№ 288
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по въззивна жалба на „МП Агро инвест“ЕООД, гр.Котел, представлявано от
управителя И.В. срещу решение №112/30.06.2021г., постановено по гр.дело №
20203130101327/2020г. по описа на РС Провадия, с което по предявени от Д. Д. СЛ. и Г. В. А..
искове с правно основание чл.108 ЗС е прието за установено по отношение на „Росагрофонд“ООД,
гр.Сливен, „МП Агроинвест“ЕООД и „Фиш Груп“ЕООД, гр.Дългопол, че ищците са собственици
в режим на СИО въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № № 27/2019г. №
139/20г. и №119/2020г. на поземлени имоти: 1.ПИ с идентификатор 78519.607.19 с площ от 11998
кв.м., местност „Ловна чешма“, с. Цонево, община Дългопол; 2. ПИ с идентификатор 78519.604.79,
с площ от 5499 кв.м., в местността „Батаклък с. Цонево, община Дългопол; 3. ПИ с идентификатор
78519.42.15, с площ от 3 999 кв.м., в местността "Скритата с.Цонево, община Дългопол, област
Варна; 4. ПИ с идентификатор 78519.40.37, с площ от 2 999 кв.м, в местността "Кърчанлъка", на с.
Цонево, община Дългопол, 5. ПИ с идентификатор 78519.611.53, с площ от 5499 кв.м., в
местността "Дюзкозу", с. Цонево. община Дългопол; 6. ПИ с идентификатор 78519.615.81, с площ
от 4 599 кв.м., в местността "Коджа кору", с. Цонево, община Дългопол; 7) ПИ с идентификатор
78519.616.115, с площ от 4 999 кв.м., в местността"Коджа кору", с. Цонево, община Дългопол; 8.
ПИ с идентификатор 78519.616.67, с площ 5 397 кв.м., в местността "Коджа кору", с. Цонево; 9. ПИ
с идентификатор 78519.617.60, с площ от 5 499 кв.м., в 14 местността "Коджа кору", с. Цонево,
община Дългопол; 10. ПИ с идентификатор 78519.626.15, с площ от 4998 кв.м., в местността
„Боаза", с. Цонево, община Дългопол; 11 ПИ с идентификатор 78519.604.7, с площ от 6999 кв.м., в
местността „Батаклък“; 12. ПИ с идентификатор 78519.610.125, с площ от 8498 кв.., в местността
„Кайряка“; 13. ПИ с идентификатор 78519.613.7, с площ от 2999 кв.м., в местността „Под село“;
като „Росагрофонд“ ООД е осъдено да предаде владението, а „МП Агро Инвест“, „Фиш Груп“
ЕООД да предадат държането на посочените имоти на ищците; „Росагрофонд“ ООД и „МП Агро
Инвест“ ЕООД и „Фиш Груп“ ЕООД с са осъдени да заплатят на Д. Д. СЛ., сумата от 3057.75
лева и на Г. В. А.. сумата от 2817.95 - разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени
процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел, че договорът за аренда, сключен
1
между „Росагрофонд“ ООД и „МП Агро Инвест“ ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД- поради противоречие с добрите нрави. Излага, че еквивалентността на престациите следва да
се преценява от страните по договора и се съобразява с техния правен интерес, при отчитане на
приложимите към правоотношението законови разпоредби и добрите нрави. Посочва, че съгласно
практиката на ВКС, нарушение на добрите нрави при нееквивалентност на престациите, което да
води до нищожност на договора е налице когато насрещната престация е практически нула. В
процесният случай, наличието на отклонение в пазарната стойност не обуславя извод за такава
неравностойност на престацията, която да представлява нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката на основание чл.21, ал.1 ЗЗД. Твърди също, че в нарушение на
процесуалните правила първоинстонционният съд не е допуснал поискана от въззивното
дружество допълнителна СОЕ, за установяване на обстоятелството, че част от имотите са
необработваеми. По изложените съображения, моли обжалваното решение да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно, като се постанови ново, с което предявените искове да се
отхвърлят като неоснователни.
Депозирана е и частна жалба срещу постановеното по същото дело определение, с което е
оставена без уважение молбата на въззивника за изменение на решението в частта за разноските.
Оспорват се като неправилни изводите на ПРС, че не са налице предпоставки за редуциране на
адвокатското възнаграждение в полза на ищците, като жалбоподателят твърди, че делото не е с
фактическа и правна сложност, поради което и присъденото адвокатско възнаграждение в полза на
ищците е прекомерно.
Въззиваемите Д.С. и Г.А. са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК, с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Твърдят, че решението е правилно и законосъобразно,
постановено въз основа на събраните доказателства. Претендира се отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението на ПРС.
С писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на частната жалба.
„Росагрофонд“ООД и „Фиш груп“ЕООД не са изразили становище по жалбите.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС, от Д. Д. СЛ. и Г. В. А.., срещу
„Росагрофонд“ ООД и „МП Агро Инвест“ ЕООД и „Фиш Груп“ ЕООД. Ищците твърдят, че са
собственици на поземлени имоти: 1.ПИ с идентификатор 78519.607.19 с площ от 11998 кв.м.,
местност „Ловна чешма“; 2. ПИ с идентификатор 78519.604.79, с площ от 5499 кв.м., в местността
„Батаклък; 3. ПИ с идентификатор 78519.42.15, с площ от 3 999 кв.м., в местността "Скритата“; 4.
ПИ с идентификатор 78519.40.37, с площ от 2 999 кв.м, в местността "Кърчанлъка"; 5. ПИ с
идентификатор 78519.611.53, с площ от 5499 кв.м., в местността "Дюзкозу"; 6. ПИ с
идентификатор 78519.615.81, с площ от 4 599 кв.м., в местността "Коджа кору"; 7. ПИ с
идентификатор 78519.616.115, с площ от 4 999 кв.м., в местността "Коджа кору"; 8. ПИ с
идентификатор 78519.616.67, с площ 5 397 кв.м., в местността "Коджа кору"; 9. ПИ с
идентификатор 78519.617.60, с площ от 5 499 кв.м., местност "Коджа кору"; 10. ПИ с
идентификатор 78519.626.15, с площ от 4998 кв.м., местност „Боаза", в землището на с.Цонево,
община Дългопол, придобити въз основа на договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в НА № 27/19.12.2019г. на нотариус З.А., с район на действие – РС-Провадия,
поправен с НА № 103/28.08.2020г., както и на : ПИ с идентификатор 78519.604.7, с площ от 6999
кв.м., в местност „Батаклък“; ПИ с идентификатор 78519.610.125, с площ от 8498 кв.м, местност
„Кайряка“; ПИ с идентификатор 78519.613.7, с площ от 2999 кв.м., местност „Под село“, всички в
землището на с.Цонево, община Дългопол въз основа на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 139/02.07.2020г. на нотариус З.А., с район на действие – РС Провадия. Към
момента на сключване на договорите ищците са били в брак, поради което и същите са придобити
в режим на СИО. Продавачите по договорите Й.Б.Т. и С.Б.Т. са предявили искове срещу А.А.С.,
В.Д.В. и „Росагрофонд“ООД, по които е образувано гр.д. № 375/2015г. по описа на РС Провадия,
като исковата молба е вписана на 09.07.2015г. С решение № 251/31.10.2016г., постановено по
посоченото дело, ПРС, потвърдено с решение № 717/02.11.2017г., постановено по в.гр.д. №
896/2017г. е прогласено за недействително преупълномощаването от А.А.С. на В.Д.В., с правата
предоставени на първия от К.Й.В., починала на 21.06.2014г., обективирано в пълномощно №8653
за заверка на подписа и № 8654 за заверка на съдържанието на нотариус С.С., с район на действие
– РС Шумен, по отношение на Й.Б.Т. и С.Б.Т., поради липса на представителна власт и
потвърждение, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД; прогласен е за недействителен договор за покупко-
2
продажба на посочените имоти, сключен между К.Й.В., като продавач, представлявана от
пълномощника В.Д.В., преупълномощен от А.А.С. и купувач „Росагрофонд“ООД по отношение на
Й.Б.Т. и С.Б.Т.. Решението е влязло в сила на 02.11.2017г., вписано в СВ на 19.12.2017г. По време
на съдебното производство пред ПРС, след вписване на исковата молаб, ответникът
„Росагрофонд“ООД, в качеството си на арендодател, сключил с „МП Агроинвест“ЕООД, в
качеството му на арендатор, договор за аренда с акт № 15, т.2 от 04.10.2016г., по силата на който
арендодателт е предоставил на арендатора за временно ползване за срок от 30 стопански години,
посочените имоти. Арендното плащане е уговорено на не по-малко от 15 лв. на декар или по 60 кг.
Пшеница на декар. На 21.05.2017г.“МП Агро инвест“ЕООД е сключило договор за наем на
земеделска земя, с който е предоставило под наем на „Фиш груп“ЕООД описаните земеделски
имоти за срок от 3 години, считано от 01.10.2017г. до 30.09.2020г., срещу наем, уговорен както
следва: за първата стопанска година в размер на 52 лв. на декар, през втората – 53лв. на декар и за
третата – 54 лв. на декар. На 10.06.2020г. е сключен договор за наем на земеделска земя, по силата
на който „МП Агроинвест“ЕООД е предоставило под наем на „Фиш груп“ЕООД описаните в
исковата молба имоти за срок от 1 година, считано от 01.10.2020г. – 30.09.2021г. срещу наемна
цена ва размер на 4439,94лв. или по 60 лв. за декар. Ищците твърдят, че И.С.В., в качеството си на
управител на „МП Агро инвест“ЕООД е изпратила чрез Телепоща на 20.08.2020г. уведомление до
първия ищец, с което го уведомила, че с договор за преаренда на земеделски земи от 12.08.2020г., с
нотариална заверка на подписите, „МП Агро инвест“ЕООД е преарендувал на „Фиш Груп“ЕООД
процесните имоти. Твърдят, че въпреки изходът на съдебния спор по гр.д. № 375/2015г. по описа
на ПРС, ответниците не са прекратили сключените между тях договори и продължават да владеят
и държат имотите. „МП агро инвест“ЕООД, като арендатор държи имотите за арендодателя по
договора с „Росагрофонд“ООД, който е владелец на имотите. След сключването на договора за
преаренда на „Фиш груп“ЕООД, последното също се явява държател на имотите. Ответниците
владеят и държат имотите без правно основание, тъй като арендодателят не е бил собственик на
арендуваните имоти, нямал е правомощия и не е могъл да извършва действия на разпореждане и
управление. Твърдят също, че договорът за аренда № 15/04.10.2016г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като накърняващ добрите нрави, сключен по време на висящ на съдебен
спор, след вписване на исковата молба и за срок от 30 години при наем от 15 лв. за декар, което е 4
пъти по ниско от пазарния наем. Посочват, че веднага след сключване на договора, арендаторът е
отдал имотите под наем за значително по-висока цена. Посочва освен това, че дружеството
арендатор не е обработвало реално земята, а я отдава под наем на трето лице, като по този начин
умишлено се разширява кръга на лицата, имащи права върху земите. Отправено е искане, да се
приеме за установено, че ищците са собственици на описаните в исковата молба имоти, които
„Росагрофонд“ООД владее, а „МП Агро инвест“ЕООД и „Фиш груп“ЕООД държат без правно
основание, като „Росагрофонд“ООД бъде осъден да предаде на ищците владението на имотите, а
„МП Агро инвест“ЕООД и „Фиш груп“ЕООД бъдат осъдени да предадат на ищците държането на
имотите.
Ответниците „Росагрофонд“ООД и „Фиш груп“ЕООД не са изразили становище по
исковете
Ответникът „МП Агро инвест“ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен, с твърдения, че владее имотите на основание валиден и действащ договор за
аренда. Твърди, че съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ ищците като приобретатели на арендуваните имоти
заместват арендодателя като страна по договора за аренда. Заместването настъпва с факта на
договора за покупко-продажба и по силата на закона за целия оставащ период на договора. При
придобиването на имотите на ищците е било известно, че , че по отношение на имотите е бил
вписан действащ договор за аренда, който не е бил обявен за нищожен или недействителен спрямо
праводателите им. Ищцате са приели договора за аренда с конклудентни действия, като са
уведомили арендодателя за настъпилото правоприемство и са отправили искане за изменение на
арендното плащане на 54 лв. за декар. Ниската стойност на аредното плащане, според ищците, не
ги освобождава от задълженията им по договора и не е основание за нищожност на същия, а
евентуално представлява основание за изменение на договора по реда на чл.16 ЗАЗ.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните по делото, а и от представените доказателства безспорно се
установява, че въз основа на договори за покупкопродажби, обективирани в НА № 27/20.12.2019г.,
3
поправен с НА № 103/31.08.2020г. и НА № 139/02.07.2020г., Й.Т. и С.Т. са продали на Д. Д. СЛ.
следните имоти: ПИ с идентификатор 78519.607.19 с площ от 11998 кв.м., местност „Ловна
чешма“; ПИ с идентификатор 78519.604.79, с площ от 5499 кв.м., в местността „Батаклък; ПИ с
идентификатор 78519.42.15, с площ от 3 999 кв.м., в местността "Скритата“; ПИ с идентификатор
78519.40.37, с площ от 2 999 кв.м, в местността "Кърчанлъка"; ПИ с идентификатор 78519.611.53, с
площ от 5499 кв.м., в местността "Дюзкозу"; ПИ с идентификатор 78519.615.81, с площ от 4 599
кв.м., в местността "Коджа кору"; ПИ с идентификатор 78519.616.115, с площ от 4 999 кв.м., в
местността "Коджа кору"; ПИ с идентификатор 78519.616.67, с площ 5 397 кв.м., в местността
"Коджа кору"; ПИ с идентификатор 78519.617.60, с площ от 5 499 кв.м., местност "Коджа кору";
ПИ с идентификатор 78519.626.15, с площ от 4998 кв.м., местност „Боаза", ПИ с идентификатор
78519.604.7, с площ от 6999 кв.м., в местност „Батаклък“; ПИ с идентификатор 78519.610.125, с
площ от 8498 кв.м, местност „Кайряка“; ПИ с идентификатор 78519.613.7, с площ от 2999 кв.м.,
местност „Под село“, всички в землището на с.Цонево, община Дългопол. Видно от посоченото в
договора за покупко продажба, обективиран в НА № 27/2019г., страните са се договорили, че
рентата за стопанската година 2019/2020г. ще бъде получена от купувача Д.С., както и, че
купувачът придобива собствеността заедно с всички плодове, включително и да получи ренти,
наеми и всякакви плащания, свързани с ползването на веща от трети лица, станали изискуеми към
датата на сключване на договора.
Не е спорно между страните по делото, а и от представените доказателства, се установява,
че ищците са придобили собствеността върху имотите въз основа на посочените договори за
покупко-продажба, в режим на СИО, тъй като са сключили брак на 13.06.2004г.,
С влязло в сила на 02.11.2017г. и вписано в СВ на 19.12.2017г. решение № 251/31.10.2016г.,
постановено по гр.д. № 375/2015г. по описа на ПРС, потвърдено с решение № 717/02.11.2017г.
постановено по в.гр.д. № 896/2017г. по описа на ВОС е прогласено за недействително
преупълномощаването от А.А.С. на В.Д.В. с правата, предоставени на първия от К.Й.В., починала
на 21.06.2014г., обективирано в пълномощно № 8653 за заверка на подписите и № 8654 за заверка
на съдържанието, на нотариус С.С., рег № 24 на НК, по отношение на Й.Б.Т. и С.Б.Т. на основание
чл.42, ал.2 ЗЗД и е прогласен за недействителен договор за покупко-продажба на посочените
недвижими имоти, сключен между К.Й.В., починала на 21.06.2014г. като продавач, представлявана
от пълномощника В.Д.В., преупълномощен от А.А.С. и „Росагрофонд“ООД, като купувач, по
отношение на праводателите на ищците - Й.Т. и С.Т., поради липса на представителна власт и
липса на потвърждаване.
Видно от представените по делото заверени копия от договор за аренда акт
№15/04.10.2016г., договори за наем на земеделска земя от 31.05.2017г., от 10.06.2020г.
„Росагрофонд“ООД, в качеството му на арендодател е сключил с „МП Агроинвест“ЕООД, в
качеството му на арендатор договор за аренда на процесните имоти, по силата на който
арендодателят е предоставил на арендатора същите за временно ползване за срок от 30 стопански
години, като е уговорено арендно плащане в размер на не по-малко от 15лв. на декар или по 60 кг.
Пшеница на декар обработваема арендована земя или сума в размер на 1109 лв. или 44 кг.
Пшеница. С договор за наем от 21.05.2017г. „МП Агроинвест“ЕООД е предоставил под наем на
„Фиш груп“ЕООД процесните имоти за срок от 3 години, считано от 01.10.2017г. до 30.09.2020г.
срещу наем в размер: 52лв. за декар за първата година, по 53 и 54 за втората и третата стопанска
година. На 10.06.2020г. е сключен договор за наем, въз основа на който „МП Агроинвест“ЕООД е
предоставило под наем процесните имоти на „Фиш груп“ЕООД за срок от 1 стопанска година
срещу наемна цена в размер на 4439,94лв.
С уведомление по Телепоща от 20.08.2020г., управителят на „МП Агроинвест“ЕООД е
уведомила ищеца, че с договор за преаренда от 12.08.2020г. „МП агроинвест“ЕООД е
преарендувала на „Фиш груп“ЕООД процесните земеделски земи.
Представено е уведомление от 03.09.2020г., с което Д.С. е уведомил ответниците, че е
придобил собствеността върху процесните имоти и, че счита за недействителен сключеният между
тях договор за аренда. Със същото е отправена покана за плащане на дължимите арендни
плащания за перода 01.10.2017г. – 30.09.2019г. в размер на 2200лв. и покана да „Росагрофонд“ООД
за даплащане на сумата от 5624лв., представляваща разликата до реалната пазарна рентна цена.
Със същото е отправено предложение към „МП Агроинвест“ЕООД на основание чл.16, ал.1 ЗАЗ,
договорът за аренда да бъде изменен като се увеличи арендното плащане от 15лв. на 54 лв.
Съгласно приетото по делото заключение на СОЕ средната пазарна цена за арендно
4
плащане за земи в землището на с.Цонево, община Дългопол за стопанската 2017/2018г. е 43лв., за
стопансакат 2018/2019г. е 43лв., за стопанската 2019/2020г.-48лв., за стопанската 2020/2021г.-50лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Предвид уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предвид изложеното, настоящият въззивен състав
намира, че предмет на оспорване е решението на ПРС, само в частта, с която са уважени исковете
срещу „МП Агроинвест“ЕООДС с правно основание чл.108 ЗС.
Няма спор, че нищожността настъпва по право и всеки може да се позове на нея, както и,
че нищожността може да се установи пред съд и с иск, при наличие на правен интерес. Ищец в
такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице,
чиито права и признати от закона интереси се засягат от действието на сделката, за която твърди,
че е нищожна, ако същата се третира като действителна. За съществуването на интерес е
достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. Такъв е случаят, когато нищожна сделка смущава правното положение на ищеца и той има
интерес да разкрие нищожността на сделката относно вещ, която той твърди, че е негова.
Безспорно в случая ищците са собственици на арендуваните земи с процесния договор за аренда и
има интерес от установяване на неговата нищожност, тъй като въпреки, че те не са страни по този
договор, като собственици са обвързани от него.
В случая, ищците са се позовали на нищожност на договора като накърняващ добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД / уговорен изключително дълъг срок-30 години, с
уговорена цена значително по-ниска от пазарната, като веднага след сключване на договора,
арендаторът е отдал всички имоти под наем за цена от 52, 53, и 60 лв. на декар, сключване на
договора по време на висящ съдебен спор относно собствеността на имотите/. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничено от разпоредбата
на чл.9 от ЗЗД в насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми
на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД.
Добрите нрави не са писани и конкретиздирани, а съществуват като общи принципи, на
чието нарушаване законодателят е придал правно значение и затова вложеният в това понятие
смисъл следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се правила и
норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички субекти и чието
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от
договарящите страни – такива са принципите на справедливостта, добросъвестността и морала в
гражданските и търговските отношения, а целта е намаляване на несправедливо
облагодетелстване. При проверка дали този принцип е нарушен, съдът следва да изхожда от
законодателството и от обстоятелствата в конкретния случай, като въпрос на конкретна преценка е
дали уговореното от страните по сделката е довело до нарушаване на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С оглед характера на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, ал.1 вр. Чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже нищожността на процесния договор – накърняването на
добрите нрави. В случая като основания за нищожност са наведени липсата на справедливост и
добросъвестност при сключване на договора за аренда, тъй като страните са целели единствено
несправедливо облагодетелстване, несправедливо дълъг срок, което е в противоречие с принципа
на еквивалентност на насрещните престации, уговаряйки цена няколкократно по-ниска от
пазарната.
Процесният договор за аренда е бил сключен от ответника с лице, по отношение на което с
влязло в сила съдебно решение са отречени правата на собственост върху имотите, за максимално
предвидения в закона срок от 30 години. Този продължителен срок обвързва сериозно страните по
договора относно последиците на ползване, като през този продължителен срок, ищците са
лишени от възможността ад обработват сами имотите, да ги ползват в защита на интересите си и
да получават реални доходи или да ги продават свободно, тъй като те са обременени с един много
продължителен договор за аренда. Посочените обстоятелства относно срока, дават основание да се
приеме, че процесният договор за аренда на земеделски земи е сключен в противоречие на добрите
5
нрави.
Съдът намира за основателни и останалите въведени от ищеца основания за нищожност на
договора във връзка с размера на аредното плащане, което е уговорено значително под пазарната
стойност за отдаване на земи под аренда. Договореното арендно плащане е в размер на 15 лв. на
дка, при пазарна стойност или наем в съответната област в диапазона 43-60лв. за стопанските
2017/2018г., 2018/2019г., 2020/2021г., поради което настоящият състав на съда намира, че е налице
неравнопоставеност на насрещните задължения, като договореното арендно плащане не
съответства на предвидените за него обезщетителни функции. Договорената арендна цена е
значително по-ниска от пазарните условия, при които биха могли да се отдадат процесните имоти,
поради което е налице нееквивалентност на престациите по договора. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че арендаторът реално не е обработвал земите, като е отдал същите под наем на
трето лице, като е получавал наемна цена в размер по-голям от арендното плащане. Установената
нееквивалентност на престациите, настоящият състав намира, че съставлява накърняване на
добрите нрави, като основание за нищожност на договора за аренда, сключен между
„Росагрофонд“ООД и „МП Агроинвест“ЕООД на 04.10.2016г.
Ответникът „Росагрофонд“ООД не навел твърдения и не е А.ажирал доказателства, от
които да се установява правно основание, въз основа на което владее процесните имоти. Предвид
установената нищожностна договора за аренда, ответникът „МП Агроинвест“ЕООД не е придобил
права на арендатор по отношение на процесните имоти и съответно не е имал право да
преарендова имотите на „Фиш Груп“ЕООД. Доколкото процесния договор е нищожен, действието
му отпада и са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.34 ЗЗД- всяка от страните
следва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
Предвид установената нищожност на договора за аренда, претенциите на ищците спрямо
ответника „МП Агроинвест“ЕООД за връщане, предаване на държането на процесните имоти е
основателна.
С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено.
Решението е правилно и в частта за разноските. Предвид изхода от спора, разноски са
присъдени на двамата ищци, съобразно представените доказателства за извършването им и списък
по чл.80 ГПК. При определяне на размера им, съдът е преценил правната и фактическа сложност
на делото.
Предвид изхода от спора, разноските за въззивното производство следва да се присъдят в
полза на въззиваемите Д.С. и Г.А. в размер на по 2700лв., съгласно представените доказателства и
списък по чл.80 ГПК. Същите са съобразени с фактическата и правна сложност на делото, като
съдът намира за неоснователно направеното от въззивника искане по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/30.06.2021г., на РС Провадия, постановено по гр.д. №
1327/2020г., в частта, с която „МП Агроинвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр.Котел, площад Възраждане, №4 е осъдено да предаде на Д. Д. СЛ. ЕГН **********
и Г. В. А.., ЕГН ********** държането на поземлени имоти: 1.ПИ с идентификатор 78519.607.19 с
площ от 11998 кв.м., местност „Ловна чешма“, с. Цонево, община Дългопол; 2. ПИ с
идентификатор 78519.604.79, с площ от 5499 кв.м., в местността „Батаклък с. Цонево, община
Дългопол; 3. ПИ с идентификатор 78519.42.15, с площ от 3 999 кв.м., в местността "Скритата
с.Цонево, община Дългопол, област Варна; 4. ПИ с идентификатор 78519.40.37, с площ от 2 999
кв.м, в местността "Кърчанлъка", на с. Цонево, община Дългопол, 5. ПИ с идентификатор
78519.611.53, с площ от 5499 кв.м., в местността "Дюзкозу", с. Цонево. община Дългопол; 6. ПИ с
идентификатор 78519.615.81, с площ от 4 599 кв.м., в местността "Коджа кору", с. Цонево, община
Дългопол; 7) ПИ с идентификатор 78519.616.115, с площ от 4 999 кв.м., в местността "Коджа
кору", с. Цонево, община Дългопол; 8. ПИ с идентификатор 78519.616.67, с площ 5 397 кв.м., в
6
местността "Коджа кору", с. Цонево; 9. ПИ с идентификатор 78519.617.60, с площ от 5 499 кв.м., в
14 местността "Коджа кору", с. Цонево, община Дългопол; 10. ПИ с идентификатор 78519.626.15, с
площ от 4998 кв.м., в местността „Боаза", с. Цонево, община Дългопол; 11 ПИ с идентификатор
78519.604.7, с площ от 6999 кв.м., в местността „Батаклък“; 12. ПИ с идентификатор
78519.610.125, с площ от 8498 кв., в местността „Кайряка“; 13. ПИ с идентификатор 78519.613.7, с
площ от 2999 кв.м., в местността „Под село“, с. Цонево, община Дългопол.
В останалите части решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Оставя без уважение, частната жалба на „МП Агроинвест“ ЕООД срещу определение №
620/20.09.2021г., постановено по гр.д. № 1327/2020г.
ОСЪЖДА „МП Агроинвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
гр.Котел, площад Възраждане, №4 да заплати на Д. Д. СЛ. ЕГН ********** сумата от 2700лв.,
представляваща разноски сторени в настоящото производство на основание чл.78, ал.3 ГПК
ОСЪЖДА „МП Агроинвест“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление,
гр.Котел, площад Възраждане, №4 да заплати на Г. В. А.., ЕГН ********** сумата от 2700лв.,
представляваща разноски за въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7