РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 02.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16039 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът Ф. „Т.А.“ е предявил искове по чл. 269 ДОПК, вр. 124 ГПК, за установяване по отношение на Н.А.ЗА П. и „У.2.“ ЕООД, че
ищецът е собственик на сумата от 55 600 лв., преведена поради грешка от Ф.
„Т.А.“ с платежно нареждане от 21.11.2013 г., по сметка на дружеството „У.2.“
ЕООД, както и кумулативно съединен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане от ответника „У.2.“
ЕООД на горепосочената сума, като получена без основание.
В исковата молба се сочи, че на
21.11.2013 г. във връзка с договор за СМР с дружеството „А.Б.“ ЕООД, поради
техническа грешка ищецът е превел сумата от 55 600 лв., от своя сметка в „П.Б.Б.“
АД по сметка в „У.Б.“ АД, с титуляр „У.2.“ ЕООД, с което няма никакви правни
или финансови отношение. Поддържа, че сумата е запорирана от ответника НАП.
Ответникът НАП оспорва исковата молба, като
счита, че искът срещу него е недопустим, като излага и доводи за
неоснователност на същия. Сочи, че платежното нареждане не е относимо към
договора за СМР, сключен на 11.11.2013 г. с „А.Б.“ ЕООД, като посоченият в
платежното нареждане като получател „В.“ ЕООД и „У.2.“ ЕООД, към датата на
банковия превод са имали един същ собственик . Излага, че няма спор по делото,
че публичен изпълнител при ТД на НАП София
е наложил запор на банковата сметка на „У.2002“ ЕООД. Сочи, че отмяната
на запора може да се извърши само на основанията по чл. 199 и чл. 208 ДОПК,
които не са били налице, като отказът на публичния съдебен изпълнител за отмяна
на обезпечението не е обжалван.
Ответникът „У.2.“ ЕООД не взима
становище по исковата молба, в срока за отговор по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
По делото е
представено платежно нареждане от 21.11.2013 г. в „П.“, с наредител „Ф. „Т.А., за сумата от 55 600 лв., с получател
„В.“ ЕООД, по сметка с IBAN ***.
Установява
се от представеното искане с вх. № 0224-11-005281 от 25.11.2013 г. до „У.Б.“,
клон Южен парк, че от страна на Ф. „Т.А.“, чрез председателя В.К., е отправено
искане за връщане на сумата, преведена на 21.11.2013 г., по горепосочената
сметка, поради грешка в платежното нареждане в интернет банкирането – подаване
на грешен получател и IBAN.
***.11.2013
г. до „П.Б.(България)“ АД, с платен „У.2.“ ЕООД, за сумата от 55 600 лв.,
с получател Ф. „Т.А.“, в което
като основание за плащане е посочено „грешен превод, грешен IBAN“. ***ена декларация от Г.П.С., в качеството на
управител на „У.2.“ ЕООД, в която е обективирано изявление, че липсват
финансови, търговски или каквито и да е било други отношения с Ф. „Т.А.“, както
и че сумата от 55 600 лв. е
погрешно преведена.
С
писмо изх. № 0224 -08-004156/04.12.2013 г. от У.Б.“ АД, банката е уведомила управителя на Ф. „Т.А.“,
че съгласно реда, установен в банковата система, единствено банката на
наредителя може да отправи искане по официален ред, в случая „П.Б.Б.“ АД към „У.Б.“
АД, за възстановяване на съответното плащане. С последващо писмо от 20.02.2014
г., банката е уведомила, че след извършена проверка въз основа на съобщение МТ
199 от „Прокредит банк“ ЕАД за връщане на банков превод от 21.11.2013 г., е
установила че по сметка на неоправомощения получател на превода са наложени
запори от публичен изпълнител при НАП ТД – София.
Установява се от представения
договор за строително ремонтни работи от 11.11.2013 г., сключен между Ф. „Т.А.“ от една страна, като
възложител и „А.Б.“ ЕООД от друга страна, като изпълнител, че страните са се
договорили изпълнителят да извърши цялостен ремонт с включени материали, на
обект Театрална зала, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „*********.
Общата цена на изпълнение на договора е 69 500 лв., като съгласно чл. 2,
ал. 3 от договора, възложителят следва да плати 80 % от цената или сума в
размер на 55 600 лв., авансово, в три месечен срок от сключването на
договора.
Представена е фактура № ********** от 13.11.2013
г., с получател Ф. „Т.А.“ и доставчик„А.Б.“ ЕООД, за сумата от 55 600 лв.
с ДДС, по гореописания договор. Сумата е включена в дневника за покупките за м.
ноември 2013 г., на ищеца, като
задължение към „У.2002“ ЕООД не фигурира.
С Постановление № 1484 от 29.11.2013
г. на НАП, е наложен запор върху банковите сметки на ответника „У.2.“ ЕООД, в
„„У.Б.“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД, като е изплатено съответно
запорно съобщение по чл. 202, ал.1 от ДОПК.
По делото е представена информация
за сметка *********в „У.Б.“ АД
на „У.2002“ ЕООД, както и заявление от дружеството до НАП, за частично вдигане
на запор по горепосочената сметка, за сумата от 55 600 лв, представляваща
грешен превод. С писмо от 24.1.2016 от НАП, ТД София, е отказано освобождаване
на сумата, тъй като задълженията на длъжника не са погасени.
Съгласно чл. 269, ал. 1 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи правото си. В алинея 2 е предвидено, че искът се
предявява срещу длъжника и взискателя, което обуславя пасивната легитимация на
ответника Национална агенция за приходите, като доводите на същия в тази връзка
се явяват неоснователни.
В
случая, от събраните по делото писмени доказателства, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност, се установява, че ищецът е собственик на процесната сума,
погрешно преведена на 21.11.2013 г. Ето защо искът по чл. 269 ДОПК се явява
основателен.
Въз основа на разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл. І ЗЗД, Който е получил нещо
без основание, както е в случая, е длъжен да го върне. С оглед основателността на положителния установителен иск за паричното
притезание на ищеца, основателен се явява и иска за връщане на получената без
основание сума от У.2.“ ЕООД,
въз основа на грешния банков превод.
Относно разноските
В полза на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2 224 лв., за държавна такса. Тъй като
не са представени доказателства за заплатено възнаграждение за адвокат в полза
на процесуалния представител на ищеца, такова не следва да бъде присъждано, по
аргумент от т. 1 от ТР 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 269 ДОПК, вр. 124 ГПК, че Ф. „Т.А.“, вписана по ф.д. № 7826/1998 г. на
СГС, гр. София, ж.к. *********, представлявана от председателя В.В.К., чрез
адвокат В.Л.,***, по отношение на Н.А.ЗА П., с адрес за призоваване гр. София,
ул. „*********и „У.2.“ ЕООД, ***, е собственик на сумата от 55 600 лв. (петдесет и пет хиляди
и шестотин лева), преведена поради грешка от Ф. „Т.А.“ с платежно нареждане от
21.11.2013 г., по сметка с IBAN *** „У.Б.“ АД, на дружеството „У.2.“
ЕООД, ***.
ОСЪЖДА „У.2.“ ЕООД, ***, да заплати на
основание чл. 55, ал.1, предл. І ЗЗД на Ф. „Т.А.“, вписана по ф.д. № 7826/1998
г. на СГС, гр. София, ж.к. *********, сумата от 55 600 лв. (петдесет и пет хиляди и шестотин лева), като
получена без основание, с платежно нареждане от 21.11.2013 г. по сметка с IBAN *** „У.Б.“ АД.
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П.,
с адрес за призоваване гр. София, ул. „*********и „У.2.“ ЕООД, ***, да заплатят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Ф. „Т.А.“, вписана по ф.д. № 7826/1998 г. на
СГС, гр. София, ж.к. *********, представлявана от председателя В.В.К., чрез
адвокат В.Л.,***, сумата от 2 224 лв.,
представляваща заплатена държавна такса за настоящето производство.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: