Решение по дело №169/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), и е образувано по повод исковата молба на П. Н. П. с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, ЗО „Дебелт“, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора- Стара Загора, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и изплащане.

В исковата молба се твърди, че през м.май 2022 г. ищецът П. Н. П. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Стара Загора. Н. 13.05.2022 г., в отговор на подадена от него жалба срещу служителя на ГДИН Т. П.- социален работник в затвора, бил преместен от четвърта във втора група, въпреки заявеното изрично несъгласие да съжителства с изтърпяващи наказания в тази група агресивни затворници. Н. 26.05.2022 г., след 23:00 ч., в спалното помещение на първа килия лишеният от свобода Ю. А. упражнил върху ищеца физическо насилие- нанесъл удари в областта на диафрагмата и по други части на тялото му, след което извършил полово сношение с него без съгласието му. В резултат на упражненото насилие ищецът изпитвал болка и срам, и бил силно уплашен. След описания случай, бил преместен от втора в девета група, но имал визуален контакт с насилника си през решетките на килията, а когато преминавал през коридора, получавал заплахи от него. Вместо да проявят съчувствие за претърпените страдания, надзирателите ежедневно отправяли обидни думи към него. Ищецът счита, че с преместването му във втора група администрацията на затвора е създала предпоставки за нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за подлагане на изтезание, жестоко и унизително отношение, а с последващото му преместване в спално помещение, позволяващо визуален контакт с насилника, и с демонстрираното от надзирателите обидно отношение към него, тази забрана е била нарушена. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразени в чувство на незащитеност, малоценност и страх, които оценява на 200 000 лева и претендира да му бъдат заплатени от ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който е заявено становище за частична недопустимост на исковата претенция, като се сочи, че в А. съд- Стара Загора е образувано адм.дело № 237/2022 г. с идентичен предмет. Алтернативно, в отговора е изложено становище за неоснователност на претенцията, поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки. Приложени са писмени доказателства.

В съдебното заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител, който поддържа заявената искова претенция. Ангажира доказателства. Заявява, че претендира посочената в исковата молба сума, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 26.05.2022 г. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства в пълна степен са доказани твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди от неправомерно поведение на служители при ответника.

Ответникът не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на претенцията и моли да бъде уважена в размер, съгласно установената практика на съда. Не сочи доказателства.

Предявеният иск е допустим, с оглед твърденията на ищеца за нарушение на установената в чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС забрана и претърпени от него в резултат на нарушението неимуществени вреди по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Неоснователно е възражението на ответната страна за частична недопустимост на предявения иск. Видно от приложеното по делото (на л. 101 и сл.) съдебно решение, заявената пред А. съд- Стара Загора искова претенция на П. Н. П. е основана на твърдения за отказ на служителя Т. П. да администрира молбата му за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек и в отправяне на заплахи за живота и здравето му. Не е налице твърдяната от ответника идентичност в предмета на двете дела, поради което претенцията, с която настоящият съд е сезиран, се явява процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

Ищецът П. Н. П. постъпил в Затвора Бургас на 23.02.2017 г., за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, наложено с присъда по НОХД № 543/2016 г. по описа на Окръжен съд- Сливен. Н. 10.09.2019 г. същият бил приведен в Затвора- Стара Загора по негова молба, за включване в образователния процес в СУ „Поп Минчо Кънчев“, където бил настанен в четвърта група (осъдени, неработещи, учащи се). Н. 13.05.2022 г. бил преместен на основание чл. 46, ал. 3 от ППЗИНЗС във втора група (осъдени, неработещи, учащи се) по предложение на инсп. Т. П.- ИСДВР, отговарящ за IV-та група. Като основание за преместването последният посочил, че в А. съд Стара Загора е депозирана искова молба от П. против ГДИН, основана на твърдения за настъпили неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на П. (отхвърлена с влязло в законна сила решение № 288 от 05.07.2022 г. по адм.дело № 237/2022 г. на А. съд- Стара Загора, като неоснователна).

Н. 26/27.05.2022 г., след вечерната проверка, в спалното помещение на втора група изтърпяващият наказание Ю. А. упражнил спрямо ищеца физическо насилие- нанесъл удари в областта на гръдния му кош, лявата мишница, дясното бедро и подбедрица и лявото коляно, след което извършил полово сношение с него без съгласието му. Описаните събития станали достояние на администрацията на затвора на 30.05.2022 г. и на същата дата ищецът бил преместен от спалното помещение на втора група в това на девета група. За деянието А. бил осъден с влязла в сила присъда № 90 от 05.10.2022 г. по НОХД № 2023/2022 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, потвърдена с Решение № 13 от 13.01.2023 г. по ВНОХД № 986/2022 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора.

Въз основа на Заповед № Л-3011 от 28.07.2022 г., издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, ищецът П. бил преместен в Затвора Бургас за доизтърпяване на наложеното наказание, поради приключване на учебния процес. При повторното му привеждане в Затвора Бургас, ЗО „Дебелт“, същият бил хоспитализиран на 04.01.2023 г. в УМБАЛ Бургас-инфекциозно отделение с диагноза „Остър Хепатит „В“, без делта агент и без хепатитна кома (медицинска справка от 28.02.2023 г. от м.ф. Р.П.). Н. 16.01.2023 г. бил дехоспитализиран с подобрение и препоръки за хранително-диетичен режим и назначена терапия.

От показанията на свидетеля С. В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Стара Загора, се установява, че ищецът е имал пререкания със социалния работник П., тъй като последният го обиждал и поставял в ситуации, в които да не може да се справи. Свидетелят многократно чувал надзиратели да изричат обидни думи за ищеца П., включително да го наричат „педераст“. След упражненото спрямо ищеца насилие от страна на лишения от свобода Ю. А., същият бил прехвърлен в друга група, но имал видимост към спалното помещение на насилника.

В показанията си пред съда свидетелят Д. А. заявява, че след събитията от 26.05.2022 г. ищецът е бил настанен в обитаваното от него спално помещение. За упражненото насилие по време на престоя му в спалното помещение на втора група свидетелят узнал от ищеца, от „старшините, инспекторите и психоложките“. Когато бил преместен в неговата килия, ищецът бил „целият насинен“, постоянно плачел и бягал, срамувал се. Старшините, офицерите и затворниците се държали много грубо с него, подигравали се, обиждали го и го псували на майка. Наричали го „боклук“ и „помияр“. Свидетелят заявява, че лично е присъствал, когато инспекторът по социална дейност П. отправял към ищеца заплахи, че „ще го смачка, ще го разбие“. Когато последният бил настанен във втора килия, имал видимост към вратата на девета килия, в която бил насилникът му.

При тези фактически данни съдът счита, че претенцията за обезщетение за вреди е частично основателна.

Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. В чл. 3, ал. 1 от същия закон е установена забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а съгласно ал. 2 за нарушение на тази забрана се смята и поставянето при обстоятелства, уронващи човешкото достойнство или пораждащи чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция.

В разглеждания случай претенцията е основана на твърдение за понесени от ищеца неимуществени вреди, произтичащи от: 1) преместването му на 13.05.2022 г. във втора група, въпреки изрично заявено от него несъгласие; 2) преместването му на 30.05.2022 г., след упражнено спрямо него насилие, в спално помещение на девета група, от което има визуален контакт с насилника си; 3) обидно и унизително отношение към него от страна на служители от Затвора- Стара Загора.

Според разпоредбата на чл. 46 от ППЗИЗНС преместването на лишените от свобода от една група в друга става по нареждане на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие: 1) при включване или освобождаване от участие в трудова дейност или при промяна на местоработата; 2) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификацията - при изявено желание от лишения от свобода; 3) при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други лишени от свобода или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.

От данните по делото е видно, че на 13.05.2022 г. ищецът е преразпределен от четвърта във втора група, поради конфликт с инспектора по социална дейност и възпитателна работа, отговарящ за четвърта група- инсп. Т. П.. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства- искова молба, решение по адм.дело № 237/2022 г на А. съд- Стара Загора, докладна записка от инсп. Т. П., съдържаща предложение за преразпределяне на П. в друга група (л. 45). Твърдението на ищеца за изрично заявено несъгласие с преместването му във втора група не е доказано в настоящото производство с допустимите доказателствени средства. В тази връзка свид. В. заявява „мисля, че беше против“, но не излага факти, които е възприел лично и непосредствено. В показанията му се съдържат единствено оценъчни съждения, отразяващи субективното мнение на техния автор, което е извън предмета на доказване, не подлежи на проверка за вярност, а и не обвързва съда. Преразпределянето на лишените от свобода от една група в друга е нормативно предвидено и в случая са налице предвидените в закона основания за осъществяването му, т.е. същото е правомерно.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква претърпените вреди да са пряко следствие от нарушението на забраната, установена в чл. 3 от ЗИНЗС. Такава зависимост в конкретния случай не е налице, доколкото само по себе си преместването на ищеца в спалното помещение на втора група не е достатъчно условие за настъпване причинените вреди- те са резултат от действия на друг лишен от свобода, като по делото не са налице данни последният да е провокиран по какъвто и да било начин към тези действия или да е улеснен от надзорно-охранителния състав при тяхното осъществяване. Ето защо, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС материалноправни предпоставки, заявената искова претенция в тази част се явява неоснователна.

Не съставлява неправомерно действие и настаняването на ищеца в спалното помещение на девета група на 30.05.2022 г., макар да не е препятствана възможността същият да възприема визуално насилника си при влизане и излизане от отсрещното спално помещение. Н. основание чл. 27, ал. 1 от ППЗИНЗС настаняването на лишените от свобода в спални помещения се извършва въз основа на капацитетните възможности на отделните помещения в групата, изискванията на режима и сигурността, и други специфични изисквания, като при възникване на нови обстоятелства те се преместват в друго спално помещение- чл. 27а, ал. 1 от ППЗИНЗС. В случая тази хипотеза е налице, с оглед данните за упражнено спрямо ищеца насилие от друг лишен от свобода. Без съмнение, с преместването на същия от спалното помещение на втора група в това на девета група, извършено непосредствено след узнаване от надзирателя за упражненото спрямо него насилие, е осигурена безопасността му в мястото за лишаване от свобода, като е препятстван непосредственият физически контакт с лишения от свобода Ю. А.. Действието е правомерно и не представлява подлагане на изтезание, на жестоко или нечовешко отношение, уронващо човешкото достойнство или пораждащо чувство на страх, незащитеност или малоценност у ищеца.

Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за изтезание, жестоко или нечовешко отношение се смята и унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, поражда чувство на незащитеност или малоценност. С чл. 294, т. 11 от ППЗИНЗС е установена забрана служителите от надзорно-охранителния състав да се държат грубо с лишените от свобода. В случая с демонстрираното от надзорно-охранителния състав и в частност от инспектора по социални дейности и възпитателна работа Т. П. отношение е унизено човешкото достойнство на ищеца, в нарушение на установените с чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 294, т. 11 от ППЗИНЗС забрани. Използването на обидни думи и подигравателното отношение към последния след упражненото спрямо него сексуално насилие без съмнение засяга достойнството му и му причинява значителен дискомфорт, неудобство и страдание, пораждащо у него чувство за незащитеност и малоценност в продължителен период от време. Посочените обстоятелства са доказани с гласните доказателства по делото и обуславят основателност на претенцията в тази част, доколкото негативните преживявания на ищеца и понесеният от него емоционален дискомфорт надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на наказанието.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените страдания. В случая с оглед данните относно характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че следва да бъде присъдено на ищеца обезщетение в размер на 500 лева за претърпените неимуществени вреди през периода от 30.05.2022 г. (когато е станало известно на администрацията на затвора за упражненото по отношение на ищеца сексуално насилие, обусловило и отношението на надзорно-охранителния състав към него) до преместването му в Затвора Бургас- 28.07.2022 г., когато противоправното поведение е преустановено. Доказателства за претърпени вреди в по-голям размер не са ангажирани по делото, поради което в останалата част до претендирания размер исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието да заплати на П. Н. П. с [ЕГН], понастоящем в Затвора Бургас, ЗО „Дебелт“, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.05.2022 г. до 28.07.2022 г., , като ОТХВЪРЛЯ иска на П. Н. П. в останалата му част до претендирания размер от 200 000 (двеста хиляди) лева.

Решението може да се обжалва пред А. съд- Бургас, тричленен състав, в 14-дневен срок от връчване на съобщението.