№ 16960
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110100659 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Б. Г. К., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на
ищеца следните сумиа 4 163,82 лева - представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 526,60 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., сумата 59,64 лева - представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,76 лева -
представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от
31.08.2019 г. до 01.03.2022 г, за които е издадена заповед за изпълнение от 29.03.2022 г. по
ч.гр.д. № 13499/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.
Ищецът твърди, твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника по отношение на топлоснабден имот в
***********************************************************, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая деистващи между
страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че
съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в
45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в
срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава.
Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение
дяловото разпределение да се извършва от „Бруната“ ООД, което дружество е изготвило
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е
посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на
съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия
заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Б. Г. К. чрез
назначения му от съда особен представител адв. К. К.- Т., в които исковете се оспорват по
основание и по размер. Оспорва материалноправната легитимация на ответника, като
твърди, че същият няма качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй
като един от праводателите му не се е отказал от вещното си право на ползване, а партидата
на топлофикационното дружество се води на името на другия праводател. Сочи, че не
отговаря за начислените задължения след разпореждането с имота. Оспорва ответникът да е
доставил топлинна енергия в качеството и количеството претендирано от ищеца, както и
изправността на общия топломер. Оспорва истинността и съдържанието на представените от
ищеца частни документи – фактури и извлечение по сметки. Оспорва „Бруната“ ООД да е
извършвало дялово разпределение в имота. Твърди, че не са представени доказателства за
публикуване на Общите условия. Прави възражения за изтекла погасителна давност.Моли за
отхвърляне на исковете.
С определение от 14.03.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Бруната“ ООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 13499/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 29.03.2022 г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същият
2
не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая от събраните доказателства се установява, че на 08.09.1997 г. процесният
топлоснабден имот, находящ се в
***************************************************************************, е
бил дарен на ответника Б. Г. К. от С. Б.ова К.а и Г. Т. К., като дарителите са си запазили
пожизнено правото на ползване върху дарените имоти. По делото са събрани доказателства
– препис -извлечение от акт за смърт/ л. 118/, от който се установява, че Г. Т. К. е починал на
18.01.2011 г., следователно със смъртта му се е погасило и вещното му право на ползване.
Приета като доказателство по делото е и декларация-отказ/ л. 26/, с нотариална заверка на
подписа на С. Б.ова К.а от 15.02.2011 г., видно от която същата се отказва от вещното си
право на ползване върху процесния апартамент № 12, заедно с мазе № 11, таван № 8. Приет
като доказателство е и Нотариален акт № 192, том I, рег.№ 6106, дело № 163 от 2021 г., в
който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Б. Г.
К. в качеството му на продавач и Ц. З. Щ. в качеството й на купувач, по силата на който
продавачът продава на купувача недвижим имот – апартамент № 25 в
3
*************************************, ведно с прилежащо мазе № 11, таван № 8, както
и гараж № 10 в сградата. От събраните писмени доказателства се установява, че в периода
от м. май 2018 г. до м. март 2021 г. ответникът Б. Г. К. е бил собственик на процесния имот,
респективно титуляр на качеството потребител на топлинна енергия по отношение на него и
прилежащите му мазе, таван и гараж.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като
писмени доказателства Протокол от 23.06.2011 г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в сграда етажна собственост с адрес в ********************************* на
което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. Видно от приложения списък праводателката на ответника С. Б.ова
К.а е присъствала на събранието и е гласувала за взетото решение, като положеният от нея
подпис не е оспорен в настоящото производство. Приложен е договор от 09.06.2020 г.,
сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Бруната“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение. „Бруната“ ООД е конституирано като трето лице помагач и е
представило по делото писмени документи, обективиращи извършените измервания и
изчисления на доставена топлинна енергия, поради което и съдът намира за неоснователно
4
възражението на ответника, че не се установява кой е извършвал дяловото разпределение.
За установяване на количеството топлинна енергия по делото са събрани писмени
доказателства и е изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът
намира за обективно дадено и компетентно изготвено, като по реда на чл. 202 ГПК го
кредитира с доверие и го поставя в основата на правните и фактическите си изводи. При
съобразяване на приложените по делото документи и допълнително представените от ТР
„София-Изток“ справка с показанията на общия топломер в абонатната станция, данни за
технологичните разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция, акт за
разпределение на кубатурата на имота и гаража, свидетелства от метрологичните проверки
на топломера в абонатната станция, вещото лице е установило, че абонатната станция
топлозахранва вх. А в процесната сграда. Общият топломер в абонатната станция се отчита
по електронен път в началото на всеки месец , като от отчетеното количество се приспадат
техонологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Посочено е, че не е
представено свидетелство от метрологична проверка от 09.2019 г. на общия топломер с
фабричен № 20141526, като същият е сменен през месец май 2020 г. Вещото лице е
изчислило, че за периода от м. септември 2019 г. до месец май 2020 г. на ответника са
начислени суми за доставена топлинна енергия в размер на 872, 31 лв. Експертът е посочил
още, че през процесния период в имота на ответника е имало 5 броя радиатори с монтирани
уреди – индивидуални разпределители на разход на отопление, като 3 от тях са били с
дистанционен отчет, а два от уредите били с визуален отчет. В банята има щранг лира без
техническа възможност за монтаж на уред, както има и радиатор в гаража без да е монтиран
ИРРО. Извършван е отчет на уредите за отоплителен сезон 2018/2019 г., 2019/2020 г. и са
представени протоколи от 17.06.2019 г. и 19.07.2020 г., но за периода 2020/2021 г. не е
осигурен достъп. За трите отчетни периода е служебно начислено потреблението на щранг-
лирата и на радиатора в гаража на база инсталирана мощност, а за отчетния периода
2020/2021 г. и за двата неотчетени визуално радиатора в апартамента. Вещото лице е
констатирало, че изчисляваната топлинна енергия сградна инсталация е занижена, тъй като
не е изчислявана за тавана, но същвременно по делото не е представен акт за определяне на
кубатурата на тавана, поради което и вещото лице не могло да извърши изчисление. Не са
направени и никакви доказателствени искания от ищеца в тази посока. Посочено е, че в
имота има момнтиран един водомер за топла вода който е отчетен на 27.6.2019 г. и на
19.07.2020 г. и прогнозните показания са коригирани като доставеното количество топлинна
енергия е увеличено, за периода 2020/2021 г. не е осигурен достъп и топлинната енергия за
битова гореща вода е изчислена служебно. В заключение вещото лице е посочило, че сумата
за топлинна енергия за имота за периода 2020/2021 г. е занижена със сумата от 62, 01 лв., а за
целия процесен имот сумата за топлинна енергия за сградна инсталация е занижена, тъй като
не е изчислена отопляемата кубатура на тавана. С оглед направените изчисления и проверки
вещото лице е посочило, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от м. май 2018 г.
до месец април 2021 г. е в общ размер на 4 599, 63 лв., включващо сумите за топлинна
енергия за сградна инсталация на имота, за отопление на имота и за битова гореща вода.
5
Съдът намира, че от общо установената сума от 4 599, 63 лв. следва да бъде извадена
сумата от 872, 31 лв., представляваща начислена цена на доставено количество топлинна
енергия за периода от м. октомври 2019 г. до м. април 2020 г., доколкото по делото се
установи, че в този период общият топломер не е преминал метрологична проверка и по
делото не е установено, че същият е отчитал действителното количество доставена
топлоенергия. Въпреки разпределената доказателствена тежест, а именно задължението на
ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи количеството доставена
топлинна енергия, доказателства за годността на топломера не бяха представени. Освен това
следва да се отбележи, че вещото лице е констатирало, че същият е сменен, като липсват
данни за проверка на годността на измервателната му функция. В тази връзка следва да се
посочи още, че в тежест на ищеца беше и да установи фактите, обуславящи начисляване на
топлинна енергия в по-голям размер, а именно кубатурата на топлоснабдения таван, за която
по делото липсват данни, с оглед на което вещото лице е било лишено от възможността да
изчисли действителното доставено количество топлинна енергия за сградна инсталация.
Доказателствено искане от ищеца в този смисъл не е направено, поради което и съдът
намира, че реално доставеното количество топлинна енергия за процесния периода от м. май
2018 г. до м. април 2021 г. е на стойност 3 727, 32 лв. Същевременно ответникът се
легитимира като потребител на топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. март
2021 г., поради което и същият не дължи заплащане на цената за доставена топлинна енергия
за м. април 2021 г., която според приложените писмени документи и изчисленията на вещото
лице по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че е на стойност 138, 59 лв., следователно
ответникът отговаря за заплащането на сумата от 3 588, 73 лв.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
начислените суми ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно
релевирано от възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 15.03.2022 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 15.03.2019 г., а след и на 08.01.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021
г. като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
6
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м.
октомври 2018 г. е станало изискуемо на 15.12.2018 г., т. е. преди 08.01.2019 г., поради което
то, както и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период от месец май
2018 г. до месец октомври 2018 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът
претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на
топлинна енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена
едва на 31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото
с това деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на
топлинна енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното правоотношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на деиствително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не променя
срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от които
започва да тече погасителната давност за тях.
В отговор на поставен въпрос вещото лице е посочило, че стойността на доставената
топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. октомври 2018 г. е на стойност 280, 21
лв. Съдът намира, че тази сума е погасена по давност и е недължима във връзка с
изложените по-горе съображения. Ето защо и с оглед изложените съображения за погасяване
по давност на част от претендираните вземания съдът намира, че за ответникът дължи на
ищеца заплащане на сумата от 3308, 52 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. ноември 2018 г. до месец октомври 2019 г. и от м. май 2020г. до м.
март. 2021 г., по отношение на които периоди искът е доказан по основание и по размер,а в
останалата част до пълния предявен размер от 4 163, 82 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
7
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. В
случая се претендира заплащане на стойността на услугата за периода от 01.07.2019 до
31.03.2022 г. В посочения период ответникът се легитимира като задължено лице –
потребител на топлинна енергия във връзка с изложените по-горе съображения. Не са
наведени никакви възражения по отношение на размер на цената на претендираната услуга,
поради което и искът следва да бъде уважен в пълен размер от 59, 64 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022 г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че видно от издадените общи фактури за вземанията по за отоплителен сезон 2018/2019 г.
потребителят изпада в забава на 15.09.2019, а от изчисленията на вещото лице и изложените
по-горе изводи за погасяване по давност на вземанията за периода м. май 2018 г. – м.
октомври 2019 г. общото задължение възлиза на 911, 63 лв., за отоплителен сезон 2019/2020
г. потребителят изпада в забава на 16.10.2020 г. и общото задължение възлиза на 1 124, 74
лв., за отоплителен сезон 2020/2021 г. потребителят изпада в забава на 15.09.2021 г. и
общото задължение възлиза на 2 283, 05 лв. Същевременно ответникът не дължи сумата от
872, 31 лв. за периода от м. октомври 2019 г. – април 2020 г. и сумата от 138, 59 за април
2021 г., поради което и по отношение на тези части от главницата не изпада в забава. По
изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 01.03.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на
сумата от общо 409, 15 лв., до която сума искът следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен
до пълния предяявн размер от 526, 60 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
8
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 01.03.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 9, 76 лв., начислена за
периода от 01.07.2019 г. до 01.03.2022 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 13499/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 114, 70 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 966, 33 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит СТЕ и депозит за особен представител Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което не му се
дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес в *************************************, ап.
25 установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Г. К. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 3 308, 52 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.09.2019 г. и от 01.05.2020 г. до 31.03.2021 г. за топлоснабден
9
имот в *************************************, ап. 25, аб. № ******, 409, 15 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.03.2022 г., 59, 64 лв. – дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2019 – 31.03.2021 г., ведно със законните лихви върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 15.03.2022 г. до
окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 13499/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.10.2018
г., за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г. и периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г.,
както и за сумата над уважения размер от 3 308, 52 лв. до пълния предявен размер от 4 163,
82 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над уважения размер
от 409, 15 лв. до пълния предявен размер от 526, 60 лв., както и иска за лихва за забава върху
задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 9, 76 лв. за периода от
31.08.2019 г. до 01.03.2022 г.
ОСЪЖДА Б. Г. К., ЕГН **********, с адрес в
*************************************, ап. 25да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 114, 70 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 13499/22 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата от
966, 33 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10