№ 372
гр. П., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Н.
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Н. Гражданско дело №
20251230100823 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3, 1 и 2 ЗЗД.
Ищецът – В. И. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 3, ЕГН **********,
твърди, че между него (като заемополучател) и „И. А. М.“ АД (като заемодател) е бил
сключен Договор за паричен заем с № 4905638/21.09.2023 г. Заявява, че, в качеството
му на клиент, на същата дата е сключил с ответника Договор за предоставяне на
поръчителство със същия номер, по силата на който последният се е задължил да
предостави гаранция на заемодателя за изпълнението на неговите задължения по
заемната сделка, а той – да заплати възнаграждение от 290,94 лв. Счита, че договорът
за поръчителството е нищожен, защото влиза в колизия с добрите нрави (заради
характеристиките му, описани в обстоятелствената част на исковата молба),
противоречи на императивни разпоредби на ЗЗП и заобикаля повелителни правила на
ЗПК (визирани в последната уточнителна молба по делото). Иска нищожността му да
бъде прогласена от съда. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката,
който му е предоставил безплатна правна помощ в настоящото производство, да бъде
определено съответно възнаграждение.
Ответникът – „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.
„Дж. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции,
настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага
доводи, че оспорваният договор е валиден и не страда от пороците, релевирани от
1
ищеца.
Съдът приема следното:
1. Принципни положения, имащи значение за решаването на делото:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок (съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г.
по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те
да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС ). В случай, че
подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното съединяване на
исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването на един от тях
(т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от произнасянето
по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т. о. на ВКС).
Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна, и съответно
няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на другите пороци за
нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на нищожността поначало е
еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2
2. Фактически и правни изводи по съществото на производството:
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването на
процесния договор помежду им.
От съдържанието на договора за заем, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, стават ясни и базовите параметри на заемното
облигационно отношение между ищеца и „И. А. М.“ АД, а именно:
- главница (заета сума) – 600 лв.;
- годишен процент на разходите – 40,71 %;
- годишен лихвен процент – 35 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 658,06 лв., от което следва, че величината на самата договорна лихва е 58,06
лв.;
- погасяване на заема – чрез 13 броя двуседмични вноски, с крайна
падежна дата 22.03.2024 г.
Копие на документа, обективиращ гаранционната сделка, също е част от
доказателствената съвкупност и от него допълнително се изяснява, че:
- ответното дружество е гарантирало към „И. А. М.“ АД изпълнението на
задълженията на ищеца, произтичащи от заемната сделка;
- за тази услуга ищецът следва да заплати на ответника възнаграждение от
290,94 лв.;
- плащането на възнаграждението трябва да се прави към заемодателя, тъй
като гарантът го овластява за това.
От справка, направена от съда, съгласно чл. 23, ал. 6 във вр. с чл. 34, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството ответник, на интернет-страницата на
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, става ясно, че неговият
едноличен собственик на капитала е заемодателят „И. А. М.“ АД.
Изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат
валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните,
когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е
основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж.
Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/08 г., І г. о. на ВКС, Решение №
615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/09 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126/27.01.2014
г. по гр. д. № 903/12 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува очевидна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава
принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този
смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните досежно уговарянето на
насрещните престации.
3
Сегашната хипотеза се отнася до потребителски паричен заем на сравнително
ниска стойност (600 лв.). Заемополучателят е физическо лице, встъпващо в тази
облигационна обвързаност, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства,
докато заемодателят е търговец, които сключва такива договори по занятие (т. е. те са
част от професионалната му търговска дейност). Възнаграждението (290,94 лв.), което
заемополучателят трябва да плати на гаранта за обезпечението на заема, представлява
48,49 % от заетата сума. Гаранцията за изпълнението на задълженията на
заемополучателя се предоставя от търговско дружество, което не само е одобрено от
заемодателя, но се явява и такова, което напълно се контролира и управлява от него,
като дори той приема плащанията на възнаграждението на гаранта.
Тези характеристики на договорната връзка между страните, преценени на
плоскостта на принципните положения, очертани по-горе, ясно насочват, че
атакуваният договор е натоварен с функции, излизащи извън присъщия му ефект да
обезпечи покритие на риска от неплащане на задълженията на заемополучателя, срещу
което последният да плати на гаранта разумна цена. Цената, уговорена в тази връзка,
не е съизмерима с риска, който носи гарантът, а създава реални предпоставки за
неоснователното му обогатяване, както и за такова на заемодателя. Ето защо се налага
и логичната констатация, че така пряко се нарушава принципът на справедливостта,
което е в директна колизия с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното трябва да се подчертае, че първата от обективно
евентуално съединените ищцови претенции за нищожността на оспорвания договор,
поради накърняване на добрите нрави, е основателна, поради което не подлежат на
разглеждане по същество другите такива, които са ориентирани към идентичен
процесуален резултат, но на различни основания – за нищожност на същата сделка,
съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, заради противоречие със закона и
заобикалянето на закона.
3. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Техният размер е 50 лв. и включва заплатената държавна такса по делото.
Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – С.
К. Н. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Й. Г.“ № 41,
трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се
фиксира на 150 лв. Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на
базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на
принципите постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на
СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от
държавите- членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от
4
националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения,
ако този пример не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на
конкретното дело. А преценката на съда в подобна ситуация трябва да се концентрира
върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия
предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се
забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с
юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си.
Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че
горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите,
които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното
производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към
доводи за нищожност на процесния договор. Проведено е само едно открито
заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел лично участие.
Събрани са единствено писмени доказателства и то в изключително малък обем.
Спорният предмет е на доста ниска материална стойност. Разгледаната правна
проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно
установена съдебна практика.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за нищожен Договор
за предоставяне на гаранция (поръчителство) с № 4905638/21.09.2023 г., сключен
между В. И. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 3, ЕГН ********** (като
клиент) и „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Н.“
№ 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК *** (като гарант), поради накърняване на
добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***,
да заплати на В. И. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „О. П.“ № 3, ЕГН **********,
сумата от 50 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „Ф. Б.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Дж. Н.“ № 28, „С. ц.“, ет. 2, офис 40 – 46, ЕИК ***,
да заплати на адвокат С. К. Н. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в
5
гр. П., ул. „Й. Г.“ № 41, сумата от 150 лв. – възнаграждение за безплатна правна
помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6