Р Е Ш Е Н И
Е №260631
гр. Пловдив, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13830 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
на искова молба, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр.
чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Марата Енерджи” ЕООД, ЕИК: *********, срещу
„Средногорска ферма” ЕООД, ЕИК: *********, като се претендира да бъде признато
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, както следва: главница
в размер на 3000 лева, представляваща дължимо възнаграждение от ответника на
ищеца по сключен между страните Договор № **/*** г. по извършване на
консултантски услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне и изследване на
енергийна ефективност на обект **** – преустройство и реконструкция на
съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. ***,
общ. **, обл. ***, и обезщетение за забава върху главницата в размер на 321,69
лева за периода 13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно със законната лихва от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – 03.06.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. №
9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в.
В исковата молба се излагат
съображения, че на *** г. между страните бил сключен Договор № **, по силата на
който ищецът следвало да извърши консултантски услуги, изразяващи се в дейности
по изготвяне на обследвания за енергийна ефективност съгласно изискванията на
Закона за енергийната ефективност /ред. към ** г./ и Наредба №
Е-РД-04-05/08.06.2016 г. и Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка
4.2 „Инвестиции в препратка/маркетинг на селскостопанска продукция” от мярка 4
„Инвестиции в материални активи” по Програма за развитие на селските райони за
периода 2014 г. – 2020 г., за обект: ** – преустройство и реконструкция на
съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. **,
общ. **, обл. ***. За посочената услуга, ответникът следвало да заплати на
ищеца сумата в размер на 3000 лева с ДДС, която била дължима пет дни след
предаването на обследването чрез приемо-предавателен протокол. Посочва се, че
ищецът изпълнил качествено и в срок задължението си, което се установявало от
Приемо-предавателен протокол от ***г., респ. плащането било дължимо в срок до ***
г. Длъжникът не изпълнил задължението си за заплащане на посочената сума.
Поради изложеното ищецът депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 9254/2019 г. По същото била издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главницата в размер на
3000 лева и обезщетение за забава от датата, следваща падежа на задължението -
13.05.2018 г. до 02.06.2019 г. в размер на 321,69 лева, ведно със законната
лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Доколкото длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът депозирал искова молба по чл.422 ГПК.
Поради изложеното моли предявените
претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от „Средногорска ферма” ЕООД, с който се взима
становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения, че
ищецът не е изпълнил надлежно задълженията си по процесния договор.
Изпълнението било некачествено и не е довело до постигнатия договорен резултат,
независимо, че били разписани протоколи за приемане на резултати от
обследването на енергийна ефективност. Навеждат се доводи, че представителят на
ответника, който подписал протоколите, бил подведен, че е изпълнена дължимата
престация, но впоследствие, при развитие на процедурата пред ДФЗ установил, че
е налице неизпълнение. Работата на ищеца не отговаряла на изискванията за
прилагане на подмярка 4.2 „Инвестиции в препратка/маркетинг на селскостопанска
продукция” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” по Програма за развитие
на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. за конкретния обект и не довела
до положителен резултат за ответника. Възразява се, че ищецът е нарушил нормата
на чл. 63 ЗЗД. Изпълнението на ищеца било негодно да послужи в процедурата пред
ДФЗ за получаване на субсидия по посочената подмярка. Също така се оспорва, че
част от сумата, а именно 1000 лева, била изплатена на ответното дружество, за
което били издадени два броя разходни касови ордери.
Поради изложеното моли предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти бр.с, образувано по повод на депозирано от „Марата
Енерджи” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите предмет на настоящото дело, е издадена заповед № **/ ** г. Срещу заповедта
за изпълнение длъжникът възразил, поради било указано на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Предвид изложеното предявеният иск е допустими.
От
фактическа страна:
Не се
спори между страните, а и от представения по делото договор № */*** г. /л.4-6/
се установява, че между същите е сключен договор, въз основа на който ответникът
възложил на ищеца извършване на консултантски услуги, изразяващи се в изготвяне
на обследвания за енергийна ефективност съгласно изискванията на Закона за
енергийната ефективност /ред. към 15.02.2015 г./ и Наредба №
Е-РД-04-05/08.06.2016 г. и Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка
4.2 „Инвестиции в препратка/маркетинг на селскостопанска продукция” от мярка 4
„Инвестиции в материални активи” по Програма за развитие на селските райони за
периода 2014 г. – 2020 г., за обект: *** – преустройство и реконструкция на
съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. ***,
общ. ***, обл. **, в срок от десет календарни дни от подписването на договора.
Стойността на възложената работа възлизала на 2500 лева без ДДС, като плащането
следвало да се извършил в срок от пет дни след предаване чрез
приемо-предавателен протокол документите на енергийното обследване.
По
делото е представен приемо-предавателен протокол от *** г., подписан от
представителите на страните по делото /л.7/. От същия се установява, че на
посочената дата изпълнителят е предал, а възложителят е приел следните
документи: доклад от обследване за енергийна ефективност – на хартиен и
електронен носител; резюме на доклада от обследването за енергийна ефективност
– на хартиен и електронен носител и декларация за липса на обстоятелства по чл.
59, ал.2 ЗЕЕ. Посочено е че възложителя е приел резултатите от обследваното за
енергийна ефективност.
Приложена
по делото е и фактура № **/*** г. /л.8/ на стойност 3000 лева с посочени
доставчик „Марата Енерджи” ЕООД и получател „Средногорска ферма” ЕООД.
По
делото са представени и два броя разходни касови ордери /л.36/ за заплащане на
сумата от 1000 лева от ответника на ищеца.
Представен
е и доклад за обследване на енергийна ефективност на *** за производство на ***,
** и ***** /л.80-134/.
По
делото са разпитани двама свидетели – П. Д. Т. и С. В.
Свидетелят
П. Т., *** на управителя на ответното дружество, си спомня, че неговата *** има
** в с. ***, където отглежда ***. През ** г. имало прием за изготвяне на
оборудване за ** за кандидатстване в Държавен фонд „Земеделие” за отпускане на
средства за изграждане на **. Поради тази причина, ответното дружество наело
консултантска фирма – „***”, за подготовка на документите за кандидатстване.
Консултантът от фирмата казал на свидетеля и неговата ***, че следва да бъде
изготвен доклад, който ще повиши точките на ответното дружество при приема в
Държавен фонд „Земеделие”, като им препоръчал ищцовото дружество. Консултантът
завел двамата при управителя на същото. Между страните било договорено
възнаграждение в размер на 2500 лева за изготвяне на енергийния доклад, което
следвало да бъде заплатено на части. След започването на работа, представителят
на ищцовото дружество поискал да му бъде изплатена сумата от 500 лева.
Посочената сума свидетелят занесъл в офиса на ищцовото дружество, за което
управителят на последното му издал бордеро. След около месец управителят на
ищеца отново се свързал с ответника и поискал допълнително сумата в размер на
500 лева, която отново му била предоставена от свидетеля и отново било издадено
бордеро. През месец май представителят на ответника се обадил на свидетеля и му
съобщил, че документите са готови. Поради тази причина свидетелят и неговата ***
посетили офиса на ищеца, подписали приемо-предавателен протокол и взели
проекта. Впоследствие посетили Разплащателна агенция и служителката, която
преглеждала документите, констатирала, че е налице разминаване между
квадратурата на помещението и квадратурата по проекта, поради което върнала
проекта на свидетеля и неговата съпруга. Двамата се обадили отново ищцовото
дружество като неговият представител обещал да поправи проекта, но това не се
случило. По този начин ответникът изпуснал срока и не подал документите.
Свидетелят
С. В., служител при ищцовото дружество, си спомня, че участвал в изготвяне на
доклада за ответника за обект – ***. За изготвяне на същия била поискана
строителната документация на обекта по пълния инвестиционен проект. На база на
същата бил изготвен докладът, като работниците се водили изцяло от
предоставената от инвестирора информация за сградата. След изготвянето на
проекта, управителят на ищеца уведомил свидетеля В., че същият е предаден и му
заплатил дължимото възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав дава вяра на показанията на свидетелите, доколкото цени същите като
преки, непосредствени и съответстващи на останалия, събран по делото,
доказателствен материал.
По
делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза /л.163-165/. Според
заключението на вещото лице, в счетоводството на ищеца „Марата Енерджи” ЕООД
няма отразено вземане от „Средногорска ферма” ЕООД. Процесната фактура № ***/***
г. на стойност 3000 лева с ДДС не е осчетоводена в счетоводството на ищеца,
както и в счетоводството на ответника, не е сключена в дневниците за продажби
по ДДС на ищеца за месец май 2018 г. и не е ползвано ДДС от същия, не е включен
и в дневниците за покупки по ДДС на ответника за периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., като не е ползван данъчен кредит. В счетоводството на ищеца не
съществуват осчетовоедени плащания от страна на ответника /касово и по банка/
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., не са отразени приложените по делото
ордери, няма записвания по сметка 501 за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
на сумите по приложените ордери. Съдът кредитира заключението на вещото лице
като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
По правните аспекти на спора.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Въз
основа на така събраните по делото и неоспорени от страните доказателства,
съдът приема, че между страните е налице облигационно правоотношение,
произтичащо от договор за услуга, подвид на договора за изработка по смисъла
на чл.258 и
сл. от ЗЗД.
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че
ищецът е изпълнил договорното си задължение и е изготвил доклад за обследване
на енергийната ефективност на обект: *** находяща се в с. ***, общ. ***, обл. ***.
Работата е приета с проемо-предавателен протокол, без възражения. В тази връзка
настоящият съдебен състав намира да отбележи, че договорът между страните е
сключен с предмет – обследвания на енергийната ефективност на процесния обект,
като в същия от страна на ищцовото дружество не е поеман ангажимент по
одобряването на цялостния проект на ответника в Държавен фонд „Земеделие“.
Както бе посочено, след предаване на доклада е подписан приемо-предавателен
протокол без възражения, поради което съдът намира, че извършената работа
извършената работа е приета от ответника и за същия е възникнало задължението
по чл.266 ЗЗД за
заплащане на договореното възнаграждение.
Съобразно
изискванията на чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да установи плащането на
договореното възнаграждение, а именно сумата в размер на 3000 лева. В тази
връзка от ответника са представени два броя разходни касови ордери в полза на
ищцовото дружество за сумата от общо 1000 лева, като в същите е вписано, че
сумата е получена. Авторството на посочените два ордера не е оспорено, дори
напротив, в открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на
ищеца е признат фактът на заплащане на сумата по единия разходен касов ордер, а
именно – сумата в размер на 500 лева. Доколкото двата разходни ордера са
подписани от представител на ищцовото дружество и обективират неизгодни за него
факти, то съдът намира, че същите се ползват с материална доказателствена сила
за заплащането на сумата в размер на 1000 лева по процесния договор. В тази
връзка, ирелевантно се явява обстоятелството, че от приетата по делото ССчЕ се
установи, че сумата по посочените ордери не е осчетоводена при ищеца. Както бе
посочено, ордерите са подписани от представител на ищеца и съставляват
извънсъдебно признание на факта на получаване на посочената сума. В допълнение,
съдът поставя под съмнение и редовността на воденото от ищеца счетоводство,
доколкото дори вземането на ответника към ищеца не е осчетоводено.
Поради
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца главница по сключения между тях договор за изработка, се явява доказан в
размер на 2000 лева и до този размер следва да бъде уважен. За разликата над
2000 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева, предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
Претенцията
за дължимост на обезщетение за забава с основание чл. 86, ал.1 ЗЗД също не се
явява основателна в пълен размер. Така, несъмнено от представения договор,
сключен между страните, се установява, че възнаграждението за извършената
работа е дължимо в петдневен срок от подписване на приемо-предавателния
протокол. Последният е подписан на *** г., респ. вземането е станало изискуемо,
считано от *** г. От тази дата до датата предхождаща депозирането на
Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК се дължи обезщетение за
забава, но върху главницата в размер на 2000 лева. Поради изложеното, доколкото
искът се явява доказан по размер, на основание чл. 162 ГПК съдът определя
размера на обезщетението за забава върху главницата на 214,44 лева.
По
разноските:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски имат
и двете страни.
От
ищеца са ангажирани доказателства за заплатени разноски в общ размер от 1259
лева за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство, респ. на същия се дължат разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове в размер на 839,32 лева. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски съразмерно на уважената част от исковете, направени в
заповедното производство съобразно указанията в Тълкувателно решение № 3/2014
г. на ВКС, а именно сумата в размер на 399,33 лева.
Ответникът
е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 130 лева по
допуснатата ССчЕ, респ. съразмерно на отхвърлената част от предявените искове
на ответника се дължи сумата в размер на 43,33 лева. Доказателства за заплатени
разноски за заповедното производство са представени за сумата от 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, поради което в полза на ответника
съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата в
размер на 116,67 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Средногорска ферма“ ЕООД,
ЕИК: *********, ДЪЛЖИ на „Марата
Енерджи“ ЕООД, ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258 ЗЗД
и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 2000
лева /две хиляди лева/, представляваща дължимо възнаграждение от ответника
на ищеца по сключен между страните Договор № **/** г. по извършване на
консултантски услуги, изразяващи се в дейности по изготвяне и изследване на
енергийна ефективност на обект ** – преустройство и реконструкция на
съществуваща сграда – навес на ССМ пристройка, намираща се на адрес: с. ***,
общ. ** обл. **, и обезщетение за забава върху главницата в размер на 214,44 лева /двеста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/
за периода 13.05.2018 г. – 02.06.2019 г., ведно със законната лихва от
депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК – ** г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. №
9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр. с-в, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата на 2000 лева до пълния претендиран
размер от 3000 лева, представляваща главница, и за разликата над 214,44 лева до
пълния претендиран размер от 321,69 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода 13.05.2018 г. – 02.06.2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал.1 ГПК „Средногорска ферма“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Марата Енерджи“ ЕООД,
ЕИК: *********, сумата в общ размер на 1238,65 лева, разноски в производството
съразмерно на уважената част от предявените искове, от които 839,32 лева –
разноски в исковото производство, и 399,33 лева – разноски в производството по
ч. гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3 ГПК Марата Енерджи“ ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ „Средногорска ферма“ ЕООД,
ЕИК: *********, сумата в общ размер на 160,00 лева, разноски в производството
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, от които 43,33 лева –
разноски в исковото производство, и 116,67 лева – разноски в производството по
ч. гр. д. № 9254/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи
на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН