№ 14656
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110159273 по
описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 304762/30.10.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.12.2022г.,
издадена по ч.гр.д. 63745/2022г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕООД чрез юрк. Л.Хр. е предявил срещу ответника Б. А.
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал.
1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца във връзка с Договор за потребителски паричен кредит №
17781/23.08.2021г., както следва:
1111,89 лева – изискуема главница, ведно със законната лихва от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.11.2022г.) до окончателното ú
изплащане;
22,75 лева – изискуема възнаградителна лихва за периода 23.09.2021г.-
11.02.2022г.;
68,45 лева – изискуема лихва за забава за периода 23.12.2021г.- 22.11.2022г.
Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски паричен кредит №
17781/23.08.2021г., по силата на който му предоставил в заем сумата от 1460,00 лева при
годишен лихвен процент 12,27% и ГПР от 49,60%. Кредитът следвало да бъде погасен на 12
месечни вноски, платими на 23-то число от месеца в периода 23.09.2021г.-23.08.2022г.
включително, като всяка вноска била 150,34 лева, а последната вноска – 150,46 лева.
Заемателят не заплатил, въпреки неколкократните напомняния, вноските в периода
23.12.2021г.-23.08.2022г., а сумите вече били изискуеми поради настъпването на падежа им.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. А. чрез назначения му особен
представител адв. М. П.-А. е подал Писмен отговор на исковата молба, вх. №
140921/29.04.2024г. на СРС, в който излага съображения за нередовност на исковата молба, а
предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи, че остава неясно как твърди да е
1
сключен договорът – по реда на ЗПФУР или чрез физическото му подписване на хартия.
Възразява, че исковите претенции са основани на недействителен договор. Оспорва се
обстоятелството договорът да е валидно сключен, било по реда на ЗПФУР, било чрез
физическото му подписване – ответникът нито изразил волеизявление за съгласие с него,
нито положил собственоръчен подпис върху договора и приложението към него. Сочи се, че
вписаният в договора ГПР не е реален и верен, изчисляването му не съответствало на
закона, като не била посочена и методиката за изчислението му. При изчисляването му
следвало да се включат и начислени на ответника такси, които обаче също се основавали на
нищожни клаузи. Прави се възражение за нищожност и на съответни клаузи от общите
условия към договора поради тяхната неравноправност. Оспорва се ищецът да е отпуснал и
реално предоставил на ответника сумата по договора за заем. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от адв. П.-А.,
която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставките за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето на съответната сума
на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне,
включително размера на дължимата лихва за забава и възнаградителна лихва. В тежест на
ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна
информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на
договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да
докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че
ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
По делото е представен в оригинал и в заверено копие Договор за потребителски
паричен кредит № 17781/23.08.2021г. В съдебно заседание на 11.06.2024г. адв. П.-А. е
оттеглила оспорването си, че същият не е подписан от ответника. Следователно следва да се
приеме, че този договор е сключен между страните. Съгласно клаузите му, „*********“
ЕООД като заемодател предоставя на Б. А. А. като заемател в заем сумата от 1460,00 лева,
като същата следва да бъде върната съгласно погасителен план на 12 месечни вноски с
падежи в периода 23.09.2021г.-23.08.2022г. Годишната възнаградителна лихва е 12,27%, а
ГПР е посочен като 49,60%. Съгласно т.5.1 от Договора заемателят следва да плати на
заемодателя и такса за разглеждане /еднократна/ в размер на 245,28 лева, която се финансира
от заемодателя при сключване на договора и се изплаща заедно с дължимите месечни
вноски по погасителния план. Така всяка месечна вноска възлиза на 150,34 лева, с
изключение на последната, която е 150,46 лева.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
2
което съдът кредитира изцяло. Установява се, че заетата сума от 1460,00 лева е изплатена на
заемателя по сметка, на която същият е титуляр, а в последствие от нея са изтеглени 1450,00
лева общо. Останалите суми до крайното салдо от 20 стотинки са отишли за такси на
платежната институция. От страна на заемателя по заема са изплатени 592,75 лева,
разнесени за главница, договорна лихва, такса за разглеждане, лихви за забава съгласно
подробните данни в таблица 5 от заключението на вещото лице. В случай, че таксата за
разглеждане бъде включена при изчислението на ГПР, то същият би възлизал на 58,74%.
Според чл. 10а, ал. 1 ЗПКр кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума безспорно е типично
действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора
разход. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а. ал. 1 от
ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга за предоставяне на заемни средства. Тя реално е пряк разход, свързан с
усвояване на кредита, и нейното събиране е изрично забранено с разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което води до нищожност на тази клауза сама по себе си поради противоречие със
закона. Тя води до допълнително увеличаване на размера на разходите по кредита и създава
значително неравновесие между правата на кредитополучателя и кредитодателя с оглед
престациите, които си дължат страните. Съдът приема, че тази такса има за цел единствено
да изиска допълнителни суми от заемателя, като прикрие действителния размер на
оскъпяването на кредита и разходите по него. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19,
ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на
разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с
изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр,
тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите,
когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които
обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при
изчислението му, както е в конкретния случай, то договорът за потребителски кредит следва
да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/, за
която нищожност съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПКр, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по
предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по
приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПКр е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПКр е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен
иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност
при нищожен договор за потребителски кредит и/или позоваване от страна на потребителя
на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23
ЗПКр в специалния закон. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд –
р.50259/12.01.2023г.-гр.д.3620/2021г.-IIIг.о., р.50174/26.10.2022г.-гр.д.3855/2021г.-IVг.о.,
р.60186/28.11.2022г.-т.д.1023/2020г.-Iг.о. Видно от изслушаното по делото заключение на
вещо лице, ответникът е получил 1460,00 лева от ищеца, като е върнал 592,75 лева, които
следва да се приспаднат от сумата за главница. Така по реда на чл. 23 ЗПКр ответникът
следва да върне на ищеца сумата от 867,25 лева. Всички останали искове са
3
неоснователни следва да се отхвърлят.
Изложените съображения са достатъчни за формиране на волята на съда по
съществото на правния спор, като останалите наведени от страните аргументи не
разколебават направените изводи и е безпредметно да бъдат обсъждани.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат и
двете страни. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
В полза на ищеца /заявил искане за разноски и депозирал списък по чл. 80 ГПК/
съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за заповедното производство в
размер на 44,53 лева, в която сума е включена пропорционална част от юрисконсултско
възнаграждение, изчислявано на база пълно такова от 50,00 лева и при отчитане, че част от
претенциите по заповедта за изпълнение са отхвърлени още на етапа на заповедното
производство.
В полза на ищеца /заявил искане за разноски и депозирал списък по чл. 80 ГПК/
съобразно изхода от спора следва да се присъдят разноски за исковото производство в
размер на 447,82 лева, в която сума е включена пропорционална на уважените искове част
от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно такова от 100,00 лева.
Ответникът нито е доказал, нито е претендирал разноски, поради което такива не му
се следват.
Платеното първоначално от бюджета възнаграждение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза от 450,00 лева следва да се разпредели на основание чл. 77 ГПК
между страните съобразно уважената/отхвърлената част от исковете, като ищецът следва да
заплати 125,62 лева, а ответникът – 324,38 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в
град София, дължи на „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София,
на основание чл. 23 ЗПКр, сумата от 867,25 лева, представляваща чистата стойност -
получени от потребителя-ответник суми във връзка с Договор за потребителски паричен
кредит № 17781/23.08.2021г., при отчитане на извършените от потребителя плащания, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/23.11.2022г./ до окончателното ú изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 867,25 лева до пълния му предявен размер от 1111,89 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в
град София, срещу Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца във връзка с Договор за потребителски паричен кредит №
17781/23.08.2021г., както следва:
22,75 лева – изискуема възнаградителна лихва за периода 23.09.2021г.-
11.02.2022г.;
68,45 лева – изискуема лихва за забава за периода 23.12.2021г.- 22.11.2022г.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, да заплати на
„*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София,на основание чл. 78, ал. 1
4
ГПК, сумата от 44,53 лева, представляваща съдебни разноски в заповедното производство
/ч.гр.д. № 63745/2022г. на СРС/, както и сумата от 447,82 лева, представляваща съдебни
разноски в исковото производство пред районния съд (гр.д. № 59273/2023г. на СРС).
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в град София, да заплати в
полза на БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд,
на основание чл. 77 ГПК, сумата от 324,38 лева, представляваща припадащата му се оглед
изхода от делото част от възнаграждение на вещо лице, първоначално поето от бюджета на
съда.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати в полза на БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския
районен съд, на основание чл. 77 ГПК, сумата от 125,62 лева, представляваща
припадащата му се оглед изхода от делото част от възнаграждение на вещо лице,
първоначално поето от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5