РЕШЕНИЕ
№ 6704
гр. София, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110133397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от ЮЛ против Е.П.К. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 1 094,90 лева (хиляда деветдесет и четири лева и 90 стотинки),
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 31.03.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с аб.№ ***, с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 206,15 лева (двеста и шест лева и 15
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
период от 01.07.2019 г. до 17.03.2022 г., 23,90 лева (двадесет и три лева и 90 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019
г. до 30.09.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва
за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,07 лева (пет лева и 07
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 01.07.2019 г. до 17.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 10026/12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15687/2022 г. по описа на СРС, 127
състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че до процесните имоти е доставена
топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки
отправената нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за процесните имоти е
доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се
обогатил. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че
ответникът дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово разпределение. В
исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените
от страната съдебни разноски в заповедното и настоящото производство да бъдат възложени
1
в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И. Л.
оспорва предявените искове. В подадения отговор са изложени твърдения, че между
страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение по сключен в
писмена форма договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Ответникът
поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че е
потребил топлинна енергия за посочените в исковата молба обекти в процесния период. С
подадения отговор е направено възражение за погасяване по давност на процесните
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на
исковата молба. Направено е искане сторените от ответника съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът
намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните
елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца
и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и
обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на
друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни
форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на
пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на
права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на
разходи.
В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на
доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение,
обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна
енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни
до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в
отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения или, че между страните е налице договорно
правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, респ. че между ищецът и
трето за спора лице съществува валидно облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-
продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от ЮЛ
на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022 г. по
в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав водещ
критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва
топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които
2
се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия,
т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
По делото не е спорно, че между страните не е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди в
писмена форма за действителност. Предвид изложеното и доколкото процесният имот
представлява ****, то същия не би могъл да бъде ползван за битови нужди. Предвид
обстоятелството, че ищецът поддържа твърдения за извършена доставка на топлинна
енергия за търговско помещение – офис, следва да се приеме, че ответникът има качество на
„небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
от ЗЕ въвежда императивно изискване за писмена форма за действителност на договорното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди
/стопански нужди/. При липса на сключен между страните договор за доставка на топлинна
енергия за стопански нужди, липсва възможност топлопреносното предприятие да
претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, предвид
което в този случай разполага с правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според
която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Хипотезата на ползване на
топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона
писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят
имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на
топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да
направи за заплащането на доставената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не
получава цената на доставена услуга.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът в качеството на
собственик на процесния имот се обогатил неоснователно, спестявайки дължими разходи за
заплащане на цена на потребена топлинна енергия са представени вписани в Служба по
вписванията преписи от Решение № 5729/04.08.2015 г. по гр. д. № 12955/2013 г. по описа на
СГС, I ГО, 11 състав, Решение № 18586/26.11.2014 г. по гр. д. № 15113/2013 г. по описа на
СГС, I ГО, 1 състав и Решение № 2088/29.10.2015 г. по гр. д. № 3063/2014 г. по описа на
САС, ГО, 1 състав, с които са уважени предявени от ответника искове с правно основание
чл. 19, ал. 3 ЗЗД с предмет процесните офиси.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното от общия топломер количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното
дружество, а разликата се разпределя между всички потребители в сградата за отопление ( за
имот и енергия отдадена от сградна инсталация) и БВГ. Вещото лице разяснява, че за
отопление от сградната инсталация изчислението е за трите процесни обекта с обеми: за
офис *** - 230 куб.м.; за офис *** – 90 куб.м. и за офис *** – 199 куб.м. От приетото
заключение се установява, че за процесния период няма начислена топлинна енергия за
отопление на общите части на сградата. Вещото лице разяснява, че в имота има един
монтиран топломер, чийто показания за процесния период са снети по реален отчет на
12.06.2020 г. и 29.06.2021 г. Количеството топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване е изчислено въз основа на реален отчет на показанията на монтиран водомер
за топла вода, като след извършеното отчитане е намалено начисленото по прогнозни
сметки количество енергия. От приетото заключение се установява, че стойността на
действително потребеното количество енергия за периода възлиза на сумата в размер на
1223,40 лева, като с оглед диспозитивното начало на гражданския процес исковата
претенция се явява основателна за сумата в размер 1094,90 лева.
Направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява
3
неоснователно. Действително съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 25.03.2022 г., поради което процесните вземания за
периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2021 г. не са погасени по давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на
главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Доколкото липсва писмен договор, по отношение на ответника не
са приложими Общите условия на ищцовото дружество. Според нормата на 84, ал. 2 ЗЗД,
когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Задължението за заплащане на получена без основание сума няма
определен падеж на изпълнение, поради което, за да бъде поставен ответникът в забава,
следва да бъде поканен от ищеца да му заплати претендираната сума. В случая по делото не
са представени доказателства, че до ответника е отправена покана за заплащане на
процесната главница, поради което претенцията за обезщетение за забава се явява
неоснователна.
Неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислени суми за
услуга дялово разпределение. Предвид обстоятелството, че между страните няма сключен
писмен договор, Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, не обвързват ответника. От друга страна – няма доказателства по делото
ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може
да се приеме нито, че ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че
ищецът е обеднял с направата или с дължимостта му. Предвид изложеното искът за сумата в
размер на 23,90 лева, представляваща стойност на услуга за извършване на услугата дялово
разпределение за процесния период, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, като с оглед неоснователността на претенцията за главница следва да бъде
отхвърлен и предявения акцесорен иск за обезщетение за забава.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от ЮЛ
разноски по ч. гр. д. № 15687/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, възлизат общо на 76,60
лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в
размер на 26,60 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като в тежест на
ответника следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 63,05 лева.
4
Направените от ищеца разноски в настоящото производство възлизат общо на сумата
в размер на 376,6 лева, от която сумата в размер на 26,60 лева довнесена държавна такса за
разглеждане на спора, сумата в размер на 250 лева внесен депозит за изслушване на съдебно
– техническа експертиза и сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност на уважената част на исковата претенция
ответника следва да заплати на ЮЛ съдебни разноски в размер на 310,02 лева.
Независимо от изхода на спора на ответника не се следват съдебни разноски, тъй
като по делото липсват доказателства за реална направа на такИ.. Съгласно задължителните
указания дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато представляваната страна е заплатила такИ.,
т.е. към момента на постановяване на съдебния акт, с който се присъждат разноски разходът
следва да бил реално направен. Прието е, че в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в съглашението,
което има характер на разписка. В случая съгласно представения на лист 81 от делото
договор за правна помощ и съдействие страните са уговорили, че размерът на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата в размер на 290 лева и се дължи „в едномесечен срок от
влизане в сила на решението“, т.е. касае се за събитие, което не е настъпило към момента на
постановяване на настоящия съдебен акт. Предвид изложеното съдът намира, че в тежест на
ищеца не следва да бъдат възлагани съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в *** срещу Е. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, иск по реда на чл.
422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 59 ЗЗД сумата в
размер на 1 094,90 лева (хиляда деветдесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.03.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се в адрес, с аб.№ ***, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 10026/12.04.2022 г. по ч. гр. д. № 15687/2022 г. по описа на СРС, 127 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
на 206,15 лева (двеста и шест лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 17.03.2022 г., предявеният иск
с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата в размер на 23,90 лева (двадесет и три лева и 90
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законна лихва за период от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането и предявеният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5,07 лева (пет лева и 07 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
01.07.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер 63,05
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Е. П. К., ЕГН **********, с адрес в ***, да заплати на ЮЛ, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер
310,02 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в адрес в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 15687/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6