, вкл. следните щети:
облицовка на предна броня; калник преден десен; ДМБ - акрил; носач преден
десен; амортисьор преден десен; шенкел преден десен; Д/М., при настъпило на ***.
в гр. Д. в 19.00 часа по ул. „***” №79 ПТП, причинено от водач на л.а.
„Мецедес”, модел „С 63”, с рег. №***, застрахован в ответното дружество по договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективиран в
полица №BG/22/118001873714, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.
432, ал.1 от КЗ и
- сумата от 23,06 лв. /двадесет и три лева и 0,06 ст./ -
обезщетение за забава за периода от 13.10.2018г. до 27.03.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 23,06 лв. до предявения размер от 27,22
лв. и за периода 14.09.2018г. – 12.10.2018г.
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, адрес на управление: гр.
София, р-н „Лозенец”, бул. „Черни връх” №
51 Д, ДА ЗАПЛАТИ НА М.Ж.Ж. с
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, съдебно - деловодни разноски по делото в общ размер от 803,60 лв. /осемстотин и три лева и 0,60
ст./, от които: 99,21 лв – държавна такса; 297,63 лв. – депозит вещо лице;
9,92 лв. – банкови комисиони; 396,84 лв. - адвокатско възнаграждение.
Банкова сметка, ***ните суми:
IBAN: ***: UBBSBGSF
ТИТУЛЯР: М.Ж.Ж.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред
Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.
7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :