Решение по т. дело №139/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 53
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 2 май 2025 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20241800900139
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.А
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900139 по описа за 2024 година
"Ю.Б." АД, ЕИК е предявил срещу Б. К. В. от гр. С., ул. „Христо Йовевич“ № 14, бл.
6, вх. Г, ет. 4, ап. 4, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 74 657.09 лева, от които :
- 42 967.78 лева, съставляващи просрочена главница по договор за потребителски
кредит EMLN-14731141/13.04.2017 год., сключен между "БНП П.П.Ф. - клон Б." ЕАД и Б. К.
В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 06.06.2024 год.,
до окончателното й изплащане,
- 13 717.51 лева, съставляващи дължима на осн. чл.3 от договора за периода от
05.07.2020 до 06.06.2024 год. възнаградителна лихва и
- 17 971.80 лева, съставляващи дължима на осн. чл.5 от договора за периода от
05.08.2020 год. до 14.05.2024 год. законна лихва за забава.
Уточнение относно периода на претендираната възнаградителна лихва е направено с
допълнителна молба от 01.07.2024 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че ищецът е правоприемник на "БНП П.П.Ф. - клон Б."
ЕАД, чието търговско предприятие е придобил на 01.06.2023 год. Твърди се, че между "БНП
П.П.Ф. - клон Б." ЕАД и ответника Б. К. В. бил сключен договор за потребителски кредит
EMLN-14731141/13.04.2017 год., с който на последния бил предоставен кредит в размер на
55 000 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
1
05.04.2027 год., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 657.17
лева, съгласно погасителен план. Погасителните вноски съставлявали изплащане па
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на банковия клон по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на договора. Общата стойност на плащанията по
кредита била в размер на 78 860.40 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на
7.68 %.
Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Твърди се, че по кредита е настъпило просрочие на 05.07.2020 год., като
кредитополучателят не заплатил две поредни погасителни изискуеми вноски; до момента на
предявяване на иска просрочените вноски били общо 48. С оглед на горното и на осн. чл.5
от договора ищецът с нарочно изявление в исковата молба обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от
ответника.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на
09.07.2024 год. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1
от ГПК /23.07.2024 год. вкл./ същият не е подал писмен отговор на исковата молба с
последиците по чл.370 от ГПК.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит EMLN-
14731141/13.04.2017 год., сключен между "БНП П.П.Ф. - клон Б." ЕАД и Б. К. В., със същия
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 55 000 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.04.2027 год., на
120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 657.17 лева, съгласно
погасителен план. Погасителните вноски съставлявали изплащане па главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на банковия клон по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата /чл.3/, като лихвения процент бил
фиксиран за срока на договора. Общата стойност на плащанията по кредита била в размер
на 78 860.40 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 7.68 %.
Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на
2
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Ноторно известно е, че ищецът е правоприемник на "БНП П.П.Ф. - клон Б." ЕАД,
чието търговско предприятие е придобил.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
ищеца и прието от съда като обективно и обосновано, се установява, че кредитът по
договора е бил изцяло усвоен от кредитополучателя, като от размера на отпуснатата сума от
55 000 лева е прихваната такса ангажимент по договора от 1 100 лева, а остатъкът в размер
на 53 900 лева е преведен на 18.04.2017 год. по банкова сметка на кредитополучателя в
„С.Ж.Е.“ АД.
Кредитополучателят е извършил плащания по кредита в общ размер на 23 001.04
лева, като последното плащане е от 20.03.2020 год. Към датата на подаване на исковата
молба – 06.06.2024 год., по кредита има неплатени 48 броя месечни вноски за главница и
договорна лихва, дължими за периода от 05.07.2020 год. до 05.06.2024 год. Неплатената
просрочена главница за този период възлиза на 21 381.04 лева, а общо дължимата главница
по кредита с оглед обявяването му за предсрочно изискуем – 42 967.78 лева.
Вещото лице изчислява дължимата съгл. чл.3 от договора възнаградителна лихва за
периода от 05.07.2020 год. до 05.06.2024 год. на 10 163.03 лева. Съдът не обсъжда
заключението на експертизата в частта му по т.5, в която е изчислявана възнаградителна
лихва за периода от 05.07.2020 год. до крайния срок на договора, доколкото такава задача не
е била поставяна на експертизата – претенцията по и.м. е само за периода от 05.07.2020 до
06.06.2024 год. Отделно – крайният срок на договора е 05.04.2027 год., а не 05.07.2021 год.,
както погрешно е посочено в т.5 от заключението.
ССЕ сочи, че мораторната лихва за забава, дължима на осн. чл.5 от договора за
периода от 05.08.2020 год. до 14.05.2024 год., възлиза на 17 971.80 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

От обсъдените писмени доказателства и заключението по назначената ССЕ бе
установено, че кредитът по договора е бил изцяло усвоен, а плащания по същия са били
извършвани до 20.03.2020 год. включително. Независимо от горното, след този момент и
независимо от сбъдване на условието по чл.5 от договора банката не е упражнила правото
си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, което е сторила едва с нарочно
инкорпорираното си изявление в исковата молба, връчена на ответника на 09.07.2024 год.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е
3
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В
мотивите към ТР е прието, че по силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ банката може да са поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато „кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем“ поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки : обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са
били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
От изложеното е видно, че макар в процесния договор за кредит страните да са
договорили автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост в хипотезата на чл.5 от
договора, то такава ще настъпи едва от момента на получаване от кредитополучателя на
волеизявлението на кредитора за обявената предсрочна изискуемост. В случая горният
момент е настъпил на 09.07.2024 год. с връчването на исковата молба на ответника, от който
момент всички задължения по договора са станали изцяло предсрочно изискуеми, доколкото
бе установено неплащането на повече от две последователни месечни вноски по кредита. С
връчването на преписа от и.м. с предявения осъдителен иск за заплащане на суми по договор
за кредит на ответника се счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника за
обективираното в и.м. изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем /така в решение № 198/18.01.2019 год. по т.д. №
193/2018 год. на ВКС, I т.о./.
Доказан по основание, предявеният иск е доказан отчасти по размер. Както бе
обсъдено по-горе, общият размер на дължимата просрочена и редовна /предсрочно
изискуема/ главница за периода от 05.07.2020 год. до 05.06.2024 год. включително възлиза на
42 967.78 лева, като предсрочната изискуемост е настъпила в хода на производството по
делото /на 09.07.2024 год./ – факт от значение за спорното право, взет предвид от съда с
оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. От заключението на ССЕ бе установена и
дължимостта на следните възнаградителни и мораторни лихви по договора, както следва :
- 10 163.03 лева, съставляващи дължима на осн. чл.3 от договора за периода от
05.07.2020 до 06.06.2024 год. възнаградителна лихва и
- 17 971.80 лева, съставляващи дължима на осн. чл.5 от договора за периода от
4
05.08.2020 год. до 14.05.2024 год. законна лихва за забава.
Ищецът не установи твърденията си за задължение по кредита за възнаградителна
лихва в размер на 13 717.51 лева. Тук следва да се отбележи, че в извлечението по сметки на
банката горният размер от 13 717.51 лева е изчисляван за периода от 05.07.2020 год. до
05.07.2027 год., крайният срок за издължаване на кредита. Доколкото обаче договорът е
обявен за предсрочно изискуем на 09.07.2024 год., след тази дата върху главницата не се
дължи възнаградителна лихва, а единствено мораторна – за забава.
С оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 71
102.61 лева, от които :
- 42 967.78 лева, съставляващи просрочена главница по договор за потребителски
кредит EMLN-14731141/13.04.2017 год., сключен между "БНП П.П.Ф. - клон Б." ЕАД и Б. К.
В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 06.06.2024 год.,
до окончателното й изплащане,
- 10 163.03 лева, съставляващи дължима на осн. чл.3 от договора за периода от
05.07.2020 до 06.06.2024 год. възнаградителна лихва и
- 17 971.80 лева, съставляващи дължима на осн. чл.5 от договора за периода от
05.08.2020 год. до 14.05.2024 год. законна лихва за забава.
Предявеният иск следва да се отхвърли в частта му за разликата до пълния му
предявен размер от 74 657.09 лева, съставляваща претенция за възнаградителна лихва над
размер от 10 163.03 лева до претендирания размер от 13 717.51 лева.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца сумата от 7 994.24 лева, съставляваща направените по делото разноски
съразмерно с уважената част на иска – от общо направени разноски за внесена ДТ в размер
на 2 986.28 лева, заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на
5 007.60 лева с ДДС и внесен депозит за ССЕ в размер на 400 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ Б. К. В. от гр. С.,
ул. „Христо Йовевич“ № 14, бл. 6, вх. Г, ет. 4, ап. 4, с ЕГН **********, да заплати на "Ю.Б."
АД, ЕИК сумата от 71 102.61 лева /седемдесет и една хиляди сто и два лв. и шестдесет и
една ст./, от които :
- 42 967.78 лева, съставляващи просрочена главница по договор за потребителски
кредит EMLN-14731141/13.04.2017 год., сключен между "БНП П.П.Ф. - клон Б." ЕАД и Б. К.
В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 год., до окончателното й
изплащане,
- 10 163.03 лева, съставляващи дължима на осн. чл.3 от договора за периода от
05.07.2020 до 06.06.2024 год. възнаградителна лихва и
5
- 17 971.80 лева, съставляващи дължима на осн. чл.5 от договора за периода от
05.08.2020 год. до 14.05.2024 год. законна лихва за забава, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен
размер от 74 657.09 лева /седемдесет и четири хиляди шестстотин петдесет и седем лв. и
девет ст./, съставляваща претенция за възнаградителна лихва над сумата от 10 163.03 лева до
претендирания размер от 13 717.51 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ТЗ Б. К. В. от гр. С., ул. „Христо Йовевич“ №
14, бл. 6, вх. Г, ет. 4, ап. 4, с ЕГН **********, да заплати на "Ю.Б." АД, ЕИК сумата от 7
994.24 лева /седем хиляди деветстотин деветдесет и четири лв. и двадесет и четири ст./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

6