Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е  №9

  гр.К., 09.012019 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х. К. …...………………..............................като разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №2283 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявеният иск е с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. 

            Ищецът твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №***, том ***, н.д.№ ***/1997 г. на Нотариус при Районен съд -К., ответникът „Т. – 91“ АД продал на ЕТ „И.-П. – О. П.“ на 31.07.1997 г. следния свой недвижим имот: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр. К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №***, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.“ АД. По този начин ЕТ „И.-П. – О. П.“  придобил собствеността върху двете посочени сгради, ведно с терена под тях с обща площ от 410 кв.м. (150 кв.м. под сграда-дюшеци и 260 кв.м. под сграда-чепкало) и станал собственик на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с пл. № 7060, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад – П. м.-К-АД, който имот понастоящем е с идентификатор  *** ***и обща площ от 6291 кв.м. На 02.06.2003г. бил сключен Договор за прехвърляне на предприятие, съгласно който цялото предприятие на ЕТ „И.-П. – О. П.“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било прехвърлено на „Т.“ ООД, с ЕИК: ***   и последното станало собственик и на недвижимите имоти, предмет на горепосочената продажба с нотариален акт № ***, том. ***, нот. дело № ***/1997 г., а именно сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманенобетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, както и 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  ***  . На 23.11.2004 г. с Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот №***, том *** рег. № ***, дело №***/2004 г. на Нотариус Петранка Куцарова, с рег. №100 на НК, вписан в Служба по вписванията под №***, том ***, рег. № ***, дело № *** от 23.11.2004 г., „Т.“ ООД е признато за собственик. На 31.07.2018 г. бил издаден Нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело № ***/2018 г. на Нотариус П. К., съгласно който в Нотариален акт №***, том ***, рег. №*** дело №*** от 23.11.2004 г. по описа на Н.П. К. рег.№ ***, с район РС- К., на страница първа ред 14 да не се чете думата „построени“ и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.ч. (четиристотин и десет, върху шест хиляди двеста деветдесет и един кв. метра идеални части) от“. При посещение в СГКК- гр.С. и след справка в Агенцията по вписванията установили, че на 17.07.2018 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том***, рег. № ***, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К., ответникът „ТАИС – 91“ АД продал на втория ответник „М.Т.“ ЕООД: Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***, като по този начин продавачът „ТАИС – 91“ АД продал не само своите идеални части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот, но и 410/6291 ид.части собственост на „Т.“ ООД. В постоянната практика на ВКС се приемало, че при извършено прехвърляне от несобственик сделката била валидна, но с нея се прехвърляло единствено обема от права, който притежавал праводателя /решение №551/13.09.2010 г. по гр.д.№669/2009 г. на ВКС, I г.о./. В случая, сделката между „ТАИС – 91“ АД и „М.Т.“ ЕООД била валидна, но нямала транслативен вещно правен ефект по отношение на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху имота, които ид.части са собственост на „Т. “ООД. Независимо от това, купувачът „М.Т.“ ЕООД се легитимирал пред трети лица с нотариален акт за покупко-продажба №136, том III, рег. № 6103, дело №451/2018 г. на Н.Н.К. като собственик на целия поземлен имот с площ от 6291 кв.м., поради което бил налице правен интерес, да иска от съда да установи със сила на присъдено нещо, че „Т.“ ООД, а не „М.Т.“ ЕООД, е собственик на 410/6291 ид. части от правото на собственост върху гореописания поземлен имот. Твърди, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  *** ***„Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с ответника „ТАИС – 91“ АД, който притежавал 5881/6291 ид. части от правото на собственост. Разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС сочела, че съсобственикът можел да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение, а ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия, като конститутивният иск за изкупуване трябвало да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Заявява, че с придобиването чрез покупко-продажба на 410/6291 идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор  ***  , „Т.“ ООД станал съсобственик на същия заедно с ответника „ТАИС – 91“ АД. Безспорно „ТАИС – 91“ АД прехвърлил с нотариалния акт за покупко-продажба от 17.07.2018 г. на „М.Т.“ ЕООД (трето лице -несъсобственик) своите 5881/6291 ид. части от съсобствения имот, която продажба била валидна. Твърди, че съсобственикът продавач „ТАИС -91“ АД не предложил на „Т.“ ООД като съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот. От това  следвало, че са налице всички законови предпоставки, които му давали правото да предяви иск по чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 5881/6291 ид. части от правото на собственост върху процесния поземлен имот с идентификатор  ***  , като цената, по която следвало да се извърши изкупуването била тази, на която били продадени собствените на „ТАИС – 91“ АД идеални части от имота, съгласно нотариалния акт от 17.07.2018 г., като от нея се приспадне по съразмерност цената на 410/6291 ид.ч. от имота, които били собственост на „Т.“ ООД и не били предмет на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, а именно за сумата от ***лв. Конститутивният иск за изкупуване по чл.33, ал. 2 от ЗС счита за допустим, тъй като е предявен в 2-месечния законоустановен срок от продажбата, осъществена на 17.07.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да постанови  изкупуване в полза на „Т.“ ООД, ЕИК: ***  , на продадените от „ТАИС -91“ АД, с ЕИК: ***на купувача „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., материализиран в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд - К., на 5881/6291 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор  ***  , с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр.К., обл.С.., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № ***, №***, №***, №***, №35167.501.9397 и №***, при цена съгласно договора – ***лв., представляващи цената на 5881/6291 ид.ч. от имота. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „ТАИС – 91“ АД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“ ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2018г., извършен от Н.Н.К. рег. №***, вписан вх.№4162, акт №***, том ***, дело № ***/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване. Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

            В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „М.Т.“ ЕООД счита предявеният иск за недопустим и моли производството да бъде прекратено. Сочи, че „Т.“ ООД е собственик на процесния имот, но нямал правен интерес от предявения установителен иск, тъй като бил сключен договор на основание чл.365 от ЗЗД, оформен с нотариален акт, с който страните постигнали спогодба да не черпят права от покупко-продажбата, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №*** от 2018г., извършен от Нотариус Н.К. рег. №700, вписан вх.№4162, акт №***, том ***, дело № ***/2018 г., вх.рег.№4155, във връзка с който бил предявеният иск за изкупуване. Нотариалният акт за извънсъдебната спогодба бил вписан в СВ- К. преди вписването на исковата молба. При положение, че покупко-продажбата на недвижим имот, обектирана в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. била анулирана, не можело да става въпрос за изкупуване.

            От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

            От приетото като доказателство заверено копие на нотариален акт №***, том ***I, д.№ ***/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд -К., се установява, че на 31.07.1997 г. „ТАИС – 91“ АД е продал на ЕТ „И.-П. – О. П.“, следния свои недвижими имоти: сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „Коста Дзънов“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №***, в кв. ***) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД.  

             С договор от 02.06.2003 г., нот.зав.рег.№2998/03.06.2003 г. на Нотариус Х. С., рег.№121 на НК, с район РС-С.,  вписан в СП при РС-К. вх.№2443/05.06.2003 г., №***, том ***,  ЕТ „И.-П. – О.П.“ гр.К. прехвърлил безвъзмездно на „Т.“ ООД *** „фирмата на ЕТ„И.-П. – О. П.“ със седалище ***, заедно с предприятието му като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително: 1. сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. и сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м., находящи се в гр.К., западна промишлена зона, южно от Завод за инструменти и нестандартно оборудване „К. Д.“, ведно с терена под тях, построени в имот с пл. №7060, в кв. I (първи) по плана на града, при граници на имота: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи, запад - „П. м.-К“ АД, подробно описани в нотариален акт №***, том ***, д.№ ***/1997 г. на Нотариус П.К. при Районен съд –К.“.

        С нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***, д.№ ***/2004 г. на Нотариус П.К., рег.№100 на НК, с район РС-К., на основание чл.483 от ГПК, „Т.“ ООД *** е признато за собственик по покупка на следния имот: сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. и сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м., ведно с терена под тях, построени в имот с пл.№ ***, квартал ***-Пром.зона /Първа промишлена зона/, кад.район №501, по плана на гр.К., при граници: север - „ЗИНО“ АД, юг - земеделски земи и запад - „П. м.“ АД.  С нотариален акт №91, том ***, рег.№ ***, д.№ ***2018 г. на Н.П.К. е поправен констативен нотариален акт №***, том ***, рег.№ *** д.№ ***/2004 г., на страница първа ред 14, на който да не се чете думата „построени“, и на нейно място да се добави „представляващ 410/6291 ид.части“ от „.

            Съгласно заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К.,  на 17.07.2018 г. „ТАИС – 91“ АД продава на „М.Т.“ ЕООД следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал *** парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***.

              По делото е приетото заверено копие на нотариално дело №451/2018г. по описа на Н.Н.К. *** действие РС-К..          

              Съгласно приетото заверено копие на нотариален акт за извънсъдебна спогодба №***, том ***, вх.рег.№ ***, д.№ ***/2018 г. на Н.Н.К. *** действие Районен съд – К., на 12.09.2018 г. „ТАИС – 91“ АД  и „М.Т.“ ЕООД постигнали съгласие, покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт№***, том ***, рег.№ ***, дело №***/2018 г. на Н.Н.К. вписан вх.рег.№ ***, акт №***, том *** д.№ ***/2018 г., дв.вх.рег.№4155, досежно Поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м., находящ се в гр. К., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана на гр.К., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти №***, №***, №***, №***, №***и № ***да бъде развален по взаимно съгласие, без неустойка за страните, като платеното да се върне по банков път и владението на имота се предава днес от „М.Т.“ ЕООД на „ТАИС – 91“ АД.

                Представени са заверени копия на заявление вх.№168-6351-1 от 12.09.2018 г. на Община К., инвестиционен проект от 18.09.2018 г., ведно с обяснителна записка, конструктивно становище, разрешение за поставяне №34/20.09.2018 г., скица и комбинирана скица №916/15.08.2018 г., от които е видно, че във връзка с подаденото от „М.Т.“ ЕООД заявление, дружеството е получило разрешение на 20.09.2018 г. за поставяне на временни преместваеми съоръжения –метални контейнери в УПИ ***, ***, кв. ***/ ПИ с идентификатор  *** ***по КККР на гр.К..

              От удостоверение №1626/12.11.2018г. е видно, че исковата молба е вписана в АП, СП-гр.К. вх.рег.№5556/13.09.2018 г., том 2, №283/2018 г., а нотариалният акт за извънсъдебна спогодба – вх.рег.№5524/13.09.2018 г., том 2, №278/2018 г. на АП, СП-гр.К..

                От така събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

                Съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗС съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Следователно правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика е преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи, разпоредена чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице, т.е. лице извън кръга на титулярите в съсобствеността. За да бъде уважен искът по чл.33 ал.2 от ЗС следва да са налице следните кумулативни предпоставки-да е налице съсобственост върху имота; съсобственик да е прехвърлил с договор за продажба дела си на трето лице- не съсобственик, продажбата да е действителна; съсобственикът продавач да е предложил на другия съсобственик да изкупи дела му от съсобствения имот или да го е предложил при условия, различни от тези, при които е продал дела си на третото лице-купувач. Искът е предявен в преклузивния двумесечен срок от узнаване за продажба, извършена на 17.07.2018 г., поради което е допустим, но по същество е неоснователен:  Между страните не съществува спор по фактите, а и от доказателствата по делото се установи, че по силата на правна сделка /покупко-продажба и договор по чл.15, ал.1 от ТЗ/ ищец е придобил собствеността върху 410/6291 ид.части от процесния поземлен имот с идентификатор  *** ***с площ от 6291 кв.м. и 2 бр. сгради: сграда-чепкало, представляваща едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 260 кв.м. и сграда-дюшеци, представляваща едноетажна масивна стоманено-бетонна конструкция със застроена площ от 150 кв.м. Останалите 5881/6291 ид.части от имота са били собственост на първия ответник „Т.“ АД, който с договор за продажба от 17.07.2018 г., обективиран в нотариален акт №***, том ***, рег.№ ***дело №***/2018 г. на Н.Н.К. *** е продал на втория ответник „М.Т.“ ЕООД целия поземлен имот в т.ч. притежаваните от ищеца 410/6291 ид.части. След подаване на исковата молба, но преди вписването й ответниците по делото- страни по договора за продажба от 17.-7.2018 г., с извънсъдебна спогодба, облечена в нотариална форма /нотариален акт №***, том ***, вх.рег.№ ***, д.№ ***/2018 г. на Н.Н.К. са обективирали взаимното си съгласие за разваляне на договора за покупко-продажбата на имота, предмет на настоящия спор. Няма законова забрана при липса на спор и постигнато взаимно съгласие на страните по договора за продажба на недвижим имот, те да могат да се откажат от него, като обективират отказа си в последващ договор, който да има характера на спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД и да е извършен във формата на нотариален акт /в т.см. определение №122/29.03.2011 г. по ч.гр.д.№413/2010 г. на ВКС,  II г.о., определение №438/29.12.2002 г. по ч.гр.д№414/2002 г. на ВКС, II г.о. /. Предвид това съдът счита, че договорът за спогодба е породил своето действие, което следва да бъде зачетено, доколкото няма наведени доводи за неговата недействителност. Последиците са свързани с преустановяване действието на вече възникнала облигационна връзка, която е имала за последица прехвърляне право на собственост, т.е. заличава се едно действие на разпореждане и то с обратна сила за страните по договора - арг. чл.88, ал.1 от ЗЗД. С обратна сила отпада придобиването на вещни права и се възстановява фактическото и правно положение по отношение на собствеността върху поземления имот такова, каквото е било преди прехвърлителната сделка т.е. процесният поземлен имот е в съсобственост между ищеца и първия ответник „Т.“ АД. Обратната престация не е действие на разпореждане, тъй като правото на собственост не преминава в патримониума на лице, което да не го е притежавало преди сключване на продажбата от 17.07.2018 г., поради което вписването на нотариалният акт за извънсъдебна спогодба №***, том ***, вх.рег.№ ***, д.№ ***/2018 г. на Н.Н.К. преди вписването на исковата молба не засягат правата на ищеца, тъй като той не е последващ приобретател на имота. Правото на изкупуване на дял от съсобствен имот чрез заместване на купувача по договора за покупко-продажба със съсобственика, е преобразуващо субективно материално право, признато от закона на онзи съсобственик, комуто не е предложено да изкупи,  разпоредената чрез покупко-продажба идеална част на друг съсобственик в полза на трето лице, т.е. лице извън кръга на титулярите в съсобствеността. С оглед установеното, изложените мотиви и настъпилите в хода на производството факти съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът приема, че не е налице разпореждане с процесния имот от страна на първия ответник и преобразуващото право на изкупуване не съществува, поради което предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен. 

         По разноските:

         По общото правило на чл.78 от ГПК, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ако предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на разноски /чл.78, ал.3 от ГПК/ и това е така, тъй като в духа на закона е, да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил задължението. В случая ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като се е разпоредил с имота, незачитайки правата на ищеца-съсобственик. Макар предявеният иск да не се уважава, ответникът няма право на разноски. И това е така, тъй като основанието за отхвърленото на претенцията не е отричане на правното твърдение на ищеца, а извършено в хода на процеса извънсъдебно разваляне на договора. При това положение ответниците дължат заплащането на направените от ищеца разноски по иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС в размер ***лв. в т.ч. *** лв. с ДДС половината от платеното адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 16.11.2018 г.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ООД, с ЕИК: ***  , със седалище и адрес на управление:***, Западна индустриална зона против „ТАИС – 91“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** и „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,  иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, с който се иска да се допусне  в полза на „Т.“ ООД, ЕИК: ***  , да изкупи продадените от „ТАИС -91“ АД на „М.Т.“ ЕООД, 5881/6291 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор  ***  , с площ от 6291 кв.м., по КККР, одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.К., обл.Стара Загора, с номер по предходен план, квартал ***, парцел *** по плана, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване- за друг вид производствен складов обект, при граници на имота по кадастрална карта: имоти № ***, №***, №***, №***, №***и №***, при условията, при които е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.07.2018 г., обективиран в нотариален акт №***, том III, рег.№ ***, дело №***/2018 г. на Нотариус Н.К. *** действие Районен съд – К., като неоснователен.

             ОСЪЖДА „ТАИС – 91“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** и „М.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплатят  на „Т.“ ООД, с ЕИК: ***  , със седалище и адрес на управление:***, Западна индустриална зона, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.

 

               Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                Районен съдия: